Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 360 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
В исковата молба на Й.П.Б. и Б.Д.Б. се твърди, че на 13.05.2017 г., около
17.00 часа, на път ІІ-55, км 55+ 600 м, северно от гр. Гурково е настъпило ПТП между
лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № *******, управляван от С.А.У. и лек
автомобил „Опел Вектра Б“ с рег. № *******,
управляван от Д.С.Б.. Твърди се, че при пътния инцидент пострадали ищците като
пътници на задна седалка на лек автомобил „Опел“. От ПТП ищцата Б. получила
счупване на горния край на дясна раменна кост, закрито, както и избиване на два
постоянни зъба, а ищецът Б. получил нарушение на целостта на костта темпоро-зигоматично вдясно и в областта на клиновидната
кост, екстракраниален хематом вдясно темпоропариетално като същият изгубил съзнание, без спомен
за инцидента. Ищците били откарани в МБАЛ „Д-р Хр. Стамболски“
ЕООД – гр. Казанлък и приети за болнично лечение. Твърди се, че вина за ПТП-то
има водача на лек автомобил „БМВ“, за което имало образувано нохд.
Твърди се, че увредите им причинили болки и страдания, както и затруднения в битовото им обслужване. Ищцата
Б. сторила и имуществени разходи в
размер на 1 752, 17 лв., представляващи заплатени лекарствени средства и
извършени медицински дейности.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „БМВ“, да
им заплати сумите, както следва: на ищцата Б. сумата от 70 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й
травматични увреждания, както и сумата от 1 752, 17 лв. –обезщетение за
имуществени вреди, а на ищеца Б. сумата от 50 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди. Претендират се законна лихва и сторените разноски.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на
предявените искове. Претендират се разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв.
Х..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата
на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да
се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл.
380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО”
и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя,
визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от
предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 06.10.2017 г., като предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата
на депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявените искове за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение,
покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като
субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя
е установена с оглед представената по делото присъда № 2/19.01.2018
г. по нохд 160 /2017 г. на ВС – Пловдив, влязла в
сила на 06.02.2018 г., видно от стореното отбелязване, която е задължителна
за настоящия съдебен състав, предвид императивната разпоредба на чл.
300 от ГПК. Съобразно диспозитива
на същата, С.А.У. е признат
за виновен в това, че на 13.05.2017 г., около 17.00
часа, на път ІІ-55, км 54+ 60, посока
север-юг, при управление на МПС, лек автомобил «БМВ
318 И» с рег. № *******, нарушил правилата за
движение, като причинил по непредпазливост
смъртта на Ц.Т.К.и средни телесни повреди на Х. Т.К.,
Б.Д.Б. и Й.П.Б..
Настъпилите вреди за ищците, както и причинно-следствената връзка между деянието
и вредите се установяват от изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи.
Вещото лице, изготвило първата СМЕ - д-р К.А.С. е обосновало извод, че при
ПТП-то ищцата Й.Б. е получила счупване на долния край на дясна раменна кост и
увреждане на двата предни горни зъба, а ищецът Б.Б. е
получил контузия на главата и тялото, контузия на мозъка, мозъчен кръвоизлив
под меката мозъчна обвивка, контузия на белия дроб, разкъсно-контузна
рана на главата, теменно-слепоочно вдясно с размери 6/4 см. Вещото лице –
неврохирург, д-р П.С.П., изготвил втората СМЕ, е посочил в заключението си, че
вследствие на процесното ПТП ищецът Б. е получил
черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти: контузия на мозъка,
средна степен по тежест, травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
разположен в дясна слепоочно-теменна-тилна област, травматичен кръвоизлив в интерхемисферната бразда, травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки по тенториума, оток на мозъка,
линейно счупване на дясна ябълчена кост на черепа, линейно счупване на дясна
слепоочна кост на черепа, линейно счупване на дясна клиновидна кост на черепа, разкъсно-контузни рани в дясна теменна област, както и
травма на гръдния кош, изразяваща се в контузия на белия дроб с дифузни промени
двустранно. По делото е изслушана и дентална СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р Д.
Доколкото понесените от ищците
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените им
травматични увреждания се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то
те подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищците респ. степента и вида на увредите, продължителността на възстановителния
период. Съобразно така посочените критерии и като взе предвид, че по отношение
на ищцата Б. са налични и оперативен белег с дължина от 16 см и дефицит в изправянето
на лакътната става от 30 градуса, които са с
постоянен характер, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер
на обезщетението на ищцата Б. за причинените й увреди, изразяваща се в счупване
на долния край на дясна раменна става и увреждане на два предни зъба възлиза на
сумата от 30 000 лв. За да приеме наличие на увреда
по отношение двата предни зъба при ищцата, по отношение на която вещото лице по
денталната СМЕ е обосновал извод за липса на
медицинска документация, настоящият съдебен състав съобрази в съвкупност и
останалите ангажирани от страните доказателства респ. процесуално поведение на
страните. Наличието на такава увреда е видно от установителното действие на мотивите към присъдата на
наказателния съд. Наличието на такава увреда не се
оспорва и от ответното дружество, напротив в хода на съдебното производство е
извършено плащане за същата, а коментираната липса на медицинска документация
от вещото лице – дентален специалист намира обяснение
в извънсъдебното изявление на ищцата, че същата не е имала възможност да предприеме
възстановително медицинско лечение на увредата /стр.
25 в делото/.
При проведено
насрещно доказване, ответното дружество е навело възражение за съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищцата Б.
е пътувала без поставен предпазен колан. Този факт е обективно установен с
оглед изводите на вещото лице д-р К.С., който е посочил, че при поставен
предпазен колан същата не би получила увреда на
зъбите респ. изводите на вещото лице по САТЕ – инж. Х.И., който също обосновава
извод за пътуване без предпазен колан. Настоящият съдебен състав намира, че
процента на съпричиняване е 10%, с колкото следва да
се редуцира размера на определеното обезщетение т.е. същото следва да възлезе
на сумата от 27 000 лв. Съобразно ангажираните по делото писмени
доказателства, в хода на съдебното производство ответникът е заплатил на ищцата
Б. сума в размер на 22 400 лв. /стр. 191 и сл. в делото/ т.е. искът следва
да се уважи за сума в размер на 4 600 лв. и се отхвърли за горницата до
предявения размер.
При ангажираните по
делото доказателства искът за обезвреда на
имуществени вреди е изцяло основателен, но с оглед факта на осъществено пълно
плащане в хода на съдебното производство подлежи на отхвърляне като погасен
чрез плащане.
По отношение на
ищеца Б. като съобрази посочените по-горе в съдебното решение критерии,
настоящият съдебен състав намира, че справедливия размер на обезщетението
възлиза на сумата от 40 000 лв. Основателно, според настоящия съдебен
състав, е наведеното от ответната страна възражение за съпричиняване
с оглед непоставен предпазен колан, предвид изложените вече съображения и при
съблюдаване изводите на вещите лица д-р С., че ищецът не би получил увредите в
областта на главата, и инж. И.. Настоящият съдебен състав намира, че процента
на съпричиняване е 25%, с колкото следва да се
редуцира размера на определеното обезщетение т.е. същото следва да възлезе на
сумата от 30 000 лв. Съобразно ангажираните по делото писмени
доказателства, в хода на съдебното производство ответникът е заплатил на ищеца Б.
сума в размер на 12 000 лв. /стр. 191 и сл. в делото/ т.е. искът следва да
се уважи за сума в размер на 18 000 лв. и се отхвърли за горницата до
предявения размер.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за забава
върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете дати –
изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106
ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва
да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението за забава се следва
от 06.10.2017
г.
По разноските: На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищците доколкото по делото са налични данни, че това е редът,
по който е осъществена представителната власт /пълномощно на стр. 270/ се
следва адвокатско възнаграждение в размер на 2 393, 47 лв., съобразно
уважената част от исковете вкл. тази, платена в хода на съдебното производство.
С оглед данните по делото, че адвокатът е регистриран по ЗДДС върху този размер
следва да се начисли и дължимия ДДС т.е. възнаграждението възлиза на сумата от
2 872, 16 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на 631,
20 лв. – разноски, съобразно отхвърлената част от иска респ. депозирания списък
по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 2 687, 88 лв. – дължима ДТ и разноски, платени
от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете, вкл. върху частта,
платена в хода на съдебното производство.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със
съдебен адрес:*** – адв. Д.С.на основание чл. 432
ал.1 от КЗ да заплати на Й.П.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
четвърти полуетаж, офис 4 – адв. Н.Д. сумата от 4 600 /четири хиляди и шестстотин лева/
лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 13.05.2017 г. на път ІІ-55, км 54+ 600 м, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 06.10.2017 год. до окончателното й изплащане
като отхвърля иска за горница до 27 000 лв. като погасен чрез плащане в
хода на съдебното производство, за горницата до 30 000 лв. поради наличие
на съпричиняване, а до пълния предявен размер от 70 000
лв. като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ
заявеният иск за заплащане на сумата от 1 752, 17 лв. – обезщетение за
имуществени вреди като погасен чрез плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес:*** – адв. Д.С.на основание чл. 432
ал.1 от КЗ да заплати на Б.Д.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
четвърти полуетаж, офис 4 – адв. Н.Д. сумата от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 13.05.2017
г. на път ІІ-55, км 54+ 600 м, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 06.10.2017 год. до окончателното й изплащане като отхвърля иска
за горница до 30 000 лв. като погасен чрез плащане в хода на съдебното
производство, за горницата до 40 000 лв. поради наличие на съпричиняване, а до пълния предявен размер от 50 000
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес:*** – адв. Д.С.да заплати на
основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. Н.Д. сумата
от 2 872, 16 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Й.П.Б., ЕГН ********** и Б.Д.Б., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: ***, четвърти полуетаж, офис 4 – адв. Н.Д. да
заплатя на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със съдебен
адрес:*** – адв. Д.С.сумата от 631, 20 лв. –
разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес:*** – адв. Д.С.да заплати на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 2 687, 88 лв. – дължима ДТ и разноски, платени от бюджета на
съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: