Решение по дело №2865/2020 на Административен съд - Пловдив

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 248

 

05.02.2021г., гр.Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                             Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря М.Г..

Като разгледа докладваното АД №2865 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс  / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./

           Образувано е по жалба на С.П.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0329-000144 от 19.10.2020г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ Раковски, с която на основание чл. 171, т.1 б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

           Жалбоподателят навежда оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед. Претендира отмяната на оспорения административен акт.    Не се претендират разноски по делото.         

           Ответникът по жалбата – ВПД Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ Раковски изразява становище по жалбата. Намира същата за неоснователна.

             Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и от страна, притежаваща правен интерес, следователно е допустима.

             Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:

              Издаден е АУАН №АА516746 от 15.10.2020г. от П.В.на длъжност мл. автоконтрольор  при  РУ-Раковски към ОДМВР-Пловдив. Установена е, че на 15.10.2020г, около 08:28 часа, в гр. Раковски, на ул. „Петър Богдан до № 48, като водач на МПС „Ситроен Джъмпи“, с рег. № ***, С.П.Г. управлява товарния автомобил с рег. № ***, собственост на  ЕТ „П.М.с БУЛСТАТ *********, като управлява МПС след употреба на наркотични или упойващи вещества- анфетамин, установен с техническо средство Дрегер Дръгчек 3000 SТК-6 с рег. №184 от регистъра на РУ-Раковски. Издаден е медицински талон. По административната преписка не е приложено издадено Наказателно постановление.

             Въз основа на установеното с коментирания АУАН е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0329-000144 от 19.10.2020г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ Раковски, с която на основание чл. 171, т.1 б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

            Относно компетентността на издателя на акта е приета по делото Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив, с която са оправомощени Началниците на РУ на МВР-Пловдив да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а“ и т.6 от ЗДвП.

            По делото е прието, представеното от Районна прокуратура-Пловдив, с писмо с изх. № 9686 от 28.01.2021г., препис от Постановление за прекратяване на наказателно постановление с № 9686/2020г., заверен препис от  съдебна химико-токсикологична експертиза по ДП № 290/2020г по описа на РУ-Раковски с изх. № И-9767/24.11.2020г.

           От изготвената химико-токсикологична експертиза на ВМА София се установява, че при извършените изследвания на кръв и урина, дадени от лицето С.П.Г., не се установява присъствие на  наркотични  и упойващи вещества и техни аналози.           

           От правна страна Съдът намира следното:

           Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

          Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

           Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез:1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на водача) и др.

           В случаите по чл. 171, т. 1, буква "б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.

           Според ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП, обжалването на заповедите за налагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка.

           Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.), при извършване на проверка на място от контролните органи, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест.

           По правилото на чл. 3а, т. 2 от Наредбата, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

           Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.

           Описаните в АУАН № АА516746 от 15.10.2020г. обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая между страните се формира спор именно по установената от административния орган фактическа обстановка и наличието на правното основание за прилагане на административна принуда.

           От приетата по делото съдебна химико-токсикологична експертиза по ДП № 290/2020г по описа на РУ-Раковски с изх. № И-9767/24.11.2020г, се установи, че водачът е дал кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване, от чиито резултати не е установено наличие на наркотични вещества.

           Ответникът по делото не оспорва тези резултати.

           По правилото на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 от Наредбата за доказване на извършено нарушение са определящи резултатите от кръвната проба. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други нарушения. С налагането на административна принуда се прилага диспозицията на съответната правна норма. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. След като по делото безспорно се установи, че жалбоподателят не е осъществил състава на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, незаконосъобразна, при липсата на фактически и правни основания, се явява и наложената му принудителна административна мярка.

           Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден и издаден в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна

          Не са претендирани разноски по делото и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.

         Воден от гореизложените мотиви Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

          ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0329-000144 от 19.10.2020г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ Раковски.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Административен съдия: /П/