Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 47
град Горна Оряховица, 28.02.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, първи състав, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при
секретаря Стефка Колева и в присъствието на прокурора ......…..….........…,
като разгледа докладваното от съдията Тонева гр.дело № 184 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание
чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23 Б,
представлявано от изпълнителния директор Г.Б., чрез процесуален представител –
юрисконсулт Г.В., твърди в исковата си молба, че Ц.Д.З. е
потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 47, находящ
се в гр. С., ул. ..., за периода м.05.2014г. - м.04.2016г., по смисъла на чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката, съгласно който, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия, при условията и по реда, определени в Наредба
№ 16-334/0б.04.2007г. за топлоснабдяването. Сочи, че съгласно
чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, които се одобряват от ДКЕР към МС и влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник. Заявява, че тези ОУ имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите, като с тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че ответницата е
използвала доставяната от ищеца топлинна енергия през периода от м.05.2014г. до
м.02.2016г. в обект на потребление с абонатен номер 168110 и не е погасила
задължението си. Посочва, че на основание чл.139 от ЗЕ, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва
по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано
в публичния регистър по чл.139а, а в настоящия случай, на 26.04.2002г.
сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответницата, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с ,,Термокомплект” ООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2, сумите за
ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период от ,,Термокомплект” ООД
са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2 от 28 май
2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Заявява, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, като
сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в
имота. Сочи, че на 08.06.2017г. дружеството - ищец е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, образувано е ч. гр. дело №
1909/2017г. по описа на ГОРС и е издадена заповед за изпълнение срещу Ц.Д.З. за
сумата от 3815,52 лв., от които 3227,77
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. - м.04.2016г., както и топлинна енергия по
изравнителна сметка за периода м.05.2013г., до м.04.2014г., отразена в обща
фактура с № **********/31.07.2014г., и 587,75
лв. - законна лихва за забава от 15.09.2014г. до 30.05.2017г., както и законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заявява, че
в срока по чл.414 от ГПК ответниццата е депозирала възражение срещу заповедта
за изпълнение, с оглед на което на ищеца е указано от съда, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на по отношение на Ц.Д.З., че дължи
на „Топлофикация София” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер
на 3815,52 лв., от които 3227,77 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. - м.04.2016г., както
и топлинна енергия по изравнителна сметка за периода м.05.2013г., до
м.04.2014г., отразена в обща фактура с №**********/31.07.2014г., и 587,75 лв. -
законна лихва за забава от 15.09.2014г. до 30.05.2017г., ведно със законната
лихва от 08.06.2017г., датата на депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3043498 до окончателното изплащане на
сумите.
Моли съда да му присъди направените съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се
представлява.
В срока по чл. 131 от ГПК адв. С.Ш. ***, назначен за
особен представител на ОТВЕТНИЦАТА Ц.Д.З., оспорва предявените искове по размер. Сочи, че част от
претенциите са погасени по давност. Касае се за периодични плащания, които се
погасяват в кратката тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД. Това са
всички вземания, станали изискуеми до 16.01.2015г. и предявени с исковата
молба, постъпила в съда на 17.01.2018г. Оспорва ежемесечните отчети по общия
топломер на сградата в етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Цар
Симеон”, бл.315, вх. „В”, както и отчета на индивидуалните разпределители в
имота – ап.47, ет.1 и стойността на изравнителните сметки и фактурираните суми
за ползвана топлинна енергия по периоди.
В хода на съдебните прения особеният представител на
ответницата поддържа изразеното с отговора на ИМ становище.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ „ТЕРМОКОМПЛЕКТ” ООД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „А.
Стамболийски” № 87, ет.1, представлявано
от управителя К.Х., депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК,
като сочи, че дружеството не е извършвало дялово разпределение на топлинна
енергия на клиент С. Т. З., аб. № 168110 къв „Топлофикация София” ЕАД, с адрес
жк „Света Троица” бл.315, вх.В, ап.47.
В съдебно заседание, третото лице – помагач „ТЕРМОКОМПЛЕКТ” ООД гр. София, редовно призовано, не
се представлява. Не заема становище по предявения иск.
СЪДЪТ, след като съобрази становището на ищеца,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Въз
основа на заявление вх. № 3043498/08.06.2017г., предявено по реда на чл.410 от ГПК, е образувано ч. гр. дело № 37642/2017г. по описа на СРС. Производството по
делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС – Горна Оряховица.
Образувано е ч.гр. дело № 1909/2017г. по описа на РС – Горна Оряховица. Със
заповед № 2666/20.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, РС – Горна Оряховица е разпоредил Ц.Д.З., ЕГН **********,***, да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, общ.Красно село, ул. ”Ястребец” № 23Б, ел.поща: srs@toplo.bg, представляван от законен представител Г.Х.Б.
– Изпълнителен директор и от пълномощник Л. Д. Ч.- юрисконсулт, сумата
3 227,77 лв. (три хиляди двеста двадесет и седем лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014г. до 30.04.2016 г. и по изравнителна сметка за периода
01.05.2013г.- 30.04.2014г., по съответната партида на аб.№ 168110 за обект,
находящ се в гр. С., общ. ..., сумата 587,75 лв. (петстотин осемдесет и седем
лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава, считано от
15.09.2014г. до 30.05.2017г., както и разноски в размер на 126,31 лв.
(седемдесет и пет лева), от които 76,31 лв. (седемдесет и шест лева и тридесет
и една стотинки) - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 50,00
лв. (петдесет лева), на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на 20.10.2017г.,
поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с разпореждане от
04.01.2018г. съдът е уведомил заявителя, че следва в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си против Ц.Д.З..
На
18.01.2018г. е предявен настоящия иск.
Не е спорно между страните, че Ц.Д.З. е ползвател на
недвижим имот – апартамент № 47, находящ се в гр. С, ж. к. ...и този факт се
установява от приетия по делото нотариален акт № 12, том ХХХIII, дело № 5419/1986г. на
Нотариус Н.И. – Нотариус при Софийски районен съд, съгласно който ответницата Ц.Д.З.
и съпругът й С. Т. З. са дарили на сина си Б. С. З. следния недвижим имот:
апартамен, находящ се в гр.С., ж. к. …, ул. …, състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и сервизни помещения със застроена площ от 85,87 кв.м., заедно с
принадлежащите към апартамент 1,282 ид. части от общите части на правото на
строеж върху мястото и съответните ид. части от общите части на сградата, като
запазили вещното право на ползване на имота.
От приетата искова молба от Ц.Д.З. против Д. Д. И. – З.
и Ц. Б. З., чрез нейната майка и законен представител Д. Д. И. – З. се
установява, че ответницата в настоящото производство е предявила на
18.12.2014г. пред Софийски районен съд иск с правно основание чл.227, ал.1,
б.”в” от ЗЗД за отмяна на договор за дарение, извършен с нотариален акт № 12,
том ХХХIII, дело №
5419/1986г. на Нотариус Н.И. – Нотариус при Софийски районен съд. Не са
представени доказателства за постановено решение по образуваното гр. дело.
От удостоверение № ДИ 7000-61-1/17.07.2012г. на
Столична община – район „Илинден” се установява, че ж.к. „В. И.” е с нов
административен адрес гр.София, жк „Света Троица”.
По делото са приети като доказателства договор №
40/13.08.2001г. между „Термокомплект” ООД и Етажна собственост с адрес: гр. С,
ж. к. ..., за доставка и монтаж на радиаторни вентили с термостатни глави и
индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и извършване на
индивидуално измерване на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, както и договор от 15.07.2011г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Термокомплект” ООД, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.139в, ал.2 от ЗЕ, които са
неотносими към предмета на делото. Първият договор е със страна Етажна
собственост с адрес: гр. С, ж. к. ..., а ответницата е недвижим имот –
апартамент № 47, находящ се в гр. С, общ., ж. к. .... От втория договор не
става ясно относим ли е за потребителите в Етажна собственост с адрес: гр. С,
ж. к. ..., където е имота на ответницата.
С протокол от 01.07.2002г. от проведено Общо събрание
на етажните собственици от ул. „Цар Симеон” бл.315, вх.В и Г, е взето решение
за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на услугата
„топлинно счетоводство”. Не е представен договор между Етажната собственост с
адрес: гр. С, ж. к. ... и „Техем сървисис” ЕООД гр. София за извършване на
услугата „топлинно счетоводство”.
Видно
от заключението на приетата по делото СТЕ, в сградата /бл… вх. ../ на имота на
ответника е въведено дялово разпределение, което се осъществява от ТЕХЕМ СЪРВИСИС.
В сградата и имота на ответника са спазени правилата за дялово разпределение
съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяване и Методиката за дялово
разпределение, която е Приложение 1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване. Видно
от заключението, през процесния имот /01.05.2013г. до 30.04.2016г. в имота на Ц.Д.З.
с обем 212 куб.м. има начислена служебно консумация на топлинна енергия чрез
отоплителни тела с уреди, сградна инсталация и енергия за топла вода. Топлина
от сградна инсталация – ТСИ се изчислява по формула за сградата и се разпределя
по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за имота е 212
куб.м., независимо дали има радиатори или не. Сградните
инсталации са обща етажна собственост и при прекратяване ползването на топлинна
енергия от абонат, същия остава потребител за общите части на сградата съгласно
ЗЕ. За целия процесен период от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. са спазени
изискванията на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването за формиране на задължението
на ответниците Ц.Д.З. като абонати на топлинна енергия на Топлофикация София.
Цената на топлинната енергия 1МВт.ч на Топлофикация София ЕАД за всеки от
периодите е утвърдена от ДКЕВР. ДКЕВР съгласно ЗЕ е органът, които проверява разходите
на топлофикационните дружества, нормативо съобразността на предлаганите цени и
утвърждава цени на ШВт.ч топлинна енергия. Абонатната станция №570 се намира в
сутерена на същия вход на блока на ответника. Тя е работила през процесния
период. За нейната работа като доказателство могат да се приемат записите на
отчетните стойности от топломера всеки месец. Топломерът се проверява съгласно
нормативните изисквания на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Топлинната енергия консумирана за отопление на
сградата се разпределя съгласно съотношения, определяни за всеки сезон, сградна
инсталация, отоплителни тела с уреди, отоплителни тела по мощност. Топлината
отдадена от сградната инсталация - ТСИ се разпределя по имотите процентно на
основа техния отопляем проектен обем, който за имота е 212 куб.м., независимо
дали има радиатори или не. Сградните инсталации са обща етажна собственост и
при прекратяване ползването на топлинна енергия от абонат, същия остава
потребител за общите части на сградата съгласно ЗЕ. Топлинната енергия отдадена
от отоплителните тела с топлоразпределители се определя въз основа на техните
показания и изчислената съгласно методиката специфична топлинна енергия за една
дялова единица (кВт.ч на деление). Топлинната енергия получена от топлинните
тела по мощност (щранг-лири) се определя по изчислителен път на основа тяхната
мощност, брой отоплителни дни, средна външна температура за периода, средната
температура на сградата (за сгради-етажна собственост, се приема 19 °С),
външната изчислителна температура °С, за населеното място. От
„Топлофикация София” ЕАД не е предоставена информация за фактурираната топлинна
енергия по месеци. В ежемесечните отчети на общия топломер
са отчислявани за сметка на „Топлофикация София” ЕАД и в съответствие с
нормативната уредба количества топлинна енергия за технологични разходи на
абонатната станция. Начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в
края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение “Топлофикация София”
ЕАД изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между
начислената и дължима сума: връщане или доплащане - съгласно действащите
нормативни документи. ТЕ за ап. № 47 е била начислявана за сградна инсталация,
отоплителни тела с уреди, подгряване на вода за БВГ, съгласно нормативната
уредба. Изравнителните сметки начислени от Техем ООД на името на С. З. (сезони
2014/05-2015/04) и С. З. (сезон 2015/05- 2016/04) със собственик на имота Ц.Д.З.
са както следва: за сезон 2013/05- 2014/04 сума от изравняване 112,74лв.; за
сезон 2014/05-2015/04 сума от изравняване 75,85 лв.; сезон 2015/05-2016/04 сума
от изравняване минус 178.84 лв. Количествата топлоенергия по компоненти и
стойността общо в лева за имота ап. .. гр. …… за съответните периоди са както
следва: сезон 2013/05-2014/04 за отопление - 3.209 МВт.ч, сума 307,64 лв.; за
отопление на топла вода 8,12 МВт.ч, сума 778,54 лв.; сума общо топлоенергия
11.329 МВт.ч; общо сума 1086,68 лв.; сезон 2014/05-2015/04 за отопление от
отоплителни тела с уреди - 0.945 МВт.ч,; топлина от сградната инсталация 1.852
МВт.ч, сума за отопление 282,12; за отопление на топла вода, водомер + разлика
сграден водомер сумарно 9,826 МВт.ч, сума 982,14лв.; сума общо топлоенергия
12.623 МВт.ч; общо сума 1264,26лв.; сезон 2015/05-2016/04 за отопление от
отоплително тяло без уред - 1.231 МВт.ч,; топлина от сградната инсталация 1.568
МВт.ч, сума за отопление 237,46 лв.; за отопление на топла вода, начислена
отчет водомер + разлика сграден водомер сумарно сумарно 6,837 МВт.ч, сума
595,97 лв., сума общо топлоенергия 9.637 МВт.ч; общо сума 833,43 лв. Общата
стойност на потребената ТЕ за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г. е 3184.37
лева.
Видно от писменото заключение приетата по делото по
СИЕ, дължимите суми за абонатен № 168110 за процесния период от м. май 2013г.
до м. април 2016г. по издадените фактури, описани в заключението, са в общ
размер от 3227.77 лв., в т.ч. за ТЕ – 3184.37 лв., за дялово разпределение – 43.40
лв. Изравнителните сметки начислени от „Техем Сървисис” ЕООД са
както следва: за сезон 2013/05-2014/04 сума за изравняване -112.75 лв.; за
сезон 2014/05-2015/04 сума за изравняване -75.89 лв.; за сезон 2015/05-2016/04
сума за изравняване - (-178.82 лв.) По информация от „Топлофикация София” ЕАД
плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период от м. май 2013г.
до м. април 2016г. за процесния обект на потребление с абонатен № 168110, не са
извършвани, при което дължимите суми за ТЕ, дялово разпределение,
за абонатен № 168110, за процесния период от м. май
2013г. до м. април 2016г., са в общ размер от 3227.77 лв., в т.ч.
за отопление – 827.22 лв., подгряване на вода – 2357.15 лв., дялово
разпределение – 43.40 лв. Видно от СИЕ, законната лихвата за забава върху
главницата, считана от датата на изпадане в забава до 30.05.2017г., е в размер
от 587.82 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За ищеца е налице правен интерес да установи наличието
на вземане срещу длъжника по основание и по размер, за което срещу длъжника е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В този смисъл, предявеният иск
е допустим.
В настоящото съдебно производство, с депозирания в срок
писмен отговор на исковата молба, особеният представител на ответницата
предявява възражение за погасяване на претендираните от ищеца парични вземания
поради изтекла 3-годишна погасителна давност, съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД, което
съдът намира за неоснователно.
В чл.111, б.“в” от ЗЗД е предвидена кратка тригодишна
давност, с изтичането на която се погасяват вземания за наем, за лихви и други
периодични плащания. Според чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 - ако е уговорено,
че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Съдът счита, че погасителната давност в
процесния случай е тригодишна съгласно чл.111, б.“в” от ЗЗД, тъй като
вземанията за заплащане стойността на доставена топлинна енергия са периодични
плащания, и започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо в
пълния му размер, съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, в случая от
определения падеж на паричните задължения в издадените от ищеца фактури. Видно от данните по делото, заявлението за издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против ответницата
в настоящото производство е депозирано от „Топлофикация София” ЕАД гр. София в
съда на 08.06.2017г., т.е. преди изтичане на тригодишния давностен срок за
вземането в общ размер от 3227.77 лв., начислено за незаплатена топлинна
енергия за период на потребление от м.05.2014г. до м.04.2016г., както и
топлинна енергия по изравнителна сметка за периода от м.05.2013г. до
м.04.2014г., отразена в обща фактура с № **********/31.07.2014г., т.е. първата
фактура е издадена на 31.07.2014г. и нейния падеж е настъпил след тази дата, при което кредиторът не е изгубил правото си да търси
принудително изпълнение на тези задължения към датата на предявяване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, съответно – претендираните вземания
не са погасени поради изтекла тригодишна давност. Възражението следва да бъдат
отхвърлено като неоснователно.
Предвид установеното по-горе от фактическа страна,
съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1, във вр. с чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, е неоснователен и
недоказан.
Съгласно правилото, установено в чл.79, ал.1 от ЗЗД,
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. Разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, предвижда, че купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно
правилото, установено в чл.318, ал.1 от ТЗ, търговска е продажбата, която
според разпоредбите на този закон е търговска сделка. С договора за
търговска продажба продавачът – търговец е длъжен да предаде на купувача
продадената вещ, а купувачът от своя страна е длъжен да плати цената и да
получи вещта.
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /отм., бр.54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./, е физическо лице -
собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване за домакинството си.
Съгласно §1, т.2а от ДР на Закона за енергетиката /обн., ДВ бр.107/2003г., нова
- ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./, "битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
В процесния случай, от приетите по делото писмени
доказателства - заверен препис от нотариален акт № 12, том ХХХIII, дело № 5419/1986г. на
Нотариус Н.И. – Нотариус при Софийски районен съд, се установява, че към
процесния период ответницата Ц.Д.З. е ползвател на недвижим имот – апартамент №
…, находящ се в гр. С, общ., ж. к. .... Този факт не се оспорва и от ответната
страна.
Съдът намира обаче, че ищецът не ангажира никакви
годни писмени доказателства, които да удостоверяват по безспорен начин, че
между „Топлофикация София” ЕАД гр. София и ответницата по делото е налице
валидна облигационно - правна връзка, по силата на която Ц.Д.З. да се явява
„потребител на топлинна енергия за битови нужди”, нито „битов клиент” по
смисъла на §1,т.2а от ДР на ЗЕ, т.е. не се доказва по предвидения в закона ред
през процесния период от време същата да е използвала топлинна енергия за
домакинството си, нито да е купувала от дружеството - ищец топлинна енергия за
собствени битови нужди. Действително, в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, е визирано, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
По силата на § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите обаче, при противоречие на разпоредби на два
закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на
потребителите. По смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. С оглед правилото на § 1 от ДР на ЗЗП,
разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ се дерогира от нормата на чл.62 от Закона за
защита на потребителите, съгласно която доставката на стоки или
предоставянето на услуги на потребителя срещу заплащане без изрично и
предварително искане от негова страна е забранено /ал.1/, когато потребителят получи стока или услуга, за които не е
отправил изрично и предварително искане, той не е длъжен да възстанови стоката
и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или
предоставил /ал.2/, а липсата на отговор от страна на потребителя не означава
съгласие от негова страна /ал.3/. С оглед
приетия препис от искова молба от 18.12.2014г. до Софийски районен съд,
предявена от Ц.Д.З. против Д. Д. И. – З. и Ц. Б. З., чрез нейната майка и
законен представител Д. Д. И. – З. с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД за отмяна на договор за дарение, извършен с нотариален акт № 12, том ХХХIII, дело № 5419/1986г. на
Нотариус Н.И. – Нотариус при Софийски районен съд, в която се твърди, че въпреки,
че е запазила вещно право на ползване върху недвижимия имот – апартамент № 47,
находящ се в гр. С, общ., ж. к. ..., не го е ползвала, както и към настоящия
момент не ползва имота, се явява недоказано твърдението на ищеца, че
ответницата в процесния имот е живяла в процесния апартамент, ползвала е
топлинна енергия и такава й е била реално доставена и отчетена от „Топлофикация
София” ЕАД гр. София. Поради това и с оглед изложеното по-горе, съдът приема,
че ответницата не притежава качеството на „потребител на топлинна енергия за
битови нужди” по смисъла на § 1, т.42 от ЗЕ /отм./, нито „битов клиенти” по
смисъла на §1,т.2а от ДР на ЗЕ, същата няма качеството и на „потребител” по
смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, т.е. по делото не се доказва ответницата да е
направила изрично предварително искане до ищеца същият да й доставя на
процесния адрес топлинна енергия, не се доказва по този начин да е възникнало и
да е съществувало през периода от м.05.2013г. до м.04.2016г. облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по смисъла на чл.150, ал.1 от ЗЕ, по силата на което Ц.Д.З. да е
използвала реално топлинна енергия за домакинството си, респ. за нея да е
възникнало задължение да заплати цената на доставена и потребена от нея
топлинна енергия на адрес: гр. С, общ., ж. к. ..., ап.47.
При тези обстоятелства, съдът намира, че в настоящото
съдебно производство ищецът не ангажира никакви годни писмени доказателства,
които да удостоверяват по безспорен и несъмнен начин, че между страните по
делото е сключен и е налице валиден договор за продажба, по силата на която
ищецът „Топлификация София” ЕАД гр. София, в качеството му на продавач –
доставчик на топлинна енергия, да е продал, т.е. да е доставил реално на
ответницата Ц.Д.З., в качеството й на купувач – „потребител на топлинна енергия
за битови нужди” по смисъла на § 1, т.42 от ЗЕ /отм./, /„битов клиенти” по
смисъла на § 1, т.2а от ДР на ЗЕ/ и „потребител” по смисъла на § 13 от ДР на
ЗЗП. Ищецът не ангажира и никакви доказателства за удостоверяване на фактите
дали ответницата, от своя страна, е отправила до него изрично предварително
искане, съгласно правилото на чл.62 от ЗЗП, и по този начин да се е задължила
спрямо ищцовото дружество да получи доставяната от него вещ – топлинна енергия,
и да заплаща цената на реално продадената им вещ. Интересът,
който се реализира
посредством правната връзка между доставчика и потребителя на топлинна енергия, сочи желание да бъде
получено определено количество топлинна енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена.
Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с топлинна енергия, който принцип в
случая е нарушен с оглед едностранното начисляване на процесните суми от ищеца
за незаплатена топлинна енергия през периода от м.05.2013г. до м.04.2016г., без
да е налице отправено от Ц.Д.З. *** ЕАД гр. София изрично предварително искане
за осъществяване доставка на топлинна енергия на адрес: гр. С, общ., ж.
к. ..., ап. …, без да е налице поето от ответницата задължение да закупува от
дружеството – ищец топлинна енергия, т.е. без да е налице валидна облигационно -правна връзка между страните по
делото през процесния период от време.
Съдът счита, че в
случая ищецът не представя и никакви годни доказателства за обосноваване на
извода, че процесното количество топлинна енергия е доставено реално на Ц.Д.З.,
поради което последната да дължи неговото заплащане. Установяването на това
обстоятелство е безспорно необходимо, тъй като топлинната енергията е движима
вещ и продажбата й се подчинява на общите правила на договора за продажба, в
частност – на договора за търговска продажба, доколкото ищецът „Топлофикация София” ЕАД гр. София е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В
този смисъл, купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока /Решение № 1081 от 07.02.2008г. по т.дело № 657/2007г. на
ВКС и др./. Приложените по делото писмени доказателства не удостоверяват
твърдените от ищеца факти, че между страните по делото е възникнала твърдяната
в исковата молба облигационно - правна връзка; не доказват, че „Топлофикация
София” ЕАД гр. София действително е доставило на Ц.Д.З., в качеството й на
купувач по търговска сделка – търговска продажба, на процесното количество
топлинна енергия, на обща стойност 3227.77 лв., че последната е получила тази
стока, след отправено от нея изрично предварително искане за нейното доставяне
на процесния адрес, и че се е задължил да плати на ищцовото дружество
посочената в издадената от него фактура цена. Видно от приложения нотариален
акт № 12, том ХХХIII, дело №
5419/1986г. на Нотариус Н.И. – Нотариус при Софийски районен съд, ответницата Ц.Д.З.
и съпругът й С. Т. З. са дарили на сина си Б. С. З. следния недвижим имот:
апартамен, находящ се в гр.София, жк „В. И.” бл.315, вх.В, ет.1, ап. 47,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ
от 85,87 кв.м., заедно с принадлежащите към апартамент 1,282 ид. части от
общите части на правото на строеж върху мястото и съответните ид. части от
общите части на сградата, като запазили вещното право на ползване на имота. От
приетата искова молба от 18.12.2014г. до Софийски районен съд, предявена от Ц.Д.З.
против Д. Д. И. – З. и Ц. Б. З., чрез нейната майка и законен представител Д.
Д. И. – З. с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД за отмяна на договор
за дарение, извършен с нотариален акт № 12, том ХХХIII, дело № 5419/1986г. на Нотариус Н.И. – Нотариус при
Софийски районен съд, както и от справка в НБД „Население” се установява, че С.
Т. З. е починал на 20.08.2010г. В този смисъл е ангажираното от ищцовата страна
писмено доказателство - списък на етажни собственици, видно от което Ц.Д.З. не е
вписана като член и обитател на Етажната собственост на адрес в гр. С, общ., ж.
к. .... Такива факти не се удостоверяват и от приложените по делото писмени доказателства и справки, изходящи от
ищцовото дружество, в които липсват каквито и да е данни относно обекта на
потребление на топлинна енергия, за абоната и за кореспондиращ на конкретния
потребител на топлинна енергия абонатен номер. В тази връзка, от заключението
на приетата по делото СТЕ се установява по категоричен начин, че от
„Топлофикация София” АД не е предоставена никаква конкретна информация за
фактурирана топлинна енергия за процесния абонат на топлинна енергия по месеци,
като същевременно изравнителните сметки, начислени от „Техем Сървисис” ЕООД, са
на името на лицето С. З.. При тези факти, съдът намира, че писмените
доказателства, на които ищецът се позовава за удостоверяване, че ответницата е
потребител на топлинна енергия през процесния период от време на горепосочения
адрес и за осъществяването на търговска сделка между страните по делото, нямат
обвързваща доказателствена сила относно констатациите, удостоверени в тях и
следва да се преценяват по вътрешно убеждение, наред с другите доказателства,
поради което описаните в тези документи факти подлежат на доказване на общо
основание с предвидените в ГПК доказателствени средства. В тази връзка, съдът
намира, че доколкото заключенията на приетите по делото СТЕ и СИЕ почиват
изцяло на изходящи от ищеца документи, в които не са посочени конкретният обект
на потребление и неговият абонат, а изравнителните сметки са извършени за
потребител С. З., то макар и заключенията да установяват претендираните суми по
размер, същите не могат да служат за доказване на факта, че носител на
задължението за заплащането цената на описаните в тях количества топлинна
енергия е ответницата в процеса.
Предвид изложеното по-горе и след като прецени, че по
делото не са ангажирани никакви други доказателства за удостоверяване на
твърденията в исковата молба, съдът приема за неоснователни, недоказани и
непочиващи на годните доказателства в настоящото производство твърденията на
ищцовото дружество, че ответницата не е изпълнила задължението си по сключена с
ищеца търговска сделка, след доставяне на процесното количество топлинна
енергия от „Топлофикация София” ЕАД гр. София, да получи същото и да заплати на
продавача неговата цена.
По изложените съображения, съдът приема, че искът по
чл.415, ал.1, във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за
приемане за установено, че ответницата Ц.Д.З. дължи на ищеца сумата сумата
3 227,77 лв. (три хиляди двеста двадесет и седем лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014г. до 30.04.2016 г. и по изравнителна сметка за периода
01.05.2013г.- 30.04.2014г., по съответната партида на аб.№ 168110 за обект,
находящ се в гр. С., общ. ..., ведно със законната лихва от 08.06.2017г., датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
вх. № 3043498 до окончателното изплащане на сумите, се явява неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен като такъв.
Предвид обстоятелството, че ответницата не дължи
изпълнение на посоченото по-горе парично задължение, в случая не може да се
приеме, че същата е изпаднала в забава, т.е. вземането на ищеца за мораторна
лихва е недоказано по основание. Поради това, следва да отхвърли предявения иск
в частта му, в която се претендира да се приеме за установено, че ответницата
дължи на ищеца и сумата от 587,75 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2014г. до
30.05.2017г.
При този изход на делото, съдът счита, че претенцията
на ищеца по чл.78, ал.1 от ГПК също се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена като такава в частта й за присъждане на сумата 76.31 лв. - платена
държавна такса в заповедното производство, както и за заплащане на направените
от ищеца в настоящото съдебно производство разноски за доплатена държавна такса
– 102.80 лв., за възнаграждения на вещи лица – 600 лв. и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение – 300 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ възражението, предявено от ответницата Ц.Д.З., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, чрез особения представител – адв. С.Ш. от ВТАК, за погасяване на претендираните от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД гр. София парични вземания поради изтекла 3-годишна
погасителна давност, съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415, ал.1, във вр. с чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Ястребец” №
23Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., чрез процесуален
представител – юрисконсулт Г.В., за установяване по отношение на Ц.Д.З., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, че му дължи сума за консумирана
топлинна енергия в общ размер на 3815,52 лв., от които
3227,77 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. - м.04.2016г., както и топлинна енергия по
изравнителна сметка за периода м.05.2013г., до м.04.2014г., отразена в обща
фактура с №**********/31.07.2014г., и 587,75 лв. - законна лихва за забава от
15.09.2014г. до 30.05.2017г., ведно със законната лихва от 08.06.2017г. - датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3043498 до
окончателното изплащане на сумите,
за които суми е издадена Заповед № 2666/20.09.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 1909/2017г. по описа на РС – Горна
Оряховица, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78, ал.1 от ГПК, предявена от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Ястребец” №
23Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., чрез процесуален
представител – юрисконсулт Г.В., за заплащане от ответницата Ц.Д.З., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, на сумата 76.31 лв., представляваща платена държавна такса в
заповедното производство, както и за заплащане на направените от ищеца в
настоящото съдебно производство разноски за доплатена държавна такса – 102.80
лв., за възнаграждения на вещи лица – 600 лв. и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение – 300 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото съдебно решение е постановено при участието
на трето лице – помагач „ТЕРМОКОМПЛЕКТ” ООД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „А. Стамболийски” № 87, ет.1, представлявано от управителя К.Х., привлечено по
искане на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в
двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, на страните да се
връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: