№ 888
гр. Пазарджик, 14.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20225220100473 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За ищцовото дружество „Банка ДСК“ АД, редовно призовано се явява
ст. юрк. М., редовно упълномощена с пълномощно приложено към исковата
молба.
Ответникът Г. А. Д. не се явява, редовно призован. Призовката му е
връчена лично на датата 01.06.2022 г., видно от отразяването.
Не се явява вещото лице М.Л..
При проверка на книжата по делото съдът констатира, че вещото лице
Л. не е призована за днешното съдебно заседание, поради това че, ищецът не е
изпълнил задължението си, съгласно Определението под № 1061/20.05.2022
г., препис от което му е връчено, ведно с призовката за днешното съдебно
заседание, на 26.05.2022 г. за внасяне на определения депозит.
СТ. ЮРК. М.: Да се даде ход на делото. Представям документ за внесен
депозит за вещото лице.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
тъй като ответникът е редовно призован. Затова и в отсъствието на негов
представител и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
1
от фактическа страна.
СТ. ЮРК. М.: Поддържам исковата молба. Няма да правя уточнения и
допълнения към нея. Държа на експертизата.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В подадената искова молба ищцовото дружество се твърди, на
26.02.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна и Г. А. Д. от друга
страна, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит овърдрафт
/наричан по-долу Договора/, обезпечен с Договор за залог на вземане по
сметка от същата дата, като „Банка ДСК“ ЕАД е изпълнила задълженията си
по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата от
1500 лева. Кредитът е усвоен изцяло по разплащателната сметка на
кредитополучателя Г. А. Д..
Твърди се, че по силата на чл. 2 от договора страните са постигнали
съгласие, с рокът за издължаване на кредита е 12 месеца. Съгласно общи
условия за ползване на кредит овърдрафт, раздел II Усвояване/ползване/ на
кредита, т. 4 е уговорено, че срокът за ползване на кредита, предвиден в
Договора, се подновява автоматично при условие, че са платени дължимите
към датата на изтичане на срока лихви и такси, и ако никоя от страните не е
отправила до другата писмено изявление за прекратяване на ползването най-
малко 30 дни преди крайната падежна дата. Съгласно чл. 2 от договора,
отпуснатата сума по кредита се усвоява и погасява по разплащателна сметка
*********, открита в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Г. А. Д.. В чл. 3 е
договорен лихвения процент, с който се олихвява кредита и начина на
формирането му.
Твърди се, че по силата на чл.9 от договора, е постигнато съгласие
кредитополучателят да заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите
и комисионните, които „Банка ДСК“ ЕАД прилага за извършвани услуги.
Сочи се, че съгласно чл.10 от договора, страните са се съгласили, че
неразделна част от договора са „Общите условия за предоставяне на кредити
овърдрафт на физически лица“ /„общите условия“/.
Твърди се, че на 04.12.2019г. след не погасяване на единадесет
2
последователни месечни вноски, съгласно условията на договора Г. А. Д. е
уведомен, че обявяваме кредита за предсрочно изискуем.
Твърди се, че към датата на настъпване на предсрочната изискуемост
02.03.2021, длъжникът не е погасил задълженията си в пълен размер. Поради
което сме и депозирали заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК и с разпореждане на PC Пазарджик, е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 2097/2021, като длъжника Г. А. Д. е осъден да
заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 1500,00 лв., размер на
законната лихва за периода от 02.03.2021 г. до 17.06.2021 г. вкл. в размер на
45,07 лв., дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от
05.06.2020 г. до 01.03.2021 г. вкл. в размер на 148,13 лв., ведно със законна
лихва от 17.06.2021г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на
33,86 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Сочи се, че на основание издадените Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист „Банка ДСК“ ЕАД е образувала срещу същото лице
изпълнително дело на 31.08.2021г. при ЧСИ Добромир Даскалов, с район на
действие ОС - Пазарджик.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК за „Банка ДСК“ ЕАД съществува правен
интерес да предяви иск за установяване на вземанията си, съгласно издадения
по ч.гр.д. № 2097/2021, по описа на Районен съд - Пазарджик изпълнителен
лист.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за
установено, че Г. А. Д. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, следните суми: 1500,00
лв., размер на законната лихва за периода от 02.03.2021 г. до 17.06.2021 г. вкл.
в размер на 45,07 лв., дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 05.06.2020 г. до 01.03.2021 г. вкл. в размер на 148,13 лв., ведно със законна
лихва от 17.06.2021г. до изплащане на вземането на вземането.
Претендират се направените в настоящето производство разноски, в т.ч.
и присъдените разноски за производството пред Районен съд - Пазарджик.
Моли се съдът, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, да осъди Г. А. Д. да
заплати в полза на „Банка ДСК“ ЕАД и юрисконсултско възнаграждение,
съгласно Наредбата.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са
3
направени доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който моли съдът изцяло да отхвърли, като недопустим,
неоснователен и недоказан заведения срещу него иск.
В отговора на исковата молба ответникът счита, че е изтекъл
предвидения в закона срок за предявяване на иска. Видно от представеният
като доказателство по делото договор за овърдрафт, същия е сключен на
26.02.2018 г. за срок от 12 месеца и краен падеж 26.02.2019 г. В исковата
молба се твърди, че съгласно общите условия за ползване на кредита, срокът
се подновява автоматично при условие, че са платени дължимите лихви и
такси. Срокът на кредита не е продължен, поради факта, че за извършено от
него престъпление по непредпазливост, бил отстранен дисциплинарно от
работа, трудовото му правоотношение било прекратено, а той бил осъден на
лишаване от свобода и от 22.10.2018 г. до 02.03.2022 г. изтърпявал
наказанието си ефективно в Пловдивският затвор. Счита, че помежду им
липсва валидно сключен договор за кредит.
Твърди се, че искът, с който е сезиран съда е неоснователен по
основание и размер.
Счита, че договорът е сключен в противоречие със Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 5, ал. 1, преди потребителят да е
обвързан с договор, законодателя е предвидил той да се уведоми
своевременно с необходимата информация за сравняване на различните
предложения. Тази информация следва да бъде предоставена във формата на
стандартен европейски формуляр. Липсват доказателства по делото в този
смисъл.
Сочи се, че представеният договор за кредит е сключен и в
противоречие с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и с ЗЗД. Твърди се, че липсва ясен и
разбираем начин относно съществени негови условия. Сочи, че от
твърденията на ищецът не може да се установи по безспорен начин какъв е
размера на месечната погасителна вноска, която следва да се погасява всеки
месец, както и какъв е остатъка по дълга, колко и какво е погасено с вноските.
Приложен е погасителен план, в който са посочени вноски, формирани като
сбор от главница и лихва, в общ размер на 137.74 лева. Представено е и
извлечение от счетоводни книги по сметка №13/27301202/17.06.2021 г, което
4
по своя характер няма същността на хронологично движение по банковата
сметка обслужваща дълга, а кратка справка изготвена от инспектор
проблемни кредити. В него се съдържа противоречаща на договора и
останалите доказателства информация, която навежда на извода дали изобщо
е относимо към казуса. Като срок на кредита са посочени 36 месеца, а в
договора 12 месеца. Датата на изискуемост е посочена като 02.03.2021 г, а
статута като заглавие е изискуем на краен падеж, който по договор е
26.02.2019 г. На какво основание срока на изискуемост е удължен с две
години, не може да се установи. Като непогасени вноски се сочат 05.06, 05.07,
05.08.2020 г. или общ размер 45,66 лева. Дълга е описан в размер 1648,13
лева, от които 1500 лева главница и 148.13 лева възнаградителна лихва. Сочи,
че елементарен прочит на цифрите сочи, че така вписаните числа са неясни,
неточни и подвеждащи. Не става ясно как е формирана тази сума. С каква цел
е посочена, кога и за какво се дължи. Вписано е и обезщетение за забава,
което също не може да се установи кога и защо се дължи за периода от 02.03
до 21.06.2021 г. Липсва яснота и конкретика досежно точен и пълен размер на
общия дълг. Договорът не съдържа краен падеж, а извлечението е с падеж
26.02.2021 г.
Счита за противоречащ на закона ГПР. Същият е в размер на 19.92%, а
съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена
от Министерски Съвет на Република България.
Оспорва размера на предявената главница. Претендира се с исковата
молба главница в размер на 1500 лева, за която няма доказателства как е
формирана и какво включва. Твърди се, че „не е изпълнено в срок
задължението за плащане на погасителни вноски“, поради което е настъпила
предсрочна изискуемост. Налице е неяснота, досежно основанието и начина
на изчисляване. Не са представени доказателства има ли погасителни вноски,
колко и кога, как са отнесени погасените суми, каква част от тях е погасила
главница и каква лихви, начина на изчисляване на претендираните вземания,
липсва подробно извлечение от сметката обслужваща кредита.
Оспорва действителността на размера на претендираната законна лихва.
Твърди, че претендираната c исковата молба, законна лихва за периода от
02.03 .2021 г до 17.06.2021 г в размер на 45,07 лева, не е ясно как е
5
формирана и на какво основание се дължи точно за този период.
Оспорва действителността на размера на претендираната договорна
лихва. Твърди, че договорната лихва за периода от 05.06.2020 г до 01.03.2021
г в размер на 148,13 лева, не е ясно как е формирана и на какво основание се
дължи за конкретния период.
Оспорва и момента на прехвърляне на кредита в изискуемост. В
исковата молба се твърди, че на 04.12.2019 г са преустановени предвидените
в договора плащания, като непогасени са единадесет последователни вноски,
а в извлечението се сочат едва три вноски. Посочва се дата на предсрочна
изискуемост 02.03.2021 г, която също не става ясно защо е определена.
Липсват доказателства за надлежно уведомление до мен, досежно волята на
кредитора да трансформира дълга в предсрочно изискуем. Не са посочени в
исковата молба, нито брой погасени вноски, нито кои вноски - дати, размери
са неплатени, за да може да се установи дали е налице изискуемост и от кой
момент, за да се установи дали законосъобразно са начислявани лихвите.
Искането към съда е да отхвърли предявеният иск срещу ответника,
изцяло като недопустим, неоснователен и недоказан.
Към отговора на исковата молба е представена Служебна бележка
№508/23.02.2022 г., издадена от Пловдивски затвор. Направени са
доказателствени искания.
С определението от 20.05.2022 г. съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните. Указал им е разпределението на
доказателствената тежест в производството. Посочил е и правната
квалификация на предявеният иск.
СТ. ЮРК. М.: Не възразявам по доклада. Да се приеме.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към
исковата молба на ищеца и към писмения отговор на ответника писмени
доказателства.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към настоящето дело ч.гр.дело №2097/2021г. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
СЪДЪТ счита, че допуснатата по делото ССчЕ е от съществено
6
значение за изясняване на делото от фактическа страна, още повече, след
оспорването на исковите претенции от страна на ответника и изложените
съображения в писмения му отговор. Предвид на това и с оглед внасянето на
депозита за вещо лице съдът счита, че ще следва да се даде възможност на
вещото лице Л. да изготви заключение по допуснатата експертиза за
следващото съдебно заседание.
По изложените съображения и за изслушване заключението по
допуснатата ССчЕ, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 13.09.2022 г. от 10:00 часа, за
която дата и час ищецът уведомен чрез процесуалния си представител ст.юрк.
М..
Ответникът уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице М.Л..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:12 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7