Р Е Ш Е Н И Е
№ 477 / 19.7.2023г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни, две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Съдия: Георги Видев
при секретаря Радослава Манова, като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 368 по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на
лишения от свобода Д.Г.А.,***, с която е предявен иск за неимуществени вреди в
размер на 3 000 лв. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, отнасящ
се за периода 28-31.03.2023 г. с твърденията, че са му причинени в резултат на
действията на администрацията на затвора, която в посочения период го е
настанила в килия „чужда делегация“ в Затвор – Пловдив и в която жизнените
условия са били изключително лоши; всички останали лишени от свобода са пушели
в килията, а той е непушач; диетата му не е била съобразена с мюсюлманската му
религия, което го е карало да гладува и е имал изключително ограничен достъп до
телефон независимо, че е участвал в наказателно дело пред Окръжен съд –
Пловдив.
Ищецът поддържа исковата си молба лично в
проведените съдебни заседания, както и в представени писмени бележки. Излага
съображения за нейната основателност и доказаност.
Ответникът – Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“ – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител
в проведените съдебни заседания и в представени писмен отговор и писмени
бележки. Сочи доводи за неоснователността на исковата претенция.
Исковата молба е допустима,
като подадена от лишен от свобода с твърдения за поставяне в нечовешки битови
условия по време на изтъпяване на наказанието му. Разгледана по същество същата
е частично основателна.
В процесния период от четири дни ищецът,
който поначало пребивава в Затвор – Пазарджик, е бил настанен в Затвора –
Пловдив – килия „чужда делегация“ с цел явяване по дела пред пловдивски
съдилища. От събраните гласни доказателства се установи, че действително
жизнените условия в тази килия са били изключително лоши:
Стаята е била стара и неремонтирана. В
стаята, в края на март е било студено. На прозорците не е имало дръжки за
затваряне и постоянно са били отворени. Мивката е била счупена и при измиване
водата е капела по краката. Не е имало дежурно осветление през нощта. На някои
от леглата не е имало дюшеци, или те са били скъсани и вълната им е капела по
земята. Не е имало достатъчно одеала. Имало е много дървеници и хлебарки, които
са лазели по хората и са им пречели да спят през нощта.
В стаята е имало пушачи. На пребиваващите
в килията не е била осигурявана диета съобразно религиозната им принадлежност.
Не им е бил осигуряван достъп до телефон.
Неоснователно е възражението, че не следва
да се кредитират показанията на разпитаните свидетели, тъй като някои са съпроцесници
на ищеца по наказателно дело. По делото липсват такива доказателства. Напротив,
свидетелят А. дори не е познавал А. преди срещата си в него в процесната килия.
Двамата разпитани свидетели са очевидци и показнията им са логични и непротиворечиви,
поради което следва да бъдат кредитирани.
Посочените по-горе обстоятелства не бяха
оборени и от представената справка от Затвор – Пловдив. Затова и тъй като
тежестта на доказване се носи от ответника, следва да се приеме, че ищецът е
бил подложен на нечовешко и унизително през четири дневния си престой в
процесната килия.
Неоснователни са възраженията, че в
Затвора – Пловидив са липсвали данни за религиозната принадлежност на ищеца.
Задължение на ответника е да осигури адекватна възможност за упражняване на
правото на религия, както и за здравословна свободна от тютюнев дим среда за
непушачите, независимо от срока на пребиваване в съответното пенитенциарно
заведение.
Действително условията в килията са били
изключително лоши и тя не е била годна за нормално човешко съществуване.
Обстоятелствата, че в килията се е пушело, а ищецът е непушач също е влияло
негативно на здравословното и психическото му състояние. Същото важи и за
неосигуряването на диета, съобразена с мюсулманската му религия. Негативно влияние
на ищеца е оказала и невъзможността му да ползва правото си на телефонни
разговори. Кумулативно всички тези обстоятелства, предизвикани от ответника
безспорно представляват нечовешко отношение по отношение на лишения от свобода
ищец. Затова, той следва да бъде компенсиран за причинените му неимуществени
вреди.
По отношение на размера на обезщетението
следва да се има предвид изключително краткия престой на ищеца в унизителните
условия – само 4 непълни денонощия. Освен това през дните ищецът е напускал
както килията, така и затвора, т.е. имало е прекъсване на интензитета на
влиянието на нечовешките условия. Затова съдът намира, че обезщетение в размер
на 150 лв. представлява адекватна компенсация за причинените му вреди.
Предвид гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“ да заплати на Д.Г.А.,*** обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), причинени му в резултат на
действията на администрацията на Затвор – Пловдив, която в периода
28-31.03.2023 г. го е настанила в килия „чужда делегация“ на Затвор – Пловдив.
Отхвърля исковата молба на Д.Г.А.,***, за
разликата над присъдената сума от 150 лв. до претендираната сума от 3 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия едноличен състав на съда пред тричленен състав на Административен
съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:
(п)