Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
П., 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на десети
февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 3134 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, чрез пълномощника си юрк.
Максимова, срещу Ц.П.К., с
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** с искане да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД
с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес на управление: гр. П.,
жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Любомир Вангелов Спасов –
Изпълнителен директор- сумата 665,58
лв. /шестотин шестдесет и пет лева и
58 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. ;сумата 65,99
лв. /шестдесет и пет лева и 99 стотинки/, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата 665,58 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.05.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, Вземането произтича от следните
обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г. включително за
топлофициран имот, находящ се в гр.П., ул. Г.М.**/*/***
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е
доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е
релевантната нормативна база.
С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 04.12.2018 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д. № **** по описа на съда за 2020 г.,. Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба. Поискано е издаването на три броя съдебни удостоверения за релевантни за спора факти- относно деклариране на имота по ЗМДТ, относно снабдяване с документ за собственост и справка в Кадастралния регистър.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ц.П.К., с ЕГН: ********** е депозирала лично отговор, в които сочи, че не дължи сумите, тъй като се е отказала от наследството за този апартамент и никога не е ползвала услугите на Дружеството. Моли за отхвърляне на исковете. Прилага писмено доказателства за отказ от наследство.
По
делото предвид изявление за отказ от искане на ищеца за изслушване на СИЕ и СТЕ, такива не са били допуснати.
В
последното по делото съдебно заседание, процесуалните представители на ищеца и
ответника, поддържат, респ. оспорват исковата претенция. Излагат съображения.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Ц.П.К., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № **** по описа на съда за 2020 г., на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление, като са дадени указания на ищеца по чл.415 гпк за предявяване на настоящите искове.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен ежедневник.
По
допустимостта:
Предявени са от страна на ищеца обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
По делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от Топлофикация-П. ЕАД от 2008 г., приети въз основа на Закона за енергетиката (ЗЕ) от съвета на директорите на ищеца и одобрени с решение на ДКЕВР. Съгласно чл. 21 от общите условия измерването на подадената топлинна енергия се извършва непрекъснато през периода на продажба чрез средства за търговско измерване, монтирани на границата на собственост на абонатната станция или на място съгласувано между страните, които са с автономно захранване, като отчитането на средствата за търговско измерване се извършва от продавача ежемесечно по съгласуван между страните график, при което има право да участва и купувачът по договора.
Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетика. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
Исковете са предявени за установяване
вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за
забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на
парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност /като
тези обстоятелства, видно от гореизложеното не се установяват като по делото не са били допуснати експертизи,
поради оттегляне на искането от ищеца/.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия, като следва да се посочи, във връзка с възраженията на ответника, че не е установено по делото, че ответницата е собственик или ползвател на процесното жилище, и в частност, че се е отказала от наследството на своята наследодателка и няма права върху имота, то съдът намира следното и във връзка с приетите по делото писмени доказателства в тази насока: по делото е представено завереноУдостоверение за направен отказ от наследство изх.№ ****г., издадено от Районен съд-П., видно от което се установява, че И.П.К., се е отказала от наследството на И.П.К./нейна сестра/, като отказът и евписан под **** г. по ч.гр.д. № ****г. по описа на ПРС. Следователно при претенция, заявена от ищеца за период след 2014 г., и при липса на каквито и да било ангажирани доказателства от страна на ищеца за собственост на имота /извън представеното удостоверение от МДТ, от което е видно само че е вписано служебно наследници на починалото лице, но без представени и документ за собственост на лицето/, то по делото съдът приема, че безспорно не се доказва собственост на имота дори и в идч на ответницата. Напротив, от представеното и цитирано удостоверение за наследници се доказва, че ответницата няма права върху имота, като същата се еотказала от наследството на своята наследодателка и то още към 2014 г.Поради изложеното, съдът намира възражението на ответната страна, че не е собственик на имота и няма каквито и да било права към същия за основателно такова. Следователно за съда с налага извод, че ответницата не е била нито собственик, нито ползвател на топлинна енергия досежно процесния имот. Следователно исковите претенции са изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ответникът НЕ претендира направени по делото разноски, и не прилага доказателства за направени такива.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация -
П.” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. “Мошино”
2303, искове по отношение на ответника Ц.П.К., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество
- сумата 665,58
лв. /шестотин шестдесет и пет лева и
58 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. ;сумата 65,99
лв. /шестдесет и пет лева и 99 стотинки/, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата
665,58 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 26.05.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е било образувано частно
гражданско дело № **** по описа на ПРС
за 2020 г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № частно гражданско дело № ****/2020 г., на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
Районен съдия: