Р Е Ш Е Н И Е
№......................./..................................2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1751/2022 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна, срещу решение № 796/13.06.2022 г. на
Районен съд – Варна (ВРС), постановено по АНД № 20223110201368/2022 г., с което
е отменено наказателно постановление № 23-0001488/16.09.2021 г., издадено от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което за нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвтП), на основание чл. 97, ал. 1, предлоЖ.е
последно от ЗАвтП, на „Ж. 02“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на
5000 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно поради постановяването му при
неправилно прилоЖ.е на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва изводите на районния съд относно това, че е налице неяснота дали
превозвачът е издал поисканите и непредставени в срок документи и дали изобщо
ги е съхранил. Счита, че след като в поканата са посочени ясно и конкретно
поисканите документи, превозвачът следва да посочи обстоятелствата и причините
за непредоставяне на същите. Аргументира, че след като представените по делото
товарителници са издадени от дружеството, същото има задълЖ.е за издаване на
заповеди за превоз. Отправя се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение
и потвърждаване на издаденото наказателно постановление, както и за присъждане
на разноски за осъществено процесуално представителство съобразно чл. 37 от
Закона за правната помощ. Моли се за произнасяне по размера на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение при условията на чл. 63д, ал. 2
от ЗАНН.
Ответникът –
„Ж. 02“ ООД, по съобраЖ.я, обстойно излоЖ. в депозиран чрез представител по
пълномощие писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата като
неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за заплатени адвокатски
възнаграждения съгласно представен списък. Моли размерът на претендираното
юрисконсултско възнаграждение да бъде редуциран до определения по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ минимум.
Представителят
на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд –
Варна да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред районния съд наказателно постановление „Ж. 02“ ООД е санкционирано за
това, че на 15.06.2021 г., в гр. Варна, в качеството си на превозвач,
притежаващ лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари №
9739, валиден до 16.06.2028 г., не е спазило законоустановения седемдневен
срок, изтичащ на 14.06.2021 г., да предостави на служителите на ИА „АА“ – РД
„АА“ – Варна, изисканите по т. 5, раздел I от покана изх. №
81-00-51-857/01.06.2021г., получена на 07.06.2021 г. от управителя Георги Жеков
Г., заповеди на ръководителя на предприятието, във връзка с извършени превози
за собствена сметка с товарен автомобил марка „МАН“, кат. N3, с рег. №
В0906СТ, видно от копие на товарителници с № 0000310/09.09.2020 г., №
0000495/28.09.2020 г. и № 2462590/09.10.2020 г., тахографски листове от дати
09.09.2020 г., 28.09.2020 г. и 09.10.2020 г. и копие на декларация от
управителя. За гореописаното срещу дружеството е съставен акт за установяване
на административно нарушение (АУАН), в който деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Възприемайки изцяло фактите,
отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието, административно-наказващият
орган (АНО) е издал атакуваното пред районния съд наказателно постановление.
Въз основа
на събраните по делото доказателства ВРС е приел, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Счел е обаче, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване
правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност
лице и неправилно прилоЖ.е на материалния закон. Изложил е мотиви, че не става
ясно в какво качество е санкционирано дружеството – като превозвач по смисъла
на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАвтП или като лице,
извършващо превоз за собствена сметка по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП,
доколкото ЗАвтП предвижда различни задълЖ.я за представяне и съхраняване на
различни документи. Приел е, че е налице неяснота относно това за какво
нарушение и при какви приети за установени факти е ангажирана отговорността на
„Ж. 02“ ООД, тъй като в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Решаващият състав на въззивния съд е посочил, че за да е налице непредставяне
на изисканите документи, то такива следва да съществуват и да се съхраняват от
превозвача, а в случая в АУАН и в наказателното постановление няма излоЖ. факти
и обстоятелства за това, както и надлежно предявено обвинение. Констатирал е,
че от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин
извършването на превози за собствена сметка на посочените в АУАН и в наказателното
постановление дати, а напротив – констатирано е от прилоЖ.те по делото фактури,
товарителници и пътни листове, че е осъществен обществен превоз на товари срещу
заплащане, което изобщо не е предполагало издаването на заповеди от
ръководителя на предприятието. С тези аргументи ВРС е отменил наказателното
постановление.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Варна намира решението на ВРС за
правилно, като напълно възприема излоЖ.те в него съобраЖ.я и достигнатите въз
основа на тях правни изводи, и препраща
към мотивите на въззивното решение на основание чл.221 ал.2 от АПК.
От
съдържанието на наказателно постановление № 23-0001488/16.09.2021 г. е видно,
че административно-наказателната отговорност на „Ж. 02“ ООД е ангажирана за
непредоставяне в посочения в писмена покана седемдневен срок на заповеди на
ръководителя на предприятието във връзка с извършени превози за собствена
сметка на 09.09.2020 г., на 28.09.2020 г. и на 09.10.2020 година. След
извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд
е достигнал до правилен и обоснован извод за липса на данни за осъществен
превоз за собствена сметка. От съдържанието на представените в производството
пред ВРС фактури №№ 00200008827/09.09.2020 г., 00200009324/28.09.2020 г. и **********/08.10.2020
г., с доставчик „Ж. 02“ ООД и получатели съответно „Ай Ви Сейлингс“ ООД, „Н.Партнърс“
ЕООД и „Виас инженеринг“ ООД, напълно кореспондиращи с прилоЖ.те по
административно-наказателната преписка товарителници и пътни листове, се
установява, че макар съгласно описаните в наказателното постановление
товарителници №№ 0000310/09.09.2020 г., 0000495/28.09.2020 г. и
2462590/09.10.2020 г. изпращачът и превозвачът на стоката да са едно и също
лице (санкционираният търговец), превозът не е бил осъществен за сметка на
дружеството-превозвач, а за сметка на съответния получател. При това полоЖ.е
съответен на материално-правните разпоредби е изводът на ВРС, че в случая е
налице обществен превоз на товари срещу възнаграждение (§ 1, т. 3 от ДР на
ЗАвтП), а не превоз за собствена сметка по смисъла на § 1, т. 4, буква „а“ от
ДР на ЗАвтП. Оттук следва, че не е възникнало задълЖ.е за издаване на заповеди
от ръководителя на предприятието, каквито, по аргумент от чл. 18, т. 4 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка, следва да се издават единствено при
извършване на превози на товари за собствена сметка, респ. превозвачът не е
имал задълЖ.е да предостави такива заповеди в определения от контролните органи
седемдневен срок. Гореизложеното обуславя несъставомерност на деянието на „Ж.
02“ ООД, както правилно е приел и районният съд в мотивите на обжалваното
решение.
С оглед
направените констатации по-горе се
налага крайния извод, че АНО е постановил едно незаконосъобразно наказателно постановление,
което правилно е било отменено. В
заключение на изложеното, релевираните
касационни основания не са налице по отношение на обжалваното въззивно решение.
Такива не бяха установени и по реда на задължителната служебна проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК, поради което постановеният от ВРС съдебен акт е правилен и
законосъобразен и е дължимо оставянето му в сила.
С оглед
изхода на правния спор и предвид своевременно направеното искане в полза на
ответника по касация следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни
разноски. Видно от представения с отговора на касационната жалба списък по чл.
80 от ГПК „Ж. 02“ ООД претендира
разноски в общ размер на 1160 лева, представляващи заплатени
адвокатски възнаграждения – по 580 лева за всяка съдебна инстанция
съответно по договор за правна защита и съдействие от 05.10.2021 г. и по договор за правна защита и
съдействие от 27.07.2022
година.
Доколкото с
обжалваното решение, Районен съд – Варна
е присъдил в полза на дружеството направените от него разноски по договор за
правна защита и съдействие от 05.10.2021 г., с настоящото решение в
полза на касационния ответник следва да се присъдят единствено разноските,
направени в настоящото производство по договор за правна защита и съдействие № 76/27.07.2022 г. (л.
12 от делото),
в размер на 580 лева.
ВъзраЖ.ето
на касатора за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е
неоснователно, тъй като същият е определен в минималния размер по чл. 18, ал. 2
във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (редакцията, действаща към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие, Доп. – ДВ, бр. 68 от 2020
г.). Освен това, след сключване на договора за правна защита и съдействие от 05.10.2021 г. и след
приключване на устните състезания по делото на 27.10.2022 г., е последвала
законодателна промяна, съгласно която минималният размер на дължимото в случая
адвокатско възнаграждение е 800 лева (вж. чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, редакцията изм., бр. 88 от 04.11.2022 г.), т.е. в по-висок
размер от претендираното от касационния ответник.
По излоЖ.те
съобраЖ.я, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предлоЖ.е първо от
АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен
съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
796/13.06.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД №
20223110201368/2022 година.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна да заплати в полза на „Ж. 02“ ООД, ЕИК *********, сумата
от 580 (петстотин
и осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.