Решение по КНАХД №1466/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник сектор Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна, чрез главен юрисконсулт К. Л. – А., против Решение № 544/09.05.2025 г., постановено по АНД № 4994/2024 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено НП № 442а-143/30.10.2024 г. на Началник сектор ОП в Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, с което на К. Н. К., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ***, за нарушение на чл. 264, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание „глоба“ в размер 500 (петстотин) лева на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, които по съществото си са такива за допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, съставляващи касационните основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Счита се, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е извел правни изводи, в противоречие с материалния закон. Сочи се, че правилно е определена квалификацията и правилно е приложена санкционната норма. Твърди, че дори и да се приемат мотивите на съда, че осъщественото следва да санкционира по реда на чл. 257, ал. 2 ЗМВР, то крайното решение е постановено в противоречие на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, изрично регламентираща задължението на районния съд да измени обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Вместо да приложи императивната разпоредба на ЗАНН, първоинстанционният съд е отменил НП. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП. В условията на евентуалност, се моли да се отмени обжалваното решение и да се върне на друг състав за ново разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Касационната жалба се поддържа, с депозирано писмено становище от упълномощения юрисконсулт Л..

Ответникът по касация К. Н. К. не се явява и не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на жалбата.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС въз основа на събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение Районен съд – Варна е отменил № 442а-143/30.10.2024 г. на Началник сектор ОП в Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, с което на К. Н. К., на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 (петстотин) лева.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че при издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между фактическото описание на нарушението и приложената санкционна разпоредба. Съдът е приел за доказано, че К. не е изпълнил разпореждане на полицай да не напуска мястото на проверката, осъществяваща се пред полицейския автомобил, за което обаче е следвало да му бъде наложено наказание по санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1 ЗМВР, а не по приложената от наказващия орган норма на чл. 264, ал. 1 ЗМВР.

Изводите на районния съд за доказаност на вмененото с НП нарушение са правилни. От събраните в производството пред районния съд доказателства безспорно е установено, че на 05.10.2024 г., около 03,25 часа К. не е изпълнил разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, да не напуска мястото на проверката. Фактите и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението са установени по безспорен начин и същите са описани ясно и недвусмислено, както в акта за установяване на административното нарушение, така и в наказателното постановление, т. е. в случая не е налице неяснота по отношение на това за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника. Разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР предвижда, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. В конкретния случай, не е било налице нито едно от изключенията, освобождаващи лицето от задължението да изпълни отправеното му полицейско разпореждане, поради което правилно районният съд е приел, че К. е извършил описаното в НП нарушение.

В нарушение на процесуалните правила, обаче, районния съд не е изложил мотиви относно наличието на предпоставки за приложение на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН, с оглед изводите на съда за неправилно приложение на санкционната норма на чл. 264, ал. 1 ЗМВР. Нормата на чл. 337 НПК регламентира правомощията на въззивния съд в хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК) или прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК). Следователно, наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение.

Това предвижда и редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съгласно която районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Упражняването на това правомощие от въззивния съд е гаранция за законосъобразност на административнонаказателната дейност с оглед невъзможността му след като отмени наказателното постановление да връща преписката на наказващия орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан, при проведено пълно доказване на извършеното административно нарушение, т. е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, което е в противоречие с целите на наказанието, регламентирани в чл. 12 ЗАНН.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС на I и II колегия в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

Ето защо, като е отменил НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а делото да се върне на Районен съд – Варна за прилагане на закон за по-леко наказуемото нарушение. Доколкото на описаните в наказателното постановление обстоятелства, по които жалбоподателят е реализирал защита, съответства именно разпоредбата на 257, ал. 1 ЗМВР, съдът следва да преквалифицира нарушението и основанието, въз основа на което е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да измени наказателното постановление, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, като приложи закон за по-леко наказание.

По исканията за разноските направени в касационната инстанция следва да се произнесе РС – Варна при новото разглеждане на делото, съобразно чл. 226, ал. 3 АПК, приложим на основание чл. 63в ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд - Варна, VII тричленен състав

ОТМЕНЯ Решение № 544/09.05.2025 г., постановено по АНД № 4994/2024 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.