№ 355
гр. Бургас, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120204646 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. Т. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 22-0769-002634 от 01.11.2022 г., издадено от началник сектор към ОД на
МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция” Бургас, с което на жалбоподателката на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ ЗДвП са
наложени наказания „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 месеца.
Жалбоподателката оспорва изложените в АУАН и НП фактически констатации, като
излага, че е спряла автомобила и е разговаряла с водача на тротинетката, като той отказал да
сигнализират на органите на МВР и спешна помощ, тъй като бързал за работа и напуснал
мястото на настъпилото ПТП с управляваната от него тротинетка. С тези доводи моли
обжалваното НП да бъде отменено. Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява,
представлява се от адв. А.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юк. Ж..
Оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
На 02.05.2022 г., около 09:40 часа, жалбоподателката управлявала личния си лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* в гр. Бургас, по бул. „Ц.С.** ”, като при излизане
от подземен паркинг, находящ се на същия адрес допуснала настъпването на ПТП, като
ударила движещо се по тротоара двуколесно ППС, тип „Тротинетка“ , управлявано от
свидетеля М. П. Т.. При удара свидетелят Т. отскочил и се ударил в автомобила на
жалбоподтаелката, като му било причинено изкълчване на дясна раменна става.
Жалбоподателката слязла от автомобила и разговаряла със свидетеля Т., като му
предложила да го откара в болница. Свидетелят Т. отказал, тъй като бързал за работа. От
своя страна свидетелят Т. предложил на жалбоподателката да сигнализират на органите на
МВР, но жалбоподателката отказала. И двамата напуснали мястото на настъпилото ПТП.
Свидетелят отишъл на работа, но тъй като чувствал силна болка посетил спешна
помощ. На свидетеля била поставена диагноза „луксация на дясна раменна става“. От
болничното заведение подали сигнал до органите на МВР, като на място бил изпратен
свидетелят Х. В. Х. служител в сектор „Пътна полиция“ заедно със свой колега, с когото
изпълнявал съвместно служебните си задължения. Свидетелят Х. посетил мястото на
настъпилото ПТП, като след преглеждане на видеозапис от намираща се в близост
видеокамера установил регистрационния номер на автомобила на жалбоподателката. При
извършена справка чрез дежурен ОДЧ се установила самоличността на жалбоподателката и
нейните данни. Свидетелят Х. осъществил контакт с жалбоподателката на личния й
телефонен номер, като й указал да се яви на мястото на настъпилото ПТП.
Жалбоподателката се върнала на мястото. Свидетелят Х. извършил оглед на автомобила,
като едновременно извършил заснемане на автомобила със служебно техническо средство
(таблет).
Свидетелят Х. съставил срещу жалбоподателката АУАН за това, че след като е
допуснала настъпване на ПТП с пострадал е напуснала мястото, като е преместила
автомобила. Впоследствие е било издадено и процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелите Т. и Х. са обективни,
последователни и безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира. По делото
не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените
факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:.
2
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи,
съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи) в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които да обуславят неговата отмяна. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тази връзка
съдът не споделя поддържаното от представителя на жалбоподателката възражение за
допуснато нарушение при съставяне на АУАН, тъй като е бил съставен в присъствие на
един свидетел, който не е очевидец. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН предвижда, че
АУАН се съставя в присъствие на нарушителя и на свидетелите, които са присъствали при
извършването на нарушението или при неговото установяване. Видно от АУАН посоченият
свидетел е служител на сектор „Пътна полиция“ и съвместно с актосъставителя е бил
изпратен на място на настъпилото ПТП за да се окаже съдействие. От показанията на
актосъставителя се установява, че след преглед на видеозапис е била установена
жалбоподателката, която е била уведомена да се върне на мястото на настъпилото ПТП.
Отделно след като се върнала жалбоподателката, актосъставителят и свидетелят А. са
огледали автомобила, установили са щетите и са направили снимки със служебен таблет.
Следователно свидетелят А. е свидетел при установяване на нарушението и правилно в
унисон с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН АУАН е бил съставен в присъствие на
свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че АУАН е бил съставен за две
извършени нарушения, които са били квалифицирани по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ и чл. 5, ал.
2, т. 1 ЗДвП, а с НП жалбоподателката е била наказана за нарушение само на чл. 123 ЗДвП,
което е нарушило правото й на защита. Видно от приложено в преписката мотивирана
резолюция № 22-0769-М000430 от 01.11.2022 г. административнонаказателното
производство е било прекратено за изършено нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП предвид
образувано досъдебно производство за това нарушение. По таза причина за това нарушение
не е било издадено НП.
В случая жалбоподателката е била санкционирана за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. „г“ от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са
пострадали хора да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както
и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните
работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите,
след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателката е
осъществила състава на вмененото й нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП. От
показанията на свидетелите Т. и Х. се установява, че жалбоподателката е допуснала
3
настъпване на ПТП в гр. Бургас по ул. „Ц.С.**“ с движеща се по тротоара тротинетка. В
подкрепа на показанията на свидетелите са и събраните писмени доказателства – протокол
от ПТП, декларация по чл. 188 ЗДвП. От налично в преписката писмено доказателство –
лист за медицински преглед се установява, че от настъпилото ПТП е пострадал свидетелят
Т., като му е било причинено изкълчване на дясна раменна става.
От показанията на свидетеля Т., който е управлявал другото превозно средство,
участвало в настъпилото ПТП, се установява, че жалбоподателката е отказала да се уведомят
контролните полицейски органи. В жалбата се излагат твърдения в обратния смисъл, а
именно, че жалбоподателката е предложила да се уведомят органите на МВР, но свидетелят
Т. отказал, тъй като бързал за работа. Дори да се приеме, че изложените от
жалбоподателката факти отговарят на реално осъществилата се фактическа обстановка,
жалбоподателката в качеството си на участник в ПТП с пострадал е била длъжна да уведоми
контролните органи и да изчака преди да напусне мястото на настъпилото ПТП, независимо
от становището на пострадалия. Жалбоподателката в качеството на водач, участник в ПТП с
пострадал е била длъжна да изпълни произтичащите й от ЗДвП задължения.
Обстоятелството, което поддържа, че пострадалият отказал да се уведомят органите на МВР
не я освобождава от задължението й по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ ЗДвП.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда
наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 лв.
до 200 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима
към процесния случай и на жалбоподателката е била наложена глоба в размер от 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. Наложените наказания се явяват
справедливи предвид обществената опасност и тежестта на деянието и ще постигнат целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление като законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-002634 от 01.11.2022 г.,
издадено от началник сектор към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция” Бургас, с
което на М. Т. Д., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 100
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
4
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5