№ 14067
гр. София, 25.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110165966 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Исковият процес е приключил пред първата инстанция с постановяването на
решение № *** от 11. 11. 2024 г., което не е било обжалвано и е влязло в сила.
Постъпило е обаче искане за изменяването му в частта за разноските от ищеца К. В.
А.. Твърди, че всъщност е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в откритото
съдебно заседание от 17. 04. 2024 г. Излага доводи относно цената на иска, въз основа
на които намира, че минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(приложима редакция) в размер на 1 300 лева. Отлагането на делото на 20. 02. 2024 г.
и на 12. 03. 2024 г. било поради процесуални бездействия на ответната страна. В
заседанието на 25. 04. 2024 г. били разпитвани само свидетели, като не били събирани
допълнителни писмени доказателства нито били изслушвани вещи лица, а
единственото съществено тълкуване в мотивите на решението се свеждало до нормата
на чл. 172 ГПК. Позовава се на „приетите изменения и допълнения на ЗИД на Закона
за адвокатурата“, според които страните щели да могат да повдигат възражения за
прекомерност на адвокатското възнаграждение само ако оспореното възнаграждение е
поне с една трета по-високо от възнаграждението на адвоката на страната, която го
прави, като изтъква, че разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца са в
размер, повече от три пъти по-нисък от този на ответниците. Позовава се и на решение
на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22. Иска от съда да „отмени“
решението в частта за разноските, като вместо това намали присъдената сума „под
1 000 лева“ общо в полза на двамата ответници.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искането по чл. 248 ГПК от
двамата ответници, с което оспорват молбата. Поддържат мотивите на
първостепенният съд, че ищецът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, а
освен това и че делото се отличава с фактическа сложност. Искат от съда да остави в
сила решението в частта за разноските и да остави без уважение депозираната молба
по чл. 248 ГПК.
След като съобрази доводите на ищеца, Софийският районен съд направи
следните изводи.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено
своевременно и от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален
1
представител, поради което е процесуално допустимо. По съществото на това искане
първостепенният съд приема следното.
Мотивите, че ищецът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, са
неправилни. Той всъщност своевременно е направил съответно възражение в
последното открито съдебно заседание преди съдът да обяви, че ще се произнесе с
решение. При това положение първостепенният съд е допуснал процесуално
нарушение, като е пропуснал да обсъди това възражение в мотивите към решението, и
съответните доводи на ищеца, направени с искането по чл. 248 ГПК, не са
преклудирани.
Ищецът обаче допуска правна грешка, позовавайки се на „приетите изменения
и допълнения на ЗИД на Закона за адвокатурата“. Процедурата по приемането и
влизането в сила на един закон е уредена в Конституцията, като според чл. 88 от нея
законите се приемат и обсъждат с две гласувания, след което се обнародват в „ДВ“ не
по-късно от 15 дни след приемането им. В рамките на този 15-дневен срок обаче
президентът има правомощието да наложи отлагателно вето, в който случай
Народното събрание трябва отново да обсъди закона и да го приеме повторно с
абсолютно мнозинство, едва след което законът се обнародва от президента в 7-дневен
срок от получаването му (чл. 101). В разглеждания случай действително в Народното
събрани бяха внесени законопроекти за изменение и допълнение на Закона за
адвокатурата, приети на първо гласуване от Народното събрание на 14. 08. 2024 г.,
които въз основа на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
след това бяха обединени в Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за
адвокатурата (ОЗИДЗАдв) със сигнатура 50-453-37-5 и дата на постъпване 14. 08. 2024
г. Той предвижда изменения в чл. 78, ал. 5 ГПК, според които това възражение трябва
да бъде мотивирано и че е недопустимо, когато разноските за адвокатски
възнаграждения на страните са симетрични. ОЗИДЗАдв след това беше приет и на
второ четене с внушително мнозинство от 123 гласа на присъствувалите 177 народни
представители (абсолютно мнозинство). Съдбата на ОЗИДЗАдв обаче в крайна сметка
се оказа твърде неясна, защото в 15-дневния срок по чл. 101 от Конституцията с указ
№ 234 от 20. 09. 2024 г., обн. „ДВ“, бр. 81 от 24. 09. 2024 г., президентът упражни
правото си на отлагателно вето поради основателни съмнения за противоречието на
този законопроект с правото на Европейския съюз и практиката на СЕС. След това
ОЗИДЗАдв така и не беше приет повторно с абсолютно мнозинство, както изисква чл.
101 от Конституцията, нито беше обнародван в „ДВ“. При това положение
процедурата по приемането и влизането в сила на ОЗИДЗАдв не е завършила и тези
законодателни изменения не са влезли в сила. Следователно ищецът излишно
мотивира възражението си по чл. 248 ГПК с асиметричността в размерите на
адвокатските възнаграждения. Подобно изискване настоящата редакция на чл. 78, ал. 5
ГПК не предвижда. Разбира се, макар и законът да не поставя изисквания за
мотивиране на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, няма пречка страната все пак да
изложи съответни мотиви пред съда, щом желае допълнително да се обоснове.
Съдът обаче не споделя изложените от ищеца мотиви за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от ответниците. Действително
съобразно данъчната оценка на спорното материално право (развалянето на договор за
издръжка и гледане в частта относно 2/6 идеални части от правото на собственост
върху недвижимия имот) минималното адвокатско възнаграждение би следвало да се
определи по приложимата редакция на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (към настоящия момент с изменено
2
заглавие). Но ищецът пропуска, че твърдата сума в размер на 1 300 лева се дължи само
ако материалният интерес е в размер на 10 000 лева. Когато той е над 10 000 лева се
дължи и адвокатско възнаграждение в размер на още 9 % от горницата. Така
минималното адвокатско възнаграждение всъщност е в размер на 1 524 лева и 20
стотинки, а не в размер на 1 300 лева. На следващо място, ищецът е пропуснал да
съобрази правилото на чл. 2, ал. 5 от цитираната наредба, според което за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В дадения случай
ищецът е предявил два субективно съединени иска – един срещу ответницата П. К. и
един срещу ответника Г. К.. При това положение разноските за адвокатско
възнаграждение на двамата ответници в размер на общо 3 800 лева трябва да бъдат
поравно разпределени, като сторени от всеки един от тях, т.е. по 1 900 лева разноски за
адвокатско възнаграждение на всеки един ответник. При това положение разноските за
адвокатско възнаграждение, сторени от всеки един от двамата ответници, надвишават
с 375 лева и 80 стотинки минималното адвокатско възнаграждение (1 900 – 1524, 2).
Според разбирането на първостепенния съд това надвишаване на минималния
размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерно с оглед на фактическата и
правна сложност на делото. Става въпрос за гражданско дело, свързано с развалянето
на договор за прехвърляне на вещно право върху недвижим имот. Договорите за
издръжка и гледане по-точно са специфични, като при разглеждането на такива
спорове съдът трябва да изследва и редица „нравствено-етични и социално-битови
изисквания“ (Тълкувателно решение № 96 от 28.VI.1966 г. по гр. дело № 65/66 г.,
ОСГК на ВС), което усложнява фактически производството. За да изясни внимателно
тези въпроси първостепенният съд трябваше освен да събере редица писмени
доказателства също така и да проведе разпит на общо петима свидетели.
Действително, ищецът не е дал повод за отлагането на делото в рамките на трите
открити съдебни заседания, в които беше проведено съдебното дирене. Дори и така
обаче провеждането на разпит на петима свидетели от процесуалния представител на
ответниците съставлява сложна дейност по изясняването на фактическата страна на
спора, която несъмнено обуславя разноски за адвокатско възнаграждения над
минималния размер (тук от значение е сложността за страната, имаща правото на
разноски, и нейния процесуален представител, а не сложността за съда). Следва да се
отчита освен това, че делото се характеризира и с известна правна сложност, която
беше обусловена преди всичко от предявяването на недопустими искове от ищеца и
свидетеля В. Д. А., заради което съдът трябваше да прекрати частично производството
след подаването на отговора на исковата молба (л. 82 и сл.).
Действително, съгласно практиката на СЕС, поради която и президентът наложи
отлагателно вето на ОЗИДЗАдв, съдът не е обвързан от минималните размери на
адвокатските възнаграждения, така както те са установени с наредба на съсловната
организация на адвокатите, когато тези размери биха довели до постигането на
нелегитимни цели (например когато адвокатското възнаграждение неколкократно
превишава материалния интерес по дадено дело) – решение на СЕС по дело С-438/22.
Но предвид всички обсъдени вече съображения първостепенният съд намира, че
размерът на разноските за адвокатски възнаграждения, сторените от двамата
ответници, е пропорционален на защитавания материален интерес и не би могъл да
доведе до постигането на нелегитимни цели. В случая характеристиките на правния
спор обуславят разноски за адвокатско възнаграждение над установения с тази наредба
3
минимален размер, поради което няма основание съдът да намалява присъдените
разноски нито до този минимален размер, нито под него. Поради всички тези
съображения искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс на ищеца К. В. А. за изменяване на решение № ***, постановено
на 11. 11. 2024 г. по настоящото дело, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4