ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
165
гр.
Перник, 28.06.2022 година.
Административен съд – Перник, в
закрито заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Слава Геолгиева
като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 188 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/,
във вр. с чл.
144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по молба на адв. В.К.,
пълномощник на жалбоподателя К.С.П., с която се иска допълване на определение № 149 от
02.06.2022г., постановено по АД № 188/2022 г., по описа на Административен съд-Перник,
в частта за разноските.
Ответната страна чрез пълномощника си юк. К.К.,
в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК депозира становище, в
което прави възражение за прекомерност.
Административен съд-Перник като се запозна
с искането, с което е сезиран, намира следното:
С определение № 149 от 02.06.2022г.,
постановено по АД № 188/2022г. по описа на Административен съд-Перник е
оставена без разглеждане жалбата подадена от К.С.П., с адрес *** против
Експертно решение № *** от заседание № 33 от 17.02.2022г. на Национална
експертна лекарска комисия – специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ,
с което е отменено ЕР на ТЕЛК по оценката, срок на инвалидността и
противопоказни условия на труд и издава ново, потвърждава по останалите поводи
и определя оценка на работоспособността 50 % поради направено оттегляне на
експертното решение, от органът, които го е издал и е прекратено производството
по делото.
Съдебният акт е връчен на пълномощника на
жалбоподателя на 08.06.2022г. и с молба с вх. № 1877 от 08.06.2022г. е поискано
допълване на съдебния акт в частта за разноските. Поискано е присъждане на
заплатена държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 600.00лв.
От данните по делото е видно, че от страна на жалбоподателя към момента на
оттегляне на оспорения акт и постановяване на определението на съда за
прекратяване на делото, искане за
присъждане на съдебни разноски не е направено. При това развитие на
производството се приема, че искането е своевременно направено в срока за
обжалване на определението за прекратяване. Следователно молбата за допълване на съдебния акт е подадена от надлежна страна и в срок, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.
143, ал. 2 от АПК, подателят
на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне
на оспорения от него административен акт.
По делото от страна на жалбоподателя
с депозиране на жалбата е представен договор за правна защита и съдействие №
23899 от 01.04.2022г., съгласно който на
адв. В.К. е изплатено в брой договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за изготвяне на жалба и за процесуално представителство на К.С.П.. Представени са и доказателства
за заплатена държавна такса в размер на 10.00лв. по сметка на Административен
съд-Перник.
Според т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013
г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението
е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но е и
заплатила адвокатското възнаграждение. Заплащането на адвокатското
възнаграждение в случая е доказано, чрез представения по делото договор за
правна помощ, служещ за разписка.
От ответната страна в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е представен писмен
отговор, в който е обективирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Възражението се приема за
основателно. Според
чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съгласно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Във визирания текст законодателят предвижда, че
съдът със своя акт определя възнаграждението на адвоката съгласно наредбата на Висшия
адвокатски съвет и осъжда другата страна да го заплати, като определеното
възнаграждение не може да бъде по-ниско от предвидения минимален размер за
съответния вид работа.
Съгласно чл. 19
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие в
самостоятелните съдебни процедури по Закона за здравето минималното възнаграждение е 300 лв. В случая
производството е по реда на чл.
112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), следователно и минималното
възнаграждение за адвокат следва да се приеме, че е в размер на 300 лв. Претендираното присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 (шестстотин) лева, изхождайки от липсата на фактическа
и правна сложност на делото, предвид и факта,
че е направено оттегляне на оспорвания индивидуален административен акт, преди
насрочване на открито съдебно заседание е прекомерно. От проследеното
процесуално развитие на делото следва, че уговорения и заплатен размер на
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, се явява прекомерен,
несправедлив и необоснован.
Жалбоподателят има
право на разноски, съгласно чл.
143, ал. 2 от АПК и същите се определят в минимален размер съгласно чл. 19 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, където е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закона за здравето,
каквото е настоящето производство минималното възнаграждение е 300 лв.. Размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение следва да се редуцира до минималния предвиден такъв, а именно –
300.00 лева и се присъжда в този размер.
Предвид изложеното искането на жалбоподателя
за допълване на определението в частта му за разноските е основателно и следва
да бъде уважено. Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
съдебни разноски в общ размер от 310.00лева, представляващи заплатена държавна
такса в размер на 10.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв.
Водим от горното и на основание чл.
143, ал. 2 от АПК вр. с чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 149 от 02.06.2022г.,
постановено по АД № 188/2022г. по описа на Административен съд-Перник като
ОСЪЖДА Национална
експертна лекарска комисия, с административен адрес: гр. София, бул. „Академик
Иван Евстратиев Гешов“ № 15, да заплати на К.С.П., с ЕГН **********, съдебни
разноски в общ размер на 310.00 (триста
и десет) лева.
Определението може да се обжалва пред
Върховен административен съд на Република България в 7-мо дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/п/