№ 17145
гр. София, 11.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Частно гражданско
дело № 20251110107887 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът
"**" ЕООД, длъжникът Г. К. Г. и длъжникът К. И. Г. да заплатят солидарно на заявител "**
АД сумата 200 000 лева, представляваща главница по нотариално заверен Договор за заем от
16.11.2020 г., с рег. № 6089/2020 г. на нотариус ** и подписани към него анекси, с левова
равностойност на 102258,38 евро, ведно със законна лихва за период от 10.02.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата 42 896,73 лева, представляваща неустойка по чл. 10, ал. 1-2
от договора за периода 07.11.2024 г. -28.11.2024 г. и сумата 192,64 лева, представляваща
дължима застраховка.
Подадени са възражения от длъжниците на 10.04.2025 г., в които се иска спиране на
изпълнението на заповедта за изпълнение. Искането е обосновано с твърдения, че Договор
за заем от 16.11.2020 г. не съществува, размерът на задълженията бил неправилно изчислен и
били налице неравноправни клаузи в договора, а именно чл. 10 от него.
Съдът намира, че искането по чл. 420 ГПК е процесуално допустимо, тъй като е
заявено в установения от закона срок, а по същество е основателно, като съображенията за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение, освен когато длъжникът представи
надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД, а според чл. 420, ал. 2 ГПК
съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо
обезпечение, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че
вземането не се дължи, вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с
потребител.
В случая съдът приема, че длъжниците са упражнили надлежно предоставената им по
чл. 420 ГПК процесуална възможност, като същевременно са възразили срещу издадената
1
заповед за изпълнение и са поискали спиране на изпълнението.
В производството по чл. 420, ал. 2 ГПК не се провежда доказване и съдът не формира
извод по съществото на спора, а прави преценка единствено на база на представените от
длъжника документи налице ли са основания за спиране на принудителното изпълнение до
решаването на спора по същество. Съдът намира, че от твърденията на длъжниците и
представените писмени доказателства се установява, че са налице основания за спиране на
принудителното изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 24.02.2025 г. по гр. д. № 7887/2025 г. на
СРС, 82 състав, въз основа на които е образувано изп. д. № № 20257810400266 г. на **, при
условие, че длъжниците внесат гаранция, която съдът определя в размер на 24000 лева,
доколкото не се установя наличието на твърдените основания, а именно неравноправни
клаузи в договор с потребител, тъй като основание за издаване на процесната заповед за
изпълнение е договор за заем, сключен с дружество.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 420, ал. 1 ГПК принудителното изпълнение на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист от 24.02.2025 г. по гр. д. № 7887/2025 г. на СРС, 82 състав, въз основа на които е
образувано изп. д. № № 20257810400266 г. на ** до приключване на производството с влязъл
в сила съдебен акт, ПРИ УСЛОВИЕ, че длъжниците "**" ЕООД, Г. К. Г. и К. И. Г.
представят доказателства за внесена парична гаранция в размер на 24 000 лева.
Определението подлежи на обжалване от длъжниците с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2