Р Е Ш Е
Н И Е
№ 74
град Велико Търново, 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Георги Чемширов
Членове: Дианка Дабкова
Константин Калчев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Илиан Благоев като разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10329/2020г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна
жалба от К.М.Б. *** срещу частта от Решение № 423/18.11.2020 г.
по НАХД № 125/2020 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица, с която е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0268-001241 от 12.08.2019
г. на началник сектор в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР Велико
Търново. Касаторът излага възражения, че не може само с показанията на един полицейски служител да се
приеме за доказано вмененото нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Сочи,
че за да бъде доказано по несъмнен начин извършеното нарушение е необходимо да
има поне двама свидетели, като техните показания да си кореспондират. Твърди,
че въззивният съд не е изложил аргументирани мотиви защо счита, че на лицето
следва да се наложи наказание към средния минимум, посочен от законодателя, а
вместо това е следвало да отмени наказателното постановление поради липсата на
мотиви от административнонаказващия орган във връзка с наложеното наказание в
максимален размер. Моли за отмяна на решението на ГОРС в обжалваната част и
присъждане на направените разноски.
Ответникът по
касационната жалба – Районно управление на МВР – Горна Оряховица, не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл.
63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна. Аргументите на съда за този извод са
следните:
С Наказателно
постановление № 19-0268-001241 от 12.08.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР В.
Търново, РУ-Г. Оряховица на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на К.М.Б. е
наложена глоба от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Със същото наказателно
постановление жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП с глоба в размер от 10 лв. и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП – не носи контролен талон от свидетелството за управление. С Решение № 423/18.11.2020 г.
по НАХД № 125/2020 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица е изменено Наказателно
постановление № 19-0268-001241 от 12.08.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР В.
Търново, РУ-Г. Оряховица, като съдът е намалил наложеното наказание глоба от
200 лв. на 100 лв. /сто лева/, а наложеното наказание лишаване от право да се
управлява МПС – от шест месеца е намалил за срок от 3 /три/ месеца, и е
потвърдил наказателното постановление в останалата част.
За да постанови
този резултат НП въззивният съд е приел за установено от съвкупния анализ на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, че касаторът е извършил
вмененото нарушение по чл. 140 от ЗДвП, а именно, че в гр. Горна Оряховица на 03.08.2019
г. около 15.30 часа, на ул. „П. Цвикев“ непосредствено преди кръстовището с ул.
„Съединение“ жалбоподателят К.Б. е управлявал мотоциклет „***“, регистриран по
надлежния ред, без поставена регистрационна табела на превозното средство. При
извършената проверка от полицейските служители жалбоподателят заявил, че
регистрационната табела е изгубена седмица преди този случай. Съдът е изложил
мотиви, че нарушението се доказва от показанията на свидетелите П.К.–
актосъставител и А.С.в, дадени в хода на съдебното следствие. С оглед на
установеното е приел, че е доказано от обективна и субективна страна извършеното
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, според която по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Развил е съображения, че е налице нарушение дори да
се приеме, че жалбоподателят е управлявал МПС без регистрационна табела
евентуално, за да го транспортира до мястото на регистрация при снабдяването му
с нова регистрационна табела, въпреки че такава теза не се изтъква. По
отношение наложените наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от 6 месеца съдът е приел, че определянето на същите в
максималния допустим от закона размер е несъобразено с целите на адм.
наказание, посочени в чл. 12 от ЗАНН, както и с разпоредбата на чл. 27, ал. 2
от ЗАНН. Обосновал се е, че тежестта на нарушението е относително невисока
предвид липсата на настъпили други вредни последици и от
административнонаказващия орган не е било изследвано имотното състояние на
нарушителя при налагане на наказанието глоба, но от друга страна като
отегчаващо вината обстоятелство във връзка с личната обществена опасност на
водача съдът е отчел данните за големия брой нарушения, извършени от
жалбоподателя, санкционирани по реда на ЗДвП с влезли в сила НП и фишове. Според съда значителният
брой административни наказания, наложени на Б. за нарушения на правилата за
движение по пътищата, както и вида на извършените нарушения, покриващи богата
палитра от административните нарушения, санкционирани от ЗДвП, отнесени към
стажа на жалбоподателя като водач на МПС, очертава неговият профил като
системен нарушител на правилата за движение, което повишава обществената
опасност и показва или непознаване на нормативната база или нежелание на водача
да се съобразява с нея, като в тази връзка съдът е отчел и факта, че
нарушението е осъществено умишлено. Предвид това съдът е приел, че НП следва да
бъде изменено в частта относно наложеното наказание глоба, като последното бъде
ориентирано към среден размер – глоба от 100 лева, а наказанието лишаване от
право да се управлява МПС – за срок от 3 месеца.
По отношение на
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът е приел, че НП следва да бъде
потвърдено, тъй като не са събрани доказателства жалбоподателят да е носил и
представил контролния талон, а констатациите, поддържани от св. Кирчев в тази
насока не са били оборени в производството пред съда
При така
установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при
постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При
пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства
Горнооряховският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които
изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Неоснователно
е възражението на касатора за недоказаност на нарушението по чл. 140, ал. 1 от
ЗДВП /за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в касационната жалба не са
изложени оплаквания/. Вярно е, че свидетелят по акта И.А.е заявил, че няма
никакъв спомен за случилото се, тъй като е било отдавна, но актосъставителят П.К.е
дал подробни показания, които изцяло кореспондират със съдържанието на акта,
ползващо се от нормативно предвидената презумптивна доказателствена сила на
основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Показанията на св. А.С.в също подкрепят
изцяло изложеното от актосъставителя и по безспорен начин установяват, че
касаторът е загубил регистрационната табела на мотоциклета преди процесната
проверка. Следва да се посочи, че на нито един етап от производството пред
въззивния съд жалбоподателят не е отричал, че е управлявал мотоциклета без
регистрационна табела на посочените в НП дата и място, а защитата му е била
изградена върху твърдението, че своевременно е уведомил кварталния на с.
Поликраище за изгубената преди това табела. Това обаче не прави деянието
несъставомерно, а напротив – доказва виновното поведение на лицето, което е
било наясно, че регистрационната табела е изгубена, но въпреки това е
управлявало мотоциклета.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 423/18.11.2020 г. по НАХД № 125/2020 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :