№ 1313
гр. С.З., 16.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500690 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на “Ю.Б.” АД, ЕИК № ****, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. ********, представлявано от
законните си представители: Д.Б.Ш. – изпълнителен директор и М.И.В. –
прокурист, действащи заедно чрез адв. С.З., срещу разпореждане №
6115/20.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 4401/2022 г. по описа на Районен съд-С.З., с
което е било частично отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 166,39 лв., представляваща
дължими такси за периода от 24.01.2020 г. до 02.08.2022 г.
Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт.
Претендира за отмяната на обжалваното разпореждане и
постановяването на ново, с което бъде разпоредено издаването на заповед за
незабавно изпълнение за претендираните суми.
Претендира присъждане на направените в настоящото производство
разноски за държавна такса.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба и
материалите по ч.гр.д.№ 4401/2022 г. по описа на Районен съд – С.З.,
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
подадено на 10.08.2022 г. заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу Т. Т. Т., ЕГН – **********, с
адрес: гр.Ч., ул. „********* за няколко отделни вземания, като отказ е
постановен само относно вземането за сумата от 166,39 лв., представляваща
дължими такси за периода от 24.01.2020 г. до 02.08.2022 г.
В заявлението и в частната жалба е посочено, че вземанията произтичат
1
от сключен между „Ю.Б.“ АД и Т. Т. Т. договор за кредитна карта от
01.11.2011 г., по силата на който дружеството е предоставило на длъжника
кредит под формата на кредитен лимит от 500 лв. От своя страна длъжникът
се задължил да връща предоставеният му кредит под формата на минимални
месечни вноски, до пълното възстановяване на разходваната сума, като
заплаща на кредитора възнаградителна лихва. Освен това се задължил да
заплаща и възнаграждение на картоиздателя - кредитор за предоставянето на
платежния инструмент и другите услуги, свързани с ползването му под
формата на такси. По свое желание Т. Т. Т. се присъединила и към договор за
групова застраховка на картодържателите, като е декларирала съгласието си
дължимата по договора месечна застрахователна премия да бъде начислявана
като задължение по кредитната карта и да бъде превеждана от кредитора на
застрахователя.
Длъжникът изпаднал в забава и просрочил две минимални месечни
погасителни вноски, дължими съответно до 24.01.2020 г. и 24.02.2020 г.,
поради което банката - заявител обявила кредита за предсрочно изискуем. За
това изявление на банката длъжникът е бил уведомен чрез съобщение,
връчено му на 14.06.2022 г.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил частично
заявлението за сумите от 166,39 лв., представляваща дължими такси за
периода от 24.01.2020 г. до 02.08.2022 г., като е приел, че уговорката за такси
противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/.
Разпоредил е издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК за останалите вземания, включващи главница от
475,05 лв., възнаградителна лихва от 173,38 лв. за периода от 24.01.2020 г. до
14.06.2022 г., мораторна лихва от 2,36 лв. за периода от 24.01.2020 г. до
12.03.2020 г. и мораторна лихва от 65,74 лв. за периода от 14.05.2020 г. до
02.08.2022 г., както и законната лихва за забава върху главницата от
11.08.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, и разноските в
заповедното производство в пълен размер от 25 лв. – платена държавна такса
и 360 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. има изискуемите по закон съдържание и
приложения, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок, от
процесуално-легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба се преценява за частично
основателна, по следните съображения:
В производството по обжалване с частна жалба въззивният съд
извършва пълна проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповед за
2
изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
В случая искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е
основал на договор за кредитна карта, при който на картодържателят се
предоставя кредит под формата на кредитен лимит, поради което за него се
прилагат правилата на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
При изпълнение на правомощията си настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното разпореждане е неправилно по отношениена сумата
от 34,60 лв. – месечни такси за обслужване на карта „MASTERCARD“ и 49,11
лв. – такси „застрахователна премия“ следните съображения:
По отношение на таксата за обслужване на картата следва да се има
предвид, че усвояването на предоставения на длъжника кредит и неговото
ползване се осъществява посредством платежен инструмент – кредитна карта,
а по аргумент от разпоредбата на чл.11, ал.1 т.14 от ЗПК кредиторът има
право на разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ
едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване.
В случая претендираните от банката – заявител такси за обслужването
на кредитната карта представляват именно разходи за използването на
платежния инструмент, поради които са дължими и за тях следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
За сумата от 49,11 лв. също е налице основание за издаване на заповед
за изпълнение в полза на заявителя.
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на
паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна
лихва на падежа.
В случая на длъжника е предоставена именно такава допълнителна
услуга чрез включването му по негово желание като застраховано лице по
договор за групова застраховка, сключен между банката – картоиздател и
трето лице-застраховател, в замяна на което той дължи заплащането на
застрахователна премия, платима от банката и начислявана като задължение
по отпуснатият му кредите лимит.
Неоснователна е частната жалба досежно отхвърлянето на искането за
издаване на заповед за изпълнение за сумите от 15 лв. – такса при блокиране
на кредитен лимит, от 30 лв. – такса за администриране на просрочен кредит
и 37,68 лв. – такси обезщетение за просрочен кредит.
Съгласно общите условия към договора за кредитна карта едно от
основанията, при които банката може да блокира картата по свое усмотрение
е неплащането на минималната месечна вноска и на всички други просрочени
3
задължения по договора в срок от 10 дни след посочената в месечното
извлечение дата на издължаване. Останалите хипотези касаят нарушаване от
страна на потребителя на някоя от разпоредбите на общите условия;
наличието на обективни причини, обосноваващи бъдеща
неплатежоспособност на кредитополучателя; злоупотреби от страна на
кредитополучателя по отношение сключването на конкретния договор,
финансовата политика на банката или други нарушения на финансовите
правила в държавата; по искане на кредитополучателя или при взаимно
съгласие на страните, както и в случай на неправомерно използване на картата
без съгласието на кредитополучателя. Съгласно договора основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е неплащането на две поредни
минимални погасителни вноски. В приложение № 1 към общите условия е
предвидена такса в размер на 15 лв. при блокиране на картата и/или лимити
по вина или по небрежност на картодържателя.
Съобразявайки всички възможни отделни хипотези за блокиране на
картата въззивният съд счита, че клаузата за такса при блокирането й от
страна на банката в случай на неплащането на минималната месечна вноска и
на всички други просрочени задължения по договора в срок от 10 дни след
посочената в месечното извлечение дата на издължаване е нищожна поради
противоречието й с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
По идентични причини нищожна поради противоречието с тази
разпоредба е и клаузата за такса за администриране на просрочен кредит.
Действията, свързани с управлението на кредита представляват
съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на
задълженията на двете страни по договора за кредит.
Изхождайки от правната същност на обявяването на предсрочната
изискуемост като упражняването на субективно право, установено в полза на
кредитора, с което спрямо длъжника се отнема преимуществото на срока по
договора, то фактическите действия, които кредиторът предприема, за да
упражни това свое право могат да се считат за действия по управление на
кредита.
Ето защо и таксите за блокиране на кредитния лимит и/или картата и за
администрирането на просрочения кредит не могат да бъдат възложени в
тежест на потребителя, т.к. по своето същество биха представлявали такси за
действия, свързани с управлението на кредита, което е забранено от нормата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Клаузата за такса обезщетение за просрочен кредит е нищожна поради
противоречието й с нормата на чл.33, ал.2 от ЗПК, съобразно която при
просрочие кредиторът има право единствено на обезщетение за забава.
Тази такса, макар и наименувана така, по съществото си представлява
вид обезщетение за забава, т.к. срещу нея банката не предоставя на
потребителя никаква услуга във връзка с договора, а единствено го
санкционира за допуснатото от него просрочие, наред с предвиденото в тези
случаи обезщетение под формата на мораторна лихва.
4
По всички изложени съображения въззивният съд намира, че
оплакванията в частната жалба са частично основателни, а обжалваното с нея
разпореждане като краен резултат е частично неправилно, поради което
следва да бъде отменено в частта му, в която е отхвърлено заявлението на
„Ю.Б.“ АД за издаването на заповед за изпълнение за сумите от 34,60 лв. –
месечни такси за обслужване на карта „MASTERCARD“ и 49,11 лв. – такси
„застрахователна премия“ и вместо него да бъде постановен ново, с което
бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за тези две вземания.
В останалата му обжалвана част досежно сумите от 15 лв. – такса при
блокиране на кредитен лимит от 30 лв. – такса за администриране на
просрочен кредит и 37,68 лв. – такси обезщетение за просрочен кредит
разпореждането следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
В настоящото въззивно производство не следва да се присъждат
разноски, тъй като се развива едностранно без участието на длъжника.
Воден от изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и
чл.272, ал.1 пр.3-то от ГПК Окръжен съд – С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 6115/20.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 4401/2022 г.
по описа на Районен съд-С.З. в частта му, в която е отхвърлено заявлението
на “Ю.Б.” АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.
********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК срещу Т. Т. Т., ЕГН – **********, с
адрес: гр.Ч., ул. „********* за сумите от 34,60 лв. – месечни такси за
обслужване на карта „MASTERCARD“ и 49,11 лв. – такси „застрахователна
премия“, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК в полза на “Ю.Б.” АД, ЕИК № ****, със
седалище и адрес на управление : гр.С., бул. ********, срещу Т. Т. Т., ЕГН –
**********, с адрес: гр.Ч., ул. „********* за сумите от 34,60 лв. – месечни
такси за обслужване на карта „MASTERCARD“ и 49,11 лв. – такси
„застрахователна премия“.
ВРЪЩА делото на Районен съд –С.З. за фактическото издаване на
заповедта за изпълнение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6115/20.09.2022 г. по ч.гр.д.№
4401/2022 г. по описа на Районен съд-С.З. в частта му, в която е отхвърлено
заявлението на “Ю.Б.” АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление
: гр.С., бул. ********, за издаване на заповед за изпълнение на парично
5
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу Т. Т. Т., ЕГН –
**********, с адрес: гр.Ч., ул. „********* за сумите от 15 лв. – такса при
блокиране на кредитен лимит, от 30 лв. – такса за администриране на
просрочен кредит и 37,68 лв. – такси обезщетение за просрочен кредит.
Определението не подлежи на обжалване пред по-горестоящ съд и е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6