Решение по дело №254/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 391
Дата: 24 юни 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия: Ели Каменова
Дело: 20215220200254
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Пазарджик , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
в присъствието на прокурора Тихомир Тодоров Гергов (РП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20215220200254 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия ИЛ. СТ. ИЛ., роден на ****** г. в с.Баткун,
живущ в с.Паталеница, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН: ********** ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 06.06.2020 г. в с.Паталеница, обл.Пазарджик по
непредпазливост е причинил на И.Г.Б. от същото село средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на трохантера на дясната бедрена кост,
причинило му трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник -
престъпление по чл. 133 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от
НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и МУ
НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА
1000 лв. /хиляда лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Пазарджик.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия ИЛ. СТ. ИЛ. с
ЕГН: ********** да заплати по сметка на Окръжна прокуратура – Пазарджик
направените на досъдебното производство разноски в размер на 183.00 лв.(
1
сто осемдесет и три лева), както и по сметка на Районен съд Пазарджик 5 лева
държавна такса само в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на
ОП гр. Пазарджик за присъдените разноски.
Решението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд -
Пазарджик в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
2

Съдържание на мотивите


АНД № 254/21 год.
МОТИВИ:
Обвинението против обв.И.И. е за престъпление по чл.1** НК за това,
че на 06.06.2020 г. в село ******, обл.Пазарджик по непредпазливост е
причинил на И. Г. Б. от същото село средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на трохантера на дясната бедрена кост, причинило му трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник.
Производството е по реда на Глава 28 от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пазарджик поддържа
обвинението и пледира за осъдителен съдебен акт с освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК и
налагане на административно наказание глоба в минимален размер.
Обвиняемият лично и чрез упълномощен защитник пледира за
оправдателна присъда по съображения, че е действал при неизбежна отбрана.
Съдът прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и прие за
установено от фактическа страна следното :
Постр.св.И.Б. живеел в с.******. Преди години той живеел на
съпружески начала със св.Н.А. в къща, нейна собственост, находяща се в
селото на ул.“******" №**. След смъртта на последната св.И.Б. продължил
да стопанисва и живее в имота, в двора на който от вътрешната страна до
оградата била засадена череша,чийто клони се простирали отвън на тротоара,
към улицата.
На 06.06.2020 г. св.И.Б. се прибирал в дома си на ул.“******" №** в
село ******. На тротоара видял обв.И.И. , който берял и ял от черешата,
която по това време била узряла. Постр.св.Б. направил забележка на
обвиняемия. Казал му, че няма право да яде от плодовете на дървото. Това
подразнило обвиняемия. На свой ред той отговорил на св.Б., че двора и
черешата не са на баща му и че няма право да му прави забележка. Между
двамата възникнали словесни пререкания. Св.Б. се обърнал и тръгнал към
входната врата, за да се прибира. Тогава обв.И. го доближил и го ударил с
носения от него дървен бастун в областта на дясното бедро. Св.Б. се обърнал
и понечил да хване обвиняемия за ръцете, при което обвиняемия хванал
неговите и започнал да го бута в посока пътното платно, към бордюра. От
натиска тялото на св.Б. се завъртяло и той паднал с дясната си страна върху
тротоара, бордюра и част от пътното платно. Обвиняемият се отдалечил.
Преди да се прибере срещнал сестрата на св.Б. - св.П. и й казал, че се е скарал
1
с брат й и че го бил ударил с бастуна.
След като паднал, св.Б. се опитал да се изправи, но не успял. Превел се
силно напред и почувствал силна болка в областта на дясното бедро. С ръце
се опрял на краката си. В този момент покрай него преминал св.А., на когото
св.Б. разкарал за случилото се. Св.А. отишъл до дома си и се върнал с
патерици, които били на негов възрастен роднина, за да може с тях св.Б. да се
прибере в дома си. Последният обаче не могъл да мръдне от силната болка,
която изпитвал. Тогава св.А. отишъл при св.П. , който бил племенник на св.Б.
и го помолил да дойде на място, за да му помогне. Св.П. отишъл на място и
заварил св.Б. в същата поза, в която бил видят от св.А..Св.П. взел на ръце
св.Б. и го отнесъл до леглото му. През следващите дни състоянието на св.Б. не
се подобрявало. Той продължавал да изпитва силни болки в областта на
десния крак, който продължавал да не може да движи, което наложило
откарването му в болница и провеждане на съответно лечение.
Видно е от заключението на назначената на досъдебното производство
експертиза, приобщено към доказателствения материал по реда на чл.378, ал.2
от НПК, пострадалият св.И.Б. е получил следните травматични увреждания:
пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост, кръвонасядания по
дясното рамо и дясното бедро. Тези увреждания са причинени от действието
на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет чрез удар с или върху такъв и добре
отговарят да са получени при блъскане с последващо падане на терена (ръб
на тротоар) към момента на инкриминираната дата. При падането св.Б. е
паднал надясно, като е ударил дясното рамо и дясното бедро. Счупването на
трохантера на дясната бедрена кост е причинило на постр.св.Б. трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 8-10 месеца
от датата на травмата, т.е. съставлява средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 НК. Кръвонасяданията са му причинили болка и страдание за около 2-
4 дни от датата на травмата.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Б., А. и П., дадени на досъдебното производство и приобщени
към доказателствения материал по реда на чл.378, ал.2 НПК, отчасти от
показанията на св.П., възприети непосредствено от съда и тези, дадени на
досъдебното производство, от протокола за оглед на местопроизшествие,
ведно със съпътстващия го фотоалбум, както и от протокола за извършената
съдебномедицинска експертиза.
Съдът не вярва на обв.И., който не отрича падането на св.Б., но твърди
че в ситуацията, в която се бил отзовал е действал при неизбежна отбрана. В
съдебно заседание обвиняемият твърдеше, че се скарали със св.Б., тъй като
последният го напсувал вулгарно. След това св.Б. се обърнал и тръгнал да се
прибира, при което обвиняемият го ударил леко с бастуна по гърба. Тогава
св.Б. продължил, отворил входната врата, пресегнал се и взел от двора
желязо, на което имало триъгълна ножчета. С закана, че „ей сега“ ще го
2
утрепе св.Б. се насочил към обвиняемия и замахнал с желязото. Обвиняемият
хванал желязото, при което веднага се порезал на едно от ножчетата и го
пуснал. От мястото на порязването обилно започнало датече кръв. Тогава
св.Б. залитнал назад и паднал заедно с желязото. Обясненията на обвиняемия,
освен че се отричат от св.Б., се опровергават от заключението на съдебно
медицинската експертиза, където вещото лице е посочило, че падането на
св.Б. е в резултат на „бутане“ , т.е. в резултат оказан физически натиск върху
тялото му. Това изключва достоверността на обясненията на обвиняемия,
който категорично отрече пред съда да е дърпал предмета към себе си, за да
го вземе от ръцете на св.Б.. От друга страна заключението на вещото лице
доктор Пеев кореспондира напълно с показанията на св.Б. относно
механизма на причинената му травма, поради което съдът ги кредитира
напълно.
По изложените съображения съдът намира че обясненията на
обвиняемия са израз на избрана от него защитна позиция, и не установяват
факти от обективната действителност. Тук е мястото да се посочи и тяхната
непоследователност, тъй като на досъдебното производство обвиняемият не е
споделил за обилното кървене на ръката, което получил в резултат на
порязването от ножчето на желязото. В подкрепа на тези свои твърдения,
дадени за първи път пред съда, обвиняемият ангажира гласни доказателства
чрез разпит на св.К., негова дъщеря. Съдът не дява вяра на показанията на
св.К., която повлияна от близката родствена връзка с обвиняемия не даде
достоверни показания. Същите бяха отречени от св.П., който установи, че
обвиняемия не е имал рана на ръката, не е видял кръв по него, а освен това
след инцидента той бил седнал на пейката пред дома си, а не се е намирал
вътре, така като твърдеше св.К. и самия обвиняем. Освен това св.П. установи
с категоричност, че до св.Благоев не е имало железен предмет.
Показанията на св.П. се намират в синхрон с показанията на св.П.,
която е видяла обвиняемия непосредствено след инцидента и също не
съобщава по последния да е имал следи от нараняване. Ако обвиняемият
беше с кървяща ръка, той неминуемо щеше да я покаже на св.П. и нямаше да
се задоволи да й сподели само, че е ударил брат й с бастуна.
Съдът не кредитира само тази част от показанията на св.П., в която
твърди че е намерил св.Б. паднал вътре в двора на къщата. Тези показания на
свидетеля не се подкрепят от нито едно друго доказателство. Фактът че св.Б.
е паднал пред дома, в който живее, а не в двора, като тялото му е било
разположено върху тротоара, бордюра и част от пътното платно и в този си
вид е бил заварен от св.П. се установява по един несъмнен начин от
показанията на св.Б., св.А. и от самия подсъдим. Посочената неточност в
показанията на св.П. съдът отдава на невярна представа, формирана у него в
резултат на силната емоция, която е преживял, заварвайки възрастния св.Б. в
състояние, което сам определя като безпомощно.
3
При така установената и възприета фактическа обстановка обв.И.И. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.1** от
НК, т.к. на 06.06.2020г. в с.******.обл.Пазарджик, по непредпазливост е
причинил на И. Г. Б. от същото село средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на трохантера на дясната бедрена кост, причинило му трайно
затрудняване на движенията на десен долен крайник по смисъла на чл.129 от
НК. От показанията на св.Б., кореспондиращи със заключението на съдебно-
медицинската експертиза се установява, че обвиняемият чрез изблъскване е
нарушил равновесието на тялото на постр.св.Б. и това е причината за
дебалансиране на тялото му и последвалото падане на терена върху ръба на
бордюра.
От субективна страна обвиняемият е действал непредпазливо във
формата на небрежност. Обв.И. не е искал и не е допускал настъпването на
конкретните увреждания на пострадалия, но с оглед интелектуалното си ниво
и житейски опит и при конкретната ситуация (мястото на което са се
намирали, положението на тялото на пострадалия, зад гърба на който се е
намирал терен, представляващ асфалт и тротоар с бордюр с височина 8 см.) е
бил длъжен и е могъл да предвиди, че неговите действия ще доведат до
нарушаване на равновесието на св.Б. и последващото му неминуемо падане
върху описания терен, при което могат да се получат увреждания.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на обвиняемия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.** от НК
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
Обществената опасност на конкретното деяние не е висока с оглед
начина на извършване на деянието.
Обвиняемият не е осъждан. Характеристиката му като гражданин в
обществото, изготвена от полицейския инспектор по местоживеене е
позитивна.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
недостатъчната способност на обвиняемия за психо-физически самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени необремененото съдебно минало на обвиняемия, позитивната му
характеристика, като и влошеното му здравословно състояние. Отегчаващо
обстоятелство е липсата на критичност към извършеното, доколкото се
събраха доказателства че след деянието обвиняемият не се е интересувал от
състоянието на св.Б..
Съдът отчита фактите, че за престъплението по чл.1** от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация,
както и обстоятелствата, че обвиняемият И. е пълнолетен, не е осъждан, не е
4
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от
общата част на НК и от деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че са налице
условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба.
Предвид това и като отчете смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест и на основание чл.78 а,
ал.1 от НК, съдът счете, че на обвиняемия И.И. следва да бъде наложено
административно наказание глоба в минимално предвидения размер от 1000
лева, с което ще се постигнат целите на наказанието. За да определи този
размер на глобата, съдът съобрази и семейното, материално положение и
имотно състояние на обвиняемия и изходи от степента на вината му.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
обвиняемият И.И. беше осъден да заплати в полза на Окръжна прокуратура
Пазарджик сумата от 183 лв., представляваща разноски за експертиза в
досъдебното производство, както и 5 лв. държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за събирането на присъдените
разноски.
По изложените съображения, Пазарджишкия районен съд постанови
решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5
Съобщи за изтекли лични данни