О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№________________
гр. Варна, 09.03.2020г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на девети март две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното
от съдията Юлия Бажлекова в.гр.д.№706 по описа за 2020г. на ВОС, съобрази:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на К.М.К., чрез адв.
В.С. - ВАК срещу решение № 9673 от 12.12.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 1141 по описа за 2019 г. на ХL състав на Районен съд – Варна, в частите, с
които са уважени предявените от Р.К.К. искове с
правно основание чл.143 и чл.149 СК и въззивникът е
осъден да заплаща издръжка за минало време за периода от 15.03.2018г. –
15.08.2018г. в размер на 180лв. месечно и размера на определената издръжка за
разликата над 180лв. до присъдения размер ат 240лв., считано от 15.03.2019г.
Счита, че в посочените части решението е неправилно и необосновано. Съдът не е
обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, като не е взел предвид
гласните доказателства, от които се установява, че майката е ограничила
контактите на въззивника с детето от 15.08.2019г., а
до тогава той е полагал грижи за детето и е участвал в издръжката му. Твърди,
че определената издръжка в размер на 240лв. месечно е завишена, като не е
съобразена с нуждите на детето и възможностите на бащата да я заплаща. Посочва,
че след заплащането на дължими вноски по изтеглен банков кредит в размер на
535лв. месечно, получава нетен доход в размер под този на минималната работна
заплата. По изложените съображения моли решението в обжалваните части да се
отмени.
Отправено е
искане за приемане като доказателство по делото на представена с въззивната
жалба служебна бележка, издадено от Уникредит Булбанк
АД за заплащане на месечна издръжка от въззивника, в
полза на детето Калина за периода от м. август 2019г.
В срока по
член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на така
постановеното решение от ВРС.
Постъпила е
и въззивна жалба, подадена от Р.К.К. срещу решението,
постановено по същата дело в частите, с които е определен режим на лични
отношения между детето К. с
бащата К.К., както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя; всяка втора и
четвърта седмица от месеца от 18.00ч. в четвъртък до 20.00ч. в петък; един месец
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на личните празници на бащата –
рожден и имен ден, и денят следващ рождения ден на детето от 08.00ч. до
21.00ч.; почивните дни за 3-ти март, 1-ви май, 24 май, 06-ти септември и първата
половина от Пролетната и Коледната ваканции в четна
година; втората половина от Пролетната и Коледната ваканции, почивните дни за
Великденските празници, 24-ти май и 22-ри септември в нечетна година, от 10.00ч. на първия почивен ден до 18.00ч. на
последния, като детето ще преспива при баща си, който ще го взема и връща
детето по местоживеенето му при майката.
В жалбата
се излага, че решението в посочените части е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и не отчита интересите на детето.
Определеният режим на лични контакти е неподходящ и би създал допълнителни
спорове и проблеми между родителите, както и неудобство от траен характер за
детето. При определяне на режима не са
съобразени ангажиментите на детето, свързани освен със занятия в училище и с
извънкласни дейности и занимания във всички дни от седмицата, а така също и
трудовата заетост на бащата при ненормирано работно време и даване на
дежурства. Не е съобразено, че в дома на бащата липсват необходимите битови
условия за живот на детето по време на престоя му при него. Не са обсъдени и
взети предвид доказателствата по делото по отношение на поведението на бащата
спрямо детето след раздялата на родителите, неглижиращо
интересите и ангажиментите му. Наведени са твърдения, че след определяне на
привременните мерки по отношение на режима на лични контакти, бащата е отказвал
да взема детето или да го води на извънкласни занимания. Счита за неподходящ и
неотчитащ интересите на детето и режима, в частта, с която е дадена възможност бащата
да взема детето един месец през лятото, предвид липсата на подходящо място за
престой и отделянето на детето от обичайната му среда за продължителен период
от време и лишаването му от контакти с майката. С режима не е осигурена равна
възможност на двамата родители да общуват с детето през празничните дни,
ваканциите и празнуват личните празници на детето.
Отправено е
искане за допускане на гласни доказателства за установяване на твърдяната
незаинтересованост на бащата от постановяване на разширен режим на лични
отношения с детето, неспазване на определения от съда режим на лични контакти.
К.К. е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, с
изключение на наведените твърдения, че определения режим на лични контакти е
неподходящ и не е в интерес на детето, в частта, с която е дадена възможност
бащата да вижда и взема детето К.
всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 18 часа в четвъртък до
20 часа в петък. Оспорва наведените в жалбата твърдения, че в дома на бащата
липсват условия за живеене на детето. Излага, че при изготвянето на социалния
доклад, представен при първоинстанционото разглеждане
на делото, социалните работници са посетили единствено дома на майката. Не е
посетен дома на родителите на бащата, нито придобитият от него в хода на
процеса апартамент. Твърди, че от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че в жилището, в което живее е осигурил всичко необходимо за нормалното
пребиваване на детето – детски кът с отделно легло, гардероб и др. Оспорва и
твърденията, че неглижирал детето след раздялата с
майката, като твърди, че осъществяването на режима се препятства системно от
страна на майката на детето.
С отговора
са отправени доказателствени искания: 1. за допускане на възлагане на
допълнителен социален доклад, изготвен след посещение на дома на бащата и
провеждане на среща и разговори с Р.К. и детето Калина и който да представи
констатации относно битовите условия в жилището на бащата, находящо
се в гр.Варна, ж.к.“Възраждане“, бл.78, вх.Б, ет.5, ап.13; осигурени ли са подходящи съобразно възрастта
и нуждите на детето Калина, хигиенно-битови условия в дома на бащата; налице ли
е подпомагаща среда на бащата и на кои лица той може да разчита за подкрепа;
налице ли е емоционална привързаност между детето Калина и неговия баща; желае
ли да се среща с него; 2. да се приемат като доказателства по делото,
представените с отговора на въззивната жалба: молба от 13.11.2019г. до ЧСИ
Илиана Станчева; постановление на ЧСИ от 19.11.2019г.; запорно
съобщение от 19.11.2019г.; покана за доброволно изпълнение във връзка с
изменени от 12.12.2019г. мерки за определяне на РЛО;
строго напомнително съобщение от 29.01.2020г.; 3. Да
се изиска изп.д. № 449/2019г. по описа на ЧСИ Илиана
Станчева.
Съдебният състав на въззивния
съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта,
необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след
като съобрази разпоредбата на чл. 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно
тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда
служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение
е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от
страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на
тази императивна материалноправна норма е необходимо
събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е
въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или
за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред
въззивната инстанция е досежно определяне режима на
лични отношения и издръжка за детето, тоест съдът следва да съобрази интересите
на детето.
Доколкото
във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба се твърдят новонастъпили
обстоятелства – промяна в местоживеенето на бащата и неспазване на определения
с привременни мерки режим на лични контакти на детето с бащата, то следва да
бъдат допуснати за приемане писмените доказателства, приложени към въззивната
жалба и отговора на насрещната въззивна жалба, както и да се допуснат гласни доказателства
чрез разпит на по един свидетел за всяка от страните, при условията на
довеждане за установяване на обстоятелствата по осъществяване на определения
режим на лични отношения. Също така следва да се задължат страните да
представят данни относно местоработата си,
работния си график, както и размера на получаваното трудово
възнаграждение.
Предвид
допускането на представените с отговора на въззивната жалба писмени
доказателства, представляващи част от преписката по изпълнителното дело, както
и възможността на страните да се снабдят с преписи от всички документи по
същото и да ги представят по настоящото дело, искането за изискване по служебен
път на изпълнително дело № 449/2019г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева следва де
остави без уважение, като неоснователно.
Настоящият
състав на съда намира, че следва да бъде изготвен допълнителен социален доклад
от ДСП – Варна, доколкото в изготвения доклад пред първата инстанция не се
съдържат данни и констатации относно битовите условия в дома на бащата, а и се
твърдят настъпили нови обстоятелства – установяване на бащата в ново жилище и
неизпълнение на определения режим на лични контакти на детето с бащата.
Социалният доклад следва да съдържа констатации къде и при какви условия се
отглежда детето Калина, какви умения притежава същото съобразно възрастта си,
какви са отношенията му с родителите, а също така и с неговите баби и дядовци;
освен майката други лица полагат ли грижи за него, къде и при какви условия,
какъв е дневният му режим; какви условия за отглеждането на детето има
осигурени в дома на бащата, налице ли е подпомагаща среда за бащата за полагане
на грижи за детето, като отговор на тези въпроси следва да бъде даден след
посещение в дома на бащата, на адрес- гр.Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.78, вх.Б,
ет.5, ап.13, в дома, където се отглежда
детето, както и след провеждане на беседи с детето, двамата родители, баби,
дядовци.
На
основание чл.59, ал.6 СК К.М.К. и Р.К.К. следва да
бъдат задължени да се явят лично за изслушване в съдебно заседание.
С оглед
гореизложеното и на основание чл.267,ал.1 от ГПК, настоящият състав на
Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА да бъдат приети като доказателства: банково удостоверение от
03.01.2020г., издадено от „Уникредит Булбанк“АД,
молба от 13.11.2019г. до ЧСИ Илиана Станчева; постановление на ЧСИ от
19.11.2019г.; запорно съобщение от 19.11.2019г.;
покана за доброволно изпълнение във връзка с изменени от 12.12.2019г.
мерки за определяне на РЛО; строго напомнително съобщение
от 29.01.2020г.
Дава възможност на страните да представят гласни
доказателства, като допуска до разпит на по един свидетел на всяка от страните
за установяване на твърденията във въззивните жалби о
отговорите обстоятелства, свързани с осъществяването на определения РЛО.
ЗАДЪЛЖАВА К.М.К. и Р.К.К. да представят в срок
до съдебно заседание данни относно местоработата си, работен график и размер на
трудово възнаграждение.
ЗАДЪЛЖАВА К.М.К. и Р.К.К. да се явят лично в
съдебно заседание за изслушване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника
да се изиска изп.д. № 449/2019г. по описа на ЧСИ
Илиана Станчева, с рег.№ 712
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна да изготви социален
доклад, който следва да съдържа констатации къде и при какви условия се
отглежда детето Калина, какви умения притежава същото съобразно възрастта си
/самостоятелност/, какви са отношенията му с родителите, а също така и с
неговите баби и дядовци, освен майката други лица полагат ли грижи за него,
къде и при какви условия, какъв е дневният му режим; какви условия за
отглеждането на детето ма осигурени в дома на бащата, налице ли е подпомагаща
среда за бащата за полагане на грижи за детето, като отговор на тези въпроси
следва да бъде даден след посещение в дома на бащата в гр.Варна, ж.к.
„Възраждане“, бл.78, вх.Б, ет.5, ап.13 и в дома, където се отглежда детето,
след беседи с детето и родителите, баби, дядовци .
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.04.
2020 година от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
СЪДЪТ
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването
на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество
пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца
държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА
страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на
основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА,
че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да
разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и
да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може
да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес
гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС
при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в
медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова -
ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail:
*********@***.** .
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят
съда
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.