№ 500
гр. Русе, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520201084 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на "СТРОИТЕЛ" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ***, чрез адв. Е. М. от АК – Русе,
със съдебен адрес гр. Русе, против Наказателно постановление № 18-
2300047/25.05.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе,
с което на жалбоподателя му е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 11, ал. 1 от
Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано, тъй като при издаването му били
нарушени процесуалния и материалния закон и тъй като изводите на
наказващия орган не се подкрепяли от фактическата обстановка и от
събраните доказателства. От обстоятелствената част на наказателното
постановление не ставало ясно какво административно нарушение било
извършено и в какво било обвинено наказаното търговско дружество.
1
Наказващият орган неправилно приел, че в настоящия случай бил налице
фактическият състав на административното нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ
във връзка с чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване. Издаденото
наказателно постановление било неразбираемо и съдържало вътрешни
противоречия. Нормата на чл. 414, ал. 1 КТ регламентирала състав на
административно нарушение при неспазване на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В същото време цитираната наредба, на която се позовавал наказващият
орган, съдържала точно правила за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. Наредбата била издадена на основание чл. 7, ал. 2 ЗЗБУТ,
следователно не бил налице фактическият състав на нарушението по чл. 414,
ал. 1 КТ и не ставало ясно какво било административното нарушение. От
друга страна в обжалваното наказателно постановление били посочени
някакви лица, които били установени на територията на обекта и от които
били снети обяснения. Жалбоподателят нямал информация какви били тези
лица и какво правили на обекта. Най-вероятно тези лица били работници на
търговското дружество „Боби тур 1“ ЕООД, на което било възложено с
договор определени строително-монтажни работи. Жалбоподателят нямал
информация как тези лица били проникнали през огражденията, тъй като през
почивни дни строителният обект бил затворен и нямало достъп. Моли за
отмяната на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството
жалбоподател поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Налице бил
договор между дружеството жалбоподател и фирма подизпълнител „БОБИ
ТУР 1“ ЕООД, на което му е възложено извършването на довършителни
строително-монтажни работи. С това възлагане „СТРОИТЕЛ“ ООД не
попадало в дефиницията на „работодател“ според ДР на КТ и не можело да
повлияе върху организацията на „БОБИ ТУР 1“ ЕООД. Инцидентът е бил
установен в неработен ден, по времето на който строителният обект е бил
затворен, а през работните дни техническият ръководител на обекта
осигурявал достъпа до него. В работни дни по-лесен достъп се осигурявал от
жилищните помещения на строителния обект, но такъв нямало през събота и
неделя. Лицата, които са били заварени на строителния обект в деня на
2
проверката, били с нерегламентиран, непозволен достъп, който бил осигурен
от лицето, което ги е повикало. Дружеството жалбоподател не носело
отговорност за организацията на работата на „БОБИ ТУР 1“ ЕООД. От друга
страна наказващият орган се позовал на текста на чл. 414, ал. 1 КТ, което
било неправилно, защото изисквало като фактически състав извършването на
нарушение извън правилата за здравословни и безопасни условия на труд. В
мотивите на наказателното постановление се развивали доводи за точно
такива нарушения, което водело до противоречие и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление поради неприложимостта на
разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ. Моли за отмяната на обжалваното
наказателно постановление, като претендира разноски за производството.
Представителят на административнонаказващия орган юрк. С.-Й.а
излага становище за неоснователност на жалбата. Нормата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 7 била императивна, а не диспозитивна, тъй като задължавала
работодателя да вземе мерки, а не предоставяла възможност да бъдат или да
не бъдат взети мерки при ограничаване достъпа на външни лица. При
проверката контролните органи установили, че работодателят не е предприел
необходимите мерки за ограничаване достъпа на такива външни лица до
обекта, т.е. били налице неправомерни действия от страна на работодателя.
Липсата на адекватни мерки срещу достъпа до обекта на външни лица се
явявала доказана по безспорен начин от показанията на свидетелите и
актосъставителя. На основание чл. 416, ал. 1, изр. 2 КТ съставените актове
имат доказателствена сила до доказване на противното, като работодателят не
представил доказателства да обори фактическите констатации на акта.
Нарушението се явявало безспорно доказано и установено, като не били
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта или
издаването на наказателното постановление. Обществената опасност от този
вид нарушения, особено при строително-монтажни дейности, била много
висока, поради което моли за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление, като претендира присъждането на разноски в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 08.06.2023
3
г., при положение че наказателното постановление е било връчено на
нарушителя на 26.05.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 18-2300047/25.05.2023 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе е издадено за това, че на 23.04.2023 г.,
при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по
работни места на „СТРОИТЕЛ“ ООД и обект на контрол – строително-
монтажни работи във връзка с жилищна сграда на адрес гр. Русе, ***, при
влизане в проверявания обект контролните органи установили присъствието
на три лица – П. А. С., А. С. С. и Щ. Р. К.. Това представлявало нарушение на
чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване, тъй като работодателят следвало
да предприеме мерки за ограничаване достъпа на външни лица до
територията на предприятието. При извършената проверка било установено,
че „СТРОИТЕЛ“ ООД не предприел необходимите и достатъчни мерки за
ограничаване достъпа на външни лица до обекта, налице било неправомерно
бездействие. Липсата на адекватни мерки била доказана по безспорен начин с
документи, събрани в хода на проверката, както и от неоспорения от
нарушителя факт, че на територията на обекта контролните органи заварили
лица, за които не било налице правно основание за тяхното присъствие. На
територията на обекта можели да присъстват лица по трудово
правоотношение, контролни органи или други свързани с дейността лица,
поради което установените три лица се явявали „външни лица“ по смисъла на
Наредбата.
От разпита на актосъставителя и свидетелите, както и от приложените
по делото доказателства, се установи следната фактическа обстановка:
На 20.02.2023 г. дружеството жалбоподател „СТРОИТЕЛ“ ООД
сключило договор с „БОБИ ТУР 1“ ЕООД, по силата на който първото
дружество, в качеството на възложител, възлагало на второто – изпълнител,
да извърши монтаж на фасадна облицовка, монтаж на гранитогрес по
балкони, монтаж на каменна облицовка по общи части на обект – жилищна
сграда на адрес гр. Русе, ***. В клаузите на този контракт бил определен
краен срок за изпълнение на основното задължение на изпълнителя, а именно
4
завършване на строително-монтажните работи не по-късно от 30.03.2023 г.
След изтичането на тази дата обаче „БОБИ ТУР 1“ ЕООД не изпълнило в
цялост своето задължение.
Поради необходимостта от извършване на довършителни работи Ж. П.,
баща на управителя на „БОБИ ТУР 1“ ЕООД Б. Ж.в П., решил да извършва
довършителни дейности съгласно възложената от дружество жалбоподател
работа в почивен ден – неделя, 23.04.2023 г. Решил, че ще се нуждае от
помощ, поради което се обадил на св. П. А. С., св. А. С. С. и Щ. Р. К. да
дойдат да му помогнат. Трите лица нямали сключен писмен трудов договор
нито с жалбоподателя „СТРОИТЕЛ“ ООД, нито с „БОБИ ТУР 1“ ЕООД. Св.
П. С. и в други случаи е участвал в извършването на строително-монтажни
дейности в полза на „БОБИ ТУР 1“ ЕООД, за което е получавал
възнаграждение за извършена текуща работа, без да е било изрично
предварително уговарян конкретен размер. От своя страна св. А. С. и Щ. К. за
първи път били извикани на строителния обект, като решили да помогнат на
Ж. П. безвъзмездно.
На 23.04.2023 г., сутринта Ж. П., св. А. С. и св. Щ. К. и св. П. С. отишли
на обекта в гр. Русе, ***. Около него имало поставени заграждения, както и
табели, обозначаващи площадката като строителен обект. Ж. П. отворил част
от възнагражденията и четиримата влезли на обекта, като започнали да
работят. По време на работния процес настъпила злополука с Ж. П., който
паднал от скеле. В 14,30 ч била извършена проверка от служителите на ДИТ –
Русе св. И. Й. Д. и Светлана Миланова Лазарова, които констатирали, че
използваното строително скеле не отговаря на нормативните изисквания,
както и че св. А. С. и св. Щ. К. и св. П. С. се явявали външни лица,
присъстващи на територията на предприятието на „СТРОИТЕЛ“ ООД. За
това бил съставен Протокол № ПР2315182/04.05.2023 г., като на същата дата
бил съставен и Акт № 18-2300047 за установяване на административно
нарушение, въз основа на който било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
5
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Във
връзка с наведените твърдения на жалбоподателя за допуснато нарушение
при издаването на наказателното постановление досежно неправилно
посочената санкционна норма, съдът ги намира за неоснователни. Макар и от
текста на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН да не става ясно дали законодателят е въвел
като формално изискване спрямо наказателното постановление посочването
не само на съответните разпоредби, съдържащи задължения, които
нарушителят е следвало да изпълни и съобрази, но и разпоредбата,
предвиждащи съответния санкционен състав на административното
нарушение, то съдът счита, че с оглед юридическата природа на
наказателното постановление като своеобразен правораздавателен акт в
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН се вменява на
административнонаказващият орган, когато квалифицира извършеното
нарушение, да посочва и санкционната разпоредба, под чийто състав се
субсумира нарушението. В настоящия случай действително може да се
приеме, че административнонаказващият орган неправилно е квалифицирал
нарушението като такова по чл. 414, ал. 1 КТ, а не по чл. 413, ал. 2 КТ, който
текст предвижда административни наказания за нарушения, свързани с
осигуряване здравословни и безопасни условия на труд, противно на
разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ, която санкционира нарушения извън
правилата за безопасност на труда. Видно от обстоятелствената част на
наказателното постановление се касае за нарушение, свързано с
неизпълнение на задължение по повод осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труд. Тези обстоятелства обаче са били описани
еднозначно в съставения АУАН и възпроизведени в НП, което би дало
възможност на въззивната инстанция да измени наказателното постановление
и да приложи закон за по-лекото или еднакво наказуемо деяние, защото не е
6
налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
конкретната хипотеза преквалифицирането на нарушението от това по чл.
414, ал. 1 КТ в чл. 413, ал. 2 КТ би означавало прилагането на закон за
еднакво наказуемо нарушение, доколкото текстовете и на двете разпоредби
предвиждат еднакви санкции за подведените под техния състав
административни нарушения.
По конкретното дело съдът намира обаче, че не е налице необходимост
наказателното постановление да бъде изменяно, тъй като счита, че така
описаното в АУАН и НП деяние не осъществява състава на визираното от
административнонаказващия орган административно нарушение. Нормите на
чл. 414, ал. 1 КТ и на чл. 413, ал. 2 КТ са бланкетни, като същите се запълват
със съдържанието на съответната разпоредба, която съдържа конкретното
правило за поведение. В настоящия случай това е текстът на чл. 11, ал. 1 от
Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване. Според същия територията на
предприятието се огражда и/или се предприемат други мерки за ограничаване
достъпа на външни лица. Съдът намира, че строителният обект, находящ се в
гр. Русе, ***, попада в обхвата на територията на предприятието на
„СТРОИТЕЛ“ ООД, тъй като съгласно § 1, т. 2 ДР КТ "предприятие" е всяко
място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект
и други подобни, където се полага наемен труд, т.е. не е налице ограничение
само до седалището и адреса на управление на дружеството работодател. Чл.
11, ал. 1 от цитираната наредба изисква територията на предприятието да
бъде оградена и/или да са предприети други мерки с цел ограничаване
достъпа на външни лица. На първо място следва да се отбележи, че в текста
на разпоредбата не е използван терминът „забраняване“, а „ограничаване“,
т.е. присъствието на външни лица е принципно допустимо, но следва да не се
осъществява свободно и безпрепятствено. На второ място, всички
свидетелски показания, включително и на актосъставителя, сочат, че
жалбоподателят е въвел известни ограничения досежно достъпа на външни
лица, а именно оградил е обекта на контрол с ограда, която неминуемо
ограничава достъпа на външни лица, поставил е и предупредителни табели,
че обектът е строителна площадка. Оградата от своя страна е била затворена,
но установеното като Ж. П. лице е допуснало свидетелите П. А. С., А. С. С. и
7
Щ. Р. К. до обекта, като е отворило загражденията. Дейността по
довършителните строително-монтажни работи е била възложена от
дружеството жалбоподател на „БОБИ ТУР 1“ ЕООД, като последното, в
качеството си на изпълнител, разполага със свобода как да организира
работния си процес, включително и какви лица да привлече за извършването
на съответните дейности. Действително задължението на „БОБИ ТУР 1“
ЕООД за извършване на строително-монтажните работи е било със срок до
30.03.2023 г. включително. Този срок за изпълнение обаче сам по себе си не
трансформира сключения му договор с дружеството жалбоподател за срочен
такъв, чието действие би се прекратило с настъпването на тази дата, каквото
становище е изложил актосъставителят в съдебно заседание. Облигационното
правоотношение въз основа на този договор е продължило да съществува
между „СТРОИТЕЛ“ ООД и „БОБИ ТУР 1“ ЕООД, доколкото не са налице
доказателства същият да е бил прекратен или развален поради това
неизпълнение. Облигационната връзка между страните е запазена към
момента на извършените от контролните органи констатации, като
възложителят може да поиска и би имал интерес от реално изпълнение на
задължението на изпълнителя. Затова лицата, които са извършвали дейност на
територията на контролния обект от името на „БОБИ ТУР 1“ ЕООД не се
явяват „външни“ за предприятието възложител.
На следващо място следва да се отбележи, че според съда П. А. С., А. С.
С. и Щ. Р. К. не се явяват „външни лица“ въобще, доколкото същите са били
допуснати от служител на „БОБИ ТУР 1“ ЕООД – Ж. П., за да го
подпомогнат в извършването на довършителни дейности по строителния
обект. Св. П. С. заявява, че е получавал възнаграждение за възложената му
работа от „БОБИ ТУР 1“ ЕООД и макар и да няма трудов договор не може да
се приеме, че същият е „външно лице“, щом му е била възлагана конкретна
работа, за която дори е получавал възнаграждение, независимо че е нямал
сключен писмен договор за същата с „БОБИ ТУР 1“ ЕООД. Това само по себе
си би могло да се квалифицира най-малко като сключен неформален
граждански договор, а преценката за това дали с такъв договор се прикрива
трудов такъв и дали е следвало да бъде сключен трудов договор е от
компетентността на контролните органи на ДИТ. Не могат да бъдат
определени като външни лица и св. А. С. и св. Щ. К., макар че същите са се
съгласили да участват в довършителните дейности безвъзмездно. Тяхното
8
присъствие се дължи на факта, че са били допуснати от Ж. П. и е било с цел
подпомагането му в полагането на мазилка върху фасадата на издигнатата
конструкция на жилищна сграда. От това следва изводът, че установените три
лица не са пребивавали на територията на предприятието неправомерно без
основание. Единствено и само факта на присъствие на „външно лице“ на
територията на строителния обект не описва съставомерно нарушение и не
сочи на извод, че територията на предприятието не е оградена и/или не са
предприети други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. От друга
страна, в самото НП не се и съдържа посочване на онези необходими,
достатъчни или адекватни мерки и то с оглед спецификата на предприятието,
които работодателят не е предприел, за да се ограничи достъпа на външни
лица в конкретния случай. В този смисъл е и Решение от 21.11.2019 г. по
КАНД № 286/2019 г. на АдмС – Русе.
Поради изложените съображения обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора дружеството жалбоподател има право на
разноски. Същото е представило договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено заплащането в брой на 500 лв. за адвокатска защита, които
следва да бъдат присъдени изцяло.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-2300047/25.05.2023 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на
"СТРОИТЕЛ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Русе, ***, му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на
основание чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 от 23
септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със
седалище в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на
"СТРОИТЕЛ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Русе, ***, сумата от 500 лв. – разноски за производството.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10