Р Е Ш
Е Н И Е № 302
Гр. Нови пазар,
05.10.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 29.09.2017 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1298 по описа на съда за 2016 г. при секретаря Диана Славова, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Евро финанс И.“ ООД, гр. Ш., с ЕИК *********, с адрес на управление: ул. „** ***“ № 22, представлявано от управителя С.И. с пълномощник и съдебен адрес: адв. Б.С. от ШАК срещу ЗП Ф.М.М. с ЕГН ********** *** за заплащането на сумата от 2000 лв., представляващи неустойка за едностранно прекратяване на договор за консултантски услуги, сключен между страните без виновно поведение на консултанта. В исковата молба се твърди, че страните са сключили посочения по-горе договор на 14.10.2016 г. В него била включена клауза, че ако възложителят прекрати едностранно договора без виновно поведение на консултанта, той дължи неустойка в размер на 2000 лв. Твърди се още, че на 30.11.2016 г. възложителят се е възползвал от това си право и е прекратил едностранно договора без виновно поведение на консултанта. Претендират се и разноските по делото.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа така предявения иск. Счита, че същият е основателен.
В предоставения на ответника ЗП Ф.М.М. с ЕГН ********** *** едномесечен срок е постъпил отговор от неговия процесуален представител адв. М.М. от ШАК, с който се излага становище за неоснователност на иска. Твърди се, че сумата не се дължи, тъй като тя се иска като неустойка за това, че възложителят е развалил на основание чл. 87 от ЗЗД едностранно договора за консултантска услуга. В действителност договорът бил прекратен по взаимно съгласие между страните, поради което тази неустойка не се дължи.
В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора. Твърди, че страните по договора са постигнали взаимно съгласие за прекратяването му, поради което не е налице основание за плащане на неустойката.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, а не се и оспорва от страните, че на 14.10.2016 г. ответникът ЗП Ф.М.М. с ЕГН ********** *** като възложител е сключил с ищеца „Евро финанс И.“ ООД, гр. Ш., с ЕИК *********, с адрес на управление: ул. „** ***“ № 22, представлявано от управителя С.И. като консултант, Договор за консултантска услуга. Предмет на договора е изработването на бизнес план, заявление и анализ за икономическа устойчивост на проекта, във връзка с кандидатстване на възложителя по Мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ – подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 г.-2020 г., както и да окомплектова всички изискуеми документи във връзка с подаването на проекта в Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция.
С цитирания договор са уредени правата и задълженията на страните, дължимото възнаграждение за консултантската услуга, както и отговорността при неизпълнение на правата и задълженията по договора. В чл. 1 и чл. 2 от раздел „IV Неустойки и забавено плащане“ на договора страните са уговорили случаи, в които Консултантът може да прекрати договора едностранно. В чл. 5 от раздел „IV Неустойки и забавено плащане“ на договора страните са се съгласили, че в случай, че Възложителят развали или прекрати договора без наличието на виновно поведение от страна на Консултанта преди приключването на работата на Консултанта по договора, то Възложителят дължи неустойка в размер на 2000 лв.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 30.11.2016 г. ответникът е отправил искане до ищеца, съдържащо желанието му да прекрати сключения договор за консултантска услуга. На същата дата страните са подписали споразумение, видно от което те се споразумяват, че преди приключване на работата на консултанта, възложителят упражнява правото си едностранно да прекрати Договор за консултантска услуга, сключен на 14.10.2016 г. без да е налице виновно поведение от страна на консултанта.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявени е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно тази разпоредбата, Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен валиден договор; какви са основните параметри на този договор; че е изправна страна по договора; че договорът е прекратен едностранно по инициатива на възложителя; наличието на уговорка за заплащане на неустойка в случай на едностранно прекратяване на договора от възложителя.
С оглед наведените в отговора възражения в тежест на ответника бе да докаже, че процесният договор е прекратен по общо съгласие на страните.
От събраните по делото се установява, че страните имат валидно сключен договор за консултантски слуги. Договорът е сключен на 14.10.2016 г. На 30.11.2016 г. възложителят е отправил искане до ищеца, съдържащо желанието му да прекрати сключения договор за консултантска услуга. Той не е предложил договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие, нито е посочил неизпълнение от страна на консултанта. Това изявление представлява едностранно изявление за прекратяване на сключения договор.
Наистина разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Нормата обаче е диспозитивна и съответно може да бъде дерогирана, ако страните се уговорят нещо различно. Предвиждайки с в чл. 5 раздел „IV Неустойки и забавено плащане“ страните са се съгласили, че в случай, че Възложителят развали или прекрати договора без наличието на виновно поведение от страна на Консултанта преди приключването на работата на Консултанта по договора, то Възложителят дължи неустойка в размер на 2000 лв., страните, това означава, че на страните са имали предвид, че Възложителят има правото едностранно да прекрати договора. Това тълкуване при условията на чл. 20 от ЗЗД е най-логично още повече, че с разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от раздел „IV Неустойки и забавено плащане“ на договора страните са уговорили случаи, в които Консултантът може да прекрати договора едностранно. Това означава, че страните са искали да си дадат възможност да прекратят договора едностранно. В чл. 5 от раздел „IV Неустойки и забавено плащане“ на договора е предвидена отговорност за Възложителя, ако прекрати договора едностранно преди неговото изпълнение, ако до момента Консултантът е бил изправна страна.
С искането от 30.11.2016 г. по същество Възложителят е упражнил това си право – едностранно да прекрати договора. Това е видно и от съдържанието на споразумението –страните са се споразумели, че „Преди приключване на работата на консултанта, възложителят упражнява правото си едностранно да прекрати Договор за консултантска услуга, сключен на 14.10.2016 г. без да е налице виновно поведение от страна на консултанта.“. Ответникът е подписал така съставеното споразумение. По същество това споразумение не представлява взаимно съгласие за прекратяване на договора. То представлява по-скоро споразумение, с което страните уреждат отношенията си – те се съгласяват, че договорът следва да се счита прекратен по едностранното изявление на Възложителя. По правната си природа това споразумение се доближава до спогодбата по чл. 365-чл. 367 от ЗЗД. Те уреждат своите отношения.
Предвид това и с оглед текста на чл. 5 от раздел „IV Неустойки и забавено плащане“ от сключения между страните договор съдът намира, Възложителят дължи на Консултантът неустойка в размер на 2000 лв.
С оглед на
това съдът намира, че иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за изцяло основателен.
За разноските:
Страните, чрез процесуалните си представители, са направили изрично искане съдът да им присъди направените по делото разноски.
Предвид цялостната основателност на исковете за главницата и за лихвите и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че направените от ищеца разноски за държавна такса от 80 лв. и адвокатски хонорар в размер на 200 лв. съдът следва да възложи на ответника.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗП Ф.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „Евро финанс И.“ ООД, гр. Ш., с ЕИК *********, с адрес на управление: ул. „** ***“ № 22, представлявано от управителя С.И., сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), представляващи неустойка по чл. чл. 5 от раздел „IV Неустойки и забавено плащане“ от сключения между страните Договор за консултантски услуги от 14.10.2016 г. за това, че преди приключване на работата на консултанта, възложителят упражнява правото си едностранно да прекрати договора без да е налице виновно поведение от страна на консултанта.
ОСЪЖДА ЗП Ф.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „Евро финанс И.“ ООД, гр. Ш., с ЕИК *********, с адрес на управление: ул. „** ***“ № 22, представлявано от управителя С.И., направените по делото разноски в размер на 280 лв. (двеста и осемдесет лева).
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова