Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………../………….
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА,
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, IV „Г” въззивен състав, в
откритото съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
мл. съдия ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от мл. съдия ИВА НЕШЕВА в. гр. д.
№ 9088 по описа за 2018 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
258 – 273 ГПК.
С Решение № ІІ-57-118 от 12.02.2016 г. по гр.д. № 36130/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 57 състав, „Ч.Р.Б.“ АД е осъдено да заплати на „Е.“
ЕООД, на основание чл.82 от ЗЗД сумата от 5 974,65 лв., представляваща
обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - непроизведено и непродадено
количество електроенергия, поради неизпълнение на договорно задължение за
изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект по договор от
06.06.2012г. за периода 06.06.2013г. - 28.08.2013г., както и на основание
чл.214 ал.2 от ГПК законната лихва върху главницата от 5974,65 лв., считано от
28.08.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за
разликата над сумата от 5974,65 лв. до пълния предявен размер от 25 000,00 лв.
и за периода 20.12.2012 г. - 06.06.2013 г. Разпределени са и разноските по
делото.
Първоинстанционното решение е обжалвано от страните по делото и с решение №
1003 от 16.02.2017 г., постановено по в. гр. д. № 5847/2016 г. на Софийски
градски съд, II-Г въззивен състав, първоинстанционното решение е потвърдено
изцяло.
Срещу въззивното решение са подадени касационни жалби от „Ч.Р.Б.„ АД и „Е.“
ЕООД, като е образувано т.д. № 1398/2017 г. по описа на ВКС. С определение от
12.12.2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта,
с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на „Ч.Р.Б.“ АД за
сумата от 5 974,65 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи
- непроизведено и непродадено количество електроенергия, поради неизпълнение на
договорно задължение за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен
обект по договор от 06.06.2012г. за периода 06.06.2013г. - 28.08.2013г., както
и на основание чл.214 ал.2 от ГПК законната лихва върху главницата от 5974,65
лв., считано от 28.08.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Не е
допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с която се потвърждава отхвърлителната част
на първоинстанционното решение.
С решение № 42 от 28.06.2018 г. по т. д. № 1398/2017 г. на ВКС по
касационна жалба на „Ч.Р.Б.” АД решение № 1003 от 16.02.2017 г. на Софийски
градски съд е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда. Върховният касационен съд е приел за основателно оплакването в касационната жалба за допуснато от въззивния съд
нарушение на процесуалните правила и необоснованост на постановеното въззивно
решение поради необсъждане на заявените от „Ч.Р.Б.” АД възражения във връзка с
определяне размера на вредите. Върховният касационен съд е приел, че въззивното
решение е неправилно в частта, в която е допуснато касационно обжалване, като
същото следва да се отмени и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото да се върне
за ново разглеждане от въззивния съд. ВКС е указал, че при новото разглеждане
на делото съдът следва да се произнесе по размера на претендиранато
обезщетението по чл.82 ЗЗД, като обсъди възраженията на „Ч.Р.Б.” АД.
Въз основа на решение № 42/28.06.2018 г. по т. д. № 1398/2017 г. на ВКС и
след връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда е
образувано настоящото въззивно гр. дело № 9088/2018 г. по описа на СГС, IV-Д въззивен състав.
Предмет на производството е въззивна жалба вх. № 1033360/07.03.2016 г.,
подадена от „Ч.Р.Б.” АД, доколкото въззивно решение № 1003 от 16.02.2017 г., постановено по в. гр.
д. № 5847/2016 г. на Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, е влязло в
сила в частта, с която е отхвърлена претенцията на „Е.“ ЕООД за разликата над
сумата от 5974,65 лв. до пълния предявен размер от 25 000,00 лв. и за периода 20.12.2012
г. - 06.06.2013 г. / както беше
посочено, в тази част въззивното решение не е допуснато до касационно
обжалване/.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт поради противоречие с материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Въззивникът счита, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че ответникът е в забава за изпълнение на задължението си
за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект към електроразпределителната
мрежа по договор от 06.06.2012 г. Излага доводи, че от представените по делото
доказателства не се установява нито виновното му неизпълнение на задължението
по договора, нито реално настъпилите от това вреди /техният размер/, нито причинната
връзка между твърдяното в исковата молба неизпълнение и твърдените от ищеца вреди.
Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите му, че задължението за
изработване на инвестиционен проект – част архитектурна, отнасящ се до
монтирането на съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа
е на ищеца и поради неизпълнението на това задължение ответникът не е могъл да
изпълни своите задължения по договора. Навежда твърдения, че
първоинстанционният съд неправилно е приел за доказани претърпените от ищеца
вреди, доколкото от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява единствено размера на хипотетични приходи от дейността на ищеца по
производство на електрическа енергия, но не се установява реалното им реализиране
и стойност. Отделно от това счита, че размерът на приходите не е равен на
размера на претендираните вреди под формата на пропуснати ползи, тъй като при
извършването на търговската дейност на ищеца се реализират и разходи. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно не е допуснал тройна съдебно-техническа
експертиза по повод направени от въззивника възражения, че вещото лице по
първоначалната експертиза е използвало неправилна методика при изчисляване на
размера на евентуалните приходи. На последно място твърди, че по делото не се
установява и сигурното настъпване на претендираните вреди.
Уведомена за подадената въззивна жалба на 04.04.2016 г. и в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Е.“ ЕООД е подала отговор на въззивна
жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че районният съд правилно е
приел, че ответникът е бил в забава за изпълнение на задължението си за
изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект към
електроразпределителната мрежа по процесния договор от 06.06.2012 г. за периода
от 06.06.2013 г. до 28.08.2013 г. Излага доводи, че тълкувайки договора и
приложимите законови разпоредби съдът
правилно е достигнал до извода, че това задължение за изграждане на съоръжения
е било именно в тежест на ответника, включително и задължението за изготвяне на
работни проекти за тях. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е приел,
че ищецът е претърпял вреди от неизпълнението под формата на пропуснати ползи,
изразяващи се в невъзможността да бъде изкупена електроенергията, произведена
от фотоволтаичната инсталация на ищеца, както и че правилно е съобразил размера
на вредите съгласно приетата по делото повторна съдебно-техническа експертиза.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Въззивният съд
намира, че с подадената от ищеца жалба решението на районния съд се оспорва в
частта, с която е уважена исковата претенция. Жалбата е подадена от легитимирана
с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след
осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо.
Съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК, когато констатира, че оспореното решение е
валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като
потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно
доводите, изложени във въззивната жалба.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от „Е.” ЕООД
против „Ч.Р.Б.” АД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да изпълни задълженията си по договор от
06.06.2012 г. по изграждане на присъединителни съоръжения и въвеждането им в
експлоатация, както и иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД
за заплащане на сумата от 15 000 лева представляваща обезщетение за претърпени
пропуснати ползи - непроизведено и продадено количество електроенергия, поради
неизпълнение на договорно задължение за изграждане на съоръжения за
присъединяване на енергиен обект. В открито съдебно заседание на 12.05.2015 г.
ищецът е направил отказ от предявения иск за осъждане на ответника да изпълни
задълженията си по договора от 06.06.2012 г. по изграждане на присъединителни
съоръжения и въвеждането им в експлоатация, доколкото в хода на процеса
ответникът ги е изпълнил. С определение от същата дата /вж. протокол от о.с.з. л.
151 от делото на СРС/ и на основание чл. 233 ГПК първоинстанционният съд
правилно е приел отказа от иск на ищеца и е прекратил производството по делото
в тази част. В открито съдебно заседание на 14.07.2015 г. ищецът е поискал
изменение на размера на иска по чл. 79, ал. 1, предложение 2, вр. чл. 82 от ЗЗД, като същият да се счита предявен за сумата от 25 000 лева вместо за сумата
от 16 000 лева. С определение от същата дата /вж. протокола от о.с.з. л. 174 от
делото на СРС/ първоинстнационният съд е допуснал изменението на иска за
заплащане на обезщетение за пропуснати ползи.
За да възникне правото на обезщетение на основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД,
следва в обективната действителност да са осъществени следните материални
предпоставки: 1. наличие на действително облигационно правоотношение за
присъединяване на енергиен обект към електроразпределителната мрежа; 2.
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника - в процесния
случай неизграждане на съоръжения за присъединяване; 3. настъпването на
имуществени вреди – пропуснати ползи 4. причинна връзка между виновното
неизпълнение на договорното задължение и настъпването на вредоносния резултат.
Страните не спорят, че между тях е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за присъединяване на обект на производител на
електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.” АД –ДПЕРМ
**********/06.06.2012г. SAP № IB-32-12-40204, сключен на 06.06.2012 г., което
се установява и от представения по делото договор. Предмет на договора е
присъединяването на обект „Фотоволтаична инсталация на покрива на сграда – 30 kW в парцел VII от кв. 256 по плана на гр. Гоце Делчев към електроразпределителната мрежа
на „Ч.Р.Б.”АД. По делото се установи и, че на 28.12.2011 г. между страните е
сключен предварителен договор за присъединяване на енергиен обект за
производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа №
**********/28.12.2011 г. Съгласно чл. 3 от договора от 06.06.2012 г.
присъединяването следва да се извърши съгласно предварителен договор.
Техническите параметри на присъединявания обект са посочени в чл. 4 от
договора. Следователно е налице първата предпоставка за уважаване на предявения
иск.
Между страните е налице спор коя страна има задължението за изграждане на
съоръженията за присъединяване на обекта /фотоволтаична инсталация на покрива
на сграда/ и в какъв срок е следвало да стане това.
По отношение на това коя страна има задължението за изграждане на
съоръженията за присъединяване на обекта настоящият състав намира за правилен
изводът на районния съд, че задължението за изграждане на съоръженията за
присъединяване на обекта е в тежест на електроразпределителното дружество – „Ч.Р.Б.”
АД и за негова сметка, като само е
предвидена възможност производителя – ищеца изрично да поеме изпълнение на
определен вид проектни строителни и монтажни работи по присъединяването или
изграждане на съоръженията за присъединяване със съгласието на преносното или
съответното разпределително предприятие. Този извод се установява както от
тълкуването на разпоредбите на договора /чл. 16, чл. 18, чл. 36 ал. 2/, така и
съобразно неговата цел и правната уредба по чл. 60 ал. 4 и ал. 5 от Наредба №
6/09.06.2004г. действала до април 2014г. когато влиза в сила новата Наредба
№6/2014г. По същество в чл. 5 от договора, изменен с Анекс № 1 от 19.11.2013 г.
страните са посочили в какво се изразява присъединяването на обекта и какви
действия следва да бъдат извършени – на фасадата на сградата следва да се
монтира ШКД и електромерно табло, изгражда се кабелна линия и се поставя
електромер за измерване на произведената /консумираната/ електрическа енергия.
Според чл. 16 от договора, изменен с Анекс № 1 от 19.11.2013 г. Дружеството /”Ч.Р.Б.”
АД/ проектира и изгражда съоръженията за присъединяване описани в чл. 5, ал. 1
от договора. Ето защо настоящата инстанция приема, че именно ответникът ”Ч.Р.Б.”
АД има задължението по договора да изгради съоръженията за присъединяване на
обекта.
Задължението за изготвяне и съгласуване на работните проекти за изграждане
на съоръженията за присъединяване и одобряването им от компетентните органи
също е в тежест на ответника като до този извод първоинстанционния съд правилно
е достигнал, тълкувайки разпоредбата на чл. 60 ал. 1 от Наредба № 6/2004г.
/отм/ и чл. 62 ал. 1 от Наредба № 6/2014 г. Съдът правилно е приел, че
уговореното в чл.15 от договора касае хипотезата, в която дружеството ответник
следва да съгласува изготвените от производителя работни проекти за обекта само
в определена изрично посочена част /част – електрически уредби и инсталации на
обекта, засягаща монтирането на съоръженията и подхода към тях/, а не проект за
изграждане на съоръженията за присъединяване, които следва да се изготвят от
ответника и да се предоставят за съгласуване с производителя – чл.62 ал.2 от
наредба № 6/2014г. и чл.60 ал.2 от Наредба № 6/2004г. /отм/.
Неоснователно се явява направеното от ответника оспорване, че доколкото
ищецът не е изпълнил задължението си за изработване на инвестиционен проект –
част архитектурна, отнасящ се до монтиране на съоръженията за присъединяване и
подхода към тях, произтичащо от чл. 57, ал. 1, т. 4 от Наредба №6/09.06.2004
г., то той е неизправна страна по договора. Действително в чл. 57, ал. 1, т. 4
от посочената наредба след одобряване на инвестиционния проект възложителят на
електрическата централа в случаите по чл. 48 и 49 подава в преносното или съответното
разпределително предприятие писмено искане за сключване на договор за присъединяване,
към което прилага одобрен инвестиционен проект - част архитектурна, отнасящ
се до монтирането на съоръженията за присъединяване и подхода към тях.
Следователно ищецът е следвало да приложи посочения проект още преди
сключването на договора, като ответникът е имал възможност да откаже
сключването на договора поради непредставянето на необходимите документи.
Отделно от това посоченото задължение не произтича от договора и не може да се
приеме, че ищецът е неизправна страна.
По следващия спорен момент относно срокът, в който ответникът е следвало да
изпълни своето задължение за изграждане и въвеждане в експлоатация на
съоръжението за присъединяване, настоящата инстанция намира, че е необходимо да
се тълкуват разпоредбите на чл. 11 и чл. 12 от Договора. Съгласно чл. 12 срокът
за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е не
по-дълъг от заявения от производителя срок за въвеждане в експлоатация на
енергийния обект, посочен в чл. 11, който от своя страна е до 12 месеца от
подписване на договора или до 06.06.2013 г. С подписването на Анекс № 1 от
19.11.2013 г. страните са се съгласили да изменят чл. 5 от договора, като в
новата ал. 3 са уговорили, че промените в мястото и реда за присъединяване на
обекта удължават сроковете за присъединяване като новият срок е 2 месеца след
подписване на анекса. Неоснователно обаче се явява направеното от
въззивника-ответник оспорване, че не е изпаднал в забава от 06.06.2013 г., а от
по-късна дата – 19.01.2014 г. Действително страните са удължили срока за присъединява
с 2 месеца от подписването на Анекса № 1, но това не означава, че ответникът не
е бил в забава към датата на подписване на анекса. Напротив, подписването на
анекса е след като ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задължението
за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръжението за присъединяване.
През този период ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи.
Доколкото обаче ищецът претендира обезщетение за периода от 07.06.2013 г. до
28.08.2013 г., то настоящата съдебна инстанция следва да обсъди въпроса за
размера на обезщетението за претърпените през този период вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на
отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения, обезщетението
обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението,
като при недобросъвестност на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и
непосредствени вреди. Пропусната полза представлява неосъществено увеличаване
на имуществото на кредитора, но е необходимо за това увеличение да съществува
сигурност. Обезщетението по чл. 82 от ЗЗД цели да се поправят претърпените от
кредитора вреди, но без да се допуска обогатяването му за сметка на длъжника. В
решение № 67/22.04.2013г. по т.д.№ 28/12г. на ВКС, ІІ т.о. са изложени
съображения, че релевантният факт, при доказването на който би могъл да се
направи извод за настъпването на пропусна полза, е икономическият резултат от
извършваната дейност за процесния период, за който се претендира вредата,
съпоставен с резултата от предходен и следващ период. Съизмеряването на
пропуснатата полза с икономическия резултат за кредитора и забраната за
обогатяването му за сметка на длъжника, налагат извода, че за определяне на
обезщетението по чл.82 ЗЗД за пропусната полза биха могли да са от значение не
са само приходите, но и съотношението им с разходите, т.е. евентуалният
положителен резултат от дейността, представляващ печалбата на кредитора. Съобразно
приетата по делото съдебно-техническа експертиза първоинстанционният съд
правилно е приел, че за периода от 06.06.2013 г. до 28.08.2013 г., приходите от
евентуалната работа на Фотоволтаичната инсталация възлизат общо на 5974,65 лева. От приетата в
настоящото производство съдебно – техническа експертиза се установява, че
разходите за мрежови услуги за същия период са на стойност 158,24 лева.
Печалбата, която се формира и в която се изразява пропуснатата полза за ищеца,
е в размер на 5816,41 лева. За тази сума следва да се уважи предявения иск, а
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважeн иска за горницата до 5974,65 лева и потвърдено в останалата му част.
По разноските:
Въззивната жалба на ответника „Ч.Р.Б.“ АД е частично основателна, поради
което той има право на разноски за въззивното производство съобразно уважената
й част. Сторените разноски са за държавна такса в размер на 119.49 лева и за
депозит за вещи лица в размер на 300,00 лв., като ответникът претендира и
възнаграждение за юрисконсулт. Размерът на юрисконсулстко възнаграждение следва
да се определи съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв. Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и броя
проведени заседания, възнаграждението следва да се определи в размер на 100
лева. Следователно сторените от ответника разноски във въззивното производство са
в общ размер на 519.49 лв. От тях следва да му се присъди сумата от 13.75 лв.
съобразно уважената част на жалбата. На въззиваемата страна – ищец следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба на
ответната страна срещу първоинстанционното решение, изразяваща се в изготвяне
на отговор, но не и разноски за защита и съдействие за изготвяне на подадената
от него въззивна жалба и процесуално представителство, тъй като последната е
неоснователна. Доколкото в договора за правна защита и съдействие не е
уговорено каква част от възнаграждението от 1 700 лв. е за защита по депозираната
от ответника въззивна жалба, следва да се приеме, че половината от договореното
и платено възнаграждение или 850,00 лв. е за защита по жалбата на насрещната
страна. Съобразно неоснователната част на въззивната жалба на ответника, на
въззиваемата страна – ищец се дължат разноски в размер на 827,49 лева.
При този изход на спора следва да се преразгледат и разноските в
първоинстанционното производство. Предявеният иск е отхвърлен за разликата над
сумата от 5816,41 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева. Ищецът е
направил разноски в общ размер от 2600,00 лв. /1080,00лв. – държавна такса,
520,00 лв. –внесени депозити за възнаграждение за вещо лице и 1000,00 лв. –
платено адвокатско възнаграждение/. С оглед уважената част от иска на ищеца се
дължат разноски в размер на 604,90 лева за първоинстанционното производство,
поред което решението на СРС следва да се отмени и в частта, с която ответникът
е осъден да заплати на ищеца разноски за разликата над 604,90 лв. Ответникът
също е направил своевременно искане за присъждане на направените от него разноски,
които са в общ размер на 1850,00 лв., от които 750,00 лв. – депозит за
възнаграждение за вещи лица и 1100,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение
съгласно Наредба № 1/2004 г. С оглед отхвърлената част на иска, на последния се
дължат разноски в размер на 1419,58 лева за производството пред СРС. Ето защо, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника неприсъдената част от разноските
за СРС, която е в размер на 11,71 лв.
На основание чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав следва да се
произнесе и по разноските, направени пред Върховния касационен съд, съобразно
изхода на спора. Пред ВКС ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1350 лева, от които половината /675,00 лв./са за защита по
касационната жалба на ответника, а другата половина за защита и процесуално
представителство по депозираната от него касационна жалба, по която не е
допуснато касационно обжалване. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер от 106,00 лева.
Ответникът е направил разноски за
държавна такса в размер на 149,48 лв. и претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се определи съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с
чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер
на 100,00 лв. От тези разноски той има право на сумата от 114,70 лева,
съобразно отхвърлената част на иска.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-Г въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № ІІ-57-118 от 12.02.2016 г. по гр.д. № 36130/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 57 състав, в частта, в която „Ч.Р.Б.„ АД е осъдено
да заплати на „Е.“ ЕООД, на основание чл.82 от ЗЗД разликата над сумата от
5816,41 лева до сумата от 5 974,65 лв., представляваща обезщетение за
претърпени пропуснати ползи - непроизведено и продадено количество
електроенергия, поради неизпълнение на договорно задължение за изграждане на
съоръжения за присъединяване на енергиен обект по договор от 06.06.2012г. за
периода 06.06.2013г. - 28.08.2013г., както и на основание чл.214 ал.2 от ГПК
законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2013г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта, с която „Ч.Р.Б.„ АД е осъдено да заплати
на „Е.“ ЕООД разноски за разликата над 604,90 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.“ ЕООД против „Ч.Р.Б.” АД иск с правно чл. 79, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД за разликата
над 5816,41 лева до 5 974,65 лв./ или за сумата от 158,24 лв./,
представляваща обезщетение за претърпени пропуснати ползи - непроизведено и
продадено количество електроенергия, поради неизпълнение на договорно
задължение за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект по
договор от 06.06.2012г. за периода 06.06.2013г. - 28.08.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата от 28.08.2013 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Е.“ ЕООД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 сумата от 933,49
лева, представляваща направени разноски във въззивното и касационното
производство.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 140,16
лева, представляваща сбора от неприсъдената част от разноските пред СРС и направени
разноски във въззивното и касационното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ІІ-57-118 от 12.02.2016 г. по гр.д. № 36130/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 57 състав в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките по чл.
280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.