№ 482
гр. Бургас , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120202925 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба от АЛ. ГР. К. ЕГН ********** против
наказателното постановление № 21-0769-000762/26.04.2021г. на Началник Група към
ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
С жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че не му била дадени възможност да
изложи възраженията си. Бил в заблуждение за това кой бил действителния собственик на
МПС. Закупил автомобила от С.М., а той от своя страна го бил купил от Н.С., но последната
сделка не била регистрирана в КАТ. Жалбоподателят търсил М. да си уредят отношенията,
но неуспешно като сключил и застраховка ГО за автомобила. АУАН бил съставен на
17.10.2020г., а НП било издадено на 26.04.2021г., поради което не бил спазен срока по чл. 34
ЗАНН. Претендира се отмяна на НП и заплащане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, за него се явява адв. М. М..
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Депозирано е писмено становище, с което жалбата се намира за неоснователна, а в случай,
че жалбата се намери за основателна се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Собственик на лек автомобил Пежо 106 с рег. № **** е Н.С., а видно от справката
представена от АНО предстоящ собственик е С.А. М..
На 17.10.2020г. била извършена проверка от св. И.Г., около 16:20 в гр. Бургас,
1
бул.Мария Луиза в посока ул.Индустриална, при която се установило, че А.К. управлявал
л.а. Пежо 106 с рег.№ **** собственост на С.А. М., ЕГН ****, който не е регистриран по
надлежния ред - с прекратена регистрация от 02.10.2019г. по чл.143.ал.15 от ЗДвП.
Свидетелят Г. на 17.10.2020г. съставил АУАН срещу А.К. като посочил, че е нарушил
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗАНН като връчил и препис от АУАН. К. вписал възражение,
че не знаел, че автомобилът е спрян от движение и имал платена застраховка ГО. Представя
се застрахователна полица с жалбата №BG/30/119002762542, съгласно която е налице
валидно сключена застраховка ГО за автомобилистите за лек автомобил с рама *****, който
номер на рама съвпада с посочения в представената справка л. 17 за МПС с рег. № ****.
Застраховката е с валидност 29.09.2019г. до 29.09.2020г.
Друга полица е представена с възражение от страна на жалбоподателя срещу АУАН а
именно № BG/03/120002791586 за периода 03.10.2020г. до 02.10.2021г. за МПС с рама
******* като е видно, че този номер на рама на автомобила не съвпада с номера на рама на
автомобил с рег . № ****.
С АУАН бл. № 308670/29.09.2019г. и НП № 19-0769-005841 / 10.12.2019г. е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя за това, че на 29.09.2019г. управлява МПС с
рег. № **** с прекратена регистрация от 25.09.2019г., което НП е било обжалвано от
жалбоподателя и е отменено с Решение № 467/21.04.2020г. по НАХД № 388/2020г. на БРС в
сила от 05.06.2020г., с което съдът е приел, че жалбоподателят не е знаел за служебно
прекратената регистрация на автомобила.
АНО е намерил, че по отношение на установеното на 17.10.2020г. нарушение се касае
за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, поради което съгласно докладна записка л. 20
преписката е била изпратена на БРП.
С постановление л. 16 от 05.04.2021г. на прокурор при БРП е отказал да се образува
досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК поради липса на субективна
страна престъплението като липсвали доказателства, че К. бил уведомен за служебно
прекратената регистрация на автомобила. Прокурорът обаче е намерил, че е налице
основание за реализиране на АНО на К. за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и преписката е
изпратена на сектор Пътна полиция при ОД МВР Бургас.
АНО е възприел описаните в АУАН факти и на 26.04.2021г. е издал обжалваното НП, с
което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
главни доказателства.
НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма.
Съдът по възраженията на жалбоподателя намира на първо място за неоснователно
възражението, че се касае за нарушение, за което вече е бил наказван. В случая се касае за
отделно деяние, което е реализирано на 17.10.2020г. като е посочена и друга дата на
прекратяване на регистрацията 02.10.2019година. Отделно от посоченото съгласно чл. 18
ЗАНН ако едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая не се касае за ангажиране
на отговорност на жалбоподателя за нарушение, за което вече е бил привличан, поради
което и доводите в тази насока съдът оценява като неоснователи.
2
По възражението, че не е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗАНН при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор. Веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят
от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора.
В случая по делото е представена докладна записка, в която се съдържат констатации,
че административния орган приема, че вероятно се касае за престъпление и затова
материалите са били изпратени на БРП. Липсва обаче прекратяване на
административнонаказателното производство.
В същото време с представеното постановление на прокурор при БРП се приема, че
липсват данни за престъпление и е отказано образуване на ДП, т.е. в периода, в който
материалите са изпратени за проверка от БРП не са спирали да текат сроковете по чл. 34
ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК,
„възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е
престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 ЗАНН. Докато
продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл.
34 ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 ЗАНН, която
забранява на административнонаказващите органи да образуват
административнонаказателно производство, когато за същото деяние е възбудено
наказателно преследване. Това означава, че започването или продължаването на
административнонаказателното производство зависи от завършването на предварителното
или съдебното производство.”
Ето защо срокът по чл. 34 ал.3 от ЗАНН би спрял единствено ако РП Бургас беше
образувала наказателно производство по изпратената преписка. Доколкото, обаче, това не е
сторено, липсва образувано наказателно производство, наказващият орган е бил длъжен да
следи служебно за изтичането на срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, за да издаде НП при
съблюдаване на тази норма. Така, при установено нарушение на 17.10.2020 година (по
АУАН), срокът по чл. 34 ал.3 от ЗАНН е изтекъл на 17.04.2021 година, а НП е издадено на
26.04.2021г. (в този смисъл Решение № 96 от 26.01.2017 г. по н. д. № 2423 / 2016 г. на
Административен съд – Бургас; Решение от 28.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 535 / 2021 г. на
Административен съд – Хасково и др.). Съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015г. с
изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат
реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността,
следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно
правоотношение изобщо. Ето защо предвид изтичането на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН НП е
било издадено в нарушение на закона и следва да се отмени.
Настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление би било
законосъобразно, само ако административнонаказващият орган бе изпълнил императивното
си задължение да прекрати административнонаказателното производство по реда на чл.33,
ал.2 от ЗАНН, а в последствие въз основа на прокурорското постановление за отказ да се
образува досъдебно производство, да състави наказателно постановление по реда на чл.36,
ал.2 от ЗАНН. В случая, тъй като е съставен АУАН, наказателното производство би било
законосъобразно и ако административно наказателното производство не е прекратено, но
НП е издадено в 6 - месечния срок от съставянето на АУАН.
3
Тъй като това не е сторено НП незаконосъобразно ангажира отговорността на
жалбоподателя извън сроковете, установени в чл. 34, ал. 3 ЗАНН и следва да се отмени.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. С оглед
отмяната на НП право на разноски има жалбоподателят, който претендира разноски в размер
на 300 лева адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение като съдът прецени чл. 18 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и изчисли, че
същото е в минималния предвиден от закона размер, поради което следва да се присъди
изцяло.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателното постановление № 21-0769-000762/26.04.2021г. на Началник
Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на АЛ. ГР. К. ЕГН **********
за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4