Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
гр. Велико Търново, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – Четвърти състав, в съдебно заседание на двадесет
и седми април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
при
участието на секретаря Д.С.и прокурора от ВТОП Н. Орманджиева, изслуша
докладваното от съдия Матева адм. д. № 67 по описа
за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от
Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Същото
е образувано по искова молба от Н.Т. ***, чрез ***Л. П., против Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащането на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 300 лева, представляващи платен адвокатски хонорар за съдебното
обжалване на отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление №
24-0000409/13.10.2017 г. на началника на ООАА – Велико Търново по нахд № 1036/2017
г. по описа на Горнооряховския районен съд (ГОРС).
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния
си, излага доводи, че за защита на своите права е оспорил НП № 24-0000409/13.10.2017
г. на началника на ООАА – Велико Търново пред ГОРС, като е ангажирал адвокатска
защита и е платил хонорар на адвоката, който е осъществили правната му защита,
съдействие и представителство, който хонорар представлява имуществена вреда за него,
която следва да се обезщети по съответния ред след отмяната на НП като
незаконосъобразно. Счита, че е налице причинно-следствена връзка между така
описана вреда и незаконосъобразното НП, защото ако администрацията беше
упражнила законосъобразно правомощията си по материалния и процесуалния закон
за налагане на административни наказания, то ищецът по настоящето дело нямаше
да е принуден да ангажира адвокатска защита по нахд, което е негово основно
право. По тези мотиви претендира присъждане на обезщетението и на направените
по настоящето дело разноски, за които представя списък.
Ответникът по иска – ИААА, в писмени си
отговор на исковата молба, признава иска като основателен и иска прекратяване
на делото или постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК, като
относно разноските за настоящето производство иска прилагане на чл. 78, ал. 2
от ГПК, тъй като с поведението си Агенцията не е дала повод за завеждане на
делото.
Представителят на ВТОП дава заключение, че
искът е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен изцяло, вкл.
като на ищеца се присъдет и сторените в това производство разноски.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид
изложеното в исковата молба, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява
и от вложеното по настоящето дело нахд № 1036/2017 г. на ГОРС, че с Решение № 60
от 01.03.2018 г. на този съд е отменено като незаконосъобразно НП № 24-0000409/13.10.2017
г. на началника на ООАА – Велико Търново, с което на Н.Т. *** е била наложено
наказание глоба в размер на 200 лева и на основание чл. 178в, ал. 4, пр. 1 от
Закона за движението по пътищата. Това решение на ГОРС не е оспорено по
касационен ред и е влязло в сила на 12.09.2018 г.
Не се спори между страните и се установява
от същото дело, че процесуалната защита на Н.Т. *** по същото дело е осъществена
от ***Л. П., по силата на Пълномощно (л. 21 от нахд № 1036/2017 на ГОРС) ведно
с Договор за правна защита и съдействие от 09.01.2017 г. (л. 21, гръб), като в
договора посочено, че е уговорено възнаграждение от 300 лева и то е платено в
брой.
Ищецът в настоящето производство претендира ИААА
(като ЮЛ, към което се числи ООАА – Велико Търново и конкретно органа, издал
НП) да го обезщети за имуществените вреди, представляващи така платеното
адвокатско възнаграждение по нахд № 1036/2017 г. на ГОРС, в което дело е
отменено като незаконосъобразно НП № 24-0000409/13.10.2017 г. на началника на
ООАА – Велико Търново. За целта е сезирал настоящия съд с искова молба на 11.02.2022
г., въз основа на която е образувано това дело.
В рамките на настоящето производство като доказателство
по делото е вложено нахд № 1036/2017 г. на ГОРС, след като е изискано служебно
от съда.
При така установената фактическа обстановка
и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба е допустима и основателна по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено
с влязъл в сила съдебен акт като незаконосъобразно НП на началника на ООАА –
Велико Търново.
Ищец е адресатът на отмененото НП. Ответникът – ИААА, е
юридическото лице, в състава на което е структурата, в която е зает издателя на
НП.
Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени
от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна
страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.
Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен съд –
Административен съд - Велико Търново, съгласно Тълкувателно постановление № 2
от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,
чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 133, ал. 5 от АПК, доколкото адреса на ищеца е в гр. Горна
Оряховица.
Искът е предявен в петгодишния давностен срок от влизане
в сила на решението, с което е отменено НП.
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Нормата
на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в
АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
(претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
По отношение на първата от изискуемите предпоставки,
съдът се позовава задължителната тълкувателна практика, дадена с Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС и ВАС и Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС. В тази връзка, процесното отменено като
незаконосъобразно НП представлява властнически акт, издаден от административен
орган, в рамките на неговата компетентност, който административен акт, макар да
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Ето защо по същество е доказана първата от визираните
по-горе предпоставки – отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган,
издаден при упражняване на административна дейност.
При това положение съдът дължи произнасяне по наличието
или липсата на останалите материалноправни предпоставки за ангажиране на
отговорността на държавата за причинени вреди по реда на ЗОДОВ, като следва да
се разгледа всяка една от исковите претенции, така както са заявени от ищеца.
Както се каза, в настоящия случай тези претенции касаят репарирането на
имуществени вреди, произтичащи от плащането на адвокатски хонорар за един
адвокат при съдебното обжалване на отменено НП.
Не се оспорва и ответника по делото, че претендираната
имуществена вреда произтича пряко от отмененото НП. С Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Нещо повече, провеждането на производство по обжалване
пред съд е необходима предпоставка за отмяната на НП и единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не
е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразния електронен фиш. Така претърпяната загуба е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото
ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено НП, за
обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на
адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в
отношение на обуславяща причина и следствие. Гражданинът не би потърсил
адвокатска помощ и заплатил съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт,
увреждащ законните му права и интереси, защитата срещу който акт е единствено
по съдебен ред. Поради това не може да се възприеме тезата на ответника, че
застрашеното от административна санкция лице безпричинно е платило хонорар на
адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него НП. Всъщност единственият
логичен мотив за ангажирането на квалифицираната помощ и нейното заплащане, е
преследваната от адресата на НП цел – то да бъде отменено по предвидения от
закона ред, изискващ познания в областта на правото, каквито притежават
адвокатите. Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ
срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица
от съставеното НП. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано именно по тази причина – съставено е НП, което впоследствие е
отменено от съда.
Предвид горните съображения и тези изложени в
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по
Тълкувателно дело № 2/2016 г., настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение по НАХД № 1036/2017 г. по описа на ГОРС, за доказан
по основание.
Съдът намира, че по настоящето дело е безспорно доказано
действително извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение за
производството по нахд № 1036/2017 г. на ГОРС. Налице е плащане в брой на хонорар
за адвокат, който е осъществили процесуално представителство и защита на ищеца.
Нито договорът, нито отбелязването за плащането на уговорената с него сума са оспорени
от ответника в настоящето дело, напротив – както се каза той признава иска за
основателен. Ето защо съдът намира, че от приложените Договор за правна защита
и съдействие № 0203623/09.01.2017 г. по нахд № 1036/2017 г. на ГОРС и
отбелязването в него за платено в брой възнаграждение се установява плащането
на хонорара за един адвокат по това дело. В този смисъл е т. 1 от ТР №
6/06.11.2013 г. на ОС на ГК и ТП на ВКС, което предвижда, че разноски се
присъждат, когато в договора е вписан начина на плащане в брой.
В производството пред районния съд по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане
на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски
в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство не се присъждат разноски срещу държавата. След като липсва процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски в административно наказателното
производство от лицето, санкционирано неоправдано с административно наказание
(в този смисъл ТР № 2/03.06.2009 г. на ОС на колегиите на ВАС), обуславя се извод,
че направените от него разноски за правна помощ в хода на това производство,
приключило с отмяна на наказателното постановление, представляват имуществена
вреда, която не му е възстановена в рамките на това производство.
Въпреки че плащането е доказано извършено, съдът
дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите
на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Предявеният иск е именно за
сумата от 300 лева и представлява законоустановения минимум, определен по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. В тази връзка съдът счита, че възражението на
ответника в писменото му становище по делото за прекомерност е неоснователно,
въпреки че ответникът оспорва сума в размер на 400 лева, каквато не е заявена
като размер на иска с исковата молба. С исковата молба ищецът претендира
обезщетение от 300 лева, колкото е платил като адвокатски хонорар по нахд № 1036/2017
г. на ГОРС, който съдът, намира за съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата – „справедлив и обоснован“, доколкото е минималния по
чл. 18, ал. 2 от Наредбата.
Ето защо съдът намира, че са доказани всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 300
лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по делото, в което е
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-0000409/13.10.2017
г. на началника на ООАА – Велико Търново, с което й е била наложена глоба, и исковата
му претенция в този смисъл следва да се уважи.
При този изход на делото и на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца за присъждане и на
сторените в настоящето съдебно производство разноски, които включват платената държавна
такса в размер на 10 лева и платеното възнаграждение за един адвокат в размер
на 300 лева. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението, при интерес до 1000 лева, какъвто е
настоящият случай, е 300 лева. С оглед изложеното, и предвид това, че
настоящото дело е типично като фактическа и правна сложност за вида си, съдът
счита, че платеното възнагаждение не е прекомерно. При това положение, в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски за това дело в общ размер на 310 лева,
от които 10 лева за държавна такса и 300 лева адвокатски хонорар.
Неоснователно е позоваването на разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК от ответника, въпреки извършеното признание на иска. Видно
от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, за да се възложат направените от ищеца
разноски в негова тежест, следва да са налице две, кумулативно изискуеми по
закон материалноправни предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал
повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая не е налице първата,
предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК материалноправна предпоставка – ответникът да
не е дал повод за завеждане на иска. Действително неприсъждането на съдебни
разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, в рамките на
административнонаказателното съдебно производство по ЗАНН, се дължи на
законодателна празнота, за която отговаря държавата, а не ИААА. Доколкото обаче
тази законова празнота се преодолява чрез завеждането на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС), неуреждането
на възможността за търсене на платените суми като съдебни разноски по ЗАНН не
следва да бъде и в тежест на този, който вече ги е направил. С оглед
гореизложеното, както и предвид обстоятелството, че нито законовата уредба,
нито мотивите на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС
изискват от претендиращия по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ разноски във вид на
платено в административнонаказателното производство по ЗАНН адвокатско
възнаграждение, преди завеждане на иска по ЗОДОВ, да отправи извънсъдебна
покана за заплащането им, то приложение следва да намери разрешението на ТР №
119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д. № 112/1956 г., съгласно което в
случая следва да се приеме, че не е налице първата от кумулативно изискуемите
по закон материалноправни предпоставки за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК
– ответникът да не е предизвикал с поведението си предявяването на иска, който,
след получаване на исковата молба, е признал. Нещо повече, освен формалното
признание на иска, в периода от узнаване за исковата молба до датата на
постановяване на съдебното решение ответникът не е предприел каквито и да е
действия по заплащане на приетото за дължимо. Той е можел и е следвало да
предложи на ищеца споразумение, да покани същия и да му плати претендираната
сума - на каса, по банков път или по друг предвиден в закона начин, каквото не
е сторил. Самото признание на иска, без по-нататъшни действия по реално
заплащане на сумата, не са основание при уважаване на иска съдебните разноски
да се възложат на ищеца, а не на ответника, както повелява специалната
разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. В този смисъл е трайната практика на ВАС
по идентични казуси – вж. напр. Решение № 14605/27.11.2018 г. по адм. д. № 9487/2018 на ВАС, Решение №
10905/10.08.2020 г. по адм. д. № 3430/2020 на ВАС и др.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, гр. София да плати на Н.И.Т. ***, с ЕГН **********, сумата от 300 (триста) лева обезщетение
за имуществени вреди, представляващи платен адвокатски хонорар за съдебното
обжалване на отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-0000409/13.10.2017
г. на началника на ООАА – Велико Търново по нахд № 1036/2017 г. по описа на
Горнооряховския районен съд.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, гр. София да плати на Н.И.Т. ***, с ЕГН **********,
и сумата
от 310 (триста и десет лева), представляваща разноски за настоящето
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и
протест в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: