Решение по дело №850/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационната жалба на Н. Й. А., [ЕГН], от гр. Пловдив, ул. „Н. Коперник“ № 18, ет.6, ап.29, против Решение № 339/08.03.2024 г., постановено по АНД № 4973/2023 г. по описа на ПРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0438-000548/02.08.2023 г. на Началник с-р в ОДМВР Пловдив, 03 РУ, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон и се иска отмяна на решението на ПРС, постановяване на решение, с което да бъде отменено НП.

Основното оплакване на касатора е за неправилна интерпретация на фактите по случая установени въз основа на събрания по делото доказателствен материал. Според жалбоподателя и двамата свидетели са имали видимост към секциите на сфетофара обратно на посоката на движение на спрения автомобил, не заявяват да са имали пряка видимост към секциите на светофара с чийто сигнал водача е следвало да се съобразява. Според жалбоподателя е налице предполагаема синхронизация на светлинните сигнали, без да става ясно времето на превключване. Оспорва се способа за установява вида на светлинния сигнал чрез показанията на разпитаните в първата съдебна инстанция свидетели. Поддържа се, че е налице недоказаност на административното нарушение и поради това че не са приобщени записите от камерите на кръстовището на което е допуснато нарушението тъй като се съхранявали за период от 20 дни, което не може да бъде интепретирано неблагоприятно за жалбоподателя.

Иска се отмяна на обжалваното Решение.

В о.с.з жалбоподателят се явява лично и поддържа оплакванията си.

Ответникът по касационната жалба Началник сектор при 03 РУ на ОДМВР – Пловдив чрез юрк. И. П. оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:

Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно постановление № 23-0438-000548/02.08.2023 г. на Началник с-р в ОДМВР Пловдив, 03 РУ, с което на жалбоподателя, на основание с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки;

От фактическа страна в хода на първоинстанционното производство е било установено, че на 27.06.2023 г. в гр. Пловдив жалбоподателят управлявал лек автомобил „АУДИ А6 АВАНТ“ с рег. № *** като се движил по бул. „България“ в посока изток-запад. Около 11:45 ч. той се намирал на кръстовището на бул. „България“ и ул. "Васил Левски", като на същото преминал на забраняващ червен сигнал на светофарната уредбата, която работила в нормален режим. Посоченото било възприето от свидетеля Т. И. М. и колегата му св. И. В. П., които осъществявали функциите си по контрол на движението непосредствено след кръстовището като били позиционирани на бул. „България“ от западната страна на пътното платно в посока „Пазарджишко шосе“. Св. М. спрял управляван от жалбоподателя автомобила и установил самоличността на водача. На последният бил обяснен механизмът на нарушението, а за установеното, в присъствието на водача, бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА бл. № 848684/27.06.2023 г., в който било посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от А., който възразил, че бил преминал на жълт сигнал. В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал допълнителни писмени възражения. За извършеното нарушение било издадено процесното НП, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Отразено било, че на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са били отнети общо 10 точки

За да потвърди НП въззивният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, а нарушението е доказано по несъмнен начин и е квалифицирано правилно със съответно приложена за това санкционна норма. Прието е, че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства, писмени доказателства за светофарната уредба на кръстовището на бул. „България“ и на ул. „Васил Левски“. Направен е подробен анализ на свидетелските показания като първостепенният съд е обосновал защо кредитира една част от тях, предвид характера на извършваната от контролните органи дейност и установената видимост към пътното платно и към светофарната уредба, включително правилно е бил възприет факта затова че свидетелите от години работят в този район като светофарната уредба на конкретното кръстовище променя сигналите си по едно и също време и от двете си страни, и от изток и от запад, без никакво закъснение въз основа на което е посочено по какъв точно начин свидетелите са възприели нарушението извършено от жалбоподателя. Отчетена е законовата презумпция на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, както и липсата на възможност за прилагане на института на маловажния случай.

Решението е правилно. Касационната инстанция споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях. В хода на касационното производство не се установиха основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е мотивирано и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния и на процесуалния закон.

Оплакванията на жалбоподателя са неоснователни. Показанията на св. М. и св. П. не съдържат данни затова дали са имали видимост конкретно към секциите на светофара с чийто сигнал жалбоподателят е следвало да се съобразява, но това не означава че св. П. не е възприел нарушението, тъй като в показанията си изрично заявява, че е бил спрял заедно с колегата си св. М. след кръстовището, посока „Пазарджишко шосе“ и са наблюдавали автомобилите, които минават през него от платното в което са спрели, като за автомобилите в насрещното платно имат пряка видимост към светофарната уредба. Подробно св. П. обяснява механизма на организация на движението при работеща светофарна уредба като уточнява, че се гледа секцията за ляв завой, която пуска автомобилите едновременно с тези които се движат посока „Пазарджишко шосе“, при което, когато светне зелена разрешителна за преминаване светлина за наляво означава, че за автомобилите които се движат направо – какъвто е бил автомобилът управляван от жалбоподателя е светнало червено. Св. М. си спомня, че колите по ул. „Васил Левски“ са тръгнали да преминават, тъй като им е светнало зелено, когато жалбоподателят е преминал през кръстовището, при което тези коли се е наложило да спрат, за да го пропуснат в резултат на което е можело да възникне ПТП. В допълнение свидетелят М. си спомня, че процесната светофарна уредба по едно и също време променя сигнала си независимо от посоката на движение – дали е изток – запад или запад-изток. Следователно и съдът правилно е кредитирал показанията на двамата свидетели, тъй като при съвкупната им преценка следва единственият възможен извод затова, че светофарната секция за жалбоподателя е подала забранителен червен сигнал, при което жалбоподателят вместо да спре е продължил движението си с което е допуснал нарушението на чл. чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В подкрепа на тези показания е снимката на л. 6 от АНД № 4973/2023г. по описа на РС – Пловдив на която ясно се вижда, че при светещ зелен светофар посока запад – изток, автомобили в кръстовището от ул. В. Л. няма, а автомобилите с движение изток – запад / Пазарджишко шосе/, какъвто е процесния случай, преминават през кръстовището, т.е въпреки липсата на видимост от снимката за светофарната уредба е установено, категорично за автомобилите с тази посока на движение е налице зелена светлина

Следователно, след като свидетеля М. е имал пряка видимост към светофарната уредба на пътното платно посока запад – изток и която уредба е била със забранителен червен сигнал за преминаване, то без всякакво съмнение е че такъв забранителен сигнал е имало и за насрещно движещите се автомобили, какъвто е този управляван от жалбоподателя.

Липсата на видеоматериал, не може нито да е във вреда на жалбоподателя, нито в негова полза. Невъзможността обективно да бъде приобщен доказателствен източник има отношение единствено към доказателствената тежест, в случая съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е налице законова презумпция за вярност и истинност на фактическите констатации в АУАН и НП, която не е опровергана

Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора по делото и предвид изрично направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в минимален размер от 80 лева.

 

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 339/08.03.2024 г., постановено по АНД № 4973/2023 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Н. Й. А. с [ЕГН] от гр.Пловдив, ул. Николай Коперник № 18, ет.6, ап.29 ДА ЗАПЛАТИ сумата от 80 лева в полза на ОДМВР – Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул. Княз Богориди № 7, която представляват разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция по КАНД № 850/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив;

 

Решението е окончателно.