РЕШЕНИЕ
№ 3620
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110216165 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ************ срещу наказателно
постановление(НП) № 733993-F737508 от 31.10.2023 г., издадено от началник
на отдел "Оперативни дейности"- София, Дирекция "Оперативни дейности" в
ГД "Фискален контрол" на НАП, с което на основание чл. 185,ал.4 вр. ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е
наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева за
нарушение на чл.118,ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление e неправилно и
незаконосъобразно. Отправено е искане за цялостна отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от процесуален представител. Привеждат допълнително
аргументи за цялостна отмяна на НП.Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
процесуален представител, който оспорва наведеното в жалбата, а в хода на
1
съдебните прения пледира за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като изслуша доводите на страните, служебно провери
атакуваното наказателно постановление, прецени поотделно и в съвкупност
събраните доказателствени материали, съобрази законовите разпоредби, прие
за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 06.10.2023 г. в 10: 51 часа свидетелката З. Н. . (на длъжност
"старши инспектор по приходите" в НАП при ЦУ) извършила проверка в
търговски обект – магазин за битови стоки, находящ се в гр. София,
стопанисван от ************В хода на проверката старши инспектор З. Н.
направила контролна покупка на химикал на стойност 1.20 лв., за която
заплатила в брой. Плащането е прието за сметката на ************** като за
извършената покупка не бил издаден фискален касов бон от монтираното и
функциониращо в обекта фискално устройство (ФУ) модел " DATECS DPKL"
с инд. номер (ИН) ***************** и номер на фискалната памет
***************** регистрирано в НАП. Видно от контролната лента на
електронен носител (КЛЕН) за деня, сумата от контролната покупка не е
отразена на ФУ чрез издаване на фискална касова бележка.
За установените при проверката обстоятелства е съставен протокол за
извършена проверка /ПИП/ от 06.10.2023 г.
На 06.10.2023 г г., след като преценилa наличието на данни за
административно нарушение, св.З. Н. съставила против
дружествотожалбоподател акт за установяване на административно
нарушение от същата дата за нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС.
Със заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП са определени длъжностните лица, упълномощени да издават НП за
административни нарушения по ЗДДС, както и длъжностните лица, които
имат правото да съставят АУАН за такива нарушения.
С НП № 701354-F693790/28.04.2023 г., влязло в законна сила на
05.06.2023 г. Дружеството е санционирано за за същото по вид нарушение
2
Въз основа на съставения АУАН, на 10.10.2023 г. началник на отдел
"Оперативни дейности"- София, Дирекция "Оперативни дейности" в
ГД "Фискален контрол" издал процесното НП в което са посочени
обстоятелствата по проверката, фактическото описание на административното
нарушение (неиздаването на фискален бон за контролната покупка на
процесните дата, място и време, от наличното ФУ), правната квалификация на
нарушението (чл.118,ал.1 от ЗДДС), като изложените в НП обстоятелства
относно нарушението възпроизвели тези от АУАН, и на основание чл. 185,
ал.4 вр. 1 от ЗДДС на жалбоподателя – нарушител е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.
Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания по делото свидетел Т. К., както и приобщените по
надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства:
съставения АУАН, протокол за извършена проверка, дневен финансов отчет,
опис на касова наличност, заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, писмено предупреждение, писмена
декларация,.
Съдебният състав подложи нмателна преценка депозираните
показания на свидетеля К., извършил проверката и съставил АУАН, и пряко е
възприел обстоятелствата, свързани с процесното нарушение. Показанията му
съдържат необходимата доказателствена информация за случая, обективни са
и логични, и намират опора в доказателствената маса по делото, поради което
съдебният състав ги кредитира изцяло.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото
служат и събраните писмени доказателства, надлежно приобщени по
съответния процесуален ред, спомагат за проверка на гласните доказателства
и за техния анализ в пълнота, и затова съдът основа своите фактически изводи
и въз основа на посочените по-горе писмени доказателства.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът прави
следните изводи от правна страна:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена от легитимирано
3
юридическо лице (наказаното търговско дружество), при спазване на срока за
обжалване по ЗАНН и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен
контрол) административнонаказващ акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено в съответствие с изискванията на
процесуалния закон, като съдът от първа инстанция, след извършената
служебна проверка, не констатира допуснати в административната фаза на
административнонаказателното производство по ангажиране на
отговорността на жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните
правила досежно компетентността на длъжностното лице, съставило АУАН,
респективно издалия НП. Актът е съставен от компетентно лице, на длъжност
"старши инспектор по приходите" в НАП при ЦУ, е длъжностно лице, което на
основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС може да съставя АУАН; обжалваното НП е
издадено от началника на отдел "Оперативни дейности"- София, Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което е спазена законовата
разпоредба на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, тъй като това е лице, което е
"оправомощено" съгласно заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020 г. от
изпълнителния директор на НАП да издава наказателни постановления. В
обобщение, настоящият състав на съда намира за спазени изискванията,
залегнали в разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН.
Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 2 от ЗАНН за
съставяне на АУАН в тримесечен срок от откриване на нарушителя и две
години от извършването на процесното "данъчно нарушение". В срока по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и НП.
Съдебният състав прецени, че съставеният АУАН съдържа законовите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН, а издаденото въз основа на него НП – тези
по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, вкл. обстоятелствата по извършеното нарушение и
описанието му, както и законовите разпоредби, които са нарушени, без да са
налице противоречия във "фактическото и правното описание" на
административното нарушение, вкл. отразяването на неговите обективни
характеристики. В тази връзка липсват допуснати съществени нарушения на
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Няма наличие на
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до засягане правото
на защита на дружеството-жалбоподател. При издаването на НП не се
4
установява нарушение на законовите разпоредби, като същото съдържа
изискуемите реквизити, вкл. и относно посочването на обстоятелствата при
извършване на нарушението и неговото описание. В НП се съдържат данни за
датата и мястото на извършеното нарушение, фактическо описание на
обстоятелствата и правна квалификация на извършеното. Още повече, АНО е
мотивирал приемането на изложената фактическа обстановка, като подробно е
описал и писмените доказателства, на които се е позовал (ПИП, КЛЕН и т. н
Този съдебен състав намира, че обжалваното НП е постановено и в
съответствие с изискванията на материалния закон. Разпоредбата
на чл.118,ал.1 от ЗДДС предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да го съхранява до напускането на обекта. В
административнонаказателното производство по безспорен начин е доказано,
че жалбоподателят е стопанисвал търговски обект, извършил е продажба на
стока , но тази продажба не е регистрирана и отчетена чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство.
Съдът намира, че съставът на административното нарушение, за което
е съставен АУАН и е издадено НП, се явява доказан. Събраните по делото
доказателства, при липсата на опровергаващи ги, водят до единствения извод,
че жалбоподателят, от обективна страна, е осъществил състава на нарушение
по чл.118,ал.1 от ЗДДС доколкото тази разпоредба го е задължавала като
търговец да издаде фискална касова бележка от ФУ в стопанисвания
търговски обект за извършената покупка на сочения по-горе артикул и
плащането на съответната цена, но това не е било сторено. Нарушението се
явява формално (на просто извършване), поради което настъпването на
определен вредоносен резултат не е изискване за съставомерност. Само за
пълнота на изложението, настоящият съдебен състав не счита за необходимо
да коментира субективната страна на нарушението, доколкото същото е
извършено от юридическо лице, а отговорността на юридическите лица се
явява обективна (безвиновна) отговорност.
Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда
5
налагане на административно наказание – или "глоба" (за физическите лица,
които не са търговци), или "имуществена санкция" (за юридическите лица и
едноличните търговци) за лице, което не издаде фискална касова бележка
(фискален бон), като размерът на предвиденото наказание "имуществена
санкция" е от 500 (петстотин) до 2 000 (две хиляди) лева.
Съласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 4 препращаща към
ал. ал. 1 от същия текст, при повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата
е от 400 до 2000 лв., а на имуществената санкция - от 2000 до 8000 лв.
Дефиницията за този квалифициращ деянието признак от обективната
страна на нарушението е уредена в § 1, т. 35 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДДС, съгласно която: ""Повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което
лицето е било наказано за същото по вид нарушение". Вконкретния случай
деяниетоне извършено, след като дружеството е санкционирано с НП №
701354-F693790/28.04.2023 г., влязло в законна сила на 05.06.2023 г за същото
по вид нарушение.
С атакуваното НП на дружеството – жалбоподател е била наложена от
наказващия орган имуществена санкция в минималния размер - от 2000 лева.
Съдът счита, че коментираният размер на административно наказание ще
изиграе дисциплиниращ за търговеца ефект да не извършва отново подобни
нарушения и, в този смисъл, АНО правилно е приложил санкционната
разпоредба.
Не може да се приеме, че намира приложение институтът на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се установяват
нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито такива,
които правят обществената опасност на нарушението значително по-ниска в
сравнение с обичайните нарушения от подобен вид.
При този изход на спора, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна, по което съдът има задължението да
се произнесе, се явява основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
6
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ (разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.2006 г.).
Разпоредбата на чл. 27е от Наредбата предвижда възнаграждение за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 150 лв. Настоящият състав счита, че делото не се характеризира с особена
фактическа и правна сложност, също така взе предвид и броя на проведените
заседания, поради което определя на въззиваемата страна (ЦУ на НАП- гр.
София) да бъде изплатена сумата от 80 лв., представляващи направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
При законосъобразно проведено административнонаказателно
производство, без допуснати процесуални нарушения на правилата от
съществен характер и при приложен правилно материален закон, с
категорична установеност на нарушението и на неговия автор, атакуваното
НП следва да бъде потвърдено, затова на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно
наказателно постановление № 733993-F737508 от 31.10.2023 г.,
издадено от началник на отдел "Оперативни дейности"- София, Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП, с което на
основание чл. 185,ал.4 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) на************ е наложено наказание "имуществена санкция" в
размер на 2000 лева за нарушение на чл.118,ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА *********** да заплати на Национална агенция по
приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – Софияград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7