1
Производството е по реда на чл. 237 ал.4 и ал.5 във вр. с ал.3 от НПК и е образувано по жалба от Георги Тодоров Ириков от гр. Кърджали против постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.02.2006 година на Окръжна прокуратура Кърджали, образувано срещу Месут Хайри Халил от гр. Кърджали за извършено престъпление по чл. 343а ал.1 б.”б” във вр. с чл. 343 ал.1 б.”в” във вр. с чл. 342 ал.1 от НК. Постановлението се обжалва като незаконосъобразно. Разследването по делото било извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 16 ал.1 от НПК за провеждането на всестранно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото. Приетата по делото фактическа обстановка не съответствала на действителността. По делото не били разпитани всички свидетели очевидци, за да бъде изяснена обективно фактическата обстановка. Не били разпитани поисканите от жалбодателя свидетели, които съобщавали факти, различни от приетите по делото. В назначената по следственото дело автотехническа експертиза, не били изследвани всички обстоятелства от съществено значение за пълното, всестранно и обективно изясняване на обективната истина по делото, а от друга страна заключението, в което вещото лице дало отговор на зададените въпроси било непълно, а изследването извършено некомпетентно и едностранчиво: в изготвената АТЕ не било установено къде върху пътното платно било мястото на удара между л.а. и пешеходеца. С отговора на този въпрос следвало да се изясни каква е дължината на спирачните следи до мястото на удара и каква е тяхната дължина след удара, което от своя страна давало отражение върху правилното изчисление на скоростта на автомобила и на други изследвания относно обстоятелствата по възникването на ПТП. Не било изследвано и обстоятелството с коя част от автомобила е нанесен удара върху пешеходеца. Отговорът на този въпрос давал отражение върху отговора на въпроса относно пътя, изминат от пешеходеца от момента на възприемането му от водача до мястото на удара, което от своя страна влияело върху установяването на времето на удара. Не била установена скоростта на автомобила в момента на удара. На въпроса имал ли е водачът техническа възможност да предотврати или избегне ПТП, вещото лице разгледал само хипотезата относно имал ли е възможност водача да спре автомобила преди мястото на удара. Не били изследвани хипотезите относно това дали при своевременно възприемане на пешеходеца от страна на водача на л.а. и своевременно задействане на спирачната система водачът е имал възможност да пропусне пешеходеца да премине пред автомобила; както и при своевременно възприемане на пешеходеца от страна на водача на л.а., своевременно задействане на спирачната система от него и предприемайки маневра завиване не на ляво, а на дясно, тъй като /видно от скицата към АТЕ/ разстоянието между мястото на удара и паркиралите отстрани автомобили е 2.3м, а ширината на л.а. е около 2м., и по този начин да не допусне настъпване на ПТП-то, като пропусне пешеходеца и удар не би последвал. При изследване на обстоятелствата на ПТП-то вещото лице приемало, че пътят, изминат от пешеходеца е 2.3м, което не отговаряло на действителността, тъй като от скицата приложена към АТЕ е видно, че това е разстоянието между двата автомобила /процесния и този спрян в дясното платно/. В този случай в.л. не било взело предвид факта, че пешеходецът се движел косо по пътя с отдалечаване от автомобила под известен ъгъл, което обстоятелство не било взето предвид никъде в експертизата при установяване на останалите елементи, които били от значение за правилните изводи на експертизата. Освен това моментът, който се взел предвид като начален за измерване пътя на пешеходеца, не бил момента, в който той излезнал между колите спрели отдясно, а момента, в който пешеходеца стъпва на пътното платно между колите, т.е. когато за водача на л.а. реално е възникнала опасността. От това следвало, че пътят на пешеходеца е много по-голям от този приет от в.л., което от своя страна давало отражение върху всички останали изследвания на експертизата в тази насока. Вследствие на това непълно изследване в АТЕ на обстоятелствата, допринесли до настъпването на ПТП, както и неправилните и неточни заключения на в.л. допринесли до неправилния извод от страна на прокурора относно вината на водача на л.а. и до издаване на обжалваното постановление на ОП - Кърджали за прекратяване на наказателното производство. Освен това наказателното производство било образувано по чл. 343а от НК, т.е. деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, но по делото няма събрани доказателства в тази насока, а и в обжалваното постановление прокурорът не посочвал кои точно действия извършени от дееца счита за такива, с които е оказана помощ на пострадалата. С оглед на изложеното жалбодателят считал, че постановлението за прекратяване на наказателното производство по сл.д.№ 19/2006г. по описа на ОСС Кърджали на ОП Кърджали е необосновано и незаконосъобразно. Моли съда да отмени постановлението и да върне делото на Окръжна прокуратура гр. Кърджали с указания да бъде извършено пълно, всестранно и обективно разследване, като бъде назначена тройна автотехническа експертиза, която след като се запознае обстойно с материалите по делото /в т.ч. и разпита на нови свидетели очевидци/ да даде пълно и точно заключение относно следното: 1.Да се определи мястото на удара, както между МПС и пешеходеца, така и спрямо пътното платно; 2.Да се определи дължината на спирачните следи до мястото на удара и след това; 3.Да се изчисли скоростта на движение л.а. преди ПТП-то и в момента на удара; 4. Да се определи опасната зона за спиране на МПС; 5.От какво разстояние водача на л.а. е имал възможност да възприеме опасността; 6.Да се изследват всички хипотези относно това, дали за водача на л.а. е съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП; 7.Да се изясни механизмът на удара между МПС и пешеходеца; 8.Да се изготви мащабна скица на местопроизшествието. Моли, ако делото бъде върнато за ново разглеждане да бъдат разпитани като свидетели очевидци лицата: Тодора Стойчева Атанасова от гр. Кърджали ж.к.”Възрожденци" 97 вх. А ет. 1 ап. 3 и Марин Димитров Ганчев от гр. Кърджали ж.к. "Възрожденци" 98 вх. А ет. 2 ап. 5. Окръжният съд, при извършената проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство във връзка с постъпилата жалба, приема за установено следното: Следствено дело № 19/2006 година по описа на ОСлС Кърджали е образувано срещу Месут Хайри Халил от гр. Кърджали, ЕГН ********** за това, че на 09.01.2006 година в гр. Кърджали, при управление на МПС- лекотоварен автомобил “Опел комбо” с ДК № К 71 75 БВ, собственост на Бахтияр Мюмюн Мустафа от гр. Кърджали, нарушил правилата за движение- чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Виолета Димитрова Ирикова от гр. Кърджали, като след извършване на деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия- престъпление по чл.343а б. “б” във вр. с чл. 343 ал.1 б. “в” във вр. с чл. 342 ал.1 от НК. С обжалваното постановление, наказателното производство по следственото дело е прекратено на основание чл. 237 ал.1 т.1 във вр. с чл. 21 ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 15 от НК- поради липса на извършено престъпление. Прокурорът е приел от фактическа страна, че пострадалата предприела пресичане в опасната зона за спиране на автомобила, под диагонал, без да се огледа и дори след като чула спирачките на автомобила, продължила да се движи по платното с намерение по-бързо да го освободи. Още в момента, в който предприела пресичането, пострадалата се намирала в опасната зона за спиране на автомобила и водачът нямал техническа възможност да предотврати сблъсъка или да го избегне. Прокурорът е направил изводът, че произшествието е настъпило изключително по вина на пострадалата, като внезапното й изскачане на пътното платно отнело възможността на водача да предотврати сблъсъка. Касаело се за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като водачът не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Това деяние не било виновно, поради което липсвало престъпление по смисъла на чл. 9 ал.1 от НК, поради което наказателното производство следвало да бъде прекратено. Постановлението за прекратяване на наказателно производство е необосновано от фактическа и правна страна, тъй като е постановено при непълнота на доказателствата. Разследването по делото е проведено в нарушение на принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Решението, че деянието на обвиняемия е случайно такова по смисъла на чл. 15 от НК, което изключва вината на дееца, е формирано без по делото да се изследват всички относими към фактическата страна на деянието обстоятелства. Вменено на дееца с обвинението е нарушение на правилата за движение по чл. 20 ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата. Известно от съдебната практика е, че тази разпоредба има бланкетен характер, като съдържанието й във всеки конкретен случай следва да бъде запълнено с конкретните нарушени правила за движение, уредени в същия закон и правилника за приложението му. Едва когато липсва конкретна норма, се приема, че е нарушена общата разпоредба на закона. Тази разпоредба, макар и да не съдържа легално определение, вменява задължение на водачите да се движат със съобразена скорост с конкретната пътна обстановка. В тази връзка по делото не е изследван въпросът със скоростта на движение на автомобила, както и в постановлението за прекратяване на наказателно производство липсват изводи, че скоростта, с която се е движел автомобилът е била съобразена по смисъла на чл. 20 от ЗДвП с конкретната пътна обстановка. Изводите на прокурора освен това, че обвиняемият не следва да носи отговорност, защото се касаело за внезапно възникнала опасност и вината изцяло е на пострадалото лице, са неубедителни, доколкото в постановлението липсват констатации за момента на възникване на опасността. Така, с оглед на конкретната пътна ситуация не е установена каква е била разрешената скорост за движение на автомобила, както и скоростта, с която се е движил автомобила, предвид конкретната пътна обстановка била ли е съобразена. Не е установено по делото в кой момент, на какво разстояние и къде за първи път водачът на МПС е възприел пресичащия пешеходец, с оглед преценка на обстоятелството дали своевременно е реагирал чрез задействане на спирачките на автомобила на опасността. Не е установена скоростта на движение на автомобила при удара на пешеходеца. Не е било изяснено предвид данните по делото, че автомобилът е намерен плътно спрян до левия бордюр и с оглед посоката на движение на пешеходеца, правилна ли е била предприетата спасителна маневра- завиване наляво. Едва след като по делото бъдат изяснени всички обстоятелства по делото, следва да се прецени дали водачът е взел при възникналата опасна пътна ситуация всички нормативно предписани мерки за безопасност на движението и въпреки това е настъпил вредоносния резултат. Следва да се прецени дали скоростта на движение на автомобила е била съобразена с конкретната пътна обстановка, като противното означава, че водачът сам се е поставил в невъзможност да реагира на опасността и затова фактът, че ударът е настъпил в опасната зона за спиране на автомобила не го оневинява. Случайното деяние в случая би означавало пешеходецът да е връхлетял внезапно върху автомобила, като водачът не е имал никаква възможност да реагира чрез намаляване на скоростта или спиране. Данните по делото, макар и събрани не в пълен обем сочат, че водачът е наблюдавал движещия се пред него автомобил, но не и тротоарната площ встрани, че пешеходецът се е движел под диагонал, отдалечавайки се от автомобила, че е налице спирачен път преди удара и пр. Именно изследване на обстоятелството дали скоростта на движение на автомобила е била съобразена и дали реакцията на водача е била правилна с оглед избягване на удара с пешеходеца, би довело до правилния извод дали деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици или деянието се дължи на случайност. Следва по делото, с оглед принципа за обективност, всестранност и пълнота на разследването, да бъде назначена тройна автотехническа експертиза, която да даде заключение във връзка с изясняване на обсъдените по-горе обстоятелства. Само след събиране и проверка на всички възможни, искани и относими към предмета на доказване доказателства, прокурорът следва да се произнесе дали наказателното производство да продължи с внасяне на обвинителен акт с конкретизиране на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата от обвиняемия или делото да бъде прекратено. С оглед на изложеното, обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено и делото върнато за доразследване със следните задължителни указания: да бъде назначена тройна автотехническа експертиза, която след като извърши оглед на место и се запознае с материалите по делото, освен на въпросите, на които е отговорила единичната експертиза, да даде заключение и по следните въпроси: 1. каква е била разрешената скорост за движение на автомобила в процесния пътен участък и каква е била скоростта на движение на лекия автомобил. Каква е била видимостта на водача към тротоара от дясната част на платното за движение, предвид обстоятелството, че дясната лента, по която се е движел автомобилът, е била заета от паркирани автомобили. С оглед на това, била ли е съобразена с конкретната пътна обстановка скоростта на движение на автомобила. 2. От какво разстояние водачът на автомобила е имал възможност да възприеме пешеходеца и от какво разстояние го е възприел. С оглед посоката на движение на последния, правилна ли е била предприетата от водача маневра- завиване наляво. Имало ли е възможност при завиване надясно, предвид разстоянието между мястото на удара и паркиралите автомобили от 2.3 метра и ширината на автомобила от 2 метра, да се избегне ударът на пешеходеца. Каква е била скоростта на движение на автомобила в момента на удара, в коя част на пътното платно, на автомобила и на пострадалата е нанесен. 3. С оглед на отговорите по първите две задачи да се посочи механизмът на настъпване на ПТП, както и да се изготви мащабна скица на местопроизшествието. По делото следва да бъдат разпитани исканите в жалбата против постановлението свидетели Тодора Стойчева Атанасова от гр. Кърджали, кв. “Възрожденци”, бл. 97, вх. А, ет.1, ап.3 и Марин Димитров Ганчев от гр. Кърджали, кв. “Възрожденци”, бл. 98, вх. А, ап.5. Водим от изложеното и на основание чл.237 ал.5 т.3 от НПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Постановление от 17.02.2006 година на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура Кърджали, с което е прекратено наказателното производство по сл.д. № 19/2006 година по описа на ОСлС Кърджали, образувано срещу Месут Хайри Халил от гр. Кърджали за извършено престъпление по чл. 343а ал.1 б.”б” във вр. с чл. 343 ал.1 б.”в” във вр. с чл. 342 ал.1 от НК. ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура Кърджали за изпълнение на указанията, дадени с настоящото определение в обстоятелствената му част. Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
СЪДИЯ:
|