№ 16160
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря И. И. И.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110115949
по описа за 2023 година
Предмет на делото са искове от *** с ЕИК *** срещу *** с ЕИК *** както следва: главен по
чл. 79 вр. с чл. 88 ЗЗД за заплащане на 7910 лева. Претендира законна лихва от завеждането
на иска и разноски.
Ищецът твърди, че сумата е преведена по неформален Договор – заявка за обучение на д-р
М. Н. като лекар по дентална медицина, което да се осъществи от ответното дружество на
25-27 юли 2022г, на 10-14 октомври 2022 г. и на 09-14 януари 2023г. Преведена е сумата с
плащания от 27.06.2022г. в размер на 4705 лева и от 17.08.2022г. в размер на 4705 лева.
Твърди, че било настъпило обективно обстоятелство – раждане на второ внуче и пътуване в
чужбина по този повод за участника в обучението. Така тя не взела участие в него. Поискала
връщане на сумата. Впоследствие обаче взела участие в друго обучение, организирано от
ответника на 9-10 юли 2022г., което било на стойност 1500 лева, които били приспаднати от
първоначално заплатените 9410 лева и така останала дължима сума в исковия размер.
Ответното дружество взема становище за неоснователност. Сочи, че е изпълнил точно
задълженията си по договора за обучение и по субективни причини представител на
ищцовата практика не е взел участие в него. Заявява още, че дори и да е имало някакви
субективни пречки за самата д-р М. Н., дружеството – ищец и страна по договора за
обучения , можело да изпрати друг свой представител. Моли искът да бъде отхвърлен,
претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
1
фактическа страна следното.
Страните не спорят по основните факти: сключен е Договор за обучение, което се състои от
три модула – първи, който се провежда за периода 25-27 юли 2022г., втори - на 10-14
октомври 2022г. и трети - на 09-14 януари 2023г. Обученията се установява по приложение
от ответника присъствени списъци на л. 78 и следващите от делото.
Между ищцовата практика /а не д-р М. Н./ се установява да е сключен договор за
провеждане на горното обучение, като дължимата такса е преведена от дружеството на два
пъти – с проформа фактура № ********** и с платежно нареждане от 27.06.2022г. в размер
на 4705 лева с ДДС и с проформа фактура № ********** и с платежно нареждане от
17.08.2022г. в размер на 4705 лева с ДДС. Така цялата дължима сума за обучението е била
налична с второто плащане.
Между страните се води активна кореспонденция, като изходящата такава от ищцовата
практика винаги е от самата д-р М. Н.. Така последната със свой имейл пред започването на
обучението съобщава на представител на ответника, че щяло да й се ражда внуче и трябвало
да пътува в чужбина, поради което не можела да присъства на първия модул на обучението
през м. юли. Разбрали се при това положение да присъства на сходно обучение, което ще й
позволи активно включване във втори и трети модул. То се провело на датите 9-10 юли
2022г., но което д-р М. Н. присъствала. Това обучение струвало 1500,00 лева, които по
взаимна уговорка били зачетени като платени.
След това за следващия модул 10 -14 октомври 2022г. бил представен при ответното
дружество Болничен лист за д-р М. Н. с предписан домашно-амбулаторен режим за периода
06.10.2022г. – 14.10.2022г. поради „нарушение на вестибуларната функция“. Тя не
присъствала и на втория модул. Водена е кореспонденция по електронен път за това.
Така се стига до 18.11.2022г., когато д-р М. Н. – управител на *** ***д-р М. Н. отправя чрез
ч.с.и. М.н Петков с рег. № *** и район на действие СГС, до д-р *** – управител на ***,
покана за изплащане – връщане на сумата, платена за обучението – 9410 лева. Ответното
дружество отказва да ги заплати.
По показанията на изслушания по делото свидетел Д. Г. – близка на д-р М. Н., се сутановява
само, че изтъкнато държавният служител – свидетелката *** е давала приятелски
юридически консултации на д-р М. Н., която я помолила да провери общите условия на
дружеството – обучител и да й каже „има ли нещо“. Тя установила, че съдържанието на
същите било различно преди и след 8-ми ноември 2022г., което и споделила със своята
близка. Според прочетеното условията били следните: първоначално имало срок 30 дни, в
който преди началото на обучението е било възможно да се върнат парите като се заяви
невъзможност за участие. Впоследствие имало три възможности: 10% при неявяване за
повече от 10 дни, след това 20 % за под 10 дни и 50% без да е фиксирано срок на
предизвестие.
Свидетелката на ответника – Д. М. – служител в ответното дружество като административен
асистент дава следните сведения. Спомня си самото обучение, което се провело на три
2
модула. Имало двама чуждестранни лектора, осигурени материали, пациенти за работа,
кетъринг за всеки участник. Обучението се провело целодневно в офиса на дружеството в
гр. *** Спомня си, че д-р М. Н. е заплатила цялата такса, но присъствала само на
заместващо основното обучение, както се били разбрали с управителя д-р ***. Тези уговорки
й станали известни от д-р М. И.. Спомня си още, че д-р М. Н. следвало да присъства на
практически модул на 7-8 октомври, но се отказала предния ден, като пратила имейл в края
на работния ден към 17 часа.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
При предявения иск ищецът следваше да докаже, че между страните е сключен
валиден договор за възлагане с определено съдържание, по който има обективни пречки за
неизпълнение на задължения и така – основание за връщане на платеното.
При комплексен анализ на писмените доказателства съдът достигна до следните изводи.
Между страните действително има сключен Договор за провеждане на обучение при
посочените времеви параметри – на три отделни модула за общо сумата от 9410 лева.
Същият страните не спорят, че е сключен между „*** *** ***.
Цялостната аргументация на ищцовата страна се гради на възникнали според нея обективни
фактори, които я възпрепятствали да участва на първи модул /раждане на внуче и пътуване в
чужбина/, които обаче се случили със самата д-р М. Н. като представител на ищцовото
дружество. Дали тя е цялата практика или в нея участват и други ***, е ирелевантно.
Същественото е, че тук договорът е сключен от юридическото лице – ***, а не от самата д-р
М. Н., за да може да се изтъкват някакви пречки от обективен характер. Така се налага
извод, че пречка за явяване на първи модул за юридическото лице – участник в обучението
не се доказват. Действително е могла да прати някой друг, който впоследствие да предаде
ценните знания, щом единият представител не може да присъства. Отделно от това съдът
намира за необходимо да посочи, че „раждане на внуче и пътуване в чужбина“ изобщо не е
обективна пречка, която би могла да обоснове отсъствие на обучаващ се /ако тя бе страна по
договора, а не практиката/. Първо, това е събитие в семейната сфера на всеки, второ –
раждането пердполага предвидимост поне 9 месеца преди това и записването на обучения на
бъдещата баба си е изцяло по нейно желание и по нейни разчети и трето – това, че трябвало
да пътува в чужбина също е изцяло субективна причина. Доброволната емиграция не е
фактор, с който трябва да се съобразява който и да е извън семейството.
В случая най-същественото е, че обучителят – ответник е изпълнил всяко едно свое
задължение и е провел курсовете така, както са се уговорили. Тук е мястото да се отбележи,
че според настоящия състав процесният договор е бил такъв при индивидуални условия, а
не при общи. Това е така, защото дори при първоначалното разместване и взетото от д-р М.
Н. участие в обучение по-рано от първия модул, става ясно, че страните свободно договарят
и допълват съдържанието на договора помежду си. Едва ли за другите участници е стояла
3
възможността при обективна пречка да се явят на обучението, по общи условия да им се
осигури участие в заместващо такова.
Друго важно тълкуване е, че самото обучение е едно цяло от юли 2022г. до януари 2023г.,
просто се провежда на 3 отделни модула. Затова невземането на участие в първите два е
пречка за участието в третия. Така може да се говори за „отправяне на предизвестие“
валидно само преди самото начало – м. юли 2022г. Тогава представителят на ищцовото
дружество е заявил, че няма да присъства в края на м. юли, а е присъствал по предложение
на обучителя в началото. Така до момента, в който последния ден преди 07.10.2022г., когато
започвала практическа част на втори модул, д-р М. Н. не подава болничен лист и не заявява
в 17,00 часа на 06.10.2022г., че няма да може да дойде, няма индикации, че има съществени
обективни пречки за присъствие и отново – за всички представители на „*** *** – д-р М. Н.
***, а не само за д-р М. Н.. Договорът е сключен с дружеството, а не с нея. По никой начин
ответникът не е заявявал, че обучението важи само за д-р М. Н., напротив – ако нейната
практика бе изпратила друг представител, нямаше да има основание той да не вземе участие
в обучението. По изложеното отправената покана чрез ч.с.и. на 18.11.2022г. и съдържащото
се в нея заявление, че отново само д-р М. Н. няма да присъства на обучението м. януари
2023г. няма никакво валидно отлагателно действие – това е само част от цялото обучение и
не е самостоятелно такова. Валидно „предизвестие“ – само преди първия модул м. юли
2022г.
И най-накрая в анализа хронологично следва да спомене, че ищецът превежда и втората
сума – така потвърждава, че участва при предложените от обучителя условия.
По изложеното се налага извод, че изправната по договора страна е ответникът –
изпълнил е всички условия, а за ищеца не са настъпили обективни пречки за изпълнение
/вземане участие в обучението/, за да се сбъдне общото основание за заплащане на
претендираната сума от 7910 лева като дължима да се върне такса за неосъществено
обучение.
Въз основа на горното искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските
При този изход на делото и направеното искане, на ответника се дължат разноски. Същият
претендира 1320,00 лева адвокатско възнаграждение, заплащането на които е доказано по
делото и така същите подлежат на присъждане.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 88 ЗЗД, предявен от *** с ЕИК ***, и седалище: гр.
***, представлявано от управителя д-р М. Ж. Н., срещу *** с ЕИК ***, със седалище: гр.
4
***, представлявано от управителя д-р ***, последното ДА ЗАПЛАТИ сумата 7910,00
/седем хиляди деветстотин и десет/ ева, дължими по Договор за обучение на три модула:
25-27 юли 2022г., втори - на 10-14 октомври 2022г. и трети - на 09-14 януари 2023г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК от *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК
*** сумата 1320,00 /хиляда триста и двадесет/ лева разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5