Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр. Русе, 25.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично
заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Иванка Венкова, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.т.д. № 183 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Дева
50 Консултинг Русе“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Р.“ № *,
представлявано от управителя В. В., чрез адв. М.К.,
против Решение № 118 от 30.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 436/2019 по описа
на Русенски районен съд в частта, с която „Дева 50 Консултинг
Русе“ ЕООД е осъдено да заплати на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК
**********сумите: 21662.06 лв. задължение по фактура № 5097/12.11.2018 г. и
1624.65 лв. неустойка начислена на основание чл. 16, т. 2 от Договор за
застрахователно агентство № 61/04.12.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 2297.10 лв. разноски по делото.
В жалбата се излагат съображения за недопустимост и неправилност на
обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон, и необоснованост. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като съдът
се е произнесъл по искане, с което не е сезиран. В този смисъл счита, че съдът
не разполага с правомощия да тълкува разширително петитума на исковата молба и е длъжен да се произнесе по
искането, с което е сезиран, а именно да признае за установено, че претендираните суми се дължат на основание издадената от
ищеца фактура. Сочи се, че по делото на са събрани доказателства – полици,
издадени и подписани от ответното дружество, удостоверяващи вземането на ищцовото дружество, тъй като същите са представени след
изтичане на преклузивните срокове.
С въззивната жалба се иска решението
в обжалвана част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се
отхвърли иска в тази част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна, с който се изразява становище за неоснователност на същата и се излагат
съображения относно правилността на обжалваното решение. Сочи се, че
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка почива на
пълен и всестранен анализ на събраните
доказателства, поради което правилно е уважена тази част от предявения иск.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата
на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за
неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 164 КЗ (отм.), чл. 86 ЗЗД и
чл. 92 от ТЗ.
С обжалваното решение „Дева 50 Консултинг
Русе“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.“Р.“№*,
представлявано от Венцислав Венков Великов е осъдено да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление: гр.С., район „И.“,
ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“№*, представлявано от Ж. С. К. и Б. Г. И. сумите:
21662.06 лв. – задължение по фактура №5097/12.11.2018г. и 1624.65 лв. –
неустойка, начислена на основание чл.16, т.2 от Договор за застрахователно
агентство №61/04.12.2015г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2277.10
лв.-разноски по делото, и са отхвърлени предявените от „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК********* срещу „Дева 50 Консултинг
Русе“ ЕООД, ЕИК ********** искове в частта над
21662.06 лв. до 22 333.95 лв. - главница по фактура №5097/12.11.2018г., за
сумата 94.00 лв. – мораторна лихва върху главницата
за периода 12.11.2018г. – 28.11.2018г. и за сумата над 1624.65 лв. до 1712.05
лв.- неустойка, начислена на основание чл.16, т.2 от Договора.
Решението в частта, с която са отхвърлени частично предявените искове като
необжалвано е влязло в сила.
Настоящата въззивна инстанция като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд.
По делото е
установено, че по заявление на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД по чл.410 ГПК от 29.11.2018 г.,
по ч.гр.д.№8007/2018г. по
описа на РРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4292/30.11.2018 г. против “Дева 50 Консултинг Русе” ЕООД, като последното е осъдено да заплати сумите от 22333.95 лв.
- главница, представляваща дължими застрахователни премии по Договор за
застрахователно агентство 04.12.2015 г., 94.00 лева – мораторна
лихва за забава върху главницата за периода от 12.11.2018 г. до 28.11.2018 г.,
1712.05 лв. – неустойка от 12.11.2018 г. до 28.11.2018 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 29.11.2018 г., както и разноски по делото в размер на
482.80 лева – заплатена държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. В срок длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК, че не дължи
сумите, а в едномесечен срок заявителят е предявил иск срещу него за
установяване на вземането, по реда на чл.422 ГПК. Тъй като заявителят не е
представил доказателства за предявяване на иска си пред заповедния съд в
законовия срок, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК съдът е обезсилил издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. В хипотезата на обезсилена заповед
за изпълнение за заявителят е отпаднал интересът от предявяване на положителен
установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, поради което ищецът е изменил иска си от положителен установителен в
осъдителен иск още преди връчване на исковата молба на ответното дружество.
Безспорно
установено е по делото, че страните са били в облигационна връзка по повод
сключен между тях договор за застрахователно агентство от 04.12.2015 г. В чл. 1
от договора е очертан неговия предмет, а именно “Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД като застраховател възлага, а “Дева 50 Консултинг Русе” ЕООД като агент приема, при условията на
необвързаност, да посредничи за сключването на застрахователни договори между
застрахователя и потребителите на застрахователни услуги, като свърза страните
и подготвя сключването на застрахователните договори, и да сключва от името и
за сметка на Застрахователя застрахователни договори (издава полици) с
потребители до лимитите, договорени в Приложение 1 към договора. В чл. 2, т. 9
от договора страните са договорили задължение за агента да събира премиите по
сключените от него застрахователни договори и осигурява превеждането в полза на
застрахователя на дължимите застрахователни премии в деня на сключването на
застрахователния договор. В чл. 14 – 16 от договора е уреден начина на работа
на агента (посредством акаунт) и формата на полиците (електронни), както и
отчитането на сключените договори и събраните премии – ежедневно, както
предаването на документите, така и внасянето на събраните премии по банкова
сметка ***.
В чл. 16, т.2 от
договора страните са уговорили неустойка в случай на неизпълнение на
задължението на агента да внесе събраната застрахователна премия в размер на
0.05% върху дължимата сума за всеки просрочен ден.
Застрахователят е
издал Фактура № **********/12.11.2018 г. за сумата от 22333.95 лева за дължими
премии по застрахователни полици, сключени с посредничеството на „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД, заедно със списък с номера на полици
и платените по тях премии, за които е издадена фактурата.
По делото са
представени застрахователни полици в заверено копие, някои от тях придружени с
международна карта за автомобилна застраховка (лист 3 – 483 от том ІІ).
По делото е
представено извлечение от банкова сметка *** производство, от което се
установява превод на суми в полза на ищцовото
дружество с основание отчет.
В хода на
първоинстанционното производство е прието заключението на съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която е установило, че Фактура № **********/12.11.2018
г. за сумата от 22333.95 лева е осчетоводена от “ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД по счетоводна сметка 411 като вземане на дружеството от
„Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД, която сума не е
изплатена. Вещото лице е установило също така, че същата фактура не е
осчетоводена от „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД. Вещото
лице е изчислило размера на неотчетените полици, лихвата за забава и дължимата
неустойка след преглед на предоставени от „Дева 50 Консултинг
Русе“ ЕООД агентски отчети за периода от 02.03.2018 г. до 02.11.2018 г. вкл. и
съпоставката им с представения от застрахователното дружество списък на
неотчетени полици. В резултат на проверката е установило дублирането на някои
суми, които са били отчетени с представените отчети, а именно за сумата от
650.47 лв. Предвид това вещото лице е установило, че стойността на неотчетените
полици е в размер на 21683.48 лв. Дължимата лихва за забава върху посочената
главница за периода от 13.11.2018 г. до 28.11.2018 г. е 96.37 лева, а размерът
на неустойката по чл. 16, т. 2 върху същата главница за периода от 13.11.2018
г. до 28.11.2018 г. е 1626.30 лв.
По делото е прието
и заключение на втора съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която
освен проверката в двете дружества е изследвало и представените застрахователни
полици и е дало заключение за броя на сключените с посредничеството на „Дева 50
Консултинг Русе“ ЕООД застрахователни за процесния период, размера
на дължимите застрахователни премии и дали същите са преведени по сметка на
застрахователя. В заключението е посочено, че общата стойност на дължимите
застрахователни премии по процесните застрахователни полици е 22333.95 лв., от
които е заплатена сумата от 671.89 лева и е останала неплатена сумата от
21662.06 лева.
Въз основа на така установените правнорелевантни
за спора факти от първоинстанционния и въззивния съд по възраженията на страните, съдът приема следното от правна страна:
По възражението за
недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът се е произнесъл по иск, с
който не е сезиран, настоящата въззивната инстанция намира същото за
неоснователно. Първоначално ищецът е заявил в исковата молба, че предявява
срещу ответното дружество положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК с формулиран петитум за установяване на вземането
по издадената по ч.гр.д. № 8007/2018 г. по описа на РРС заповед за изпълнение
на парично задължение. Поради обезсилване на издадената заповед за изпълнение
след подаване на исковата молба за ищеца е отпаднал интересът от предявяване на
специалния иск по реда на чл. 422 от ГПК, поради което той е изменил искането
си към съда, а имено предявил е за същото вземане осъдителен иск. С
обезсилването на издадена в рамките на заповедното производство заповед за
изпълнение на парично задължение отпада правният интерес от иск за установяване
на вземането и за кредитора възниква интерес от предявяване на осъдителен иск
за същото вземане, съответно от изменение на предявения установителен иск в
осъдителен. В този смисъл е Определение
№ 223 от 9.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №1783/2016 г., IV г. о., ГК,
постановено по чл.288 от ГПК и Решение № 183/02.11.2016 г. по т.д. № 2588/2015
г. на ВКС, І то. В случая следва да се има предвид, че предприетото изменение
на иска, чрез преминаването от положителен установителен към осъдителен ищецът
е зявил преди да е връчен препис от исковата молба на
ответното дружество, в който случай безпротиворечива
е практиката на ВКС, че не се касае до изменение на иска, а до поправяне на
нередовна исковата молба. В този смисъл първостепенният съд е сезиран с искова
молба, чийто петитум е окончателно уточнен с молба на
ищеца от 27.02.2019 г. и той е за осъждане на ответното дружество да заплати
сумите, предмет на обезсилената заповед за изпълнение. Не би могло да се
приеме, че първостепенният съд се е произнесъл извън заявеното искане,
доколкото в обстоятелствената част на исковата молба “ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД е конкретизирало, че издадената фактура №
**********/12.011.2018 г. обективира вземане на
застрахователя срещу ответното дружество по Договор за застрахователно
агентство от 04.12.2015 г. във връзка с неотчетени премии, платени по
застрахователни полици, сключени с посредничеството на ответното дружество.
Конкретизирана е и претенцията за неустойка – на основание чл. 16, т. 2 от
същия договор. С обжалваното решение първостепеният
съд е разгледал предявения иск в рамките на заявеното от ищеца основание и
размер, така както е очертан с исковата молба и уточнителната
такава от 27.02.2019 г. Фактурата като счетоводен документ, издаден за целите
на счетоводното отчитане на вземането срещу ответното дружество не представлява
различно основание на иска – същата е издадена именно по повод на сключения
между страните договор за застрахователно агентство, от който произтича претендираното вземане.
Въззивният съд
намира решението в обжалваната част за правилно, като първостепенният съд е
приложил правилно материалния и процесуалния закон, анализирайки събраните в
хода на делото доказателства. Не е вярно
твърдението на въззивника, че списъкът със застрахователни полици, който е
приложение към фактура № **********/12.11.2018 г. не е представен с исковата
молба – същият се намира на л. 13-16 от том І на първоинстанционното дело и е
представен с исковата молба заедно с процесната фактура. По делото са
представени и сключените с посредничеството на въззивното дружество
застрахователни полици, премиите по които не са отчетени, за които настоящата
въззивна инстанция намира, че не е настъпила преклузия за събирането им, тъй
като са представени в дадения от съда, съобразно чл. 157 от ГПК срок за
събиране на тези доказателства. Въззивният съд намира за доказано и
обстоятелство, че процесните застрахователни полици са сключени с
посредничеството на въззивното дружество, доколкото последното фигурира в
съответната графа на полиците, а полиците съобразно чл. 14 от договора за агентство
са в електронна форма и издаването им от страна на агента се осъществява
посредством предоставен достъп до електронната система на застрахователя.
Следва да се има предвид, че доколкото е установено по делото, че се касае за
неотчетени по реда на чл. 16, т.1 от договора сключени с посредничеството на
агента застрахователни полици, то застрахователят не притежава същите полици на
хартиен носител и подписани от страните. В този смисъл недобросъвестното
поведение на агента да не отчете хартиените полици и придружаващите документи
не би могло да освободи същия от отговорността да заплати получените от него
премии. Освен това претенцията на застрахователното дружество се доказва и от
приетите по делото заключения на двете съдебно-икономически експертизи, вещите
лица, по които са установили сключените с посредничеството на Дева 50 Консултинг
Русе“ ЕООД застрахователни полици, получените от агента премии и размера на
неотчетените премии/ непреведени по банкова сметка ***, съгласно чл. 16, т. 2
от договора, след извършена проверка и при двете дружества и въз основа на
представените по делото доказателства. Заявеното от вещото лице в съдебно
заседание по отношение на плащане по отчет от декември 2018 г. настоящата
инстанция намира, че то попада извън заявения от ищцовото
дружество период, в които са сключени неотчетените застрахователни полици (март
2018 г. до октомври 2018 г.). В тежест на ответното дружество е било да
установи погасяването на претендираните суми, което в
случая не е сторено, освен взетото предвид от първостепенния съд плащане в размер на 671.89 лв. Ето защо
правилно първостепенният съд е приел за основателна и доказана претенцията за
главница до уважения размер.
Предвид
основателността на претенцията за главница, правилно първостепенният съд е
уважил и акцесорната претенция за неустойка върху
уважената част от главницата, дължима на основание чл.16, т.2 от договора.
Въз основа на
изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, а решението в обжалваната
част правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото право на разноски има въззиваемата
страна, която е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който се
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева. На основание чл.
78, ал. 8 от ГПК въззивният съд следва да присъди възнаграждение за
юрисконсулт, като размерът му, съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащате на правната помощ следва да бъде 100 лева, което остава в тежест на
въззивното дружество.
Воден
от горните мотиви, Русенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 118 от 30.01.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 436/2019 по описа на Русенски районен съд в частта, с
която „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД е осъдено да
заплати на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, ЕИК ********* сумите: 21662.06
лв. задължение по фактура № 5097/12.11.2018 г. и 1624.65 лв. неустойка
начислена на основание чл. 16, т. 2 от Договор за застрахователно агентство №
61/04.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2297.10 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Дева 50 Консултинг
Русе“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Р.“№*, представлявано от В. В. В. да заплати на “Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
район И., ж.к.”Д.”, бул. ”Г. М. Д.” №*, сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението в частта, с която са отхвърлени
исковете за сумата над 21662.06 лв. до 22 333.95 лв. - главница по фактура
№5097/12.11.2018г., за сумата 94.00 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода 12.11.2018г. – 28.11.2018г. и за сумата над
1624.65 лв. до 1712.05 лв.- неустойка, начислена на основание чл.16, т.2 от
Договора, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, при наличие на предпоставките по
чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.