Р
Е Ш Е Н И Е
№
113
гр.
П.**, 21.06.2023 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - П.**, в публично съдебно
заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия:
Мария Христова
при съдебния секретар Н. С.**, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик административно дело № 143 по описа за 2023
година на Административен съд-П.**, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Г.М.А. с ЕГН ********** и
адрес: ***, подадена чрез адвокат Г.Б. *** срещу Заповед № 1158з-6/29.03.2023
г. на началник сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР
- П.**, с която на основание чл. 204, т. 3 във вр. с чл. 197, ал. 1 т. 3, чл.
194, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 200, ал. 1 т. 11 пр. първо от ЗМВР на
жалбоподателя, в качеството й на младши инспектор - младши автоконтрольор ІІ
степен в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР - П.** е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата
на връчване на заповедта.
Жалбоподателят счита, че атакуваният административен
акт е незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на
административно-производствените правила, при неправилно приложение на
материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Моли съда
да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и да присъди направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание на 15.06.2023
година, жалбоподателят редовно призован за представител изпраща адв. Г.Б..
Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи, като се отмени оспорвания акт.
Подробни съображения излага в представени писмени бележки, като претендира и
присъждане на разноски, за което прилага списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата - началник сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- П.** в
откритото съдебно заседание за представител
изпраща главен юрисконсулт С.С.. Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли
като неоснователна, подробни аргументи излага в депозирано в съдебно заседание
становище. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд - П.**, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят младши инспектор Г.М.А. заема
длъжността "младши автоконтрольор" ІІ степен, в група "Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ /ОДПКПД/ на сектор
"Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на
МВР – П.**.
В ОД на МВР-П.** е постъпило писмо с рег. № 7855р-11870
от 23.12.2022 година по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ /лист 23/, в което
е посочено, че по време нощна смяна на 07/08.12.2022 година липсва
видеоинформация в часови диапазон от 2:44 ч. до 2:49 ч. и от 05:26 ч. до 05:28
ч., подаваща се от наряд със служебен
автомобил с рег. № СВ 4816 КК.
Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П.**
издал Заповед № 11588з-2 от 03.01.2023 година, с която разпоредил извършване на
проверка по получените данни за извършено дисциплинарно нарушение от държавен
служител. Със заповедта е определен състав на комисията, която да извърши проверката
и нейните задачи, а също така и срокът за приключване на същата – 60 дни от
датата на издаване на заповедта, т.е. до 04.03.2023 година /лист 21/.
Проверката установила, че нощна смяна на 07/08.12.2022 година в наряд
със служебен автомобил с рег. № СВ 4816 КК са били полицейските служители – мл. инспектор
Г.М.А. - мл. автоконтрольор в група ОДПКПД към сектор ПП към отдел ОП при ОД на
МВР-П.** и мл. инспектор Красимир Руменов Василев, който е определен за старши
на наряда и водач на патрулния автомобил.
В хода на проверката са постъпили сведения от А. и
от Василев във връзка с изнесеното в
писмото. В сведения с рег. № УРИ 1158р-580 от 23.01.2023 година /лист 31/ А.
сочи, че по време на дежурството не е извършвала нарушения на служебната
дисциплина.
Резултатите от извършената
проверка от страна на дисциплинарната комисия са обективирани в Справка с рег.
№ 1158р-1058 от 06.02.2023 година /лист 18-20/. По отношение на младши
инспектор Г.М.А.
- мл. автоконтрольор в група ОДПКПД към сектор „Пътна полиция“ към отдел ОП при
ОД на МВР - П.** за неизпълнение на задълженията й, произтичащи от
длъжностна характеристика, а именно: „Работи
по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и обществения ред“,
както и „Използва в ежедневната си работа технически средства за осигуряване
безопастността на движението по пътищата, като осигурява законосъобразната им
експлоатация“ във вр. с т. 10 от раздел ІІ “не се допуска поставяне на вещи и предмети върху арматурното табло на
автомобила“ от Указания за работа на полицейските служители със системите
за аудиозапис и видеонаблюдение монтирани в служебни автомобили на пътна
полиция, утвърдени със заповед № 8121з-731/15.07.2020 година на Министъра на вътрешните работи, което е
нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР,
на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е предложено да й бъде наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.
Жалбоподателят се е запознал с изготвената справка на 02.03.2023г., което е
отбелязано собственоръчно /лист 20/.
Материалите от проверката са изпратени на началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - П.**.
Със заповед № 1158з-6 от 29.03.2023
година, началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П.** наложил
на младши инспектор Г.М.А. – мл.
автоконтрольор в група ОДПКПД, сектор „Пътна полиция“ към отдел ОП при ОД на МВР-
П.** на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца,
за това, че на 07 срещу 08.12.2022 година за времето от 02:44 ч. до 2:49 ч. и от 05:26 ч. до
05:28 ч. липсват видеозаписи, както и за
това, че за времето от 02:49 ч. до 05:38 ч. е възпрепятствано и
упражняването на контрол относно ефективното и непрекъснато изпълнение на
възложените задължения. Дисциплинарно
наказващият орган приел, че описаното
деяние представлява неизпълнение на служебни задължения произтичащи от
длъжностна характеристика, а именно: „Използва в ежедневната си работа технически
средства за осигуряване безопастността на движението по пътищата, като
осигурява законосъобразната им експлоатация“ във вр. с т. 2 от Раздел ІІ “Забранява се системите да бъдат изключвани,
чрез прекъсване на проводници на ел. захранването или по какъвто и да било друг
начин, както и други действия, водещи до повреждане и/или нарушаване
работоспособността на системите“ от Указания за работа на полицейските
служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение монтирани в служебни автомобили
на пътна полиция, утвърдени със Заповед № 8121з-731/15.07.2020 година на Министъра на вътрешните работи и нарушението е квалифицирано по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е
връчена на жалбоподателя на 28.04.2023 година. Срещу нея
е подадена жалба
до Административен съд - П.**.
В хода на съдебното производство страните не са
ангажирали допълнителни доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав на Административен съд-П.**, като извърши цялостна
проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по
реда на чл. 168, ал. 1 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито законни права и интереси са засегнати
от оспорения акт, против заповед, подлежаща на основание чл. 211 от ЗМВР на
пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки фактическите обстоятелства, които са
релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, установени в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за
основателна по следните съображения.
Оспорената заповед е издадена от началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - П.**,
който на основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в качеството му на служител заемащ
ръководна длъжност има правомощие да наложи дисциплинарно наказание. Вярно, че
в процесната заповед е посочено правно основани е чл. 203, т. 3 от ЗМВР, но
настоящият състав приема, че не е налице съществен порок водещ до отмяна на
оспореният акт, предвид обстоятелството, че издателят на заповедта отговаря на
изискването за материална и териториална компетентност. В настоящия случай
дисциплинарното наказание е по реда на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР –
„порицание“ и е наложено от служител заемащ ръководна длъжност, съгласно б. А,
т. ІХ. 8 от Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1,
т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, издателя на административният
акт главен инспектор Симеон Георгиев заема ръководна длъжност - началник сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - П.**, тоест
следва да се приеме, че в случая е налице компетентност на органа, който е
наложил дисциплинарното наказание и не е налице
отменително основание по реда на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта
е издадена и в изискуемата от закона писмена форма, с реквизити и съдържание,
посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В нея са индивидуализирани извършителят,
мястото, времето и обстоятелствата, при които се твърди и се приема, че е
извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му квалификация.
Изложени са мотиви и са обсъдени доказателства, въз основа на които е установена
фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното наказание и
основанието за налагането му, а също така е посочен срокът и органът, пред
който може да се обжалва въпросната заповед.
Дисциплинарната отговорност
е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР - не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му.
По своята същност тези срокове са преклузивни, което означава, че с изтичането
им се погасява правото на дисциплинарно наказващият орган да упражни тези свои
правомощия. Във връзка с това, законодателят в следващата разпоредба на чл.
196, ал. 1 от ЗМВР е дал легална дефиниция на това, кога ще считаме, че
дисциплинарното нарушение е открито като се посочва, че то ще се счита за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на
същия член е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение ще е
налице, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния да наложи дисциплинарното наказание орган. В случая процесната заповед е издадена на 29.03.2023 година, като е видно,
че материалите са достигнали до знанието на дисциплинарно наказващия орган на
06.02.2023 година, т.е. в двумесечния срок. Следователно доводите на защитата в
тази връзка са напълно неоснователни.
Редът за провеждане на дисциплинарното производство
е уреден в чл. 205 и следващите от ЗМВР. Дисциплинарното производство се
образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и данни за
неговия извършител, като съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на
постъпилите данни дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване
на съответна проверка за това.
Оспореният акт е в предписаната от закона форма и е със
съдържанието разписано в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Посочени са фактите, въз основа на които дисциплинарнонаказващият
орган е обосновал извод за извършено от страна на жалбоподателя дисциплинарно
нарушение, и правните норми, които са нарушени, поради което не е налице отменително
основание по чл. 145, т. 2 от ЗМВР.
Съдът
констатира, че в хода на дисциплинарното производство е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което от своя
страна обуславя и неправилно приложение на материалния закон. Дисциплинарното
производство е започнало с извършването на проверка, във връзка със Заповед
рег. № 1158з-2/03.01.2023 година, издадена въз основа на данните изнесени в
писмо на дирекция „Вътрешна сигурност“. По случая жалбоподателят е дал писмени
сведения на 23.01.2023 година, т. е. във връзка с разпоредената проверка, но
преди налагането на дисциплинарното наказание с оспорената заповед, издадена на
29.03.2023 година. В представените писмени документи, приети като доказателства
по делото са налице данни, че служителят се е запознал с изготвената справка
рег. № 1158р-1058 от 06.02.2023 година, отразяваща действията при извършената
проверка, но от тази справка е видно, че нито
му е даден срок за подаване на възражения, нито
последствие има нарочен акт, с който да е поканен да даде обяснения. Това, че
наказаният служител се е запознал с констатациите на дисциплинарно разследващия
орган не дерогира задълженията на дисциплинарно наказващия орган по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно Инструкция
№ 8121з-470 от 27.04.2015 година запознаването със справката е последното
действие на комисията, извършила проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР.
Тази справка, ведно със
събраните доказателства следва да се предаде на дисциплинарно наказващия орган.
От този момент на сетне този орган следва да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения. Видно от доказателствата приложени по делото
такива действия въобще не са извършени от издателя на заповедта. Не са налице
данни за изслушване на наказания служител, нито му е предоставена възможност за
даване на писмени обяснения. Дадените
сведения непосредствено след издаване на заповедта за проверка не представляват
обяснения по смисъла вложен в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Въз основа на това се
следва, че процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е изцяло
игнорирана. Право
на държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство е да
даде или да откаже да дава обяснения, съгласно чл. 207, ал. 8, т. 6 от ЗМВР, но задължение на дисциплинарно наказващия
орган е преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения.
В случая, издателят на оспорваната заповед не е
поканил за изслушване държавния служител за определена дата, нито е поискал неговите писмени обяснения, което
представлява съществено нарушение на административно производствените правила,
т. е. той не го е запознал с алтернативните възможности, които има.
Императивното изискване, регламентирано в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените обяснения,
както и да събере и оцени посочените от него доказателства и събраните при
проверката такива – ал. 4 на чл. 206. От събраните в дисциплинарното и в
съдебното производство доказателства се приема, че тези изисквания не са
спазени. Липсата на всяко от алтернативно предвидените в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
самостоятелни действия на дисциплинарно наказващия орган е основание за отмяна
на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК. Изслушването на
държавния служител или приемането на писмени обяснения имат за цел да
гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с
налагане на дисциплинарното наказание. Изслушването на държавния служител или
определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на
наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане
на дисциплинарното производство. Тези две възможности са предоставени на
служителя, по отношение на който е образувано дисциплинарно производство, като
е без значение дали той ще се възползва от тях. По силата на закона наказващият
орган е задължен да създаде условия за тяхното реализиране. Дали служителят ще
се възползва от тези правни възможности или ще се откаже от тях е без значение,
но те трябва да му бъдат осигурени от административния орган.
Оспорената заповед, е издадена и в противоречие с
материалноправните норми.
Дисциплинарно наказващият орган е дал неясна и
двусмислена правна квалификация на нарушението. Дисциплинарната отговорност е
лична, съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и всеки държавен служител отговаря за
своите действия или бездействия, извършени виновно и в нарушение на служебната
дисциплина и свързани със заеманата длъжност. Следователно нарушение на служебната
дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение
задължения, при които фактически осъщественото деяние обективно не съответства
на правно дължимото поведение на служителя. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, на която се е позовал дисциплинарно
наказващия орган не може да квалифицира нарушението от правна страна, тъй като
не е конкретизирано какви са тези задължения и по какъв начин са вменени на
жалбоподателя. Твърди се нарушение на т. 2 от Раздел ІІ от „Указания за работа
на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение,
монтирани в служебни автомобили на „Пътна полиция“. Технически характеристики и
правила за работа“, утвърдени със заповед № 8121з-731 от 15.07.2020 г. на
министъра на вътрешните работи, което представлява нарушение по чл. 194, ал. 2,
т. 1 от ЗМВР - "неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи",
а не такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - "неизпълнение на служебните
задължения". Следва да се има предвид, че съгласно цитираната точка 2 „Забранява се системите да бъдат изключвани
чрез прекъсвания на проводници на електро захранването или по какъвто и да било
друг начин, както и други действия, водещи до повреждане и/или нарушаване
работоспособността на системите“, се вменява пряко задължение на
служителите, което следва да се изпълнява. Това задължение произтича по силата на
Заповед № 8121з-731/ 15.07.2020 година на министъра на вътрешните работи, с
която обаче видно от материалите по делото, Г.А. не е запозната. Видно от Протокол
рег. № 1158р-7007 от 30.07.2020г. /лист 38-39/, в който служителите от сектор
„Пътна полиция“ към ОП при ОД на МВР – П.**, срещу подпис са удостоверили, че
са запознати със заповедта се установява, че в приложения списък не фигурира
името на младши инспектор А.. Не вярни са твърденията изложени в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, че Г.А. е запозната със заповедта на
министъра на вътрешните работи, като се сочи, че това обстоятелство се удостоверява с
приложения по делото Протокол от 04.01.2022 г. /лист 44/, но видно от същият се
установява, че младши инспектор А. е запозната само с длъжностната си
характеристика. В тази връзка настоящият съдебен състав напълно споделя
доводите изложени от процесуалния представител на жалбоподателя в представените
по делото писмени бележки. Налице е неправилна правна квалификация на
дисциплинарното нарушение и съответно неправилно ангажиране на дисциплинарната
му отговорност по посочените в заповедта правни основания, което води до
наличието на основание за отмяна на оспорения акт и като материално
незаконосъобразен.
Предвид изложеното настоящия състав приема, че
дисциплинарното нарушение не е доказано. При издаването на оспореният акт са
допуснати съществени нарушения на процесулния закон, дисциплинарната
отговорност на служителя е подведена и под неправилна правна квалификация,
съответно заповедта е постановена и в противоречие с материалноправните
разпоредби. В тази връзка административния акт ще следва да се отмени в
условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, без да бъде изследвана хипотезата на
т. 5 от същата разпоредба.
С оглед изхода на делото жалбоподателят
има право на разноски. Искането е своевременно заявено от пълномощника на жалбоподателя адвокат Г.Б. и е придружено със
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Възражението
за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение е към
минимума фиксиран в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения. Искането ще се уважи,
като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна ще
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 810 /осемстотин
и десет/ лева, от които 10 лева платена държавна такса и 800 лева платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 35048 от 04.05.2023
година.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.М.А. с ЕГН ********** и адрес: *** Заповед № 1158з-6 от 29.03.2023 година на началник
сектор „ПП“ при ОД на МВР-П.**, с която й е наложено дисциплинарно наказание
"порицание" за срок от 6 /шест/ месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство вътрешните работи П.**, със седалище и адрес на управление гр. П.**,
ул. "***" № 1, да заплати на Г.М.А., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 810 /осемстотин и
десет/ лева, представляваща съдебни
разноски.
Решението не подлежи на
касационно оспорване на основание чл. 211, изр. трето от ЗМВР.
СЪДИЯ:/П/