№ 26
гр. Благоевград, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Дончева
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело №
20221200900056 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Р. Б., ЕГН
**********, с адрес: с. ***, чрез адв. П. К., съдебен адрес: гр. **, офис 10 против
ЗАД „ДаллБог: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 1, представлявано от
изпълнителните директори Б. И. и Ж.К., с която са предявени осъдителни искове -
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 140000,00 лева, частичен
иск от 150000,00 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания от ПТП,
настъпило на 07.10.2021 г., както и сумата от 3202,24 лева, представляваща
причинени имуществени вреди във връзка с проведено лечение и възстановяване,
ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 14.10.2021 г.,
датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 430, ал. 1 КЗ, евентуално от
04.11.2021 г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 07.10.2021 г., около 21:20 ч., по път III-
112, км. 23, около гр. Лом, т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 312Д“, с рег. №
Е ** МХ, собственост на А.А.М., управляван от С. С. Д., нарушил правилата за
движение по пътищата, като предприел изпреварване на завой, при ограничена
видимост и блъснал т.а. марка „ДАФ“, модел „ХФ 480 ФТ“, с рег. № СО *** ВТ,
след което изгубил контрол над МПС и ударил т.а. марка „ДАФ“, модел „ХФ 480
ФТ“, като в резултат на ПТП ищцата получила множество телесни увреждания.
Сочи се, че причина за настъпване на ПТП са допуснати от водача на т.а.
„Мерцедес“ С. С. Д. нарушения на правилата за движение по пътищата.
Твърди се, че във връзка с ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2021-1023-537 от 07.10.2021 г. и образувано ДП № 868/2021 г.
по описа на РУ Лом, пр.пр. № 5275/2021 г. на РП Лом.
1
Пояснява се, че за увреждащия т.а. с peг. № Е ** МХ, управляван от С. С. Д.,
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т
и Здраве“ АД, обективирана в полица № BG/30/121001136309 със срок на
валидност от 28.04.2021 г. до 27.04.2022 г.
Ищцата сочи, че предявила претенция за изплащане на обезщетение пред
ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и здраве“ АД и представила всички документи, с които
разполагала. По случая била образувана щета № 0801-006474/2021-01 и щета №
0801- 006474/2021-02, по които застрахователят в законоустановения срок не е
предложил изплащане на обезщетение.
Твърди се, че вследствие на ПТП ищцата е получила следните увреждания:
счупване на пателата; травма на колената; счупване на фибулата; охлузвания по
глава и тяло; психически стрес; множество наранявания по глава, тяло и крайници.
Пояснява се, че на 08.10.2021 г. ищцата постъпила на лечение в МБАЛ
„Люлин“ ЕАД гр. София с подкожен хематом и силно изразен оток в областта на
дясна колянна става, патологична подвижност и деформация в областта на патела,
оплаквания от силна болка в двете коленни стави и невъзможност за активни
движения. След обстоен преглед била приета за спешно оперативно лечение с
голям обем и сложност на таза и долния крайник. При извършване на
оперативната процедура били открити свободни фрагменти от мултифрагментна
фрактура на пателата. Осъществена била репозиция на фрактурата и патело-
феморална става, като била направена стабилизация с К-игли, телени серклажи и
конец, поставен бил отбременяващ телен серклаж през тубероситас тибие и декс.
На 14.10.2021 г. ищцата била изписана от болничното заведение с препоръки за
рехабилитация и прегледи.
Твърди се, че на 14.01.2022 г. ищцата постъпила за втори път за лечение в
МБАЛ „Люлин“ ЕАД София с оплаквания от незарастваща и открита рана след
извършената операция три месеца по-рано. Извършен бил обстоен преглед от
лекар, при който се установило, че трябва да бъде направена спешно оперативна
процедура, направени били още апаратни и параклинични изследвания. По време
на операцията били отстранени проминиращ винт и серклаж от предишната
остеосинтеза. Направена била z-образна несвободна кожна пластика с насрещни
разминаващи се ламба. На 20.01.2022 г. ищцата била изписана с препоръки за
хигиенно-диетичен режим, рехабилитация и прегледи.
Пояснява се, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата търпи силни болки и
страдания, в резултат на което не се чувства добре физически и емоционално.
Оплаква се от силна болка в двете колени стави, невъзможност за активни
движения. Не се чувства и емоционално добре - наличие на напрегнатост,
безсъние, тревожност, страх. Възстановяването от получените при процесното
ПТП увреждания, както физически, така и психически продължават и към
настоящия момент. Вследствие на травмите възстановителният период бил
съпътстван с много неудобства и ограничения при извършването на ежедневни
битови дейности. За времето на възстановяване е следвало да спазва режим на
покой, да не се натоварва физически и психически. Изтъква се, че преди
процесното ПТП ищцата била в отлично здраве, жена на 53 г., с динамичен начин
на жИ.т, но поради травмите, получени при инцидента, за дълъг период от време
била лишена от възможността да извършва ежедневните си дейности и обичайния
си начин на жИ.т.
2
Твърди се, че във връзка с проведеното лечение са направени разноски в
размер на 3202,34 лева за лечение, потребителски такси, лекарствени средства,
проходилка, транспорт и др.
В отговора на исковата молба от ответната страна се признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. Е ** МХ по силата на застрахователна
полица № BG/30/121001135309, валидна към датата на процесното ПТП.
Оспорва се съдържанието на представения Протокол за ПТП с пострадали
лица № 2021-1023-537, доколкото в същия били посочени два дни- 07/08.10.2021 г.,
което било съществено протИ.речие и внасяло съмнение в доказателствената
стойност на документа.
Оспорват се твърденията, че С. С. Д. на 07 или 08.10.2021 г. на път III-112
като водач е нарушил императивни разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП и е причинил
ПТП. Оспорва се механизма на ПТП.
Оспорва се твърдението за наличие на осъществен деликтен фактически
състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число протИ.правност
и вина в поведението на водача на МПС.
Направено е възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите.
Оспорват се твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищцата е
претърпяла цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен, както
и че същите са резултат на реализираното ПТП. Оспорват се твърденията относно
претърпените болки и страдания, както и относно оздравителния процес.
Оспорва се размера на претендираните неимуществени вреди.
В допълнителна искова молба ищцата оспорва становището в отговора на
исковата молба по отношение механизма на ПТП. Сочи се, че представеният към
исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица представлява
официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена
сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило
ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за
движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от
участниците в произшествието. Изтъква се, че протоколът за ПТП е изготвен от
органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за
механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила.
Твърди се, че за да се приеме, че има вина по смисъла на чл. 45 ЗЗД, не се
изисква същата да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Дори
наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда, респ.
решение, в гражданското производство може да не се обори установената
презумпция за вина.
Оспорва се възражението на ответната страна за съпричиняване на
вредосносния резултат от ищцата, както и оспорването на причинно-следствената
връзка между ПТП и настъпилите неимуществени вреди. Твърди се, че описаните в
исковата молба травматични увреждания, болки и страдания, стрес, техния
интензитет и проявление при ищцата са настъпили вследствие ПТП от 07.10.2021
г. Пояснява се, че получените от ищцата увреждания са както следва:
посттравматично стресово разстройство; подкожен хематом и силно изразен оток в
3
областта на дясна колянна става; патологична подвижност в областта на пателата и
патологична деформация; загуба на активна екстензия в колянната става, оток и
палпаторна болка в областта на лява колянна става. Сочи се, че вследствие на
същите, ищцата била принудена да спазва строг леглови режим. Разяснява се, че на
09.08.2022 г. ищцата била приета за лечение в Отделение по кардиология в МБАЛ
„Иван Скендеров“ гр. Гоце Делчев с оплаквания за силна прекордиална опресия.
Регистриран долен миокарден инфаркт и насочена за спешна хоспитализация. По
спешност било направено инвазивно изследване, което обективизирало триклонова
коронарна болест, с остра тромботична оклузия в среден сегмент на RCA.
Едноетапно била извършена имплантация, като била изписана на 12.08.2022 г. с
поставена диагноза STEMI долен. Триклонова КБ. PPCI на RCA с 2хDES.
Хипертонично сърце. Дислипидемия. Хипотиреоидизъм.
В отговора на допълнителната искова молба ответното дружество поддържа
изложените фактически твърдения и направените възражения в отговора на
исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-1023-537 от
08.10.2021 г. се установява, че на 07/08.10.2021 г., на път III- 112, км. 23, около
21:20 ч., е настъпило ПТП с участници ППС с рег. № Е ** МХ, марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер 312 Д“, собственост на А.А.М. и водач С. С. Д. и ППС с рег. №
RXH 668, марка DAF, модел XF 480, собственост на Transemex KFT и водач О. О.
А.. В протокола като пострадали лица са посочени Р. Р. Б., счупена капачка на
дясно коляно и Р.Б.М., охлузни рани.
Във връзка с ПТП е образувано ДП № 868/2021 г. по описа на РУ – Лом,
преписка № 5275/2021 г. по описа на РП- Монтана. С протоколно определение от
05.09.2024 г., постановено по а.н.д. № 278/2024 г. по описа на РС- Лом, е одобрено
постигнато споразумение между адв. К. – защитник на С. С. Д. и прокурор при РП-
Монтана, с което обвиняемият С. С. Д. е признат за виновен в това, че на
07.10.2021 г., около 21:00 ч., на път III-112, км. 23+000, при управление на МПС –
товарен автомобил марка Мерцедес, модел Спринтер 312Д, с рег. № Е ** МХ,
собственост на А.А.М. от с. А., обл. Благоевград, с посока на движение към гр.
Видин, нарушил правилата за движение, уредени в разпоредбите на чл. 20, ал. 2
ЗДвП- несъобразил скоростта си на движение с атмосферните условия – дъждовно
време, с релефа на местността – лек наклон на пътя, със състоЯ.ето на пътя- мокър
и износен асфалт, с характера и интензивността на движението- наличие на колона
от товарни автомобили и с конкретните условия на видимост- ограничена
видимост поради настъпване на нощта и наличието на десен завой на пътя; чл. 42,
ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДвП- след като подал сигнал за изпреварване, не се убедил, че
има видимост, свободен път на разстоЯ.е, достатъчно за изпреварване и че може да
заеме място в пътната лента пред изпреварване и чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП- при
изпреварването навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещното движение,
като създал опасност или пречки за превозното средство, движещо се по нея, като
по непредпазлИ.ст от вида- небрежност- не е предвидил настъпването на
обществено опасните последици – сблъсък с движещ се пред него товарен
автомобил, което може да доведе до причиняване на телесни увреждания на
превозваните от него лица, но е бил длъжен, като правоспособен водач на МПС и е
4
могъл да ги предвиди, причинил телесна повреда от вида трайно затруднение
движението на долен десен крайник с оздравителен период от около пет-шест
месеца на Р. Р. Б. от с. Кочан, обл. Благоевград, поради което и на основание чл.
343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК при условията на чл.
375а, ал. 2 НПК във вр. с чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност, като
му е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв.
От проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се
установява, че към дата 07.10.2021 г. МПС с ДКН Е ** МХ има активна застраховка
„Гражданска отговорност“ със застраховател „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД с
начална дата на покритие 28.04.2021 г. 00:00 до 27.04.2022 г. 23:59.
От епикриза от „МБАЛ Люлин“ ЕАД от дата 14.10.2021 г. се установява, че
ищцата е лекувана в лечебното заведение през периода 08.10.2021 г.- 14.10.2021 г.,
с диагноза: S 82.00- счупване на пателата, закрито. Извършена е операция на
11.10.2021 г. с голяма сложност, без усложнения. Като придружаващи заболявания
са посочени травма на няколко структури на коляното и счупване на фибулата,
закрито. Видно от епикриза от „МБАЛ Люлин“ ЕАД от 20.01.2022 г., ищцата е
лекувана в лечебното заведение през периода 14.01.2022 г.- 20.01.2022 г., с
диагноза: S 81.00- открита рана на коляното. Извършена е операция на 14.01.2022
г. с голяма сложност, без усложнения.
При извършен преглед на 30.11.2021 г. ищцата е насочена за физиотерапия
(амбулаторен лист от 30.11.2021 г.), както и е назначена терапия – лароксин,
флуанксол, ремирта, когницел, невраксил, реск (амбулаторен лист от 13.12.2021 г.).
По делото са приети като доказателства фактури за закупени медицински
изделия, лекарства, потребителски такси, медицински изделия на обща стойност
3202,24 лв., както следва: 63,31 лв.- лекарствени средства; 63,40 лв.- лекарствени
средства; 242,40 лв.- лекарствени средства; 55,18 лв. – лекарствени средства;
162,30 лв. – лекарствени средства; 180,00 лв. – лекарства и санитарни материали;
175,00 лв. – лекарствени средства; 134,25 лв.- лекарствени средства; 189,00 лв.-
лекарства и санитарни материали; потребителска такса в размер на 17,40 лв.; 98,00
лв. за физиотерапевтични процедури; 540,00 лв. – за импланти; 200,00 лв. – по
фактура; 72,00 лв. – проходилка; 745,00 лв. – медицински транспорт; 265,00 лв. –
транспорт.
От епикриза, издадена от Отделение по кардиология към МБАЛ „Иван
Скендеров“ ЕООД гр. Гоце Делчев се установява, че ищцата е лекувана в
лечебното заведение от 09.08.2022 г. до 12.08.2022 г. с окончателна диагноза:
STEMI долен. Триклонова КБ. PPCI на RCA с 2хDES. Хипертонично сърце.
Дислипидемия. Хипотиреоидизъм.
С експертно решение № 90877 от 12.12.2022 г. на Втора ТЕЛК към „МБАЛ-
Благоевград“ АД на ищцата е определена 80% трайно намалена работоспособност
със срок за една година. Посочена е водеща диагноза: Стар инфаркт на миокарда.
Общо заболяване: Стар инфаркт на миокарда. Други неуточнени видове
хипотиреоидизъм. Наличие на коронарен ангиопластичен имплант и трансплантат.
С писмо изх. № 5789/16.11.2021 г. застрахователят е уведомил ищцата, че във
връзка с постъпила на 04.11.2021 г. претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение вх. № 4585/04.11.2021 г., в дружеството са заведени щети: щета-0801-
006474/2021-01 и щета -0801-006474/2021-02. В писмото е посочено, че
представените от ищцата документи са крайно недостатъчни за нейното пълно
5
доказване. Указано е на ищцата да представи допълнително следните документи:
медицински документи, удостоверяващи претърпените увреждания; рентгенови
снимки в оригинал на хартиен или оптичен носител, констатиращи твърдените
фрактури. С писмо изх. № 658/03.02.2022 г. ищцата е уведомена, че във връзка с
постъпила на 04.11.2021 г. претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение вх. № 4585/04.11.2021 г. и заведените щети: щета-0801-006474/2021-
01 и щета -0801-006474/2021-02, дружеството няма основание да уважи
претенцията. Посочено е, че представените документи са недостатъчни и не може
да се направи извод за пълния и окончателен обем на претърпените травми, както и
че същите са причинени вследствие на твърдяното ПТП, както и от представените
документи не може да се направи извод относно наличието на виновно поведение
на водача, чийто лек автомобил е със застрахователно покритие в ответното
дружество.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
В показанията си св. Б.Ю. сочи, че знае за инцидент с леля й Р., настъпил на
07.10.2021 г. Разяснява, че катастрофата станала в Северна България, около гр.
Лом. Ищцата пътувала за работа в Холандия. Микробусът, с който пътували, се
ударил в тир. След като разбрала за катастрофата, се обадила на леля си, която била
в болница в гр. София. Ищцата била стресирана, плачела по телефона, казвала, че
има силни болки в двата крака. Почти всеки ден си говорили, ищцата плачела и
казвала, че има много силни болки в краката. След като ищцата се прибрала в с.
Кочан, била в увредено общо състоЯ.е, изтощена, не можела да се движи и се
оплаквала от болки. Ръцете й били в рани и драскотини, по лицето също имала
одрасквания. Свидетелката правила превръзки на краката на ищцата. След
катастрофата Р. се нуждаела от грижи, тъй като не можела да се движи. Около два
месеца била изцяло зависима от чужди грижи, след това се придвижвала с
проходилка и чак през пролетта започнала да се придвижва. Ищцата била много
изтощена, не се хранела и била обезводнена. Споделяла със свидетелката, че не
може да спи, че сънува кошмари, дори чувала блъскането на тира, усещала
ламарините. Сочи, че ищцата получила посттравматично стресово разстройство,
поради което приемала предписани медикаменти. Свидетелката твърди, че след
инцидента ищцата била променена- преди била много работоспособна, след
катастрофата не можела да полага тежък труд, била нестабилна, отслабнала. Често
се налагало да й се поставят инжекции, тъй като краката често й се възпалявали.
При прав стоеж се подувала и се оплаквала при ходене. Преди инцидента ищцата
имала хипертония, за което приемала лекарства, а след инцидента получила
сърцебиене.
Свидетелят В.Б. – син на ищцата, сочи, че на 07.10 срещу 08.10.2021 г. майка
му пострадала при ПТП. За катастрофата разбрал от брат си. Пред болницата, от
стреса, майка му едва го познала. Пояснява, че майка му престояла в болница от 08
до 14 октомври. След изписване от болницата била транспортирана с линейка до с.
Кочан, тъй като била силно обездвижена. Сочи, че около четири месеца ищцата не
можела да се движи, да става от леглото. Имала болки в краката, била уплашена,
имала опасения дали ще се оправи, дали ще проходи, дали ще може пак да работи.
Сочи, че първоначално ищцата ползвала проходилка с чужда помощ, след това –
патерици, бастун. Преди катастрофата имала хипертония в най-леката форма,
както и заболяване на щитовидната жлеза, във връзка с което приемала
6
медикаменти. Сочи, че преди инцидента ищцата била много добра жена,
позитивна, весела, отзивчива, след катастрофата имало моменти, в които изпада в
стрес, крещи, вика от най-марките неща, има страх от движение с кола. Изтъква, че
майка му винаги била опора на семейството, никога не била изпадала в депресии,
след катастрофата не била добре емоционално. Според свидетеля ищцата трудно
ще се оправи, при ходене се виждало леко затруднение, имала ограничения в
десния крак.
В показанията си св. С. Р. сочи, че е свидетел на ПТП с участник негов
колега, унгарски камион и микробус. Свидетелят управлявал товарен автомобил,
валяло дъжд, времето било много лошо. Свидетелят сочи, че се движел на прав
участък, с наклон спускане, със скорост около 30 км/ч. Пояснява, че се движели три
товарни автомобила в колона, без насрещно движещи се автомобили. В огледалото
видял фарове на изпреварващ автомобил Мерцедес, който излязъл при
непрекъсната пътна маркировка. При изпреварването на Мерцедеса, излязъл
насрещно движещ се товарен автомобил с унгарска регистрация. Шофьорът на
Мерцедеса се опитал да влезе между управлявания от свидетеля автомобил и
автомобила пред него, но вследствие на високата скорост, микробусът се ударил в
ремаркето на колегата на свидетеля. От удара в насрещно движещия се автомобил,
микробусът се завъртял и застанал на средата на пътното платно. Сочи, че в
микробуса имало жена, която викала и не можела да излезе. Свидетелят не е видял
дали е била с поставен предпазен колан жената, тъй като било тъмно.
От показанията на св. С. Д. се установява, че е бил участник в ПТП,
настъпило на 07.10.2021 г., с участници управляван от свидетеля микробус и два
тира. В микробуса освен свидетеля, пътували и ищцата Р. Б., която била на
предната седалка, и още един човек. Времето било дъждовно и тъмно.
Управляваният от свидетеля автомобил се движел със съобразена скорост, но тъй
като било мокро, автомобилът поднесъл. Свидетелят се опитал да спре, но
товарният автомобил пред микробуса спрял рязко и настъпило ПТП. Пояснява, че
ударът настъпил в платното на движение на управлявания от свидетеля микробус.
След удара свидетелят помогнал на ищцата, като я извадил от микробуса, тъй като
коляното й било затиснато. Не си спомня дали ищцата е била с поставен предпазен
колан.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б., Ю. и Р.. Същите са
последователни, логични и кореспондират с останалите доказателства по делото.
Не кредитира показанията на св. Д. в частта, в която твърди, че се е движел със
съобразена скорост, но тъй като било мокро, автомобилът поднесъл, както и в
частта, в която твърди, че товарният автомобил пред микробуса спрял рязко и
настъпило ПТП, тъй като протИ.речат на показанията на св. Р. и на заключението
на вещото лице по приетата съдебно- автотехническа експертиза.
По делото е назначена и приета съдебно-автотехническа експертиза.
Относно механизма на ПТП експертът дава заключение, както следва: На
07.10.2021 г., около 21:20 ч., в тъмната част на денонощието, товарен автомобил
марка и модел Мерцедес Спринтер 312, с peг. № Е ** МХ бил управляван от С. Д..
Автомобилът се движел по път II 112 в района на землището на с. Добри дол, обл.
Монтана в посока на движение от гр. Монтана към гр. Видин. Асфалтовата
настилка била мокра, без неравности, засмолена и износена, пътната маркировка
била бледа, но видима, микробусът се движел по наклон на спускане 7%. Пътят
7
бил двупосочен с по една пътна лента в посока, с широчина на лентите 3,50 м. и
собствена широчина на разделителната бяла непрекъсната линия- 0,1 м. Скоростта
на т. а. Мерцедес Спринтер била не по-ниска от 80 - 90 км/ч. При км. 23 водачът Д.
предприел изпреварване на колона от тирове, като част от етапа на изпреварването
бил при прекъсната разделителна осова линия и продължило при непрекъсната
линия. В етапа на изпреварване на товарна композиция и движеща се пред нея
товарна композиция с влекач ДАФ ХФ 480 с peг. № СО *** ВТ, теглещ
полуремарке Кроне с peг. № СО 1309 ЕК, водачът на т. а. Мерцедес предприел
връщане в собствената си дясна лента за движение в посока гр. Монтана - гр.
Видин, тъй като в насрещната пътна лента се движел влекач ДАФ с peг. №
RXH668, с прикачено полуремарке Шмитц с peг. № WBG960. Поради
несъобразена скорост с пътните условия и създалата се пътна обстановка –
изпреварване на колона от товарни композиции и насрещно движеща се товарна
композиция, водачът на т. а. Мерцедес Спринтер не могъл да върне в дясната пътна
лента управляваното от него МПС, като реализирал удар с предната си дясна
половина в задната лява част на полуремарке Кроне с peг. № СО 1309 ЕК, теглено
от влекач ДАФ peг. № СО *** ВТ. Поради ексцентричния попътен удар, товарен
автомобил Мерцедес се завъртял по посока на часовниковата стрелка, движейки се
напред и наляво, се реализирал втори удар със задната странична част в областта
на заден панел на около 1,20 м. напред от задния габарит в предната лява част на
кабината на влекач ДАФ с peг. № RXH668, с прикачено полуремарке Шмитц с peг.
№ WBG960. При този страничен за т. а. Мерцедес удар, последвала ротация по
посока, обратна на часовниковата стрелка и бил реализиран трети удар с предната
част на т. а. Мерцедес в лявата странична част на полуремарке Шмитц с peг. №
WBG960, теглено от влекач ДАФ с peг. № RXH668, около средата в надлъжно
направление на полуремаркето. Експертът сочи, че от техническа гледна точка
водачите на т. а. марка „ДАФ“ с peг. № RXH 668 и на „ДАФ“ с peг. № СО *** ВТ
не са допринесли за настъпване на процесното ПТП, при своето движение не са
създали опасна пътна обстановка. Като причина за ПТП вещото лице посочва
извършването на маневра изпреварване от страна на водача на т. а. Мерцедес
Спринтер, при несъобразена скорост с пътната обстановка, мокра асфалтова
настилка и изпреварване на колона от товарни композиции. Скоростта на т. а.
Мерцедес Спринтер в района на ПТП е била по-висока от ограничената с пътни
знаци.
Експертът сочи, че процесният т. а. Мерцедес Спринтер е оборудван на
всичките шест седалки, пет пасажерски и една за водача, с триточкови предпазни
колани, като по време на ПТП Б. е седяла на предната седалка вдясно и е била с
поставен обезопасителен колан, който при удара е заклинил. При първия удар на т.
а. Мерцедес в полуремаркето Кроне, посоката на движение на тялото на
пострадалата е било напред, но е било ограничено поради поставения предпазен
колан и торсът максимално се е отклонил на около 8-10 см. Вторият удар е бил
страничен за т. а .Мерцедес, като при страничен удар телата на пасажерите и
водача се отклоняват първоначално в посока на удара, в случая наляво. При
страничен удар предпазните колани не ограничават движението на телата встрани.
По делото е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, изпълнена
от вещо лице ортопед. В заключението вещото лице сочи, че вследствие на
процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания:
8
многофрагментна фрактура на дясна патела, фрактура на фибулата в
проксималната част в ляво, множество наранявания по гърба на двете ръце и
предмишниците вследствие на попаднали счупени стъкла от предното стъкло на
автомобила, травми по челото вследствие на удар в таблото на автомобила и от
счупените стъкла. На ищцата е проведено оперативно и неоперативно лечение.
Фрактурата на пателата е оперирана посредством техниката - кръвна репозция и
вътрешна фиксация с два телени серклажа и четири броя киршнерови игли.
Фрактурата на проксималната фибула е лекувана неоперативно чрез ортезни
средства. Травмите, получени по гърба на двете ръце, предмищниците и
фронталната област на главата, са лекувани чрез стерилни мазеви превръзки и
отстраняване на чуждите тела. Лечението е започнало от момента на приемането й
в Спешното отделение в гр. Лом, продължило е около две години и по същество не
е приключило все още. Относно оздравителния процес експертът сочи, че е
протекъл различно за различните травми. Началното костно срастване, необходимо
за счупената патела, е било около 100 дни, като в подобен времеви интервал е
протекъл и за фрактурата на проксималната фибула вляво. За травмите по ръцете и
главата на ищцата, оздравителният процес е протекъл за около 40 дни. Самото
лечение е протекло с обездвижване на двата долни крайника съответно 3 месеца за
десен долен крайник и 40 дни за ляв долен крайник. Ищцата е имала затруднения,
стигащи до невъзможност, свързани с изпълнението на елементарни дейности,
като самообслужване и хигиенизиране, затруднения при самостоятелна походка,
затруднения при ставане и сядане. Периодът, свързан със затруднения при
изпълнението на тези дейности, е продължил около 3-4 месеца, а след това също й
се е налагало да използва чужда помощ. По отношение на опорно-двигателния
апарат експертът посочва, че е установена хипотрофия на бедрената мускулатура
на дясно бедро- 48 см., ляво бедро- 51 см. Контрактура дясна колянна става около
80 градуса за сметка на флексията. Флексията на дясната става е ограничена, като
движенията в дясна и лява колянна става са следните: дясна колянна става – S 80-0-
0, лява колянна става- S 150-0-0. Затруднено е клякането и ставането на цяло
стъпало при клекнало положение. Експертът сочи, че ищцата не е имала
предхождащи заболявания, които да са спомогнали за настъпването на травмите от
ПТП или повлияли на забавянето на оздравителния процес. В случай, че ищцата не
е била с правилно поставен колан, травмите които би получила, са щели да бъдат
значително по-големи. По отношение на оздравителния процес посочва, че всеки
индивид по различен начин понася травмите и по различен начин отговаря на
приложеното лечение. Самото излекуване се влияе от много фактори: като възраст,
пол, хранене, рехабилитация и други. Ищцата е провела рехабилитационни
мероприятия - по три пъти съответно физиотерапия и раздвижвания, които са
способствали за достигане на сегашното състоЯ.е, без тези методи би било много
трудно да се достигне до това положение.
В заключението на приетата допълнителна съдебно- медицинска експертиза
вещото лице д-р П. сочи, че на 03.01.2024 г. на ищцата е проведено оперативно
лечение, свързано с отстраняване на остеосинтезния материал – два броя телени
серклажи и четири броя киршнерови игли. Вследствие на извършените преди това
операции по повод фрактура на дясно капаче и предвид изминалото време, нужно
за костно срастване, като усложнение експертът посочва настъпилите промени по
костта на дясна патела на ищцата. Леко отслабена костна плътност, отговаряща на
9
състоЯ.ето инактивитетна остеопороза. Вещото лице посочва, че отслабената
костна плътност е често срещано усложнение след лечение на фрактурите,
свързано с ненатоварване на оперирания крайник за определен период от време.
Това е преходно състоЯ.е, което се възвръща в първоначалния си вид след
определено време, което е различно за различните хора и според тежестта на
полученото счупване. Друга промена по костта на дясната патела е деформация на
пателата с костни ексизтози в двата полюса и вкостявания в меките тъкани над
пателата, което е свързано с тежестта на счупването. Уплътнени ставни
повърхности със субхондрална остеосклероза под тибиалното плато и медиалния
бедрен кондил. Изострени интеркодиларни еминенции и заострени ставни ръбове
на тибията. Запазени кондили на бедрената кост. Без уплътнения на проекционните
места на двата мениска и кръстните връзки. Вещото лице посочва, че всички тези
промени отговарят на артроза на дясна колянна става - II степен. Това състоЯ.е
може да се дължи и на възрастовите промени на самия пациент, като в известна
степен промените се дължат и на самата фрактура. Настъпилите усложнения в
здравословното състоЯ.е на ищцата са свързани с получените травматични
увреждания при процесното ПТП. Вследствие на получените травми като
усложнения са останали: хипотрофия на дясна бедрена мускулатура, слабост на
десен долен крайник, затруднено клякане на цяло стъпало, ограничение на
движенията в дясна колянна става - ограничена флексия до 100 градуса. Вещото
лице посочва, че към момента здравословното състоЯ.е на ищцата се определя
като добро. Хипотрофията на бедрената мускулатура ще се въстанови рано или
късно, в зависимост от натоварването и провеждането на ЛФК. Инактивитетната
остеопороза също ще бъде преодоляна.
По делото е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза със задача:
Възможно ли е претърпените от ищцата болки, страдания и стрес при процесното
ПТП да са отключващ фактор или да са причинно-следствена връзка с получените
впоследствие от нея заболявания, констатирани в епикриза ИЗ 4398, издадена от
МБАЛ „Иван Скендеров“ гр. Гоце Делчев. Експертът посочва, че след първото
раждане при ищцата е установено, че има заболяване щитовидната жлеза
(хипотиреоидизъм), който е лекуван и подържан от личния й лекар и специалист
ендоркринолог с Л-тироксин, който взема редовно и е под наблюдение за дозите.
Около една година преди ПТП е установено, че ищцата е с хипертония, която също
лекува и подържа основно с „Кантаб“, „Ровистат“ и др. Редовно е вземала
„Аспирин протект“, който по време на лечението й след ПТП е спряла, поради
това, че са й давани други антикоагуланти, а около 1-2 месеца след това, отново го
взема редовно. След инфаркта взема и „Кардиостат“. Вещото лице при прегледа е
констатирало, че при ходене ищцата съвсем леко щади десния си долен крайник в
коленната става, като накуцването е едва доловимо. Долните крайници са с
еднаква дължина и нормално изразена леко изгладена мускулатура с нормална
подкожна мастна тъкан. Дясното коляно е с леко изразен, на места уплътнен оток,
като по предната му повърхност се вижда оперативен цикатрикс. Свиването
(флексията) в дясната коленна става е непълно, но повече от 90 градуса.
Диаметърът на мускулатурата бедрата и подбедриците е почти еднакъв, като се
установява лека атрофия на мускулатурата на дясното бедро, което е с диаметър –
45 см., при съответен диаметър на лявото бедро – 48 см. Експертът посочва, че в
генезата на получаване на установения на 09.08.2023 г. инфаркт на миокарда,
10
участват две групи фактори: първа група, установени преди и нямащи връзка с
травмата от ПТП - Хипотиореоидизъм, артериалната хипертония, хипертонично
сърце, дислипидемия, тютюнопушене и наследствена обремененост и втора група-
установени след и имащи връзка с травмата от ПТП - нарушения в хомеостатичния
баланс и кръвосирването от травмата, с последвалите операции, продължително
залежаване, с последвала намалена двигателна активност, напълняване, болки,
тревожно- депресивно състоЯ.е. Вещото лице сочи, че независимо, че
хипотиреодизма е бил добре лекуван и състоЯ.ето на ищцата е подържано със
заместителна терапия, същият може да се посочи като основен фактор от първата
група, тъй като сам по себе си води до повечето от посочените в групата -
хипертония, дислипитдемия, както и сам по себе си води и до проблеми със
сърцето. Хипотиреодизмът повишава риска за сърдечни заболявания, най-вече,
поради високите нива на холестерола („лошият холестерол“), който се изявява при
намалена функция на жлезата. Хипотиреоидизмът може също така да доведе до
увеличено сърце, психически нарушения, както и депресията може да се появи още
в ранните етапи на хипотиреоидизма. В заключение експертът сочи, че по
принцип и в конкретния случай инфарктът на миокарда не е пряка последица и не
може да се дължи на травматичните увреждания, следствие на ПТП и преките
последици от тях. Посочените фактори от втората група са последица от травмите
от ПТП, с последвалото й проблемно физическо и психическо състоЯ.е след това,
поради което същите не могат да се посочат като основен фактор за настъпването,
на инфаркта на миокарда, но могат са да са допълнителен и отключващ фактор за
получаване на инфаркта по това време и начин.
В к.з. експертът разяснява, че основните причина за настъпване на инфаркта
са от първата група хронични състоЯ.я- данните за хипотиреоидизъм са с голяма
давност, а хипертонията е от една година преди ПТП. Майката на ищцата е
починала от инфаркт на миокарда. Вещото лице сочи, че настъпилият инфаркт на
миокарда една година след ПТП, не може да се отрече напълно, че няма връзка с
ПТП. Независимо, че при ищцата има болестно увреден терен, сериозна причина
да се получи сам по себе си и без това ПТП. Експертът е категоричен, че по делото
не са налице данни за завишени стойности на инсулин, както и не е установил
данни за диабет.
По делото е назначена и приета съдебно-психологична експертиза. В
заключението вещото лице сочи, че вследствие на процесното ПТП ищцата е
получила сериозни психоемоционални нарушения. Като заплаха за психичното
здраве на ищцата, експертът посочва: обострена тревожно-депресивна
симптоматика; остър дистресов отговор; симптоми на посттравматично стресово
разстройство; значими увреди в качеството на жИ.т в психологичен в сочматичен
аспект, респективно тенденция към хронифициране на проблематиката. Не са
установени признаци на клинична депресия, която да изисква хоспитализиране,
налице са тъга, загуба на удоволствено преживяване от дейности, които преди са
доставяли позитивни емоции, разстройство на съня, подтиснато настроение,
плачлИ.ст.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
11
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380. Застрахователят по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В чл. 498, ал. 3 във вр. с чл. 496 във вр. чл. 380 КЗ, като допълнителна,
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС се
предвижда изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда
на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя. Следователно, за да са допустими и да се приемат за разглеждане
претенциите по чл. 432 КЗ, е необходимо ищецът да удостовери, че е сезирал
застрахователя с искане за застрахователно обезщетение по реда и че е изтекъл
срока по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496 КЗ (Определение № 165 от 24.03.2017 г. на ВКС
по ч. т. д. № 306/2017 г., II т. о., ТК). В случая тези предпоставки се установяват и
до предявяването на иска са изминали три месеца, което прави предявената
претенция допустима на специалното основание, въведено с КЗ.
Предвид горното, за успешното провеждане на иска срещу застрахователя, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от
виновно и протИ.правно деЯ.е от страна на застрахования; причинна връзка между
деЯ.ето и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.
В случая ищцата претендира имуществени и неимуществени вреди,
претърпени в резултат на настъпило ПТП на 07.10.2021 г.
Не се спори, че за автомобила, с който е причинено ПТП, е налице валидно
сключена и действаща към датата на произшествието застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество.
При наличие на договор за застраховка ГО (чл. 344 КЗ), покрит период на
застраховане към датата на ПТП (чл. 351 КЗ) и при спазване на изискването на чл.
380 КЗ за уведомяване, съдът следва да прецени наличието на общите
предпоставки по чл. 45 във вр. чл. 49 ЗЗД за деликтната отговорност на
застрахованото лице.
В конкретния казус съдът намира, че ищцата установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на посочените по-горе елементи от
фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ – страните не спорят и се установи
наличието на валидно застрахователно правоотношение, основано на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика
на товарен автомобил марка Мерцедес, модел Спринтер 312Д, с ДКН Е ** АХ, а
съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото, което има последиците на влязла в сила присъда, по а.н.д. №
278/2021 г. по описа на РС – Лом, със задължаваща настоящия състав сила
установи извършването на протИ.правно и виновно деЯ.е от страна на С. С. Д.,
изразяващо се в нарушаване правилата на ЗДвП, довело до трайно затруднение
движението на долен десен крайник с оздравителен период от около пет-шест
месеца на ищцата Р. Р. Б..
12
Ето защо и поради наличието на всички кумулативни предпоставки за това,
предявените искове се явяват доказани по основание.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедлИ.ст. СправедлИ.стта изисква претърпените болки и страдания на
ищцата да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедлИ.ст” не
е абстрактно. Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоЯ.ето на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В понятието „неимуществени
вреди“ следва да се включват всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи
отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време (Решение № 33/04.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 172/2011
г., II т.о.). Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен
израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на която, наред с официалната
статистика за средна работна заплата, за нИ.то на инфлация и пр. са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами
по себе си не са пряк израз на принципа за справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 ЗЗД
(Решение № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2974/2013 г., II т. о.).
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в каквато хипотеза обезщетението може да бъде
само намалено, не и изключено. Според т. 7 от Постановление № 17 от 18. XI. 1963
г. на Пленума на ВС, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е поведението на пострадалия, с което той е създал предпоставки,
предизвикал е или е допринесъл за настъпване на увреждането, обективно да се
намира в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
В практиката на ВКС (напр. Решение № 15 от 19.02.2020 г. по т.д. №
146/2019 г. ВКС, II т.о.; Решение № 118 от 27.06.2014 г. по т.д. № 3871/2013 г. ВКС,
I т.о.; Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г. ВКС, II т.о.; Решение №
117 от 08.07.2014 г. по т.д. № 3540/2013 г. ВКС, I т.о.; Решение № 57 от 01.08.2018 г.
по т.д. № 1677/2017 г. ВКС, I т.о.; Решение № 34 от 15.07.2019 г. по т.д. №
1562/2018 г. ВКС, II т.о.; Решение № 60126 от 19.11.2021 г. по т.д. № 1999/2020 г.
ВКС, I т.о. и мн. др.) е посочено, че за определяне наличието и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е
от значение съществуването на причинна връзка между поведението на
пострадалия и на водача на увреждащото МПС, въз основа на която съдът следва
да определи обективния принос на всеки един от участниците в конкретното ПТП.
При определяне степента на съпричиняване е необходимо да се направи сравнение
с поведението на участниците в ПТП, като съразмерността на действията
(бездействията) на пострадалите с останалите фактори, причинили
произшествието, ще определят и приноса му за настъпването на вредите. При
13
преценка поведението на пострадалия съдът следва да има предвид не само
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и завишената отговорност на водача да избере
подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би му позволила да
спре в зоната на своята видимост при поява на препятствие на пътя, което водачът
на съответното МПС е могъл и е бил длъжен да предвиди. След съпоставяне на
поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане
тежестта на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за
причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците, включително
съпричиняване от страна на пострадалия и да разпредели отговорността за
причиняване на деликта.
От страна на ответното дружество са наведени доводи за съпричиняване на
вредите от страна на ищцата, изразяващо се в непоставяне на предпазен колен.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно- автотехническа
експертиза, което съдът изцяло кредитира, се установи, че процесният товарен
автомобил Мерцедес Спринтер е оборудван на всичките шест седалки, пет
пасажерски и една за водача, с триточкови предпазни колани, като по време на
ПТП Б. е седяла на предната седалка вдясно и е била с поставен обезопасителен
колан, който при удара е заклинил. При първия удар на т. а. Мерцедес в
полуремаркето Кроне, посоката на движение на тялото на ищцата е било напред,
но е било ограничено поради поставения предпазен колан и торсът максимално се е
отклонил на около 8-10 см. Вторият удар е бил страничен за т. а .Мерцедес, като
при страничен удар телата на пасажерите и водача се отклоняват първоначално в
посока на удара, в случая наляво. При страничен удар, предпазните колани не
ограничават движението на телата встрани. Вещото лице- ортопед също сочи, че
ако ищцата не е била с правилно поставен колан, травмите които би получила, са
щели да бъдат значително по-големи.
Предвид изложеното, съдът счита, че поведението на ищцата не е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради което възражението за
съпричиняване се явява неоснователно.
За извършване на преценка от страна на съда за адекватното обезщетяване
на ищцата за претърпените от нея в резултат на ПТП неимуществени вреди, съдът
следва да съобрази както характера и вида на травматичните увреждания,
установени въз основа на медицинската документация, приложена към делото и
заключенията на съдебно-медицинските експертизи, така и реално претърпените
болки и страдания в резултат на процесното ПТП. Съществен е въпроса за
интензитета на претърпените физически болки и страдания, включително и
тяхната продължителност, както в периода от настъпване на увреждането, така и в
периода на възстановяване, включително и досега. След катастрофата ръцете и
лицето на ищцата били одраскани, около четири месеца била изцяло зависима от
грижите на близките си, не можела да се движи и да се обслужва сама, имала болки
в краката, била уплашена, непрекъснато плачела, била стресирана, сънувала
кошмари. Преди инцидента ищцата била много добра жена, позитивна, весела,
отзивчива, работоспособна, след катастрофата имало моменти, в които изпадала в
14
стрес, крещяла, имала страх от движение с кола.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска
експертиза се установи, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания: многофрагментна фрактура на дясна патела,
фрактура на фибулата в проксималната част в ляво, множество наранявания по
гърба на двете ръце и предмишниците вследствие на попаднали счупени стъкла от
предното стъкло на автомобила, травми по челото от удар в таблото на автомобила
и от счупените стъкла. На ищцата е проведено оперативно и неоперативно
лечение. Оздравителният процес е протекъл различно за различните травми.
Началното костно срастване, необходимо за счупената патела, е било около 100
дни, като в подобен времеви интервал е протекъл и за фрактурата на
проксималната фибула в ляво. За травмите по ръцете и главата на ищцата,
оздравителният процес е протекъл за около 40 дни. Самото лечение е протекло с
обездвижване на двата долни крайника, съответно 3 месеца за десен долен крайник
и 40 дни за ляв долен крайник. Ищцата е имала затруднения, стигащи до
невъзможност, свързани с изпълнението на елементарни дейности, като
самообслужване и хигиенизиране, затруднения при самостоятелна походка,
затруднения при ставане и сядане. Периодът, свързан със затруднения при
изпълнението на тези дейности, е продължил около 3-4 месеца, а след това също й
се е налагало да използва чужда помощ. Установена е хипотрофия на бедрената
мускулатура на дясно бедро- 48 см., ляво бедро- 51 см. Затруднено е клякането и
ставането на цяло стъпало при клекнало положение. На 03.01.2024 г. на ищцата е
проведено оперативно лечение, свързано с отстраняване на остеосинтезния
материал – 2 броя телени серклажи и 4 броя киршнерови игли. Вследствие на
получените травми като усложнения са останали: хипотрофия на дясна бедрена
мускулатура, слабост на десен долен крайник, затруднено клякане на цяло стъпало,
ограничение на движенията в дясна колянна става - ограничена флексия до 100
градуса. Следва да се има предвид и, че в момента здравословното състоЯ.е на
ищцата се определя като добро, както и че хипотрофията на бедрената
мускулатура ще се възстанови в зависимост от натоварването и провеждането на
ЛФК. Инактивитетната остеопороза също ще бъде преодоляна. Към настоящия
момент при ходене ищцата съвсем леко щади десния си долен крайник в колянната
става, като накуцването е едва доловимо. Долните крайници са с еднаква дължина
и нормално изразена леко изгладена мускулатура, с нормална подкожна мастна
тъкан. Дясното коляно е с леко изразен, на места уплътнен оток, по предната му
повърхност има оперативен цикатрикс. Следва да се има предвид, че установените
промени сочат на артроза на дясна колянна става втора степен, но че това състоЯ.е
може да се дължи и на възрастовите промени на ищцата, в известна степен и на
самата фрактура. Следва да се отчете и посоченото от вещото лице- съдебен лекар,
че не може да се отрече напълно влиЯ.ето на ПТП за настъпването на инфаркт на
миокарда.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането (2021 г.),
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент и
обществено-икономическите условия в страната.
С оглед на изложеното по-горе и при съобразяване на проведеното лечение и
обстоятелството, че установеното травматично увреждане е причинило трайно
15
затруднение движението на долен десен крайник, включително с обездвижване на
двата долни крайника, съответно три месеца за десен долен крайник и 40 дни за ляв
долен крайник и последващо раздвижване за възстановяване на основната
функция на крайника за ходене и съответно възстановена трудоспособност,
неудобствата, битовите затруднения и наложилото се обездвижване на краката и
ползването на чужда помощ за битови и хигиенни нужди, както и че счупването е
свързано с болки и страдания силни по време на и след произшествието,
включително и към настоящия момент, че здравословното състоЯ.е на ищцата към
момента е добро, както и че хипотрофията на бедрената мускулатура ще се
възстанови в зависимост от натоварването и провеждането на лечебна физкултура,
както и че инактивитетната остеопороза също ще бъде преодоляна, от друга
страна, възрастта на пострадалата (53 години) към датата на ПТП и
икономическите условия в страната към същия момент и изминалия период от три
години и три месеца от датата на ПТП, съдът намира, че справедлИ.то обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер на 54000,00 лв., а за
разликата до 140000,00 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изложеното иска в частта относно претърпени от ищцата
неимуществени вреди е основателен до размера на 54000,00 лв., над уважения
размер от 54000,00 лв. до предявения размер от 140000,00 лв., частичен от
150000,00 лв., следва да бъде отхвърлен.
По иска по отношение на претендираните имуществени вреди:
Ищцата основава претенцията си за репариране на причинени от ПТП
разноски на представени по делото касови бележки и фискални бонове,
установяващи извършени от нея разходи на обща стойност 3202,24 лева за
медицински изделия, заплатени потребителски такси и лекарства. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза безспорно се установи, че на
ищцата са извършени оперативни интервенции, както и други манипулации,
ищцата е била настанена в болнично заведение. Представените фактури и касови
бележки доказват заплащането на медицински изделия, потребителски такси и
лекарства в претендирания размер от 3202,24 лв.
По изложените съображения предявеният иск за заплащане на имуществени
вреди в общ размер на 3202,24 лева следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
Ищцата претендира присъждането на законна лихва върху обезщетението от
14.10.2021 г. – датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 430, ал. 1
КЗ, евентуално – от 04.11.2021 г. до окончателното изплащане. В хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането – вж.
Решение № 167/30.01.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, II т.о., Решение №
128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о., Решение № 50043/06.06.2023
г. по т.д. № 53/2022 г. на ВКС, I т.о., Решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. №
2530/2021 г. на ВКС, I т.о. Процесното ПТП е настъпило на 07.10.2021 г., ищцата е
заявила претенция пред застрахователя на 04.11.2021 г. За периода от датата на
деликта - 07.10.2021 г. до предявяване на претенцията пред застрахователя -
16
04.11.2021 г., обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените вреди
се дължи от делинквента на осн. чл. 86 ЗЗД, но не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор,
поради което прекият иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане от застрахователя на
обезщетение за забава за периода от 14.10.2021 г. до 04.11.2021 г. е неоснователен.
На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е. от 04.11.2021 г., а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
По отношение на разноските и дължимите държавни такси:
Страните са поискали присъждане на разноски.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати разноски на ищеца
съобразно уважената част от иска.
Ищцата претендира разноски за държавна такса в размер на 1203,00 лв., от
които: 1168,00 лв. – държавна такса за разглеждане на предявените искове, 15,00
лв. – държавна такса за въззивно обжалване на определението, с което е оставена
без уважение молбата на ищцата за освобождаване от заплащане на държавна
такса и разноски по делото, 15,00 лв. - държавна такса за касационно обжалване на
същото определение и 5,00 лв. – държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение. Настоящият съдебен състав намира, че на ищцата следва да се
присъдят разноски за държавна такса в размер на 1173,00 лв., като не следва да се
присъждат разноските за обжалване на определението, с което е оставено без
уважение искането й за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски
в производството, доколкото жалбата й е оставена без уважение.
Съобразно уважената част от исковете на ищцата следва да се присъдят
разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 440,96 лв.
От пълномощника на ищцата е направено искане за присъждане на
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА с начислен ДДС, като са
представени доказателства за регистрация по реда на ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение за оказваната от него правна помощ и съдействие в случаите по
чл. 38, ал. 1, т. 1- т. 3 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноските, като в
този случай съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
Следователно, за да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение е необходимо адвокатът да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие и в него да е посочено, че помощта се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 ЗА. В случая по
делото е представен договор за правна защита и съдействие от 14.10.2021 г.,
сключен между ищцата и адв. П. К., в който е посочено, че основанието за
предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Размерът на
възнаграждението следва да се определи от съда по реда на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията, действаща
към датата на сключване на договора – вж. Решение № 29/27.01.20325 г.,
постановено по гр.д. № 4032/2023 г. на ВКС, III г.о. Определено по реда на чл. 7,
17
ал. 2 от Наредба № 1, адвокатското възнаграждение е в размер на 2150,00 лв.
съобразно уважената част от иска за неимуществени вреди и 454,15 лв. – по иска за
имуществени вреди или общо 2604,15 лв. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. П. К. сумата от 3124,98 лв. с ДДС, представляваща минимално
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществена защита и
процесуално представителство по настоящото дело, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
определено от съда на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения съобразно уважената част от иска.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска,
като не се претендира адвокатско възнаграждение. Ответникът е представил
списък със сторени разноски в размер на 2310,00 лв. –разноски за възнаграждение
на вещи лица. Съобразно изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сторени разноски в размер на 1387,27 лв.
В производството по делото ищецът е освободен от заплащането на
държавна такса за разликата над първоначално предявения иск от 26000,00 лв. до
увеличения размер от 140000,00 лв., както и от заплащане на разноски в размер на
1131,00 лв. С оглед изхода на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на ОС- Благоевград сумата от 1120,00 лв. държавна такса върху
уважената част от иска над сумата от 26000,00 лв. и сумата от 1131,00 лв. –
заплатени разноски за възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБог: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров” № 1,
представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Р.М. да заплати на Р. Р. Б.,
ЕГН **********, с адрес: с. ***, чрез адв. П. К., съдебен адрес: гр. **, офис 10
следните суми:
-сумата от 3202,24 лева (три хиляди двеста и два лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща имуществени вреди – разноски за лечение,
потребителски такси, лекарствени средства, медицински изделия и услуги,
вследствие на ПТП от 07.10.2021 г., причинено при управление на застрахован при
ответника т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 312Д“ с рег. № ** МХ, ведно
със законната лихва, считано от 04.11.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля искането за законна лихва от 14.10.2021 г. до 03.11.2021 г.;
-сумата от 54000,00 лева (петдесет и четири хиляди лева), представляваща
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП от
07.10.2021 г., причинено при управление на застрахован при ответника т.а. марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер 312Д“ с рег. № ** МХ, ведно със законната лихва,
считано от 04.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля
иска за разликата над уважения размер от 54000,00 лева до предявения размер от
140000,00 лева, частичен иск от 150000,00 лева, и за законната лихва от 14.10.2021
г. до 03.11.2021 г., като неоснователен;
-сумата от 1613,96 лева (хиляда шестстотин и тринадесет лева и деветдесет и
шест стотинки), представляваща сторени разноски съобразно уважената част от
18
исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБог: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров” № 1,
представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Р.М. да заплати на адвокат П.
К., адрес: гр. София, ул. „Лом“ № 1, ап. 9 сумата от 3124,98 лева (три хиляди сто
двадесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща минимално
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществена защита и
процесуално представителство на ищцата по настоящото дело, по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА, определено от съда на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: с. ***, чрез адв. П. К., съдебен
адрес: гр. **, офис 10 да заплати на ЗАД „ДаллБог: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров”
№ 1, представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Р.М. сумата от 1387,27
лева (хиляда триста осемдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки),
представляваща сторени разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „ДаллБог: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров”
№ 1, представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Р.М. да заплати по
сметка на Окръжен съд - Благоевград сумата от 1120,00 лева (хиляда сто и
двадесет лева), представляваща държавна такса върху уважената част от иска за
неимуществени вреди, сумата от 1131,00 лева (хиляда сто тридесет и един лева)-
заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица, както и сумата от
5,00 лева (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд - София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
19