№ 3392
гр. Варна, 14.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501750 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 248, ал.3
от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. рег. № 266753/04.07.2022г.,
депозирана от В. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня, ул. „Марица" № 3,
действащ чрез пълномощника си адв. Д.П. от ВАК, срещу Определение №
260520/07.06.2022г., постановено по гр.д. № 14825/2019г. по описа на ВРС,
51-ви състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на
постановеното по цитираното гражданско дело Решение №
260179/21.03.2022г. в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в
полза на Д. ЛЮБ. Б. разноски за адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на атакуваното
определение. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд за
значителна правна и фактическа сложност на делото, обуславяща
дължимостта на адвокатско възнаграждение в претендирания размер.
Моли се за отмяна на определението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което Решение № 260179/21.03.2022г. по гр.д. №
14825/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав, да бъде изменено в частта за
разноските чрез намаляване на присъдените в полза на Д. ЛЮБ. Б. разноски
за заплатен адвокатски хонорар.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от
насрещната страна Д. ЛЮБ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Княз
1
Борис I“ № 17, действаща чрез пълномощника си адв. П.С. от ВАК, в който се
застъпва становище за нейната неоснователност и се излагат подробни
съображения в тази насока. Твърди се, че изводът на ВРС за дължимост на
адвокатското възнаграждение в пълния претендиран размер е съобразен с
разпоредбите на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2, чл. 2, ал. 5 и чл.
7, ал. 9 на Наредба № 1 от 09.07.2004г. и практиката на ВКС по приложението
им. Моли се за потвърждаване на определението в атакуваната част.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК третото лице - помагач на страната на
ответницата по първоначалните искове Д. ЛЮБ. Б. – Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №
5, редовно уведомено, не е депозирало отговор на частната жалба.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Относно основателността на частната жалба:
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по
делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 14825/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав
е образувано по предявени от В. Д. Р., ЕГН **********, срещу Д. ЛЮБ. Б.,
ЕГН **********, седем осъдителни иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за
заплащане на получени от ответницата без основание суми по изп. дело №
728/2015г., изп. дело № 729/2015г. и изп. дело № 1040/2015г., трите по описа
на ЧСИ Захари Димитров с рег. № 808 в КЧСИ и район на действие ОС-
Варна, както и изп. дело № 25/2015г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова с рег.
№ 769 в КЧСИ и район на действие ОС-Търговище, които суми представляват
разноски за заплатени адвокатски възнаграждения по сключени между
страните седем броя договори за правна защита и съдействие, както следва:
4000 лв. по договор без отразена дата за процесуално представителство по
изп. д. № 728/2015г. по описа на ЧСИ Захари Димитров; 1300 лв. по договор
от 19.02.2016г. за процесуално представителство пред Окръжен съд - Варна
във връзка с подадена жалба вх. № 20135/28.09.2015г. по изп. д. № 728/2015г.
по описа на ЧСИ Захари Димитров; 1300 лв. по договор от 30.11.2015г. за
процесуално представителство пред Окръжен съд - Варна във връзка с
подадена жалба вх. № 20124/28.09.2015г. по изп. д. № 728/2015г. по описа на
ЧСИ Захари Димитров; 2000 лв. по договор за правна защита и съдействие
15.03.2015г. за процесуално представителство по ч. гр. д. № 121/2015г. по
описа на Районен съд – Девня; 2000 лв. по договор без отразена дата за
2
процесуално представителство по изп. д. № 729/2015г. по описа на ЧСИ
Захари Димитров; 6000 лв. по договор от 30.05.2015г. за процесуално
представителство по ч. гр. д. № 429/2015г. по описа на Районен съд – Девня и
6000 лв. по договор от 20.08.2015г. за процесуално представителство по изп.
д. № 1040/2015г. по описа на ЧСИ Захари Димитров.
В условията на евентуалност са предявени и седем осъдителни иска с
правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, съответно за всяка една от посочените
по-горе суми, като получени от ответницата в изпълнение на възложени й от
ищеца поръчки.
Приети за съвместно разглеждане са и шест насрещни осъдителни иска
с правно основание чл. 286 ЗЗД от Д. ЛЮБ. Б., ЕГН **********, срещу В. Д.
Р., ЕГН **********, както следва: за сумата от 1000 лв., представляваща
неизплатено адвокатско възнаграждение по сключен между страните договор
за правна защита и съдействие от 11.09.2014г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на първоначалния ищец по административен ред; за сумата
от 1000 лв., представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по
сключен между страните договор за правна защита и съдействие от
13.01.2015г. за процесуално представителство по ч. гр. д. № 22/2015г. по
описа на РС – Девня; за сумата от 1404, 91 лв., представляваща неизплатено
адвокатско възнаграждение по сключен между страните договор за правна
защита и съдействие от 15.03.2015г. за процесуално представителство по ч.
гр. д. № 121/2015г. по описа на РС – Девня; за сумата от 1300 лв.,
представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по сключен между
страните договор за правна защита и съдействие от 30.11.2015г. за
процесуално представителство пред Окръжен съд-Варна във връзка с
подадената жалба вх. № 20124/28.09.2015г. по изп. д. № 728/2015г. по описа
на ЧСИ Захари Димитров; за сумата от 1300 лв., представляваща неизплатено
адвокатско възнаграждение по сключен между страните договор за правна
защита и съдействие от 19.02.2016 г. за процесуално представителство пред
Окръжен съд - Варна във връзка жалба вх. № 20135/28.09.2015г. по изп. д. №
728/2015г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, както и за сумата от 200 лв.,
представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по сключен между
страните договор за правна защита и съдействие за присъединяване на
изпълнителния лист за разноските по жалба с вх. № 20124/28.09.2015г. към
изп. д. № 728/2015г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата подаване на исковата молба по насрещния иск – 12.07.2019г., до
окончателното изплащане на възнагражденията.
С постановеното по делото Решение № 260179/21.03.2022г. предявените
от В. Д. Р. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, както и евентуално
съединените с тях такива по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, са отхвърлени изцяло, уважени
са изцяло предявените насрещни искове и в полза на Д. ЛЮБ. Б. са присъдени
3
разноски за производството по гр. д. № 14825/2019г. по описа на ВРС, 51-ви
състав, в общ размер на 6968,20 лв., от които 4010 лв. – адвокатско
възнаграждение за защита по предявените срещу нея искове и 2450 лв. –
адвокатско възнаграждение за защита по предявените от нея насрещни
искове.
С молба вх. № 264524/08.04.2022г. с правно основание чл. 248 ГПК В.
Д. Р. е поискал Решение № 260179/21.03.2022г., постановено по гр. д. №
14825/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав, да бъде изменено в частта за
разноските чрез намаляване на присъдените в полза на Д. ЛЮБ. Б. разноски
за адвокатско възнаграждение.
С атакуваната част на постановеното по цитираното дело Определение
№ 260520/07.06.2022г. съставът на ВРС е оставил молбата без уважение, като
е посочил, че присъденото адвокатско възнаграждение за защита по
предявените срещу Д. ЛЮБ. Б. четиринадесет осъдителни искове, съотв. с пр.
осн. чл. 59 ЗЗД и чл. 284, ал. 2 ЗЗД, е под нормативно определения минимум
за същото, а сумата от 379,66 лв., с която присъденото за процесуално
представителство по предявените от нея насрещни искове възнаграждение
надвишава минималния размер на същото, при съобразяване на фактическата
и правна сложност на делото, обема на материалите по него и конкретно
извършените от упълномощения адвокат процесуални действия, не обуславя
извод за прекомерност на възнаграждението.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при съблюдаване на
определения по правилата на чл. 36 ЗА минимален размер на
възнаграждението.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Определение №
284/06.04.2012г. по ч. гр. д. № 238/2012г. на ВКС, ІV ГО, Определение № 70
от 05.02.2018г. на ВКС по ч. т. д. № 257/2018г., I ТО, Определение №
477/04.11.2016г. по ч. т. д. № 1218/2016г. на ВКС, I ТО, Определение № 137
от 9.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 570/2020 г., III г. о., ГК и др., когато
между едни и същи страни са предявени алтернативно или евентуално
съединени искове, дължимата държавна такса е една, едно е и адвокатското
възнаграждение, доколкото последното е уговорено за защита на едно благо.
С оглед на това, в настоящия случай договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 4010 лв. от Д. ЛЮБ. Б. за защита по предявените
срещу нея осъдителни искове /доколкото седем от тях са евентуално
съединени такива/ не е под минимума за същото в размер на 3352 лв.,
определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 и 3, вр. с чл. 2, ал. 5, вр. с чл. 7, ал. 9 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
4
възнаграждения, съобразно цената на всеки от защитаваните интереси по
обективно съединените искове /в този см. и Определение № 146 от
04.04.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022г., II т.о., ТК/ в какъвто смисъл е
изводът на районния съд.
Независимо от това обаче, при съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото, обусловена както от броя на предявените искове, така и
от значителния обем на приетите и обсъдени по делото писмени
доказателства и извършените от процесуалните представители на страните
процесуални действия, настоящият съдебен състав намира, че сумата от 685
лв., с която същото надвишава посочения по-горе минимален размер на
възнаграждението, не обуславя извод за прекомерност на определената цена
на предоставената адвокатска защита. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелството, че процесуалният представител на ответницата по
първоначалните искове е взел участие във всички проведени по делото
открити съдебни заседания /четири на брой/ със събиране на доказателства, в
т.ч. разпит на свидетели, изслушване на експертизи – съдебно-счетоводна,
съдебно-почеркова и допълнителна такава, изготвил е отговор на исковата
молба, в който са обективирани и насрещните искове, както и писмена
защита.
По аналогични съображения въззивната инстанция споделя извода на
първоинстанционния съд, че присъденото в полза на страната адвокатско
възнаграждение в размер на 2450 лв. за процесуално представителство по
предявените от нея шест насрещни иска, превишаващо с 379,66 лв.
минималния размер на същото, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2, вр. с
чл. 2, ал. 5, вр. с чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената на всеки от
защитаваните интереси по обективно съединените искове, не е прекомерно.
С оглед на изложеното, в атакуваната част обжалваното определение е
правилно като краен резултат, поради което и следва да бъде потвърдено.
Независимо от изхода на делото, претендираните с отговора на молбата
по чл. 248 ГПК разноски в полза на Д. ЛЮБ. Б. не следва да се присъждат, по
следните съображения:
Настоящото производство е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, образувано по
частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, в частта, с
която е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба с
правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Производството по чл. 248, ал. 1 ГПК не
представлява образувано ново съдебно производство, с различен предмет от
исковото производство. Същото има несамостоятелен характер, тъй като
негов предмет са заявени и осъществени разноски, които са били или е
следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в
съответната инстанция дело. При липса на основание за присъждане на
5
разноски в производството по чл. 248 от ГПК, няма основания за присъждане
на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това
производство акт. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
Определение № 114 от 20.05.2016г. на ВКС по ч. гр. д. № 1847/2016г., II г. о.,
ГК, Определение № 627/18.08.2014г. по ч. гр. дело № 696/2014г., ІІІ ГО на
ВКС и др.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260520/07.06.2022г., постановено по
гр.д. № 14825/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав, в частта, с която е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 248
ГПК за изменение на постановеното по цитираното гражданско дело Решение
№ 260179/21.03.2022г. в частта за разноските чрез намаляване на присъдените
в полза на Д. ЛЮБ. Б. разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с
частна касационна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните, на осн. чл. 274, ал. 3, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6