РЕШЕНИЕ
Номер
823 30.07.2009 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІV-ти граждански състав
На: двадесет и
осми май
Година: две хиляди и девета
В публично заседание в следния състав:
Председател: ІV-ти граждански състав Секретар ІV-ти граждански състав
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия ІV-ти граждански състав
гражданско дело номер 513 по описа за 2009 година
Производството по делото е образувано
по исковата молба на К.Д.К. ***, против А.В. ***, с искане за предоставяне на
ищеца упражняването на родителските права спрямо детето на страните – Д.,
родена на ............г., при съответен режим на лични отношения между майката
и детето, както и за осъждане на ответницата да заплаща за малолетното дете
месечна издръжка в размер на 60 лв. на месец, считано от 01.02.2009г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Ищецът твърди, че с
ответницата са живели заедно без брак, като от съвместното им съжителство имат
родено дете – Д., родена на ..... г. Твърди се, че от края на м.август 2008 г.
двамата родители се разделили, като детето останало да живее при ищеца и само
той се грижел за него. Ищецът твърди, че ответницата е с непостоянен характер,
демонстрира грубо отношение към детето, неспособна е да полага необходимите
грижи за отглеждането и възпитанието на детето и се е дезинтересирала от него и
от ангажиментите си на родител.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответницата А.В., с който предявения иск се
оспорва като неоснователен, тъй като изложените в исковата молба твърдения не
отговарят на истината. С писмения отговор ответницата А.В.В. е предявила
насрещен иск против К.Д.К. за предоставяне на нея упражняването на родителските
права спрямо детето на страните – Д. родена на ..... г., при режим на лични отношения
между бащата и детето – всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до
18.00 часа; за осъждане на ответника по насрещния иск да заплаща за малолетното
дете месечна издръжка в размер на 80 лв. на месец, считано от влизане в сила на
съдебното решение, както и да заплати за малолетното дете издръжка за минало
време в размер на 80 лв. за периода от 01.11.2008 г. до 23.01.2009 г. Ищцата по
насрещния иск твърди, че от раждането на детето Д., тя е тази, която винаги се
е грижела за дъщеря си, като връзката между двете е много силна. Твърди се, че
е била принуждавана да напуска семейното жилище, тъй като ответникът по
насрещния иск упражнявал спрямо нея психически и физически тормоз, а когато
вземал детето при себе си отказвал да й го върне. Твърди, че има работа и добри
жилищни условия и е в състояние да се грижи за детето си, като счита, че в
негов интерес е то да остане да живее при нея, където условията за неговото
отглеждане и възпитание са по-добри.
В законоустановения срок по чл.131,
ал.1, вр. чл.211 ГПК ответникът по насрещния иск К.К. е депозирал писмен
отговор на насрещната искова молба, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения насрещен иск. Твърди се, че ищцата В. е подписала
нотариално заверена декларация, с която е заявила съгласието си детето да живее
постоянно при баща си и същият да полага грижите за него. По отношение на
претенцията за присъждане на издръжка за минало време, счита искането за
неоснователно, тъй като и майката не е заплащала издръжка за времето, през
което детето е било отглеждано само от бащата, както и до настоящия момент.
В съдебно заседание, ищецът по
първоначалния иск К.К., чрез процесуалния си представител, поддържа предявения
от него иск и моли съда да го уважи, като оспорва предявения от ответницата
насрещен иск като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Ангажира писмени
и гласни доказателства, претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищцата по
насрещния иск А.В., чрез процесуалния си представител, поддържа предявения нея
иск и моли съда да го уважи, като оспорва предявения първоначален иск като
неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Ангажира писмени и гласни
доказателства, претендират се направените по делото разноски.
Дирекция “Социално подпомагане” гр.Б.,
редовно уведомена на основание чл.15 от Закона за закрила на детето, не се представлява
в съдебно заседание, представя по искане на съда социален
доклад относно положението на детето.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.71, ал.2 и чл.82,
ал.1 СК, както и насрещни искове с правно основание чл.71, ал.2, чл.87 и чл.82,
ал.1 СК.
От представеното по делото
удостоверение за раждане от 27.01.2009 г., издадено въз основа на акт за
раждане № ...../.... г., е видно, че малолетното дете Д. К. К. е родена на ....г.
от родители А.В.В. и К.Д.К..
Безспорно е, че страните по делото – родителите
на детето не са встъпили в граждански брак и не са съпрузи, а са живели на
семейни начала, като от съвместното им съжителство е родено малолетното дете. Страните
са разделени от края на м.август 2008 година, като детето е останало да живее
при баща си, а за времето от м.ноември 2008 г. до края на м.януари 2009 г. Д. е
живяла при майка си. Между страните не се спори относно обстоятелството, че от края
на м.януари 2009 г. и към момента детето живее при баща си и той полага грижите
за неговото отглеждане, възпитание и издръжка, като от данните по делото се
установява, че ищецът се подпомага в грижите по отглеждането на детето и от своята
майка – Д. Т. Към настоящият момент
малолетната Д. е на 9 години и за учебната 2008/2009г. е била ученичка във ........клас
в ОУ ”П.К.Я.” гр.Б..
В подкрепа на твърденията си, че е в
състояние да се грижи за сина си, ищецът К. представя удостоверение № ..../...2009
г., издадено от „Д.-БГ” ООД гр.Б., от което е видно, че К.К. работи по трудово
правоотношение в посоченото предприятие и за времето от месец февруари 2009 г.
до месец април 2009 г. е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер от 600
лв., или средно брутно трудово възнаграждение от 200 лв. на месец.
В подкрепа на твърденията си, че е в
състояние да се грижи за детето си, ответницата В. представя трудов договор № ..../....2009
г., съгласно който същата е назначена на работа в ЕТ „Н. – Н. Д.” гр.Б. на
длъжността „продавач-консултант”, със срок на договора за неопределено време и
с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 400 лв. За доказване на
твърденията си, че разполага с необходимите битови условия за отглеждане на
детето, ответницата представя и нотариален акт № ..., том ..., дело № .../1978
г. на нотариус при БРС, съгласно който родителите й В. В. и М. В. са закупила
недвижим имот, находящ се в гр.Б., ж.к.”И.”, бл..., вх...., ет....,
представляващ апартамент № ....., с площ от 61.05 кв.м., състоящ се от дневна,
спалня, кухня, антре, баня и тоалетна, в което ответницата живее понастоящем
заедно с пълнолетния си брат.
По делото са
събрани две групи противоречиви гласни доказателства – св.Д. Т. (майка на ищеца
К.) и св.В. М. (без родство със страните), двете водени от ищеца, както и св.Д.
З. (първа братовчедка на ответницата В.) и св.С. Л. (без родство със страните),
двете водени от ответницата. Всички свидетели сочат различни факти и обстоятелства
относно влошените отношения между страните, като причините за това и
последвалата раздяла между родителите не можаха да се установят с категоричност
по делото. Показанията на разпитаните по делото две групи свидетели са много
противоречиви и от казаното от тях явства намерението им да помогнат на страната,
която ги е довела в съдебното заседание. По тази причина, съдът преценява
показанията им в тази насока като предубедени, заинтересовани и некореспондиращи
с обективната истина, поради което не ги кредитира. Следва да се отбележи, че
предмет на делото е не защо са се влошили отношенията между родителите, а при
кого от тях да живее детето им и произтичащите от това фактически последици,
свързани с текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи,
възпитание, надзор), поради което съдът счита за ненужно да изследва
задълбочено отношенията на страните по време на общото им съжителство.
Съгласно представения социален доклад
на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Б. към момента на извършеното социално
проучване ищецът К. и детето Д. живеят заедно на адрес гр.Б., ж.к.”С.”, бл.....,
ет...., ап..... в жилище, собственост на ищеца, представляващо апартамент,
състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна. След извършен ремонт жилището е
преустроено, в резултат на което е обособена една голяма стая, в едната част на
която е оформен детски кът, а в другата – трапезария с кухненски бокс, има и
самостоятелна спалня, обзаведено е с удобни и функционални мебели, съобразно
нуждите на домакинството, хигиенно – битовите условия са много добри. В грижите
за детето ищецът е подпомаган от своята майка. Според доклада, ищецът е
собственик на фирма „Д. БГ” ЕООД, която към момента по негови думи е
прехвърлена на брат му. Бащата притежава склад на зеленчуковата борса и се
занимава с търговия на плодове и зеленчуци на едро, но по обясними причини е
заявил на социалния работник, че се води във фирмата като шофьор на четиричасов
работен ден с месечно възнаграждение от 200 лв., няма личен лекар и при нужда
ползва услугите на частен кабинет.
Майката А.В. *** заедно с пълнолетния
си брат – близнак в жилище, собственост на тяхната майка, която от девет години
живее и работи в Ирландия. Апартаментът се състои от две стаи, кухня, баня и
тоалетна, обзаведени според нуждите на домакинството, хигиенно – битовите
условия в жилището са добри. За отношенията с брат си В. е споделила, че
двамата са имали известни разногласия и противоречия, които към момента са
отстранени. Майката е заявила на социалния работник, че работи към ЕТ „Н.” като
продавач-консултант с месечно възнаграждение в размер на 600 лв., но не е представила
служебна бележа за дохода си, няма личен лека и при необходимост ползва
услугите на частен кабинет.
През настоящата година детето Д. е била
ученичка във ..... клас на ОУ „П.К.Я.” в гр.Б., била е записана на частна
занималня от баща си. При проведен разговор на социалния работник с
преподавателката на детето в занималнята г-жа В., последната е споделила, че Д.
е имала пропуски в учебния материал, тъй като временно е била преместена от
майка си в друга занималня, което е довело до понижаване на успеха й в училище,
но детето вече е успяло да навакса тези пропуски; до занималнята детето се
придружавало от баба си по бащина линия и от баща си, който заплащал и
месечните такси в размер на 250 лв. По думи на преподавателката В., Д. е
спокойно дете, не говори за проблемите с родителите си, но се разстройва,
когато стане въпрос за майка й или когато двете разговарят по телефона.
Впечатленията на социалния работник са, че детето е във видимо добро
здравословно състояние, облечено съобразно възрастта и сезона, прави
впечатление на общително и контактно дете, общува без особено притеснение с
непознати, споделя, че се чувства добре при баща си, но ще се чувства още по
добре, ако родителите й живеят заедно. По време на посещението в Отдел „Закрила
на детето” е установено, че между детето и бащата има изградена силна
емоционална връзка, привързаност и доверие. Становището на дирекцията е, че
следва да се вземе решение, с което да се защитят и осигурят по най-добър начин
интересите и правата на детето.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът намира първоначално предявения иск по чл.71, ал.2 СК за основателен
и следва да се уважи, а предявения насрещния иск намира за неоснователен,
поради което следва да се отхвърли. Във връзка с неоснователността на главния
насрещен иск за родителски права като неоснователни следва да се отхвърлят и
насрещните претенции за заплащане на издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при
кого от тях да живеят децата им, този спор се разрешава от районния съд по
местопребиваване на децата. Решението за предоставяне на родителските права
спрямо децата за упражняване от единия родител следва да се основава най-вече
на интересите на децата, а така също следва да се преценяват и родителските качества,
полагането на грижи и уменията за възпитание от родителите, социалното
обкръжение и битовите условия, възрастта на децата, привързаността им с
родителите, помощ от трети лица и др.
Според съда, и двамата
родители имат добри възпитателски качества и морален облик, и двамата са
полагали големи грижи за детето си през периодите, в които същото
е било при тях. От доказателствата по делото се установява, че бащата разполага със задоволителни, а майката с добри
материални възможности, и на двамата социалното обкръжение, жилищно-битовите и другите
материални условия на живот допълнително благоприятстват за правилното
формиране на личността на дъщеря им. Налице е и взаимна привързаност между всеки от родителите
поотделно с детето, което е важна предпоставка, както за съвместното им живеене
с него, така и за самото упражняване на родителските права, тъй като така
по-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на
детето. В случая, основен критерий за решението при кого от двамата родители да живее
детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото
осъществяване на родителските функции, са интересите на самото дете. С оглед на всички данни по делото, съдът намира, че бащата е по-пригоден от майката за отглеждането и
възпитанието на детето.
От доказателствата по делото се
установява, че ответницата често е отсъствала от дома си, не е упражнявала отговорно
родителските права, проявила е непостоянство в грижите и вниманието към детето
си, което е довело до неговото отчуждаване в известна степен. Това се
потвърждава от изложеното в социалния доклад на Д ”СП” – гр.Б., както и от
показанията на св.Т., които съдът преценява съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК и ги кредитира в частта им относно положението на детето, тъй като
показанията й са базирани на непосредствени наблюдения при честото й
съжителстване с детето и възможността за придобиване на лични впечатления. Горните
изводи се установяват и споделеното от майката пред социалния работник, че при
напускане на жилището остава без работа и няма реална възможност да се грижи за
детето си. Не без значение е и обстоятелството,
че бащата може да разчита и на помощта на свои близки при отглеждането на детето, а именно на майка си Д. Т., което несъмнено е обстоятелство, увеличаващо възможностите
му за
лични грижи, докато при ответницата В. не са
налице такива обстоятелства. Следва да се отбележи и фактът, че майката е
подписала през 2006 г. декларация, с която се е съгласила детето й да живее при
бащата и той единствен да се грижи за него, като в декларацията е отбелязала,
че детето е силно привързано към баща си и желае да живее при него, като с
оглед на заявеното, без значение са мотивите, подтикнали майката да подпише
такава декларация. Не
без значение е и констатираната от социалните работници емоционална връзка
между малолетното дете и баща му, изградените отношения на привързаност и
доверие между тях. Следва да се съобрази и факта, че Д. трайно се е установила
в средата, в която живее и учи, като в тази връзка съдът счита, че евентуалната
промяна на създалото се фактическо положение би довела до нежелани последици
върху психиката на детето в тази крехка деветгодишна възраст и би се отразила
негативно на неговото развитие и поведение.
Горните съображения обосновават
основателност на първоначално предявения иск по чл.71, ал.2 СК, поради което
същият следва да бъде уважен. На
ответницата следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на
лични отношения с малолетното си дете, за да не се прекъсват биологичната,
емоционалната и социалната връзка и отношенията на доверие между родител и дете, тъй като контактите
с майката са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето.
Ето защо, съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения на
майката с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца за времето от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и
един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск. През останалия период от време
ответницата също има възможност да поддържа контакти с детето си, но това
следва да става при съответните договорки с бащата.
Като последица от предоставянето на родителските права за
упражняване на единия родител, следва осъждането на другия родител да заплаща
за детето месечна издръжка, поради което претенцията на ищеца К. за заплащане
на издръжка по чл.82, ал.1 СК е доказана в своето основание. По отношение на
размера на необходимата издръжка, съдът съобрази разпоредбите на чл.84 и чл.85 СК, съгласно които размерът
на необходимата издръжка се определя в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи, в границите, установени от
Министерския съвет, които към момента са от 30 лв. до 80 лв. месечно.
По делото се събраха доказателства относно трудовата
ангажираност и на двамата родители. От удостоверение № ../.....2009 г.,
издадено от „Д.-БГ” ООД гр.Б., е видно, че бащата К.К. работи по трудово
правоотношение в посоченото предприятие и за времето от месец февруари 2009 г.
до месец април 2009 г. е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер от
600 лв., или средно брутно трудово възнаграждение от 200 лв. на месец. Майката А.В.
също е трудово ангажирана, като видно от представения трудов договор №
2/30.03.2009 г., същата е назначена на работа в ЕТ „Н. – Н. Д.” гр.Б. на
длъжността „продавач-консултант” с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 400 лв. Съдът намира, че за посрещане нуждите на малолетната
Д. са необходими средства в размер поне
на 120 лв. месечно, като майката следва да заплаща на детето 60 лв. месечна издръжка, а
останалите необходими за детето средства, както и непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието му, следва да се осигуряват от бащата. Поради което, искът за заплащане на издръжка следва да
бъде уважен в пълния предявен размер от 60 лв.
При този изход на делото, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на БРС следващата се държавна такса
в размер на 86.40 лв., дължима върху присъдената издръжка, съгласно Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид
направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, ответницата следва да ме
заплати сумата от 300 лв. за направените от него съдебно-деловодни разноски за
държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.71,
ал.2 и чл.82, ал.1 СК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на
малолетното дете Д. К. К., родена на
........... г., ЕГН **********, на
бащата К.Д.К. ***, ЕГН **********,
като определя местоживеенето на детето да бъде при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на
майката А.В. ***, ЕГН **********,
с детето Д. К. К., ЕГН **********, както следва : всяка първа и
трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 часа в събота до 18.00 часа
в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен
годишен отпуск.
ОСЪЖДА А.В. ***, ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете Д. К. К., родена на .... г.,
ЕГН **********,***, чрез нейния баща и законен представител К.Д.К., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 60,00лв.
(шестдесет лева), считано от 01.02.2009 г. до настъпването на законни причини
за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от А.В.
***, ЕГН **********, против К.Д.К. ***, ЕГН **********, с правно основание чл.71, ал.2,
чл.87 и чл.82, ал.1 СК, за
предоставяне на нея упражняването на родителските права спрямо роденото от
съвместното съжителство на страните малолетно дете Д., родена на ..... г., при
режим на лични отношения между бащата и детето – всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 часа до 18.00 часа; за осъждане на ответника да заплати за
малолетното дете издръжка за минало време в размер на 80 лв. за периода от
01.11.2008 г. до 23.01.2009 г., както и да заплаща за малолетното дете месечна
издръжка в размер на 80 лв. на месец, считано от влизане в сила на съдебното
решение.
ОСЪЖДА А.В. ***, ЕГН **********,
да заплати на К.Д.К. ***, ЕГН **********, сумата от 300.00 лв. (триста лева),
представляваща направените от него съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА А.В. ***, ЕГН **********,
да заплати в полза на държавата по
сметка на Районен съд – гр.Бургас, сумата
от 86,40 лв. (осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки), представляваща
държавна такса върху присъдения размер на издръжката.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните за неговото постановяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ІV-ти граждански състав
Вярно с оригинала:
М Е