Мотиви към решение по АНД № 2470/2016г. по описа на ПРС, ХXV н.с.
Пловдивска
районна прокуратура е внесла постановление от 19.04.2016г., с което се предлага
на съда да освободи обвиняемия С.В.В. с ЕГН **********
от наказателна отговорност, като му
се наложи административно наказание по реда на чл. 78а НК - за това, че на
29.03.2016г. в град Хисаря без надлежно разрешително е държал наркотични
вещества – високо рисково наркотично вещество – марихуана с тегло 0,264 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол ТХК 2,4 тегловни % на
стойност 1,58 лева по цени за нуждите на съдопроизводството съгласно Приложение
№ 2 на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е
маловажен - престъплението по чл. 354в, ал. 5, вр. с ал. 3,
т. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Заема
становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин
установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до
извод, че именно обвиняемия В. е автор на
възведеното спрямо нея обвинение,
като предлага на съда да наложи административно наказание
„Глоба“ в размер на 1 000лв,
като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК предлага на обвиняемия да
бъдатвъзложени и разноските по делото.
Обвиняемия В. моли съдада му
бъде наложена минимална глоба.
Обвиняемия дава обяснения, признава се за виновен,
изразява съжаление и моли за минимална глоба.
Обвиняемия не взема отношение относно направените по делото разноски.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С.В.В.
е роден на ***г***, ..., български гражданин, с основно образование, неженен,
неработещ, неосъждан, адрес: град Б., ул. „В. Л.” № ..., ЕГН **********.
Малко
след полунощ на 29.03.2016г. обвиняемия В. се уговорил със св. Ж. да се видят,
като за целта св. Ж. отишъл с автомобил марка Хонда Сивик с рег. № ... Двамата
решили да отидат от гр. Баня в гр. Хисар където да се видят със свои приятелки
– свидетелките М. Д. и М. Г. По пътя натам, с Ж. отбил колата а обв. В. свил
цигара марихуана която носел със себе си с идеята когато вземат момичетата и се
качат на хижа Воден камък да изпушат цигарата. Обв. В. и св. Ж. взели св. Д. и
св. Г. от паркинга на хотел Орфей в гр. Хисаря, и четиримата се отправили към
хижата, за да употребят предварително приготвената от обвиняемия цигара
марихуана. На 28.03.2016г. свидетелите Д. П. и В. Б. и двамата п. с. в ОДМВР
гр. Хисаря застъпили на смяна от 20.30ч. до 08.30ч. сутринта. Около 01.40ч. на
29.03.2016г., двамата служители спрели за проверка автомобила управляван от св.
Ж., на ул. „Захари Стоянов” в гр. Хисаря. В хода на извършената проверка
установили че водач на автомобила бил св. Ж., а пътниците в него св. Д. и Г. и
обв. В.. По време на проверката полицейските служители забелязали саморъчно
свита цигара, тип „бухалка“ която се намирала на земята пред задна дясна
седалка в автомобила. Свидетелите попитали на кого е цигарата и обв. В.
отговорил че е негова и заявил че
съдържанието на цигарата е марихуана. Поради това на място била извикана
оперативно следствена група от РУ Хисар при ОДМВР гр. Пловдив.
От
разследващ орган по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК било започнато действие по разследване –
претърсване и изземване, при което от
стелка на земята пред задна дясна седалка в автомобила управляван от св. Ж. –
лек автомобил Хонда Сивик с рег. № ..., била иззета описаната саморъчно свита
цигара, тип „бухалка“ с размери 10.5см. завършваща в единия си край със свивка
тип „Панделка“, а в другия си край с филтър. В изготвения протокол за
извършеното претърсване и изземване саморъчно обв. В. написал че намерената
цигара е негова за лична употреба. Било образувано бързо производство №
61/2016г. по описа на РУ Хисаря при ОДМВР гр. Пловдив. Обвиняемия В. била
задържан и отведени в полицейското управление. Със обвиняемия били свидетелите
Ж., Д. и Г.Разпитани в качеството на свидетели тримата потвърждават описаната
фактическа обстановка и заявяват че намерената цигара е на обв. В., като самия
той бил заявил това веднага на полицаите. Така се стигнало до извършеното претърсване
в автомобила в който се возил обвиняемия в който била намерена и иззета
описаната саморъчно свита цигара тип „бухалка“ съдържащи зелена растителна
маса.
В
хода на досъдебното производство било извършено изследване в лабораторията на
БНТЛ при ОДМВР гр. Пловдив, документирано
с приложената на л. 32 от досъдебното
производство Експертна справка с № 409, на иззетата от лек
автомобил с Хонда Сивик с рег. № ..., в който се е возил обв. В. саморъчно
свита цигара тип „бухалка“ съдържащи зелена растителна маса. В експертната справка е отразено, че от изследването на обекта се установява, че сухата зелено-кафява на цвят расителна
маса е марихуана с общо нето тегло 0,264гр.
От
заключението на извършената в хода на разследването химическата експертиза (л.41) се установява, че сухата, зелена на цвят, растителна маса, с нето
тегло 0,264 гр. представлява
марихуана със съдържание на активен компонент – 2,4 тегловни % тетрахидроканабинол (ТХК). Съгласно заключението на вещото
лице марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП като
вещество с висока степен на риск, забранено за приложение.
В
хода на горепосочената експертиза, за нуждите на изследването е
било изразходвано
цялото количесто високо рисково вещество.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите
Д. П., М. Г., М. Д., В. Б., И. Ж., надлежно
приобщени към доказателствата по делото, които съдът намира за последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви и обективни, относно релевантните факти от
предмета на доказване, подкрепящи направеното самопризнание на обвиняемия
В. и
съответни на останалата доказателствената съвкупност. Горната фактическа
обстановка се установява и от събраните в хода на
производството писмени доказателства -
протокол за претърсване и изземване /л. 16-18, л. 25/ и
приложения към него фотоалбум /л. 19-22, л. 26-28/,
справка съдимост /л. 35/, експертна
справка /л. 32/, характеристични справки
/л. 40/, протокол от ХЕ /л. 43/ и други, като обв. С.В.В. не
оспорва обстоятелствата по постановлението. Съдът не намира противоречие в
доказателствения материал, поради което и го кредитира изцяло.
При
постановяване на присъдата си съдът напълно възприема заключението на назначената в хода на досъдебното производство химическа експертиза, надлежно приобщена към доказателствената съвкупност, което според преценката на съда е
извършено компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и
съответства на останалите доказателства, относими към изследваните
обстоятелства. Химическата експертиза дава надеждна информация за вида, количествените и качествените
характеристики на наркотичното вещество – предмет на престъплението.
При
така изложената обстановка, настоящият състав, намира, че правилно РП е
квалифицирала извършеното деяние от обв. В. като такова с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 354а,
ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК - за това, че на
29.03.2016г. в град Хисаря без надлежно разрешително е държал наркотични
вещества – високо рисково наркотично вещество – марихуана с тегло 0,264 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол ТХК 2,4 тегловни % на
стойност 1,58 лева по цени за нуждите на съдопроизводството съгласно Приложение
№ 2 на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е
маловажен.
От
обективна страна престъплението е осъществено от обвиняемия при една от двете му форми на изпълнително деяние, а именно държане,
което по несъмнен начин се установява от доказателствата по делото. Безспорно е
това, че на 29.03.2016г. в гр. Хисаря,
обвинаемия е държал инкриминираното
количество високорискови наркотични вещества със съзнанието, че
същото се намира именно в неговата
фактическа власт. От доказателствения материал по делото не се установява обвиняемия
В. да
е имала разрешение за
държането на високорисковото наркотично вещество, поради което съдът приема, че
е налице предвиденият от обективна страна в състава на престъплението
отрицателен факт, а именно липса на надлежно разрешително за държането на
предмета на престъплението.
От
заключението на назначената химическа експертиза /л. 43 от дос. пр./, което съдът възприема, безспорно е установен предметът
на престъплението – марихуана с нето тегло 0,264 грама и със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 2,4 тегловни процента.
Марихуаната
има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставена под контрол, като е
включена в приложение № 1 към
чл. 3, ал.2 от ЗКВНВП сред веществата с висока степен на риск, забранени за
употреба в хуманната медицина, поради вредния ефект от злоупотребата с тях.
Съгласно Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойността на
инкриминираното количество високорисково наркотично вещество марихуана
е 1,58лв.
От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и
настъпили обществено - опасни последици. Обвиняемия е знаела, че държането на
високорисково наркотично вещество е забранено от закона при липса на надлежно
разрешение за тази цел, с каквото лично той
не е разполагал, но въпреки това е упражнявала фактическа власт върху инкриминираното количество. Съзнавала е общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е общественоопасните му последици и е желаела тяхното настъпване.
Деянието
осъществява признаците на привилегирования състав на чл. 354а, ал.5 от НК, тъй
като е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от този вид. До този извод съдът стигна като прецени
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за обвиняемия, инцидентността на неправомерното й
поведение, сравнително младата му
възраст, оказаното от него съдействие в хода на
досъдебното и съдебното производство, както и малкото количество и ниската
стойност на инкриминираното наркотично вещество, което е държано от него. Ето защо като съобрази разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК съдът прие, че се касае до маловажен случай,
т.е. законосъобразната правна квалификация на извършеното от обвиняемия
В. е
именно тази по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.
Причините
за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на обвиняемия, слабите му волеви задръжки,
незачитане на установения в страната правен ред.
За
престъплението по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК законодателят е предвидил
наказание глоба до хиляда лева. Обвиняемия е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност, като спрямо него
не са прилагани разпоредбите на чл. 78а от НК. От вмененото му във вина престъпление не са причинени имуществени вреди. При наличието
на тези материално правни предпоставки за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК,
с оглед императивността на тази разпоредба и като съобрази разпоредбата на чл.
78а, ал.5 от НК съдът е на становище, че обвиняемия следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лв.
Предвид разпоредбата на чл. 78а, ал.5 от НК, съгласно която когато за
извършеното престъпление е предвидено само глоба или друго по – леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба, то
размерът на административното наказание – глоба, което трябва да се наложи на обвинаемият, следва да бъде в предвидения минимум на чл. 78а, ал.1 от НК, а именно
1000 лева. Независимо от забраната на чл. 78, ал. 5 от НК, ограничаваща съда да наложи административно наказание в
минимума на чл. 78а, ал. 1
от НК, следва за пълнота да се посочи, че в случая липсват отегчаващи
отговорността обстоятелства, а са налице единствено смекчаващи отговорността
обстоятелства за обвиняемия В.
- чисто съдебно минало, добри характеристични данни,
признаване на вината, критично отношение към стореното и сравнително младата му възраст. Независимо от това наказанието следва да бъде в размер на
1 000лв. поради посочените по горе обстоятелства. В тази насока е решение
№ 69/2010г. на ВКС по наказателно дело № 684/2009г., 2-ро нак.отделение.
Предвид признаване на обвинаемия
за виновен, следва на основание чл. 189, ал.3 от НПК същия
да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 56 лв. /петдесет и шест лева/,
по сметка на ОДМВР гр. Пловдив.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.