РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Варна, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110104795 по описа за 2023 година
Производството образуването по искова молба от Н. М. Т. с ЕГН
********** действаща със съгласието на нейната майка А. Н. К. с ЕГН
********** и двете с адрес гр.**** срещу **** „***" АД, с ЕИК: ***, с адрес:
гр. ***
Предмет на разглеждане са предявени от непълнолетната Н. М. Т.,
действаща със съгласието на нейната майка А. Н. К., срещу ЗК „***“ АД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за заплащане на следните суми: сумата от 10 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания от получените травматични увреждания, изразяващи се в
разкъсно-контузна рана на дясната мишница и предмишница, и негативни
психически преживявания и емоционален стрес, претърпени в резултат от
реализирано на 19.07.2022 г. застрахователно събитие – ПТП, възникнало по
вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № ***, застрахован по договор
за застраховка „***“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от 19.07.2022 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, както и сумата от 400 лв., представляваща застрахователно
1
обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, изразяващи се в
сторени разходи за психологично консултиране и психологично изследване,
за която сума е издадена фактура № *** г., ведно със законната лихва,
считано от 21.12.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба ищцата твърди, че на 19.07.2022 г., около 00:45 ч., на
път III-902, настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „***“ с рег.
№ ****, управлявайки същия с несъобразена скорост, изгубил контрол над
превозното средство и се блъснал в дървета по пътя.
Твърди, че тя била пътник в самокатастрофиралия автомобил, като се
возила на предната дясна седалка с поставен предпазен колан, както и че в
резултат от произшествието получила травматични увреждания - разкъсно-
контузна рана на дясната мишница и предмишница. Сочи, че за настъпилото
събитие бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица, в който като
виновен бил посочен водачът на лекия автомобил. На последния била
ангажирана административно-наказателната отговорност с влязло в сила на
14.11.2022 г. наказателно постановление. Същият бил застрахован при
ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с период на покритие, обхващащ момента
на ПТП. Излага, че след произшествието посетила спешна помощ, където
след извършен преглед и изследвания били констатирани сочените
травматични увреждания, извършени необходимите манипулации и била
изписана за домашно лечение. Поддържа, че в продължение на повече от
месец изпитвала силни болки в дясната ръка, за които приемала
болкоуспокояващи, след което постепенно започнала да се възстановява и да
се движи нормално. В този период избягвала да води каквито и да било
разговори, като дори краткото общуване с роднините я изморявало, връщало
я към преживения ужас и я натоварвало изключително много, коствайки й
огромни усилия и главоболие. Всеки път, когато преминавала покрай кола и
чуела звук от двигател на превозно средство, тя изпадала в стрес и паника, а
когато било наложително да се качи в автомобил изпадала в силен шок. Също
така изпитвала панически страх от тълпи с хора и спрени автомобили,
плачела постоянно и ежедневно се връщала към травмиращото събитие.
От тези състояния на психоза започнала да страда и от безсъние, което
наложило посещение при психолог и провеждане на лечение, за което
2
извършила разходи в размер на 400 лв.
Въпреки това обаче продължавали проблемите й със синя. Имала и
огромен отличителен белег на дясната ръка, който никога нямало да изчезне.
Твърди, че на 13.01.2023 г. завела пред ответното застрахователно
дружество претенция за изплащане на обезщетения за имуществени вреди в
размер на 400 лв. и неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., претърпени в
резултат от процесното ПТП, но по преписката нямало произнасяне в срока
по чл. 380 КЗ.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на лек автомобил „***“ с рег. № ***,
действащо към момента на ПТП. Признава и посочения механизъм на
събитието, както и причинно-следствената му връзка с получените от ищцата
травматични увреждания.
Оспорва размера на предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди. В тази връзка оспорва сочения интензитет на търпените от ищцата
физическите болки.
Изтъква, че се касаело до леки увреждания, обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, чиито възстановителен период
бил кратък и приключил без усложнения.
Намира за неоснователен иска за обезщетение за имуществени вреди,
като оспорва настъпването на твърдения психически дискомфорт, нарушения
на съня, психически стрес и т.н. в резултат от ПТП.
Прави и възражение за съпричиняване, което обосновава с твърдения,
че ищцата била допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като
пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан, в нарушение на
чл. 137а ЗДвП.
Оспорва и началния момент на дължимата лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди, като счита, че лихва се дължи от 13.01.2023 г.,
когато била заведена застрахователната претенция.
С тези аргументи по същество моли за присъждане на обезщетение за
3
имуществени вреди в намален размер, както и за отхвърляне на иска за
обезщетение за имуществени вреди. Претендира разноски по делото и прави
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от
ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От събраните по делото доказателства: фактура № *** г., констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № ***г., съдебномедицинска
консултация № *** г., лист за преглед на пациент в консултативно-
диагностичния блок/спешно отделение от ***г., психологично изследване на
Н.Т. от *** г., амбулаторен лист №***г., амбулаторен лист № ***г.,
амбулаторен лист № ***г., амбулаторен лист № ***г, снимка, претенция №
*** г. за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
по застраховка „***“ на автомобилистите, наказателно постановление №***
г. се установява, че на 19.07.2022 г., около 00:45 ч., на път III-902, настъпило
ПТП, при което водачът М.Й. Ж.на лек автомобил „***“ с рег. № ***,
управлявайки същия с несъобразена скорост, изгубил контрол над превозното
средство и се блъснал в дървета в дясно извън пътя по посока на движението
си. От ПТП-то са пострадали Н. Т. и С.С. Виновният водач по време на
настъпването на ПТП-то е имал валидна застраховка ГО при ответното
дружество.
В резултат на ПТП-то ищцата получава прорезни наранявания в
областта на дясната предмишница от счупеното стъкло на автомобила, които
са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
След ПТП-то ищцата е посетила спешния кабинет на МБАЛ „**“ АД
поради причинената й травма на ръката.
На 21.07.2022г., 25.07.2022г., 29.07.2022г., 26.09.2022.г ищцата е
посещавала лекар за смяна на превръзката на ръката й, на конците и
предписване на терапия за лечение на белега останал след раната.
В резултат на настъпилото ПТП ищцата е претърпяла психична травма
довела до посттравматично стресово разстройство, поради което е
посещавала психолог Р.С.. Ищцата е провела осем сесии и едно психологично
изследване. В резултат на инцидента у ищцата се е развило чувство за вина,
4
тревожност, липса на интерес към живота, трудности при планирането на
бъдещето, нарушения на храненето, сънуване на ПТП-то, невъзможност да се
предвижва с МПС. Налице е необходимост от продължителна психотерапия
за справяне с последиците от травмата.
За посещенията при психолог ищцата е заплатила за осем сесии и едно
психологично обследване сума в размер на 400 лева на 21.12.2022г.
Ищцата на 13.01.2023г. е отправила застрахователна претенция до
ответното дружество за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на ПТП-то в размер на 1000 лева и за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.
От приетата по делото СМЕ, която се кредитира от съда като обективна
и компетентно изготвена се установява, че на 19.07.2022год. в резултат на
ПТП, като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил, Н. М. Т. е
получила множество порезни наранявания в областта на дясната мишница и
дясната предмишница.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
предмети с режещи ръбове, каквито могат да бъдат фрагментни стъкла.
Проведено оперативно лечение - шев на рани, назначени превръзки,
терапия с гелове против белези.
След получаване на такива травматични увреждания е налице кървене,
болка в засегнатите области.
Към настоящия момент, при проведения клиничен преглед,
оздравителния процес е завършил, като са установени белези в областта на
дясната мишница и дясната предмишница. Същите са видими към настоящия
момент, евентуално завършване на естетично хирургично лечение може да
заличи наличните белези.
Травматични увреждания от този вид могат да бъдат получени както и
с, така и без поставен предпазен колан.
От обясненията на вещото лице д-р Д. Д. дадени в осз и кредитирани от
съда се установява, че белезите на ищцата са видими, ясно отчетливи и водят
до загрозяване на нормалния човешки вид и могат да бъдат отстранени
единствено с оперативно лечение. На места, където са раните в дълбочина се
опипват твърди предмети фрагменти от стъкла.
5
От приетата по делото СППЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че в началото след инцидента у ищцата
се е развила стресова реакция, чиято проява е повишена тревожност,
напрежение, безсъние, трудно заспиване, кошмарни сънища, непрекъснато
преживяване на инцидента, страх и трудности при излизане, за недълъг
период от време, изолация от външния свят, зависимост от близките(майка и
приятел), необходимост от полагане на грижи и др. Водещи в психологична
картина по време на изследването са страх от пътуване с различни превозни
средства, за известен период ограничени социални контакти, търсене на
усамотение и спокойствие, нарушен и днес сън, раздразнителност, силни
физически болки, белег на ръката, който повлиява в негативен план
самооценката й. невъзможност за водене на активен живот и др.
Към момента на освидетелстването Н. Т. е в добро общо състояние, но
все още са налични епизодични симптоми на напрежение при участие в пътно
движение, известно безпокойство, трудности със съня. Към момента
освидетелстването Н. е ученичка в 12 клас, ангажирана с учебен процес,
извънкласни дейности, подготовка за полагане на държавни зрелостни изпити
след няколко месеца, кандидатстване, среща се с хора, физически е
активна.Няма данни за настъпили психически разстройства у ищцата.
Настъпилите промени в начина на живот на ищцата са в резултат от
произшествието. Няма данни за преживени други психотравмени
обстоятелства. Няма данни за проведен консулт с психиатър. Провела е
консултации с психолог, които са се отразили много добре на справянето й.
Възстановителният процес протича нормално. Към момента, ищцата се
чувства добре. Не споделя тревожни мисли, изолация, депресивни състояния.
От разпита на св.С., чиито показания съдът кредитира като обективни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява,
че тя също е участвала в инцидента при който е пострадала ищцата. На
19.07.2022г. в около 00:40 часа ищцата, св.С. и М.се прибирали от с.*** за
гр.В. когато М. изгубил управлението на автомобила и катастрофирал.
Ищцата седяла на предната дясна седалка и била с плътно поставен предпазен
колан. След ПТП-то всички излели от автомобила, ищцата била най-
пострадала, като едната й ръка била разкъсана и от нея течало кръв. След
инцидента М. закарал ищцата и св.С. до болницата, където отишла и майката
6
на ищцата и на св.С.. На следващия ден св.С. се чула с ищцата по телефона,
тя била много разстроена, ръката й била превързана. Ищцата не излизала от
дома си около 1 месец. Ищцата все още не желае да се качва в автомобил,
изпитвала страх дори и когато е в автобус. Белезите по ръката на ищцата са
все още видими.
От показанията на св.К. – майка на ищцата, които съдът кредитира като
обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства
се установява, че след инцидента тя е отишла в спешното отделение при
дъщеря си. Видяла, че ръката й е разкъсана и от нея течало кръв. След
инцидента ищцата дълго време не излизала от дома си и ходела с дълги
ръкави. Ищцата започнала да ходи на психолог, за да превъзмогне психичната
травма след инцидента. Ищцата все още се страхува да пътува на предната
седалка на автомобил, отказала се е да ходи на шофьорски курсове. Ръката й е
в белези, от които ищцата се срамува.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на следните суми: сумата от
10 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от получените травматични увреждания,
изразяващи се в разкъсно-контузна рана на дясната мишница и предмишница,
и негативни психически преживявания и емоционален стрес, претърпени в
резултат от реализирано на 19.07.2022 г. застрахователно събитие – ПТП,
възникнало по вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № ***,
застрахован по договор за застраховка „***“ на автомобилистите при
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 400 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от
същото събитие, изразяващи се в сторени разходи за психологично
консултиране и психологично изследване, за която сума е издадена фактура
№ *** г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
7
Ищеца, носи доказателствената тежест да докаже, че в резултат от ПТП
е претърпяла сочените имуществени и неимуществени вреди, както и техния
размер.
Ответникът следва да докаже, че ищцата е пътувала на предната дясна
седалка на автомобила без поставен предпазен колан и това е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат.
Предявения иск е допустим предвид предявяване на претенцията на
ищеца първо към застрахователя каквото е изискването на чл.432, ал.1 вр. с
чл.380, ал.1 от КЗ.
На основание чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахования е отговорен има право да иска обезщетение от причинените от
ПТП имуществени неимуществени вреди пряко от застрахователя.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1
КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, настъпили в
резултат на уврежданията, получени при пътно – транспортно произшествие
на 19.07.2022 г., за което вината е на водача М. Й.Ж.на лек автомобил „***“ с
рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност”, валидна към датата на ПТП-то.
Между страните е безспорен механизма на настъпване на ПТП-то, а
именно, че М.Ж. управлявайки лек автомобил „****“ с рег. № ***с
несъобразена скорост, изгубил контрол над превозното средство и се блъснал
в дървета в дясно извън пътя по посока на движението си.
От събраните по делото доказателства писмени и гласни се установи, че
ищцата в резултат на инцидента е получила множество порезни наранявания
в областта на дясната мишница и дясната предмишница. След нараняването е
настъпило обилно кървене, наложило се раната да бъде зашита.
Оздравителния процес е приключил, но по ръката на ищцата има белези,
които биха се премахнали само хирургически. Под някои от белезите има и
фрагменти от стъкла. Оставените белези загрозяват външния вид на ищцата.
В резултат на ПТП-то ишцата е претърпяла не само физически
увреждания, но и психически такива характерни за постстресово разстросйвто
8
– затруднения в съня, тревожност, чувство за вина, ограничени социални
контакти, търсене на усамотение и спокойствие, раздразнителност, силни
физически болки, белег на ръката, който повлиява в негативен план
самооценката й, невъзможност за водене на активен живот и др. Към момента
на изготвяне на СПЕ ищцата все още има затруднения със съня,
раздразнителност, страх да пътува в МПС, негативна самооценка от белега на
ръката си.
Ищцата доказа, че за проведената й психотерапия е заплатила сума в
размер на 400 лева на 21.12.2022г.
От свидетелските показания по делото се доказа, че ищцата все още
изпитва срам от белега на ръката си, опитва се да го прикрива като носи блузи
с дълъг ръкав. Ищцата продължава да се страхува да пътува в МПС и се е
отказала да се запише на шофьорски курсове.
От показанията на св.С. се доказа, че по време на процесното ПТП
ищцата е била с плътно поставен обезопасителен колан, поради което
възражението на ответника за съпричиняване остана недоказано. Освен това
от заключението по приетата по делото СМЕ се доказа, че дори и да не беше с
поставен колан уврежданията на ръката на ищцата щяха да настъпят.
Предвид горното предявения иск от ищцата за заплащане на
имуществени вреди от процесното ПТП е основателен като ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 400 лева
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от
същото събитие, изразяващи се в сторени разходи за психологично
консултиране и психологично изследване, за която сума е издадена фактура
№ *** г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № *** г. на Пленума на ВС и последователната съдебна
практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се
ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
9
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Предвид обсъдените по-горе претърпени от ищцата неимуществени
вреди част, от които продължават и към момента на приключване на устните
състезания – затруднения в съня, повишена тревожност, раздразнение, страх
от пътуване с автомобил, срамът, който ищцата изпитва от белега на ръката
си, който загрозява външния й вид съдът намира за справедливо обезщетение
сума в размер на 10 000 лева.
Предвид на това предявения иск за неимуществени вреди е основателен
и следва да се уважи за сума в размер на 10 000 лева ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва считано от датата на деликта 19.07.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е претендирал заплащане на адвокатски хонорар, но не е
представил доказателства за него, поради това съда няма да присъди такъв.
Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по делото,
поради това на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС Варна държавна такса по делото в размер
на 450 лева, възнаграждения за вещо лице по СМЕ – 300 лева и за вещо лице
по СПЕ в размер на 200 лева.
Воден от гореизложеното Варненския районен съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ З. К. „***" АД, с ЕИК:
***, с адрес: гр. *** да заплати на Н. М. Т. с ЕГН ********** действаща със
съгласието на нейната майка А. Н. К. с ЕГН ********** и двете с адрес
гр.***, жк.“*** сумата от 10 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от получените
10
травматични увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана на дясната
мишница и предмишница, и негативни психически преживявания и
емоционален стрес, претърпени в резултат от реализирано на 19.07.2022 г.
застрахователно събитие – ПТП, възникнало по вина на водача на лек
автомобил „***“ с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „***“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от 19.07.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението,
както и сумата от 400 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди от същото събитие, изразяващи се в сторени разходи за
психологично консултиране и психологично изследване, за която сума е
издадена фактура № *** г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022
г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА З.К. „***" АД, с ЕИК: ***, с адрес: **** да заплати на РС
Варна сума в размер на 950 лева, представляващи държавна такса и
възнаграждения за вещи лица по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11