№ / ….2020 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
ДАРИНА РАЧЕВА
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и
при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 2278 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е касационна жалба на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна срещу Решение № 260046/24.08.2020 година, постановено по
НАХД № 932/2020 година по описа на Районен съд – Варна, VІ състав, с което е
отменено Наказателно постановление № 03-010697/27.02.2019 година, издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, излагат се конкретни доводи за това, като се прави искане за
неговата отмяна. В с. з. касаторът поддържа жалбата.
Ответникът – „Такс Бек Интернешънъл -Варна“ЕООД чрез
писмено становище оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по
наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 АПК,
административен съд намира следното:
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и
след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С НП № 03-010697 от 27.02.2019год. на Директора на дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, на дружеството е било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1600лв. на основание
чл. 414, ал.1 от КТ зад нарушаване разпоредбата на чл. 264 вр. чл. 128, т.1 от КТ.
Районният съд е установил от фактическа страна, че на 22.01.2019год. в Дирекция „ИТ“ Варна постъпило
искане от страна на въззивното дружество да му бъде извършена проверка с оглед
установяване на трудово правоотношение възникнало между същото и лицето Р. Н.
Н.. Такава проверка била извършена в офиса на въззивното дружество на
23.01.2019год.. на която дата била връчена и призовка по чл. 45, ал.1 от АПК с
указание за явяване в Дирекция „ИТ“ Варна на представител на въззивника и
представяне на редица документи в това число такива свързани с регистриране и
отчитане на работното време, графици и отчетни форми за периода от месец
септември 2018год. до сега, документи свързани със заплащането на труда за
същия период и други.
В хода на проверката от страна на въззивното дружество
била предоставена разпечатка от системата за „Човешки ресурси“ оперираща в
дружеството в това число с данни за св. Д. П.. В разпечатката били отбелязани
името на Св. Павлов, конкретни дати от месец септември 2018год., както и
часове. Срещу дата 06.09.2018год. в графата часове било вписано 7.50.
Проверката приключила с протокол № ПР
1902730/20.02.2019год. в който било констатирано едно единствено нарушение –
такова по чл. 62, ал.3 от КТ неподаване на уведомление до НАП за ТД сключен с
лицето Р. Н. Н..
Преглеждайки представената разпечатка от системата човешки
ресурси касаеща св. Д. П. и ведомостта за заплати на същото лице за месец
септември 2018год., св. П. приела, че П. е работил на 06.09.2018год. седем часа
и петдесет минути като не му било начислено трудово възнаграждение в двоен размер
за работата на официален празник.
На 20.02.2019год.св. П. съставила срещу въззивното
дружество АУАН № 03-010697 в който посочила че същото е нарушило разпоредбата
на чл. 264 от КТ вр. чл. 128, т.1 от КТ тъй като не било начислило
възнаграждение на Д. В. П.за положения труд на официален празник –
06.09.2018год. в удвоен размер.
Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено
от представляващия въззивното дружество лице.
На следващия ден (21.02.2019год.) било подадено
писмено възражение срещу акта, в което се сочело, че лицето Д. П. не е било на
работа на 06.09.2019год., както и на останалите официални празници през месец
септември 2018год. като била представена и детайлна справка за отработените дни
от П. през месец септември с посочване на начало и край на работния ден.
Възражението не било възприето от АНО и на
27.02.2019год. същият издал атакуваното НП, в което описва изцяло фактическите
констатации отразени в акта, приел е, че въззивното дружество е нарушило
разпоредбата на чл. 264, вр. чл. 128, т.1 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1600лв.
При тази фактическа обстановка районният съд приема,
че административнонаказващия орган е
приложил неправилно материалния закон.
Според ВРС св. П. не е полагал труд на 06.09.2018г.
/официален празник/ , поради което разпоредбата на чл.264 вр. чл.128 т.1 от КТ
е неправилно приложена. Въззивната инстанция намира, че неправилно АНО
е кредитирал една разпечатка, чието съдържание е
било очевидно неразбираемо, защото е на чужд език и има противоречиви отразявания
между нея и ведомостта за заплати, която е съдържала информация по отношение на отработените дни.
Според ВРС, АНО не е анализирал приложените към възражението документи и не е извършил
допълнителна проверка за изясняване на обстоятелствата. След като безспорни
доказателства за положен от св. Павлов труд на 06.09.2018год. по делото не са
налице (не са ангажирани от страна на въззиваемата страна, върху която лежи
тежестта на доказване) то обвинението е недоказано и води до извод за това, че
НП е било издадено в нарушение на материалния закон.
На следващо място ВРС установява, че нарушението не е
извършено на посочената в АУАН и НП дата – 09.10.2018г., а на 07.10.18г., тъй
като от обясненията на свидетелите е видно, че трудовото възнаграждение се
заплаща ежемесечно до 6-то число на следващия месец.
Така постановеното решение е правилно. По делото не е приложена
присъствена форма за явяване/неявяване на работа за м.09.2018г., както АНО
приема, а е приложена разпечатка на английски език, чието съдържание се
различава от т.н. таблици за отчитането и явяването на работа за съответния
месец или т.н. присъствена форма. Приложената разпечатка от системата за достъп
на дружеството, предоставена от човешки ресурси няма идентично съдържание с образеца
на присъствените форми. По делото не е
спорно, че се касае за разпечатка от софтуер на ирландска компания , която е
различна от стандартните бланки в България за присъствена форма, поради което
АНО е следвало да събере допълнителни доказателства, преди да премине към
съставянето на НП. Нарушението не е доказано.
Изводите на въззивния съд за противоречие с материалния
закон, обуславящи отмяна на наказателното постановление са правилни и се подкрепят
от касационната инстанция, тъй като от всички писмени документи и гласни
доказателствени средства следва посочения извод.
Предвид горното, настоящият състав при извършената
проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260046/24.08.2020 година, постановено по НАХД № 932/2020 година по описа на
Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……