Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 15.10.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание
на 16 септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Агуш к.а.н.д. № 279 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно, по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на „КОЛОН АГРО“ ЕООД, със седалище с.Голямо Враново, обл.Русе, чрез процесуален представител – адв. С.Ц., срещу
Решение № 369/16.04.2020 г. на РРС по АНД № 84/2020г., с
което e изменено наказателно постановление № 480623/27.11.2019г. на директора
на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, с което на „КОЛОН АГРО“ ЕООД, със седалище с.Голямо Враново,
обл.Русе, на основание чл.273 от ДОПК, е наложена имуществена санкция в размер
на 300лв., като намалява размера й на 250лв.
В жалбата са
изложени оплаквания, че решението на съда е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон, както и при съществено нарушение на
процесуалните правила. Иска се отмяна на
обжалваното решение и съответно отмяна на наказателното постановление.
Претендира се присъждане на направените по делото
разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП Варна,
чрез процесуален представител, прави искане да се остави в сила решението на
РРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на РОП счита жалбата
за неоснователна.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспорения в настоящото
производство съдебен акт въззивната инстанция е приела, че по същество
извършването на процесното нарушение е правилно установено и доказано.
Изложил е съображения и за неправилната
индивидуализация на наложеното наказание. С тези мотиви съдът е изменил оспореното
пред него наказателно постановление, като е намалил размера на санкцията.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Съдът е обсъдил подробно всички възражения
на наказаното лице и ги е отхвърлил като неоснователни, излагайки подробни
мотиви въз основа, на които достига до съответните правни изводи.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло
изводите на Русенския районен съд, изложени в решението, предмет на
касационната проверка, като намира развитите касационни възражения за
неоснователни.
Изложените пред настоящата инстанция
възражения на касатора практически преповтарят съображенията му, развити пред
въззивния съд, на които възражения районният съд е дал изключително подробен и
мотивиран отговор в решението си.
Касационният съд не намира за нужно да
преповтаря тези мотиви.
Касационната инстанция споделя извода
на РРС, че в хода на развилото се
производство по ЗАНН, приключило с издаване на процесното НП, не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По безспорен и категоричен начин са
установени обстоятелствата по извършеното административно нарушение.
Мотивите са в достатъчна степен
подробни, ясни и последователни, като са засегнати всички въпроси във връзка
със законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, предвид
обществените отношения, които нормите охраняват.
Касационният жалбоподател навежда довод за
това, че в конкретния казус следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, регламентираща маловажните случаи на административни нарушения. Този
довод е неоснователен.
В конкретния казус не са налице
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 28 от ЗАНН, във вр. с чл.
93, т. 9 от НК и да квалифицират случая като “маловажен”.
Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ЗАНН не съдържа легално определение на понятието “маловажен случай”, затова на
основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК.
Според чл. 93, т. 9 от НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния
вид.
Касационният съд приема, че „маловажен
случай” ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
Фактическите обстоятелства, свързани с
процесния казус, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като
по делото не са установени данни за обстоятелства, които обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Фактът, че и към настоящия момент не са
ангажирани доказателства задължението за представяне на изискани документи да е
изпълнено от страна на дружеството, изключва възможността да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния казус.
Поради изложените съображения като е изменил
оспореното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 ЗАНН
(нова – ДВ, бр.94 от 2019г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като ал. 5 на същата
разпоредба допълва, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. Съгласно чл.27д от наредбата,
възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
Предвид изхода на делото и с оглед
правната и фактическата му сложност, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
По изложените съображения и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 369/16.04.2020
г., постановено по АНД № 84/2020г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА „КОЛОН АГРО“ ЕООД, със седалище с.Голямо Враново,
обл.Русе, с адрес на управление: ул.“Панайот Хитов“ № 7, с ЕИК *********, да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 80.00 /осемдесет/лева, за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.