Решение по дело №85/2019 на Районен съд - Хасково

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 137                                          18.04.2019 г.                         град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,Втори  наказателен състав,

на осемнадесети  март  двехиляди и деветнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Даниела Николова

 

секретар: Гергана Докузлиева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД №85 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г.

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „Меф Лоджистик” ООД, град Хасково, представлявано от А. О. , чрез адв. Й.Л. - САК срещу Наказателно постановление № 45-0000264от 28.12.2018 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Хасково, с което на жалбоподателя е наложена административнонаказателна санкция спрямо юридическо лице - „имуществена санкция”, в размер на 200 лв. по чл. 105 ал. 1  от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/.В подадената жалба се оспорва от жалбоподателя законосъобразността на процесното наказателно постановление, като се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения, както при съставянето  на АУАН, така и при издаването на НП. Твърди се от страна на жалбоподателя, че неправилно в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно постановление били посочени дата на извършване на нарушението, приемайки датата на проверката , както и мястото на нарушението. В заключение се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството  - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от – адв. Л. Е.  от АК - Хасково, преупълномощена от адв. Й.Л., която заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество излага подробни съображения за основателността на жалбата.

Административнонаказващият орган – Началникът на ОО „АА” - град Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Становището на административнонаказващия орган, изразено в съпроводителното писмо е, че наказателното постановление било съобразено с материалните и процесуални правила при издаването му.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 30.11.2018 г. свид. Д.М.П., на длъжност „старши инспектор” в ОО „АА” – Хасково и свид. Г.Х.П., също на длъжност „старши инспектор” в ОО „АА” – Хасково в изпълнение на служебните си задължения извършили  комплексна проверка относно транспортната дейност на търговско дружество „Меф Лоджистик” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Недялка Симеонова” № 3А, ет. 1, офис 2. Проверка на място била  осъществена в офиса на дружеството на посочения адрес. След извършване на съответните действия и справки , било прието от тях, че на 17.10.2018 г. „Меф Лоджистик” ООД, в качеството си на лицензиран превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 8673 за международен автомобилен превоз на товари с валидност до 31.01.2027 г., било извършило следното нарушение: не е доказало финансова стабилност  за 2018г. ,преди изтичане  на срока 16.10.2018г.  ,за който е бил сключен договора  за застраховка  със застрахователна полица №00009363/13121710001990,валидна до 16.10.2018г. До този извод, контролните органи от състава на ОО „АА“ – Хасково достигнали въз основа на съпоставка на данните в представената им застрахователна полица   №00009363/13121710001990,валидна до 23.59 ч. на 16.10.2018г.  При преценката на фактите и обстоятелствата по случая, св. Д.М.П. достигнал до извод за осъществяване на административно нарушение от страна на жалбоподателя по чл. 6 ал.7 т.3 , б.“ б“  от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. С оглед на това, срещу „Меф Лоджистик” ООД бил съставен на същата дата – 30.11.2018 г., в присъствието на изрично упълномощения представител на дружеството, а именно – З. Д. Н. , и св. Г.Х.П., Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2018 № 251528. Така съставеният акт бил подписан от упълномощения представител, като обяснения или възражения не били вписани в съответната графа. Чрез това лице бил връчен и екземпляр от съставения акт на датата, на която бил съставен – 30.11.2018 г. Възражения срещу съставения АУН не са подадени допълнително в законовоустановения срок от връчване на акта.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН и след като приел, че не налице хипотеза по чл. 28 от ЗАНН, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвт.Пр., на дружеството - жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение по чл. чл. 6 ал.7 т.3 , б.“ б“  пр.1-во  от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Изложената  фактическа обстановка е  установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Д.М.П. и Г.Х.П., за обстоятелствата, свързани с предприетите от тях действия като контролни органи по установяване на твърдяното административно нарушение и тези, свързани със съставянето на АУАН. Свидетелските показания са еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, констатирани в хода на извършената проверка, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установените факти и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му и обосноваността му, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал.7 б.“б“ пр. 1-во от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, обн. ДВ, бр. 108 от 19.11.2002 г., в редакцията й към датата на твърдяното нарушение, лицата  по чл. 2, ал. 1 от същата наредба, доказват финансова стабилност всяка година ,преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция.Според чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. Следователно деянието, за което на жалбоподателя е наложена административнонаказателна санкция, е обявено от закона за наказуемо с глоба, съответно имуществена санкция.

При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуално нарушение по чл. 40 от ЗАНН във връзка със съставяне в присъствие, предявяване и връчване на акт за установяване на административно нарушение чрез упълномощено лице, стига овластяването да е изрично, с оглед утвърденото вече като константно и еднопосочно виждане в съдебната практика за допустимост на такъв подход, особено в хипотезите, в които се касае за юридически лица и в частност търговски дружества.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение  и издаденото въз основа на него НП  отговарят на изискванията по чл. 42  и чл.57  от ЗАНН за тяхната  редовност, като съдът не констатира пропуски  относно  необходимите  реквизити,които следва да съдържат . В съставения против  дружеството  АУАН  са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, направено е описание на нарушението и описание на обстоятелствата, при които е било извършено, като е посочена и нарушената законова разпоредба.Наказателното постановление на свой ред също е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. То съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.Посочена е  датата на която от страна на дружеството се е дължало изпълнение на задължението му,с оглед на което е  определена и  датата на нарушението ,следваща изтичането на срока на  договора за застраховка  .Доколкото от показанията на актосъставителя и приобщения по делото констативен протокол  стана ясно, че  недоказването на  финансова стабилност е било установено при проверка на представени документи на  27.11. 2018г. и 30.11.2018 г., то съдът намира, че са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени и да са ограничили правото на защита на наказаното лице.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушенията са индивидуализирани. .Поради това съдът намира направените с жалбата възражения  на защитата на жалбоподателя  за неоснователни. Датите, на които е извършена проверка от страна на контролните органи на ОО“АА“-Хасково и е установено нарушението са  ирелеванти  за  определяне  дата и място на извършване на   вмененото на  жалбоподателя  нарушение,    още повече ,че  началото на административно-наказателното производство  се  поставявя със съставяне на АУАН ,а не с издаване на констативния протокол за извършената проверка

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл. 6, ал.7, т.3 б."б пр.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. на МТС, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.Тази разпоредба предвижда, че дружеството, притежаващо лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари е длъжно да доказва финансовата си стабилност всяка година чрез представяне на справка съобразно нормативно установеното приложение и преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция.От приложените по преписката писмени доказателства се установява, че срокът да договора за застраховка е бил до 16.10.2018 г. и това е била датата, до която превозвачът е дължал да докаже  финансова стабилност.В случая обаче такава справка не е  била подадена , а видно от приложеното по преписката копие от застрахователна полица е, че същата е била със срок на действие до  16.10.2018 г.Съдът намира ,че правилно  нарушението е било квалифицирано като такова по чл. 6, ал.7, т.3 б."б" от Наредбата,като  задължението за доказване на финансова стабилност с подаване на справка е  установено в чл. 6, ал.8 от същата наредба.В нормата на чл. 6, ал.8 от Наредба 11 са описани единствено документите, които следва да съпровождат справката за финансова стабилност, а именно годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор, банкова гаранция и договор за застраховка, които пък следва да отговарят на условия, визирани в самата наредба. От друга страна именно в чл. 6, ал.7, т.3 б."б" е посочен срока, в който следва да се докаже финансовата стабилност на превозвача, който не е бил спазен.Поради това съдът намира, че описанато в акта и постановлението нарушение безспорно е било извършено от страна на санкционираното юридическо лице. В случая следва да се има предвид, че с атакуваното наказателно постановление е била ангажирана отговорността на„Меф Лоджистик” ООД, чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н. Правилно на следващо място е била определена и санкционната норма- чл. 105, ал.1 от ЗАвП, тъй като именно в нея е предвидена санкция нарушение на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на закона, каквато се явява Наредба № 11/ 31.10.2002 г., която е издадена на основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от Закона за автомобилните превози.Правилно наказващият орган е наложил на  дружеството наказание  „имуществена санкция" в размер на 200 лв., тъй като това императивно е предвидено в нормата на чл. 105, ал.1 от ЗАвП.Поради това и съдът няма законова възможност да намали размера на тази санкция. Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност на деянието не се отличава от останалите нарушения от този вид. Видно от доказателствата по делото е, че от страна на дружеството е налице сериозно закъснение както при сключването на застраховка за нов период, така и за доказване на финансовата му стабилност. Поради това съдът намира, че степента на обществена опасност на нарушението не е явно незначителна . С оглед на изложеното, съдът намира че наказателното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 45-0000264 от 28.12.2018 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” – Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                              Съдия:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.