МОТИВИ към присъда № 7 / 09.05.2019 г. по
НОХД № 163 / 2018 г. по описа на Районен
съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимия К.С.А. е
повдигнато обвинение, затова че на 04.06.2016г. в село Боринци, община Котел,
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защина
на имот, отнел чужи движими вещи – мобилен телефон
„Леново“, модел А319 и ключодържател с 20 секретни ключа ведно с 10 халкички към тях, на обща стойност 232.50 лева, собственост
и от владението на В.М. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 НК.
В съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, представителят на РП Котел поддържа
обвинението по начина, по който е повдигнато. Счита фактическата
обстановка за безспорно доказана и моли
на подсъдимия да бъде наложено наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода.
Защитникът адв. Е.М. *** оспорва описаните в обвинителния акт
фактически обстоятелства касателно авторството на
престъпното деяние и съпричастността на подсъдимия към него. Твърди, че липсват
доказателства, посредством които обвинението да се възприеме като безспорно и
категорично доказано. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен и да го
оправдае по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият А. не се признава
за виновен и моли съда да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Съдът,
след като обсъди всички доказателства, събрани по делото, намира за
установено следното:
Подсъдимият
К.А. ***. Вечерта на 04.06.2016г. подсъдимият пиел бира заедно със свидетелите Р.А.
и Е.Й. и други хора от селото пред магазина в центъра на село Боринци. Същия
ден св. В.М. бил в селото в наследствената си къща. Вечерта излязъл и отишъл до
магазина със скутера си. Св. М. рядко посещавал селото и не се познавал с
местните хора. Пред магазина се запознал с подсъдимия и останалите клиенти и
останал при тях да пие бира. Докато разговоряли, подс. А. пожелал да се качи на скутера, за да го покара
малко из селото, но свидетелят отказал да му го даде. След като получил отказ,
св. Р.А. предложил на подсъдимия да вземат скутера. Тъй като разговоряли на турски език, св. М. не разбрал смисъла на
казаното, но св. Е.Й. чул и разбрал какво си говорят.
Около 21-21:30 часа, св. М.
решил да се прибира. Качил се на скутера и потеглил към дома на баба си по
централната улица на селото. Разминал се със св. Й.С., който пътувал с
автомобила си в обратната посока и тъй като скутерът бил навлязъл в лентата на
насрещно движение, св. С. отклонил автомобила си, за да не се сблъскат. Св. С.
спрял пред магазина и попитал кой шофира скутера, след което продължил. Св. С.
обясни в съдебно заседание, че е познавал бабата на св. М..
Подсъдимият и св. Р.А.
станали и тръгнали след св. М.. Настигнали го почти пред входа на къщата на
баба му, намираща се на същата главна улица, недалеч от магазина. Св. М.
паркирал скутера на тротоара. Решил да не прибира скутера в двора, тъй като бил
тежък и свидетелят не можел сам да го вкара по стълбите и след това да го
изкара оттам. В присъствието на подсъдимия и на св. Р.А. сложил мобилния се
телефон в жабката, за да се зарежда, тъй като там имало букса за зарядно. Мобилният телефон бил марка Lenovo
А319 Black Mat 15 с IMEI № 865023020226920, в който била
поставена SIM карта
на „Теленор България“ ЕАД с мобилен № **********,
регистрирана на името на св. М.. В жабката останали и 20 секретни ключа,
закачени на кожен ключодържател с 10 халкички. Св. М.
натиснал жабката с ръка и тя автоматично се заключила. Св. М. заключил скутера
и блокирал кормилото. След като извадил ключа, го изтървал на земята. Тримата
започнали да търсят ключа, като св. Р.А. осветявал с фенерче. Тъй като вече
било тъмно, а наоколо било обрасло с трева, не намерили ключа. Св. М. казал, че
ще търси ключа на следващия ден по светло, след което се прибрал в къщата и си
легнал. Подсъдимият и св. Р.А. също си тръгнали. Подсъдимият обаче искал да
кара скутера, затова след малко се върнал. Не успял да запали скутера без
ключове. Понеже кормилото било блокирано, при бутане скутерът не се движел в
права линия, а се въртял в кръг. След като разбрал, че няма да може да кара
скутера, решил да открадне вещите от жабката. С ръка разбил заключващия
механизъм и взел мобилния телефон и връзката ключове, след което успял да добута скутера до отсрещната страна на улицата и го бутнал
с храсталака.
Същата вечер от 23:23 часа подсъдимият използвал услугата WAP/GPRS (интернет) в продължение на 2777 сек
(46,2833 мин), след това от 01:10 часа, вече на 05.06.2016г – в продължение на
21600 сек (360 мин или 6 часа) и от 06:10 часа – в продължение на 7836 сек
(130,600 мин). От справката от мобилния оператор е видно, че през това време
телефонът е ползван със SIMкартата
на св. М. и е бил в обхвата на мобилна клетка № 000617 село Кипилово. След 8
часа, след като преустановил ползването на телефона, подсъдимият извадил SIMкартата и изключил телефона.
Около 07:30 часа на
05.06.2016г. св. М. се събудил и се приготвил да тръгва към град Стралджа, но
като излязъл на улицата, не открил скутера. Притеснен, отишъл в дома на св. Г.П.,
с когото се познавали. Помолил го да му помогне да търсят заедно скутера. Към
тях се присъединили и други хора от селото. Св. М. се обадил по телефона на св.
Р.А., да го пита дали знае какво се е случило със скутера, но свидетелят отрекал да знае нещо, като добавил, че се съмнява в
подсъдимия. От служебния телефон св. М. набрал номера на личния си телефон, но
чул съобщение от оператора, че номерът е недостъпен, тъй като вече подсъдимият
го бил изключил.
Свидетелите М. и П. обикаляли
по улицата, гледали навсякъде и видели скутера в храстите. Докато търсели
скутера, оттам минал подсъдимият с мотора си, но не спрял и не разговарял със
св. М.. Извадили скутера от храстите и тогава св. М. установил, че жабката е била разбита и
липсват телефонът и ключовете. Тъй като не успял да намери и ключа за скутера,
св. М. запалил скутера „по друг начин“, след което си тръгнал от селото.
На 07.06.2016г. св. М. подал
жалба до РУ на МВР Котел, в която описал накратко случилото се, откраднатите
вещи и приложил гаранционната карта на мобилния телефон.
След около пет-шест дни подс. А. продал на св. Е.Й. откраднатия от него телефон за
40 лева, без картата. Св. Й. се свързвал с безжични мобилни мрежи, правил
снимки, които споделял във фейсбук. В съдебно
заседание св. Й. обясни, че на част снимките е позирал той самият (правил си селфи), други – на животни, на негови приятели, като четири
от снимките, приложени на л.74 от ДП, са правени по време на мотосъбора в местността „Сайганица“
край село Кипилово, който през 2016г. е проведен за дните от 21 до 27 юли.
През месец август 2016г. св. Й.
изтървал телефона, дисплеят се счупил и телефонът отказал да работи. Св. Й. се
оплакал на подсъдимия, който дал на свидетеля 15 лева и взел телефона.
Подсъдимият сложил телефона и
ключовете в найлонова торбичка и ги хвърлил на поляната до къщата на св. Х.А..
На неустановен ден около средата на месец септември 2016г. св. Х.А. вързал коня
на същата тази поляна и намерил торбичката, взел я и я занесъл вкъщи.
На 23.09.2016г. св. Е.П.,
който работел тогава при св. Х.А., решил да пробва дали намереният телефон
работи. Св. П. сложил в него SIM-карта
с № **********, регистрирана на името на св. Л. Аптулова
- снаха на св. А.. Св. А. бил дал на св. П. да ползва тази карта. Св. П.
установил, че телефонът не работи, но за времето от 7:31 до 7:33 часа са
изпратени/получени седем SMS.
От справката е видно, че този ден телефонът пак се е намирал в обхвата на
същата клетка. Св. П. извадил картата и оставил телефона. Св. Х.А. дал телефона
на внуците си (децата на св. Л. А.) да си играят с него.
Тъй като св. Х.А. подозирал,
че има нещо нередно в това да намира ключове и телефон на полето, се обадил на
полицейския служител Д.Д. , разказал му за случая и с
протокол от 07.10.2016г. му предал ключовете.
В резултат на разпореждане №
554/17.09.2016г., постановено по ЧНД № 246/2016г. на РС Котел, по реда на чл.159а от НПК мобилният оператор „Теленор България“ ЕАД е предоставил справка за мобилния
телефон с описания по-горе IMEI,
в която е отразено, че поставената на 23.09.2016г. в телефона SIM-карта се води на името на св. Л. А..
Разследващите, след като
установили роднинската връзка между св. Л. А. и св. Х.А., попитали св. А. за
адреса на св. А. в Сливен, където я намерили и тя им предала на 15.12.2016г. мобилния
телефон, за което оформили протокол за доброволно предаване.
На 22.02.2017г. в сградата на
РУ на МВР Котел бил извършен оглед на веществените доказателства (ключовете и
телефона), резултатите от който били обективирани в
протокол и бил изготвен снимков материал, на която ясно се вижда, че телефонът
е с начупен дисплей.
С разписка от 24.02.2017г.
разследващият полицай предал на св. М. мобилния телефон и ключовете.
За да разбере какво се е
случвало с телефона му, св. М. свързал мобилния телефон с компютър и установил,
че информацията, който той е качвал в телефона, е изтрита, но са запазени
файлове със снимки, правени не от него. Св. М. качил снимките на диск и с
протокол от 19.04.2017г. предал диска на разследващия полицай.
От съдебнотехническата
експертиза, изготвена от вещото лице Мария Пашова, се установява, че върху
диска са записани 25 файла, разпечатани на хартия и приложени към експертизата.
Както беше установено по-горе, снимките са правени от св. Е.Й., докато ползвал
телефона.
С протокол от 16.05.2017г. подс. А. предал на разследващия полицай един мобилен
телефон Lenovo А1000
с IMEI №
86752807801200, с напукан дисплей, без SIM карта, с батерия, без зарядно
устройство. В протокола е обяснил, че това бил същият телефон, който продал на
св. Й. и който след това му го върнал същата година.
Предаденият от подс. А. мобилен телефон е бил обект на експертиза,
изготвена от вещите лица И. М. и Н. Л., които след изследване са установили три
снимки и успешно са възстановили изтрити снимки. Снимките са визуализирани,
като на трите снимки, извън възстановените, е посочено времето на създаването
им – дата и час. Възстановените снимки са посочени само с името на файла, но не
и времето на създаване. На три от възстановените снимки се вижда, че е сниман
св. Е.Й., като снимките са идентични помежду си. Останалите снимки
представляват колажи, снимки на мъже, жени, животни и пр.
От назначените в хода на
досъдебното производство оценителни експертизи, изслушани в съдебно заседание,
се установи, че стойността на отнетия телефон е 215.50 лева, която с 30%
овехтяване се редуцира до 150.50 лева, а стойността на ключовете е 82.00 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът изгради, след като обсъди всички събрани по делото
доказателства и доказателствени средства. По делото
бяха разпитани като свидетели пострадалият В.М., Ф.И., Л. Аптулова,
Г.П., Х.А., Е.П., Е.Й., Р. Адамов, В. Янев и Й.С.. Обяснения даде и
подсъдимият. Разнопосочността на съдържанието на
гласните доказателствени източници налага
внимателното им обсъждане и съдът дължи отговор на въпроса на кои от тях дава
вяра и които не кредитира като недостоверни. Гласните доказателства съдът
обсъжда както помежду им, така в съвкупност с всички останали доказателства, приобщени по делото.
Съдът
кредитира почти в цялост показанията на пострадалия свидетел В.М., които счете
за последователни и пълни и не намери основания да ги игнонира,
доколкото липсват други доказателства, които да внасят съмнение в
достоверността им, а напротив, събрани са такива, които ги потвърждават и
допълват. С оглед показанията на св. Й. Сименов съдът
прие, че подсъдимият си е тръгнал сам, управлявайки скутера, и се разминал със
св. С., поради което показанията на св. М. в частта им, в която заявява, че си
тръгнали заедно с подсъдимия и св. Р.А., съдът не кредитира. В този смисъл са и
показанията на св. Р.А., дадени на 08.09.2016г. по досъдебното производство,
прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.1 от НПК. Съдът отдава посочената неточност в показанията на св. М. на
изминалия период от време от деянието до съдебното заседание, в което е дал показания.
Съдът възприема като достоверни показанията на св. М. и в оспорената от
защитата част, в която свидетелят заявява, че ключалката на жабката била
строшена. Св. Г.П., който заедно със св. М. търсил скутера, заявява, че не
видял повреди по скутера и че жабката не била счупена. Когато го намерили,
скутерът като цяло бил здрав, движел се, без видими съществени щети по него,
св. М. успял да го запали чрез кабелите и да го приведе в движение и това
състояние на скутера е възприел свидетелят П.. Обяснимо е не свидетелят, а
собственикът да огледа по – внимателно за повреди. Св. М., установявайки разбитата
ключалка на жабката, споделил за липсващите ключове и телефона. Жабката, макар
и с разбита ключалка, била цяла, а не натрошена на части, поради което св. П.
твърди, че не била счупена, с което обаче не се оборват показанията на св. М.,
че жабката била разбита по някакъв начин и така от нея са били откраднати
ключовете и телефона. Св. М. обясни, че целият корпус на жабката бил
пластмасов, вкл. и езика, който бил строшен, и не било необходимо да се
използва непременно някакво средство, напр. отвертка, тъй като може да се
отвори само с ръка с прилагане на повече натиск.
Показанията
на св. М. са в унисон и с показанията на св. Е.Й., дадени пред съдия на
26.05.2017г. по ЧНД № 74/2017г. на РС Котел, които съдът прочете и приобщи по
реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, след се установи, че между тях и показанията,
дадени от св. Й. в съдебно заседание, са налице съществени противоречия. След
прочитане на показанията му, дадени пред съдия, св. Й. обясни, че
констатираните противоречия се дължат на това, че е забравил някои от
обстоятелствата, за които е давал показания.
Св. Й. заявява в показанията
си, дадени пред съдия, че подсъдимият и св. Р.А. тръгнали след момчето, като
преди това св. А. предложил на подсъдимия да откраднат скутера, което било чуто
от св. Й.. Последователността на действията на подсъдимия и св. Р.А., изложена
в показанията на свидетелите Й. и М., компрометира показанията на свидетелите Ф.И.
и Р.А., както и обясненията на подсъдимия, че подсъдимият и св. Р.А. останали,
след като св. М. си тръгнал, поне още час – час и половина пред магазина. Св. Ф.И.,
като собственик на магазина, е обслужвал клиентите и е изключително съмнително
да следи кой клиент кога си тръгва, дали си тръгва с телефона си и най-вече да
си спомня с такава голяма точност поведението на клиентите си две години и
половина, преди да даде показанията си в съда. В тази им част показанията на
св. Р.А. също са недостоверни, тъй като да се приеме казаното от него, би
означавало да се приеме, че св. М. търсил ключа в продължение на час и половина,
след което продължил да търси заедно със св. А..
Показанията
на св. Е.Й., дадени пред съдия, съдът кредитира в цялост, тъй като се
потвърждават от писмените доказателства и експертното заключение, изговено от вещото лице М. П.. При повторния разпит,
проведен на 09.05.2019г., свидетелят Й. подробно изясни къде е правил снимките,
кога и какво е фотографирал. Не може да бъде отречено, че св. Й. е ползвал
мобилния телефон на св. М. с IMEI
№ 865023020226920, тъй като обективните находки в телефона - файлове със
снимки, потвърждават показанията му. В предадения от подсъдимия телефон с IMEI № 86752807801200 също са намерени три
еднакви снимки на св. Й., което е лесно обяснимо от гледна точка на
познанството между подсъдимия и св. Й. и възможността снимки на св. Й. да се
появят в същия този телефон, още повече че подсъдимият го предава именно с цел
да докаже, че телефонът бил ползван от св. Й. през лятото на 2016г. Не
представлява никаква трудност св. Й. да си направи селфи
с телефона с IMEI
№ 86752807801200 или да изпрати файлове със снимки. Не така обаче стои въпросът
с телефона с IMEI
№ 865023020226920, в паметта на който св. М. намерил да се съхраняват описаните
по – горе файлове със снимки, за които св. Й. даде подробни и изчерпателни
показания и за които не възникват съмнения, че са правени от св. Й.. Доколкото
свидетелите М. и Й. не се познават помежду си, единствената възможност снимките
да са запаметени в телефона с IMEI
№ 865023020226920 е тази, описана от св. Й..
В
тази връзка следва да се уточни, че в справката, изготвена от „Теленор България“ ЕАД, е посочено само кога телефон с IMEI № 865023020226920 е регистриран в
мрежата на този оператор със SIM
карта, без да е отразено активирането на телефона без SIM карта. Причината за непълнотата се дължи
на искането, формулирано от РП Котел, въз основа на което съдът е постановил
разпореждането си по чл.159а от НПК.
Показанията
на свидетелите Л. А., Х.А. и Е.П. съдът кредитира и възприема в цялост. Тези
трима свидетели установяват обстоятелствата във връзка с намиране на телефона и
ключовете, след като са били хвърлени от подсъдимия на поляната. По тези
обстоятелства липсва спор и показанията са еднопосочни и безпротиворечиви
по съдържание.
Показанията на св. Й.С. съдът
също кредитира в цялост. Те са в унисон с показанията на св. Р.А. (че
подсъдимият и св. А. се тръгнали не едновременно със св.М., а след около
десетина минути) и на това основание съдът кредитира показанията на св. Р.А., дадени
по досъдебното производство, в тази им част. Показанията на св. Р.А., дадени в
хода на съдебното следствие, съдът не кредитира в следните части : че са си
тръгнали с подсъдимия час – час и половина след като св. М. си е тръгнал; че
подсъдимият се прибрал вкъщи,
а свидетелят отишъл да види какво търси св. М.; че св. М. вкарал скутера в
двора на къщата. По-горе съдът коментира на какви други доказателства
противоречат показанията на св. А. в тези им части и защо ги преценява като
недостоверни. По последния пункт – че св. М. бил вкарал скутера в двора,
свидетелят сам си противоречи, тъй като твърди, че св. М. бил абсолютно
неадекватен – пиян или дрогиран, падал от скутера, ставал, залитал, а
същевременно успял да вкара в двора скутера, тежащ 200 кг, като го пренесе по
стълбите, което е невъзможно да направи човек в твърдяното състояние. По тези
пунктове показанията на св. А. влизат в противоречие със собствените му
показания, дадени на досъдебното производство, което наложи прочитането им, със
съгласието на страните, по реда на чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.1 от НПК. Показанията на св. А., дадени на 08.09.2016г. по досъдебното
производство, са като цяло правдиви и в унисон с останалите доказателства. В
тях свидетелят твърди, че тръгнали след св. М. след около десет минути и че
тримата заедно търсили загубения ключ. В съдебно заседание, след прочитане на
показанията, св. А. отрича да е давал показания с такова съдържание пред
разследващия полицай, което по същество съдът тълкува като изявление за
манипулиране на показанията, което обаче съдът не споделя и отхвърля по
следните съображения : Показанията са обективирани в
протокол със съдържание и форма, разписани в чл.129 от НПК, протоколът е
подписан на всяка страница от свидетеля, с което той е удостоверил, че е
запознат с правата и задълженията си като свидетел. Отразено е, че протоколът е
бил прочетен, вярно е записан, поради което свидетелят се е подписал, като
заявил съгласие със записаното в него. Изложеното води до екзактност на
извършеното процесуално действие, поради което протоколът се ползва с
придаденото му по чл.131 от НПК доказателствено
значение. Съдът преценява позицията на св. А. и промяната в показанията му като
израз на желанието да потвърди защитната версия на подсъдимия, която в общи
линии се припокрива с показанията на св. А., дадени в съдебно заседание.
Другият свидетел, който потвърждава обясненията на подсъдимия, е св. В. Янев,
който твърди, че точно тази същата вечер бил поканил посъдимия
да го почерпи за рождения си ден, отминал седмица преди това, че цяла вечер се
черпили само двамата в дома на свидетеля, че подсъдимият не се прибрал в дома
си, а останал да спи там и рано сутринта заминал на работа. Съдът не кредитира
и изцяло отхвърля като недостоверни показанията на този свидетел, тъй като са
дадени единствено с цел да обслужат защитната теза, явяват се изолирани и
влизат с остро противоречие с останалия доказателствен
материал. Направен е опит да се докаже чрез обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите Р.А. и В. Я., че след като си тръгнали от магазина,
след повече от час след св. М., подсъдимият и св. А. се разделили, като
подсъдимият се отклонил към дома си, взел оттам един прожектор и отишъл при св.
Я., някъде след 22:00 часа, където двамата се черпили до късно, след което си
легнали да спят, подсъдимият станал сутринта около 6:00 часа и заминал на
работа.
Обясненията на подсъдимия
освен доказателствено средство, са и основно средство
за защита и подлежат на внимателна преценка и анализ. Обясненията се подкрепят
единствено от показанията, дадени в съдебно заседание от свидетелите В. Я. и Р.А.,
които обаче съдът не възприема като достоверни, поради което не дава вяра и на
обясненията на подсъдимия. Изводът за недостоверност на обясненията на
подсъдимия съдът прави и при съпоставката им с показанията на свидетеля Й.,
дадени пред съдия, и показанията на св. Р.А., дадени по досъдебното
производство, в частите им, пресъздаващи разговорите, проведени между
подсъдимия с всеки от тези двама свидетели. Св. Й. заявява, че когато му
продавал телефона, подсъдимият му казал, че това е телефонът на момчето със
скутера, а впоследствие, когато подсъдимият взел обратно телефона от свидетеля,
му казал, че възнамерява да го подхвърли, за да го намери някой. Разговор с
подобно съдържание са провели св. А. и подсъдимия няколко дни след
престъплението, в който подсъдимият му казал, че бил взел скутера, за да го
скрие, както и два телефона, единият от които нов. Двамата били провели и втори
разговор по телефона, в който подсъдимият му казал, че единият телефон е счупен
и го бил изхвърлил, а за другия не споменал нищо, а свидетелят му предложил да
върне здравия телефон и случаят да приключи.
За неоснователни съдът
преценява възраженията на подсъдимия, направени по време на обясненията му в
съдебно заседание, за манипулиране на св. Й. от страна на полицейските
служители, довело до т.нар. „фабрикуване на доказателства“. Подсъдимият твърди,
от една страна, че свидетелят си ги измислял тези работи, а от друга, че
полицаите го били накарали да дава неистински показания, уличаващи подсъдимия,
вкл. и при разпита му пред съдия, и след това му казали, че останали много
доволни от това, което бил казал. Съдът приема, че възражението е декларативно
и изцяло израз на защитната позиция на подсъдимия срещу обвинението и
подкрепящите обвинението доказателства. Св. Й. е бил разпитван от разследващия
полицай, след това пред съдия, два пъти дава показания в хода на съдебното
следствие и преди да бъдат прочетени показанията му от ДП, промени съдържанието
на показанията си в посока потвърждаване на защитната версия. Впоследствие,
след прочитане на показанията му, дадени пред съдия, обясни противоречието с
естествения процес на забравяне. За съда е определящо, че св. Й. не е завил
нито веднъж пред съда за упражнен недопустим натиск върху него от страна на
полицейските служители. От друга страна, подсъдимият подхожда избирателно и не
отправя такива обвинения за манипулация на показанията на св. Р.А., дадени в
хода на досъдебното производство, в които свидетелят възпроизвел съдържанието
на телефонните разговори, описани по-горе, което съдът обяснява с показанията
на св. А., дадени в хода на съдебното следствие, в които се потвърждават
обясненията на подсъдимия.
Съдът се довери и изцяло на
изготвените от вещите лица С.П., М. П., И. М. и Н. Л. експертизи, след като не
намери данни вещите лица да са заинтересовани по някакъв начин от изхода на
делото и след като съобрази, че и четирите експертни заключения са компетентно
изготвени.
Съдът кредитира и прочетените
и приобщени на основание чл.283 от НПК протоколи за оглед на веществени
доказателства, за доброволно предаване, както и писмените доказателства.
Протоколите са съставени по реда на НПК, без да са допуснати някакви особено
съществени нарушения откъм форма или съдържание, поради което са доказателствено
средство за извършване на действията, за реда, по който са извършени, и за
събраните доказателства – чл.131 от НПК.
При така установеното от
фактическа страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият К.С.А.
е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр.
чл.194, ал.1 от НК, затова че на 04.06.2016г. в село Боринци, община Котел,
като разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими
вещи (мобилен телефон „Леново А319“, кожен ключодържател с 20 секретни ключа с
10 метални халкички) на обща стойност 232.50 лева от
владението на В.М. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Доказаха
се всички елементи от фактическия състав на престъплението, за което срещу
подсъдимия е повдигнато обвинение.
Мястото
на извършване на кражбата е централната улица в село Боринци, където св. М.
паркирал скутера и оставил в жабката телефона и ключовете. Кражбата е извършена на 04.06.2016 г. между
21:00 часа и 23:23 часа, когато телефонът е бил
използван, както е видно от справката от „Теленор
България“ ЕАД.
Предметът на престъпното
посегателство се установява от показанията на св. М., от веществените
доказателства и от протоколите за огледа им. Посредством две оценителни
експертизи откраднатите вещи са били оценени.
Правилно кражбата е била
квалифицирана по по-тежко наказуемия състав на чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй
като подсъдимият разбил жабката на скутера, където св. М. бил оставил ключовете
и телефона, за да се зарежда. Щом жабката е била снабдена със заключващ
механизъм и той е бил заключен, то жабката представлява преграда, здраво
направена за защита на имот.
Съдът прие, че подсъдимият е
автор на престъпното деяние и отхвърли възражението на защитата за недоказаност
на повдигнатото обвинение, поради липса на преки доказателства, сочещи го като
извършител.
Вярно
е, че по делото не са разпитани очевидци, тъй като не е установено да е имало
такива, но в повечето случаи кражбите се извършват тайно, а не пред публика,
което не означава, че липсата на очевидци винаги води до невъзможност да бъде
установено престъплението. В защитната пледоария се твърди, че авторството не
било доказано по несъмнен начин и доказателственият
материал не отговарял на установения в чл.303, ал.2 от НПК стандарт за
постановяване на осъдителна присъда. Липсата на преки доказателства предпостави необходимостта от събиране на косвени такива,
поради което съдът беше ограничен да направи фактическите си констатации само
на основата на косвените доказателства. В доктрината разграничението между
преките и косвените доказателства се базира в съответствие с отношението им към
основния факт на доказване. Преки са онези доказателства, които пряко и
непосредствено установяват обстоятелства, отнасящи се до основния факт – напр.
разпит на свидетели очевидци или самопризнанията на подсъдимия. Косвените
доказателства могат да дадат указание за основния факт само след като се
съпоставят с други доказателствени факти по делото.
По настоящото дело съдът
изгради фактическата обстановка само на основа на косвени доказателства, след
като прецени, че доказателствените факти, установени
чрез косвените доказателства, изграждат стройна система, свързани са помежду си
с основния факт на доказване и направеният извод досежно
авторството на деянието е единствено възможният. Подсъдимият започнал да
обмислял вариант да открадне скутера, за да го покара, още докато били със св. А.
през магазина; тръгнали със св. А. след св. М.; видели, че той търси загубения
ключ и търсили заедно с него; видели, че св. М. оставя в жабката телефона си да
се зарежда и че оставя скутера на пътя; през телефона е ползван интернет почти
непрекъснато за времето от 23:23 часа на 04.06.2016г.
до около 08:15 часа на 05.06.2016г.; подсъдимият продал откраднатия телефон на
св. Й.; св. Й. ползвал телефона, правил снимки на себе си, на свои близки и на
животни; подсъдимият купил обратно телефона, тъй като св. Й. го счупил; св. Х.А.
намерил телефона и ключовете; когато телефонът бил върнат на св. М., той открил
в паметта му снимките, правени от св. Й..
Следва
да се обърне и специално внимание върху показанията на св. Й., дадени на
досъдебното производство пред съдия, в частта им, пресъздаваща изявленията на
подсъдимия – че това е телефонът на момчето със скутера и че ще подхвърли
телефона и ключовете, за да ги намери някой, както и на показанията на св. А.,
дадени на досъдебното производство, в частта им, в която пресъздава телефонните
разговори с подсъдимия. Съдът приема, че тези доказателства не са преки, а
косвени с производен характер, тъй като, ако им се придаде качеството на преки
доказателства, подсъдимият ще се постави в ситуация да дава показания сам срещу
себе си, без да има процесуално качество на привлечен към наказателна
отговорност. По изложените съображения настоящият съдебен състав не споделя
виждането в решение № 489/25.03.2010г. на ВКС по наказателно дело № 475/2009г.,
І н.о., в което е прието, че извънпроцесуалното
изявление на дееца, самоуличаващо го в извършване на
престъплението, е пряко доказателство, което самò,
без посредничеството на други доказателства, установява обстоятелства от
предмета на доказване.
Настоящият
съдебен състав поддържа становището, развито в по-новата съдебна практика на
ВКС – решение № 65/10.04.2014г. по н.д. № 47/2014г., ІІІн.о;
решение № 519/18.12.2009г. по н.д. № 637/2009г., І н.о.; решение №
507/13.12.2013г. по н.д. № 2037/2013г., ІІІ н.о.; решение № 26/25.01.2011г. по
н.д. № 644/2010г., ІІ н.о.; решение № 481/26.06.2014г. по н.д. № 1762/2013г.,
ІІІ н.о. – особеното мнение.
Както в посочените съдебни
актове, така и в доктрината се се поддържа, че за
класификацията на доказателствата на първични и производни се изхожда от
източника на сведения на факти. Първичните произхождат от първоизточник, а
производните възпризвеждат не лично видяно или чуто,
а препредадено, както е в случая. Практическото
значение на това деление намира израз в задължението на съда да събере всички
възможни първични доказателства и съответно в забраната да се подменят първични
доказателства с производни. Когато са налице първични доказателства,
производните не са източник на фактология. Вторичните
доказателства са източник на факти само в хипотезите : 1/когато са средство за
разкриване на първични доказателства, 2/когато служат за проверка на първичните
доказателства и 3/когато заменят първичните доказателства поради невъзможност
за снабдяване с последните. Отнесено към проблематиката на настоящия случай,
чрез показанията на св. Й. са събрани производни доказателства – за изявленията
на подсъдимия пред него, и тези доказателства служат за проверка както на
обясненията на подсъдимия, така и на показанията на свидетелите М., А. и Я..
Показанията на св. Й., дадени на досъдебното производство пред съдия, съдържащи
очертаните по – горе производни доказателства, компрометират достоверността на
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите А. и Я. а от друга – потвърждат тези, дадени от св. М.. Същото се отнася и до
показанията на св. А., дадени на досъдебното производство, които потвърждават
показанията на св. М. и оборват обясненията на подсъдимия. Както вече се изложи
по-горе, обясненията на подсъдимия, отразяващи защитната му позиция по
обвинението, се потвърждава единствено и само от показанията на св. Янев и променените
в хода на делото показания на св. А.. Подсъдимият отрича каквато и да е
съпричастност към престъпното деяние и тези му обяснения влизат в разрез с
данните по делото, които безпротиворечиво сочат, че е
продал на св. Й. телефона, откраднат от св. М., а не този предаден от
подсъдимия впоследствие по делото. Иначе не би могло да се обясни как снимките,
които е правил св. Й. през лятото на 2016г., са се озовали в телефона на св. М..
Изложеното дотук даде на съда
основание да приеме, че подсъдимият А. е автор на кражбата, за която му е
повдигнато обвинение и следва да се ангажирана наказателната му отговорност.
Действията
на подсъдимия обективно са били насочени към отнемане на чуждите вещи, съзнавал
е неправомерността на деянието си (че отнема чужди вещи) и общественоопасния
характер на последиците (че засяга правото на действителния собственик) и е
целял настъпване на противоправния резултат, поради
което деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът прецени обществената опасност на
деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени и смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на закона – чл.54 от НК.
Предвиденото в разпоредбата на чл.195, ал.1, т.3 от НК наказание е от една до
десет години лишаване от свобода. Сравнително дългият период от извършване на
престъплението до постановяване на настоящата присъда – почти четири години, е
изключително по характера си смекчаващо обстоятелство, водещо до приложението
на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което съдът определи наказание под
предвидения най-нисък размер. За да определи продължителността на срока на
наказанието лишаване от свобода в диапазона от три месеца до една година
лишаване от свобода, съдът съобрази ниската стойност на отнетите вещи, но пък
многобройните осъждания на подсъдимия го очертават като личност със завишена
степен на обществена опасност, поради което съдът му наложи наказание десет
месеца лишаване от свобода. Така определеният размер се явява отмерен и
балансиран с оглед целите на наказанието да въздейства предупредително,
възпиращо и възпитателно както спрямо подсъдимия, така и спрямо останалите
членове на обществото. Тъй като подсъдимият е осъждан на наказания лишаване от
свобода, по които не е настъпила реабилитация, отпада възможността за преценка
за приложението на чл.66 от НК. Съдът разпореди наказанието да се изтърпи
ефективно и определи първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“б“ от НК, тъй като до 06.03.2017г.
подсъдимият е изтърпявал наказание шест лишаване от свобода, наложено по
НОХД № 257/2016г. на РС Елена, в сила от
30.08.2016г., за престъпление, извършено през периода 21-26.11.2015г. Съдът кумулира по реда на чл.25, ал.2 вр.
чл.23, ал.1 от НК наказанията по настоящата присъда и по присъдата на РС Елена
и наложи по-тежкото от тях, а именно това по настоящата присъда, тъй като
престъпленията и по двете присъди са били извършени, преди подсъдимият да е бил
осъден за което и да е от тях. Съдът разпореди общото наказание да се изтърпи
ефективно при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът
приспадна от определеното общо наказание изтърпяното по НОХД № 257/2016г. на РС
Елена.
Съдът
разпореди да се върне на подсъдимия мобилния телефон ЛеновоА1000, предаден от
него с протокол за доброволно предаване от 16.05.2017г., тъй като се установи,
че телефонът му принадлежи.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР Сливен направените
по досъдебното производство разноски в общ размер 272.45 лева и по сметка на РС
Котел в полза на бюджета на съдебната власт – сумата 20.00 лева, платени за
възнаграждение на вещото лице П. за явяването му в съдебно заседание.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
П Р Е Д
С Е Д А Т Е Л :