ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№2359
гр. Пловдив, 15.11.2019 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 2477 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 от ГПК.
Образувано
е по повод постъпили частни жалби, както следва:
С частна жалба вх. № 53914/19.08.2019 г.
по описа на РС- Пловдив, подадена от адв. О.Д., действащ в качеството си на
пълномощник на С.П. се обжалва Определение № 8667/ 02.08.2019 г., постановено
по гр. дело № 7714 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, Х- ти гр. състав в частта с която е отхвърлена молбата на С.П. с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК, за допълване на протоколно
определение от 30.01.2019г. постановено по гр.
дело № 7714 / 2018 г. на РС- Пловдив, чрез присъждане в полза на ответницата на следните суми: 630 лв. договорено, но неплатено
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №
1385/2008г. и 630 лв. адвокатско
възнаграждение по гр. дело № 7714 / 2018 г.
Цитираното
определение се обжалва и с частна жалба
вх. № 54175/ 21.08.2019 г., подадена от адв. С.С., действащ в качеството си
на пълномощник на М.П., в частта, с
която е отхвърлена молбата на М.П., с правно основание чл. 248,
ал.1 ГПК, за допълване на протоколно определение от 30.01.2019г. постановено по
гр. дело № 7714 / 2018 г, чрез присъждане в полза на ответника на следните суми: 800 лв. договорено, но неплатено
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №
1385/2008г. и 800 лв. адвокатско
възнаграждение по гр. дело № 7714/ 2018 г.
В двете частни жалби се съдържат
напълно идентични оплаквания за неправилност на обжалвания акт, като се иска
неговата отмяна. По същество - изразява се несъгласие с изводите на
първостепенния съд, който е аргументирал оставянето без уважение на молбите по
чл. 248, ал. 1 ГПК с обстоятелството, че действията на упълномощените
процесуални представители от С.П. и М.П. са свързани само с подаването на
молбите за частично обезсилване на заповедта за изпълнение, като реалната защита
на двамата ответници по делото е била осъществена от особения представител адв.
С. В тази връзка двамата процесуални представители на жалбоподателите
противопоставят тезата, че с извършените
от тях действия, след упълномощаването им, а именно: запознаване с материалите
по делото – направено в канцеларията на съда и подаването на нарочна молба за
обезсилване на Заповед за изпълнение № 915/29.01.2018 г. по чл. 410 ГПК,
издадена по гр. дело № 1385/208 г. , РС- Пловдив, I - ви гр. състав са предприели всички възможни действия
за защита правата на доверителите им.
По изложените съображения молят атакуваното определение да бъде отменено,
като на основание чл. 248, ал. 3 ГПК да бъде постановено ново такова, с което
ищцовото дружество „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски
стопани – Марица Инвест“ на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА да бъде осъдено да заплати в полза на адв. О.Д.
– пълномощник на С.П. дължимото му на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско
възнаграждение по гр. дело № 7714/2018 г., РС- Пловдив в размер на 630 лева,
договорено, но неплатено. Алтернативно в случай, че съдът счете, че
възнаграждението по гр. дело № 7714/2018 г.не се дължи, да се присъди дължимото
възнаграждение за един адвокат по ч. гр. дело № 1385/2018 г. в размер на 630
лева, договорено, но неплатено.
Идентичен петитум е формулиран и от страна на адв. С.С. – пълномощник на М.П.,
като по гр. дело № 7714/2018 г. РС-
Пловдив се претендира сумата от 800 лева, договорено, но неплатено адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, а при условията на евентуалност сумата от
800 лева – договорено, но неплатено адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за
представителство по ч. гр. дело № 1385 /2018 г.
В срок са постъпили отговори на така депозираните частни жалби от
въззиваемата страна Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на
частни земеделски стопани – Марица Инвест“, действаща чрез пълномощника си адв.
Н.Р.. В отговорите и по двете жалби се излагат идентични съображения за
неоснователност на същите, съответно за правилност и обоснованост на обжалвания
съдебен акт. Иска се оставянето им без уважение и потвърждаване на атакуваното
определение. Направено е особено искане за присъждане на разноски, сторени в
настоящото производство.
Настоящият въззивен състав, счита,
че частните жалби са подадени в законоустановения срок от легитимирани страни и
са насочени срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явяват процесуално
допустими.
Разгледани по същество са
неоснователни. Съображенията в тази насока са следните:
При постановяване на атакуваното определение,
първостепенният съд е аргументирал тезата си, посочвайки, че производството
пред него е образувано по предявен иск за установяване съществуването на
вземане, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. №
1385/2018г. на РС- Пловдив. Конкретизирал е, че първоначално искът е бил
предявен срещу П. П., С.П. и М.П..
Поради
връчване на горецитираната заповед по реда на чл.47, ал. 5 ГПК е било
образувано първоинстанционното гр. д. № 7714/2018г. на РС- Пловдив. В хода на
същото ответниците са били призовани по реда на чл. 47, ал.5 ГПК поради което
съдът е назначил на разноски на ищеца особен представител – адв. С.. Последният
е предприел действия по депозиране на писмен отговор, в който е направил
възражение, че относно С.П. и М.П., които са поръчители на заемополучателя П. П.,
е изтекъл срокът предвиден в чл.147, ал.1 ЗЗД. Впоследствие, с молба от
29.01.2019г. /лист 101/ ищцовото дружество е заявило отказ от исковете против
двамата поръчители - С.П. и М.П..
Предвид така направените откази, в първото по делото съдебно заседание,
проведено на 30.01.2019г. съдът е прекратил частично производството.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя така изложената от фактическа страна обосновка
на атакувания акт, като в аспект на същата споделя и изводите на районния съд
от правна страна, които са в следния смисъл:
Разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК предвижда, че
разноските за особен представител се заплащат от ищеца.
Видно от уведомително писмо изх. № 2815/2018 г. /л. 66/ за особен представител в първа съдебна
инстанция на ответниците е бил определен адв. И. С.. Същият е назначен от
районния съд с нарочно определение от 18.09.2018г. Както правилно се е
обосновал районният съд, с депозирания от особения представител отговор на
исковата молба, същия е направил възражение относно срока по чл. 147 ал.1 ЗЗД,
предвид на което ищцовото дружество е предприело действията по отказ от иска спрямо
посочените двама ответника – поръчители. Осъществената от него дейност по
процесуална защита и съдействие е надлежно заплатена, като предвид наведените в
жалбите възражения следва да се отбележи, че с оглед съдържанието на подадения
от особения представител отговор на исковата молба същия е осъществил в пълнота
защитата на двамата ответници.
Правилен е и изводът на първоинстанционния съд
досежно констатацията, че след прекратяване на производството спрямо С.П. и М.П.,
осъществените от упълномощените от тях процесуални представители се свеждат до
подаването на молбите за частично обезсилване на заповедта за изпълнение, както
и на молби по чл. 248 ГПК. В този смисъл, запознаването с материалите по
делото, каквото възражение е инкорпорирано и в двете жалби, наред с подаването
на молби за обезсилване на заповедта за изпълнение не водят до извод за
основателност на претендираните възнаграждения, доколкото същинската
процесуална защита е осъществена от назначения в хода на производството особен
представител.
Относно евентуално заявената в настоящото
производство претенция за присъждане на
възнаграждение за заповедното производство, съдът изцяло се солидаризира със
становището на първостепенния съд, който посочва, че процесуалните действия, предприети от тези
представители се изразяват единствено в прилагане на договорите за правна
защита и пълномощни. Очевидно е, че посоченото не съставлява по същността си
оказване на правна защита и съдействие, дейност, която би оправдала
присъждането на адвокатско възнаграждение.
На следващо място, следва да се отбележи, че
действително по делото не може да се изведе обоснован извод за това, че двамата
ответника да материолно затруднени, доколкото липсват данни, обосноваващи
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА.
По изложените съображения подадените
частни жалби следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено.
По отношение на направеното с
отговорите на жалбите искане на въззиваемата страна за присъждане на сторените
в настоящото производство разноски, съдът намира същото за неоснователно,
доколкото в производствата по чл. 274 вр. чл. 248 ГПК не се дължи присъждането
на разноски за адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 8667/ 02.08.2019 г., постановено по гр. дело № 7714 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, Х- ти гр. състав в частта с
която е отхвърлена молбата на С.П. с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК, за допълване на протоколно
определение от 30.01.2019г. постановено по гр.
дело № 7714 / 2018 г. на РС- Пловдив, чрез присъждане в полза на ответницата на следните суми: 630 лв. договорено, но неплатено
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №
1385/2008г. и 630 лв. адвокатско
възнаграждение по гр. дело № 7714 / 2018 г. ,
както и
в частта, с
която е отхвърлена молбата на М.П., с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК, за допълване на протоколно определение от 30.01.2019г. постановено по гр. дело № 7714 / 2018 г, чрез присъждане в полза на ответника на следните суми: 800 лв. договорено, но неплатено
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №
1385/2008г. и 800 лв. адвокатско
възнаграждение по гр. дело № 7714/ 2018 г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.