№ 98
гр. Стара Загора, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500195 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба вх.№ 2236/22.02.2022г. от длъжника
ЗАД“О.-З.“- АД, гр.С. против Постановление за разноски от 07.02.2022г. на
ЧСИ К.А., рег.№ 766, с район на действие ОС- Стара Загора по негово изп.д.
№ 70/2022г. по описа на ЧСИ, с което се отказва намаляване размер на
приетия по делото адв. хонорар в размер на общо 445, 64 лв. без ДДС/или 504
лв. с ДДС/ и да намали дължимата пропорционална такса по т.26 от Тарифата
за ТРЗЧСИ. Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е
незаконосъобразно, като излага съображения, че приетите за събиране
разноски за адв. възнаграждение не са съобразени с липсата на каквато и да е
правна и фактическа сложност на изпълнителното дело и извършените до
момента изпълнителни действия за събирането на претендираната сума.
Твърди, че от страна на взискателя действията се изразяват единствено в
изготвяне на молба за образуване на изп.дело, а от ЧСИ в налагане на 4 бр.
запори в 4 отделни търговски банки,че няма процесуални действия, насочени
към събиране на вземането, тъй като длъжникът е юридическо лице с
обезщетителна, обезпечителна и защитна функция, с публична дейност и
доколкото сумата по делото е заплатена в срока за доброволно плащане.
Моли съдът да отмени обжалваното действие- постановление за разноски
като незаконосъобразно и да намали адв. възнаграждение на минималните 200
лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адв. възнаграждения и моли евентуално да се намали до предвидения
1
минимум по т.2 на Наредбата. Оспорва, че начислените авансови такси в
размер на 275, 50 лв. от ЧСИ по две фактури не отговарят на реално
извършените действия от негова страна. Счита, че следва да се начислят
такси единствено в размер на 48 лв. по т.1 и т.5 от Тарифата за сметка на
взискателя, че застрахователя не следва да заплаща неправилно начислени и
недължими суми и че в останалата част авансово начислените такси са
напълно ненужни и не допринасят за постигане на удовлетворяването на
дълга, а напротив само индикират формално извършване на определено
допълнително процесуално действие по делото. Моли евентуално, ако съдът
прецени, че размерът на адв. възнаграждение следва да бъде намален, моли
съда да измени и размера на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
съобразно размера на дълга. Претендира разноските за това съдебно
производство.
Ответникът по жалбата- взискателката Ж.А.И. от гр.К., *** с
Възражение вх.№ 2926/09.03.2022г. изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение, със законните
последици. Претендира разноските си по делото.
В изпълнение разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК по делото са
приложени Мотиви от ЧСИ К.А.- С.З., в които се взема становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът счита, че жалбата е подадена в законния срок по чл.436 от ГПК,
от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, същата е
редовна от външна страна и се явява процесуално допустима.
Съдът, като обсъди направените оплаквания в жалбата, становището на
другата страна и като прецени приложените по служебно изготвената
преписка по висящото изп.д.№ 70/2022г. по описа на ЧСИ К.А., рег.№ 766, с
район на действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за
установено следното:
Производството по изп.д.№ 70/2022г. по описа на ЧСИ А., с рег.№ 766
на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС- Стара Загора е образувано по
писмена Молба вх.№ 994/26.01.2022г. от взискателя Ж.А.И. от гр.К., *** въз
основа на изпълнителен лист от 24.01.2022г., издаден по гр. д.№ 2163/2021г.
по описа на РС- Казанлък, обл.Старозагорска. Към молбата за образуване на
изпълнително дело е приложено адвокатско пълномощно, заедно с Договор за
правна защита и съдействие от 26.01.2022г., а вземането е за присъдено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 01.09.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата. С постановление от 07.02.2022 г. ЧСИ е приел разноски на взискателя
за възнаграждение на адвокат в размер на 504 лв. с 20 % ДДС/или съответно
420 лв. без 20 % ДДС/, такси и допълнителни разноски по т.т.26 и т.31 от
ТТРЗЧСИ, като е изготвил сметка по чл.79 от ЗЧСИ от 27.01.2022г.
С втора молба вх.№ 1049/27.01.2022г. взискателят е поискал налагане на
запори върху банковите сметки на длъжника в 4 бр. конкретни банки,
2
изготвена е сметка № 031290/28.01.2022г. за сумата общо 264 лв. с 20 % ДДС
за такси и допълнителни разходи 25, 60 лв.
На 31.01.2022г. е била връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжника по изпълнителното дело, заедно със съобщение за наложените
запори по банкови сметки.
На следващата дата 01.02.2022г. от сметка на длъжника в ОББ- АД,
гр.С. е постъпило плащане на дължимата сума с основание доброволно
изпълнение по това висящо изп.дело.
С писмено Възражение вх.№ 1430/03.02.2022г. длъжникът е подал
възражение до ЧСИ- К.А., с което е поискал намаляване на размера на адв.
възнаграждение на взискателя до минимума от 200 лв., намаляване съответно
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и намаляване на дължимите
обикновени такси до реално извършените изпълнителни действия. По пози
повод ЧСИ- К.А. е издал обжалваното постановление от 27.02.2022г., с което
е отказал намаляване размера на приетия по делото адв. хонорар до
минимума от 200 лв., отказва намаляване на дължимата пропорционална
такса по т.26 от Тарифата за ТРЗЧСИ и отказва намаляване на начислените
по делото обикновени такси и разноски за реално извършени действия.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд счита от
правна страна следното :
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната
страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата/ЗА/, предвиждащ, че размерът на възнаграждението се определя
в договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован, и не може да бъде по- нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, по чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело
предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а
за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания- в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата. Съдът намира, че
адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до
минималния размер от 200 лв., защото освен първоначалната молба за
образуване на изп. дело и допълнителната молба за налагане на запор на
банкови сметки на длъжника, последната от които би могла да се съдържа и в
първоначалната молбата за образуване на производството съгласно чл.426 от
ГПК, не е налице друго адвокатско действие по реалното изпълнение,
извършено по делото от пълномощника- адвокат на взискателя преди
плащане на задължението от длъжника към взискателя в срока за доброволно
изпълнение на 01.02.2022г.- деня, следващ датата на получаването на ПДИ от
3
длъжника. Поради което съдът намира, че подадената жалба в тази част е
основателна, като обжалваното постановление на ЧСИ следва да бъде
отменено в тази му част, с която е отказано намаляване на приетото адв.
възнаграждение на взискателя, като вместо това се намали адв.
възнаграждение на взискателя до минимума от 200 лв.
Основателна е жалбата и в частта относно дължимата пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която следва да бъде намалена съразмерно на
събраната сума, след намаляване на адв. възнаграждение на взискателя от
реално заплатените 420 лв./без ДДС/ на минималните 200 лв.
Доколкото посочените по- горе начислени обикновени такси и
допълнителни разноски от ЧСИ удостоверяват реално извършени действия от
ЧСИ по това изп.дело, същите следва да се понесат от длъжника в
съответствие с разпоредбата на чл.79 от ГПК. Не може да се обсъжда
възражението в жалбата на длъжника дали тези действия на ЧСИ са били
необходими за удовлетворяване на вземането или не, доколкото същите са
реално извършени действия, насочени към събиране на информация за
длъжника, налагане на запори и др. подобни, тези действия обезпечават
изпълнението от страна на длъжника в изпълнителното производство, и в
този смисъл съдът намира, че в тази й част жалбата е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
В настоящото съдебно производство въззивният съд намира, че никоя
от страните няма право на разноски по него, съответно на уважената и
отхвърлената част от жалбата, като настоящият съдебен състав отстъпва от
поддържаното в предходни актове становище, че в производството
направените от страните разноски подлежат на възстановяване, тъй като в
производството по разноски, каквото е настоящото по отношение на
определените разноски по изпълнителното дело, разпоредбата на чл.81 от
ГПК не намира приложение. Производството по реда на чл.248 от ГПК не е
самостоятелно производство, а представлява по същността си продължение на
делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски
в съответната инстанция и не следва да се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната,
инициирала производство по чл.248 от ГПК. В този смисъл е трайната
практика на ВКС- София съгласно Определение № 254/05.08.2020г. по ч.т.д.
№ 810/2020г. по описа на І ТО, Определение № 489/17.10.2017г. по ч.гр.д.№
3926/2017г. и Определение № 393/17.09.2018г. по ч.гр.д.№ 2845/2018г. по
описа на ІV ГО на ВКС, и други подобни.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.435- 436 във вр. с чл.248
и чл.78- 79 от ГПК, Окръжният съд- Ст.Загора
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 07.02.2022г. на ЧСИ К.А., рег.
№ 766, с район на действие ОС- Стара Загора по негово изп.д.№ 70/2022г., с
което се отказва намаляване размер на приетия по делото адв. хонорар в
размер на общо 445, 64 лв. без ДДС/или 504 лв. с ДДС/ и да намали
дължимата пропорционална такса по т.26 от Тарифата за ТРЗЧСИ,
съразмерно на намаленото адв. възнаграждение, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на осн. чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от взискателя Ж.А.И.
от гр.К., *** по изп.д.№ 70/2022г. по описа на ЧСИ К.А.- С.З., рег.№ 766,
адвокатско възнаграждение на адв.М.Д. Д. от АК- Ст.Загора от заплатените
504 лв. на минималните 200 лв., както и пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, съразмерно на събраната сума и намаленото адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5