Решение по дело №331/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

С Решение № 3936/02.04.2024 г. по адм. дело № 7453/2023 г. на ВАС, Седмо отделение, е отменено Решение № 195/15.03.2023 г. по адм. дело № 4/2023 г. на Административен съд – Хасково на основание чл. 239, т. 1 АПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да се произнесе по жалбата на Й. Л. Й. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0271-000293/22.12.2022 г. на младши автоконтрольор в Районно управление /РУ/ – Харманли към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково /Я. Г. Я./.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради което същият следвало да бъде отменен. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Й. Л. Й., редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба моли да бъде прогласена нищожността на акта, издаден от некомпетентен орган. Допълва се, че първоначално постановеното решение е отменено поради нови факти и обстоятелства от значение за случая. Безспорно се доказвало, че МПС не е управлявано от употребата на НУВ, като незаконосъобразно оспорващият е лишен от възможността да управлява МПС за срок около година. Налице били основания за отмяна на заповедта. Претендира разноските, направени в съдебното производство.

Ответникът младши автоконтрольор в РУ – Харманли към ОД на МВР -Хасково /Я. Г. Я./, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище относно неоснователността на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд – Хасково, въз основа на приложените по делото писмени доказателства, формира следните правни изводи:

На 22.12.2022 г. Я. Г. Я., младши автоконтрольор в РУ – Харманли към ОД на МВР -Хасково, е съставил АУАН серия GA № 868601 на лицето Й. Л. Й., управляващ собственото си моторно превозно средство /МПС/ „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер], е тестван за употреба на НУВ с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 ARKF – 0022, отчело наличието на метамфетамин, с което виновно бил нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. Второ ЗДвП. Водачът не е приел показанията на уреда, издаден му е талон за изследване № 100289, като е дал кръв и урина.

На 22.12.2022 г. Я. Г. Я., младши автоконтрольор в РУ – Харманли към ОД на МВР -Хасково, е издал Заповед № 22-0271-000293, с която налага на Й. Л. Й. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

Заповедта е връчена лично на адресата й на 22.12.2022 г.

С Решение № 195/15.03.2023 г. по адм. дело № 4/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, което е окончателно, е отхвърлена жалбата на Й. Л. Й. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0271-000293/22.12.2022 г., издадена от Я. Г. Я., на длъжност младши автоконтрольор в РУ – Харманли към ОД на МВР –Хасково.

С Решение № 3936/02.04.2024 г. по адм. дело № 7453/2023 г. на ВАС, Седмо отд., е отменено Решение № 195/15.03.2023 г. по адм. дело № 4/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково. Към делото на ВАС е прието заключение по съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, изготвена от Военномедицинска академия, с изходящ номер от 04.05.2023 г., видно от която от извършените изследвания на представените биологични проби, взети от лицето Й. Л. Й. не се установява наличие на наркотични вещества, и постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.06.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, поради това, че не се отчита наличие на наркотично вещество в кръвта на водача.

Административен съд – Хасково, въз основа на установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който го засяга неблагоприятно и подлежи на оспорване.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът следва да отбележи, че в конкретния случай само диспозитивът на Решение № 3936/02.04.2024 г. по адм. дело № 7453/2023 г. на ВАС, Седмо отд., се ползва със сила на пресъдено нещо, но не и неговите мотиви, които като негов елемент не представляват самостоятелен източник на правни последици /ТР по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. Резултат от отмяната на окончателното Решение № 195/15.03.2023 г. по адм. дело № 4/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково е, че по редовната и допустима жалба на Й. Л. Й. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0271-000293/22.12.2022 г., издадена от Я. Г. Я., на длъжност младши автоконтрольор в РУ – Харманли към ОД на МВР –Хасково, се дължи произнасяне. В този смисъл и настоящата съдебна инстанция осъществява в пълен обем контрол относно законосъобразността на оспорения акт.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК „съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146“. Независимо дали жалбоподателят е релевирал доводи за нищожността на акта, съдът е длъжен, спазвайки и принципа на служебното начало, да установи дали такава следва да бъде прогласена с оглед установените факти и приложените доказателства /чл. 168, ал. 2 АПК/. Изпълнението на това негово задължение се дължи при всеки случай на допустимо оспорване, като се акцентира и върху особеностите на съдебното производство по недопустимо поради просрочие оспорване, при което приложение намират разпоредбите на чл. 149, ал. 5 и чл. 168, ал. 3 АПК. Следва да се отбележи, че при произнасяне по съществото на спора с влязло в сила съдебно решение, повторно оспорване на акта въз основа на доводи за неговата нищожност е недопустимо. В случая не е налице влязло в сила съдебно решение, тъй като същото е отменено.

При съобразяване с константната съдебна практика съдът формира извод, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен административен орган.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1 от с.з. се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ръководителят на определената от министъра служба за контрол е компетентен да приложи ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната функция на ръководител на контролната служба и на посоченото в закона. Компетентност да издава индивидуален административен акт, с който да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни лица. Налице е предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. За да е валидно делегирането, е необходимо да е извършено в писмена форма.

С разпореждане от закрито съдебно заседание ответникът е задължен в срок да представи доказателства, удостоверяващи компетентността му и заеманата от него длъжност към датата на издаването на акта, както и информация за отделните структурни звена в РУ – Харманли, вкл. и звената към група „Охранителна полиция“, както и писмено да уточни дали и към кое от звената „Териториална полиция“ или „Патрулно-постова дейност“ към група „Охранителна полиция“, посочени в т. 10 и т. 11 от заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, принадлежи, съответно – съществува ли друго звено към група „Охранителна полиция“ при РУ – Харманли, извън посочените в цитираната заповед, като представи и удостоверяващите тези обстоятелства писмени доказателства, а впоследствие и да посочи към коя от точките от заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково принадлежи.

С разпореждане от закрито съдебно заседание е задължен Директорът на ОД на МВР – Хасково в срок да представи информация за устройството на ОД на МВР - Хасково, съответно и на създаденото в нея РУ – Харманли, конкретно и за група „Охранителна полиция“ при РУ - Харманли, вкл. и да уточни писмено кои са звената на група „Охранителна полиция“ при РУ – Харманли, както и представи информация съществуват ли в група „Охранителна полиция“ звената „Териториална полиция“ или „Патрулно-постова дейност“ и има ли други звена, като за удостоверяване на тези обстоятелства представи и писмени доказателства.

В указания срок, както и до датата на провеждане на откритото по делото съдебно заседание, изисканата от ответника информация не е представена. Не са представени и други доказателства от същия, въз основа на които да се формира извод, че издателят на акта е оправомощен да издава актове от вида на оспорения.

От Директора на ОД на МВР – Хасково е постъпила информация, че РУ – Харманли има участък – Симеоновград, участък – Маджарово, „Оперативна дежурна част“ и „Администрация-РУ“, група „Криминална полиция“, и група „Охранителна полиция“, която няма обособени звена и се състои от следните длъжности – началник на група, полицейски инспектор VI-V степен /ТП/, полицейски инспектор VI-V степен /ПК/, полицейски инспектор VI-V степен, младши полицейски инспектор, младши полицейски инспектор /КОС/, командир на отделение, полицай- старши полицай, полицай – старши полицай /водач на патрулен автомобил/, полицай – старши полицай /водач на служебно куче/ и младши автоконтрорьор II-I степен. Посочено е също, че младши експерт Я. Г. Я. е назначен на длъжност „младши разузнавач“ в група „Криминална полиция“ към РУ – Харманли при ОД на МВР – Хасково със заповед рег. № 272з-328/01.02.2023 г., като към 22.12.2022 г. е бил назначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ РУ – Харманли към ОД на МВР –Хасково със заповед № 272з-766/04.04.2018 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково.

Със Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково, цитирана в оспорения акт като акт, с който се упълномощава издателят му, са изброени лицата, компетентни да издават заповеди от вида на процесната, като това се следва от длъжността, която заемат. В т. 1 до т. 5. вкл. на цитираната заповед са изброени: заместник директор на ОД на МВР – Хасково, началник на отдел, сектори и групи от ОД на МВР - Хасково, които заемат ръководна длъжност съгласно Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. относно утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР /т. IX/. В т. 6 и т. 7 от цитираната заповед на Директора на ОД на МВР – Хасково са посочени началниците на РУ и началниците на сектор/групи „Охранителна полиция“ в РУ, които също заемат ръководна длъжност съгласно Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. /т. IX.1/. В т. 8 и т. 9 от цитираната заповед на Директора на ОД на МВР – Хасково са посочени държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР – Хасково и сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково - – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Видно от т. 10 и т. 11 на Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на Директор на ОД на МВР – Хасково, компетентни да издават заповеди от вида на процесната са държавните служители от звената „Териториална полиция“ и „Патрулно-постова дейност“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Издателят на оспорения в настоящото производство акт не заема нито една от посочените по-горе длъжности. От една страна, Директорът на ОД на МВР – Хасково, от който е изискана информация по делото, сочи, че обособени звена в група „Охранителна полиция“ при РУ – Харманли няма, както и, че към 22.12.2022 г. Я. Г. Я. е назначен на длъжност „младши автоконтрольор“ I степен в група „Охранителна полиция“, т.е. не са налице хипотезите на т. 10 и т. 11 от Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково, а от друга, Началникът на РУ – Харманли, от който не е изисквана информация, сочи, че към 22.12.2022 г. Я. Г. Я. е бил назначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в звено „Патрулно-постова дейност“ при група „Охранителна полиция“, без да представя доказателства, удостоверяващи това обстоятелство. За съда остава неизяснен въпросът има ли звено „Патрулно-постова дейност“ в група „Охранителна полиция“ при РУ – Харманли.

Предвид разпределената доказателствена тежест ответникът не доказва своята компетентност да издаде оспорения акт, тъй като от него не е постъпила изискуемата информация и удостоверяващите я доказателства.

Налице е основание за прогласяване на нищожността на заповедта съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в съдебното производство разноски в общ размер от 3040 /три хиляди и четиридесет/ лева - държавна такса и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, платено в брой, по адм. дело № 4/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, по адм. дело № 7453/2023 г. по описа на ВАС, Седмо отд., по адм. дело № 331/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково. Направеното по чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на адвокатския хонорар следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Разноските следва да бъдат заплатени от юридическото лице, в структурата на която е органът, издал оспорения акт, а именно – ОД на МВР – Хасково /§ 1, т. 6 ДР АПК във връзка с чл. 37, ал. 2 ЗМВР/.

Въз основа на горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0271-000293/22.12.2022 г. на младши автоконтрольор в Районно управление– Харманли към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -Хасково /Я. Г. Я./.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, с адрес – [населено място], да заплати на Й. Л. Й., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], сумата в размер на 3040 /три хиляди и четиридесет/ лева, представляваща направените в съдебното производство разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.