Решение по дело №5695/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 март 2018 г. (в сила от 26 май 2018 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20171720105695
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№310

гр.П., 26.03.2018 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

Районен съдия : Явор Джамалов

при секретаря : В. Вескова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 05695, по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, като към него обективно е съединен и иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

              По изложените в исковата молба обстоятелства  Г.В.Н., с ЕГН ********** ***, е поискала  да бъде

Осъдено ответното дружество – Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС”АД, с ЕИК 12130788,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Ч.В.”, №***,
да и заплати сумата от  25 000.00 лева, представляваща обезщетение за преживени  болки и страдания в резултат от пътно­транспортното произшествие, при което е получила: „Счупване на пета дланна кост на лява ръка”, което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период от около месец и половина, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие 22.06.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски.  

Ответното дружество е оспорило предявените искове,  по основание и размер, като са изложени доводи,  ищеца с поведението си е допринесъл за настъпване на на вредните последици от ПТП, както и че размер на иска е прекомерно завишен. 

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника А.А.П., който не е изразил становище по така предявените искове.

Районният съд преценявайки събраните по делото, доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано следното :

             Не се спори по делото а и видно от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че Г.В.Н. на 22.06.2016г. при настъпило пътно транспортно произшествие е претърпял злополука. По повод на това с постигнато споразумение  от 12.07.2017г. постановено по н.о.х. дело №*****/****г. по описа на ПРС, А.А.П. е била признат за виновен за това, че 22.06.2017г., при управление на МПС е нарушила правилата за движение в следствие на което по непредпазливост причинила на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в  „Счупване на пета дланна кост на лява ръка”. Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Също така от представените писмени доказателства и събраните гласни доказателства в настоящето производство се установява, че на 22.06.2016г. около 23:45ч. по път в землището на с. Р., общ. П., между селище „Д.Х.” и с. Д., обл. П., ищцата е пострадала при пътно- транспортно произшествие, като пътник возещ се на задната седалка в лек автомобил „Ф.Г.” с per. № ** ******, управляван от  А.А.П.. Автомобилът се е движел в посока от селище „Д.Х.” към с. Д. със скорост над 97 км/ч, като при движението си се отклонява на дясно, излиза от пътя и се удря в дърво. В резултат на удара Г.В.Н. е усетила остра болка в лявата си ръка.

По случая е било образувано Досъдебно производство № ***/****г. по описа на 02 РУП гр.П., Прокурорска преписка Вх.№ ****/**** год. по описа на РП гр.П..  

Автомобилът, причинил пътно - транспортното произшествие е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Ине” АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Ч.В.” №51Д, с полица № BG /**/************, валидна от 06.06.2016г. до 05.06.2017г.

След претърпяното ПТП ищцата е постъпила по спешност в МБАЛ „Рахила Ангелова” АД гр. П., травматологично отделение.   По време на болничното й лечение е извършена рентгенография, при която е установено счупването на пета дланна кост на лява ръка. Резултат от образно изследване: „Фрактура на 5-та метакарпална кост”.  

На 22.05.2017г. на основание чл. 380 от КЗ ищцата е депозирала в ЗК „ЛЕВ ИНС” АД застрахователна претенция с вх. № ****/**.**.****г. за извън съдебно уреждане на спора. Заведена като неимуществена щета № ***-****-**-****. Въпреки  посочения срок за отговор по застрахователната претенция, ЗК „ЛЕВ ИНС” АД не е отговорила.

              Видно от заключението на вещото лице д-р М.П.М. по изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, в резултат на това транспортно произшествие  пострадала Г.В.Н. е получила счупване в основата на пета дланна кост без разместване на костните фрагменти, довело до появата на оток с дифузен хематом в тази област, с болезненост и ограничаване на движенията на пръста на ръката . Получила е контузии в лявата част на главата около лява орбита и ляво коляно с натъртване , довели до болки и страдания за около 14 — 15 дни. Тези травми са причинили болки и страдания на пострадалата особено в първите няколко дни, като постепенно с времето и поставянето на гипсовата имобилизация тези болки са намалели. Носила е гипса на лява ръка за 28 дни ,като през това време е търпяла неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение . След отстраняването на гипса е провеждала рехабилитация за раздвижване на пръста , като отначало е търпяла по-силни болки . Била е временно нетрудоспособна за общо 44 дни от 23.06.2016 г. до 05.08.2016 г. Оздравителния период е протекъл за времето на продължители оста на временната нетрудоспособност. Такова счупване, а именно в основата на пета дланна кост се получава най-често по директен механизъм т.е. травматичния агент действа директно в мястото на полученото увреждане . Най- вероятно лявата ръка със страничната част на дланта ( областа на основата на пета дланна кост ) се е ударила в твърд, тъп предмет от автомобила . Счупването на пета дланна кост е довело до трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за период от 45 дни. Сега счупването е зарастнало напълно, а движенията и захвата на ръката са възстановени.    

  Видно от заключението на вещото лице В.В. по изслушаната седебно автотехническа експертиза се установява, че местопроизшествието е настъпило на прав участък от пътя, след излизане на автомобила от десен завой /около 135 метра след разклона за мах. Рударска/.   Водачът на „Ф.Г.” е загубил управление над автомобила, отклонявайки се вдясно по банкета, където се движи около 60 метра. Следва удар на автомобила в дърво отдясно и завъртайки се около вертикалната си ос надясно, продължава движението си. МПС окончателно спира в дясно от платното за движение със задни гуми в дясната канавка, където е фиксиран при огледа. Вещото лице сочи, че от професионална гледна точка, най-вероятната причина за отклоняване на автомобила надясно и излизане от платното за движение, следва да се приемат неправилните действия на водача  : управление на автомобила с висока скорост за участъка, при неравна пътна настилка;неправилни действия с органите за управление, довело до загуба на контрол над автомобила, водачът не е подбрал правилно скоростта си на движение съобразно състоянието на настилката, ширината на платното за движение и не на последно място уменията си, което е довело до загуба на контрол над МПС, последвалото отклоняване надясно и удара в крайпътното дърво. Според данните от сайта на „Гаранционен Фонд“, МПС с per. № ** **** ** към 22.06.2016г., е имало сключена „Гражданска отговорност“, с полица № BG/**/************ в ЗК „Лев Инс“. В протокола за оглед няма данни за това какви обезопасителни колани са били налични в МПС и в какво състояние са били те. Автомобили от същата марка, модел и година фабрично са оборудвани с триточкови, инерционни колани за водача, пътника до него и пътниците на задната седалка, с изключение на седящия в средата. За него обикновено се монтира двуточков статичен колан. Според данните, съдържащи се в СРМПС, л.а. „Ф.Г.“ е предназначен за превоз на четирима пътници и водач - /4+1/, което означава, че на задната седалка могат да се превозват до трима пътници.

   При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е налице противоправно действие на водачът на   лек автомобил „Ф.Г.” с peг. № ** **** **, управляван от  А.А.П., тъй като същият е нарушил императивните норми на ЗДП и ППЗДП. Именно поради това негово поведение са настъпили неимуществени вреди за ищцата. Налице са три от елементите по чл.45, ал.1 от ЗЗД, за да се ангажира отговорността на виновното лице, по този текст от закона а именно : противоправно поведение, настъпили вреди и причинна връзка между първите две. Що се касае до вината, то тя се предполага по чл.45, ал.2 от ЗЗД, но в случая безспорно е установено, с цитираното по горе съдебно споразумение,че виновен за станалото ПТП е   А.А.П., на който поради  това и виновно поведение е наложено   наказание. Съгласно чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

             В случая са налице причинени на трето лице - ищеца неимуществени вреди, за които се носи отговорност по закон, а причиняването им е осъществено при използване на превозното средство, поради което е налице осъществен риск по застраховката “Гражданска отговорност”, която в случая е задължителна .  Налице е покана по реда на чл.380 КЗ, като в разумен срок ответното дружество не се е съгласило за изплащане на обезщетение по споразумение между страните. Предвид на това следва да се ангажира отговорността на застрахователя ЗК „Лев Инс“.   

             Видно от представената по делото медицинска документация, както и от заключението на вещото лице д-р М., както бе посочено по горе в следствие настъпилото ПТП, ищеца е получила  счупване в основата на пета дланна кост без разместване на костните фрагменти, довело до появата на оток с дифузен хематом в тази област, с болезненост и ограничаване на движенията на пръста на ръката . Получила е контузии в лявата част на главата около лява орбита и ляво коляно с натъртване , довели до болки и страдания за около 14 — 15 дни. Тези травми са причинили болки и страдания на пострадалата особено в първите няколко дни, като постепенно с времето и поставянето на гипсовата имобилизация тези болки са намалели. Носила е гипса на лява ръка за 28 дни ,като през това време е търпяла неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение . След отстраняването на гипса е провеждала рехабилитация за раздвижване на пръста , като отначало е търпяла по-силни болки . Била е временно нетрудоспособна за общо 44 дни от 23.06.2016 г. до 05.08.2016 г. Оздравителния период е протекъл за времето на продължители оста на временната нетрудоспособност. Такова счупване, а именно в основата на пета дланна кост се получава най-често по директен механизъм т.е. травматичния агент действа директно в мястото на полученото увреждане . Най- вероятно лявата ръка със страничната част на дланта ( областа на основата на пета дланна кост ) се е ударила в твърд, тъп предмет от автомобила . Счупването на пета дланна кост е довело до трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за период от 45 дни. Сега счупването е зарастнало напълно, а движенията и захвата на ръката са възстановени.  Горното относно търпените болки и страдания за периода на лечение и последвалата рехабилитация се потвърждава и от показанията на свидетеля Димитър Г.П., ценени по реда на чл.172 ГПК.   

Предвид горното съдът намира, че предявеният иск е основателен. Съобразявайки се с принципа, залегнал в разпоредбата на, чл.52 от ЗЗД, както и със степента на увреждането, получените контузии, търпените болки и страдания към момента на злополуката, както и по време на лечението, описани по-горе, продължителността на същото, възрастта на пострадалата,  неудобствата от санитарно-хигиенно и битово естество при носенето на лонгетата, продължителната  нетрудоспособност  и възможността да бъдат търпени болки и страдания и за в бъдеще при студ, влага и при по тежки физически натоварвания,  то съдът счита, че сумата от 4500,00 лева справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея болки и страдания, поради което искът следва да се уважи до този размер, а за разликата до пълния предявен такъв от 25 000,00 лева, ще следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. При определяне на горното обезщетение съдът взема предвид и обстоятелството, че съгласно заключението на вещото лице, счупването е било в лека степен, без размествания на фрагменти, оздравителния период не е бил продължителен, като към настоящия момент, счупването е напълно зараснало и движенията на ръката са възстановени. В случая съдът определя обезщетение само за фрактурата на дланната кост лявата ръка, така както е претендирано с исковата молба, а не за всички наранявания получени от ищцата от претърпяното ПТП.

Отговорността на застрахователят възниква от момента на настъпване на увреждането, като основанието за това е именно увреждането и наличието на застрахователния договор. Отговорността е обусловена от отговорността на застрахования и поради това от датата на увреждането застрахователят е в забава, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което и оттогава се дължи лихва за забава. Предвид на това искът за такава лихва върху присъдените главници за   неимуществени вреди, ще следва да се уважи, считано от  22.06.2016 година до окончателното им изплащане.

             Съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали, в която връзка е направено и възражение от ответната страна с отговора на исковата молба.  Видно от показанията на разпитания по делото  свидетел  М.Р.Г., същия заявява, че при настъпване на процесното ПТП, в което и той е участвал, автомобила не е бил оборудван с предпазни колани за пътниците на задната седалка. Вещото лице В.В., при изслушването му в с.з. от 20.03.2018г., заявява, че на модела автомобили с които е настъпило процесното ПТП,  фабрично са оборудвани с три предпазни колана на задната седалка, като страничните с триточкови /преминават през рамото и кръста на пътника/ а този за средния пътник на задната седалка е двуточков / преминава само през кръста на пътника/. Поради това вещото лице посочва, че дори и ищцата да е била с предпазен колан, предвид механизна на настъпване на процесното ПТП, горната част на тялото и съответно ръцете не биха били защитени от удар с предмети или части от автомобила. Също така вещото лице д-р М.  в заключението си депозирано с рег.№1418/15.01.2018г., е посочило, че счупването е получено в резултат на директна травма, като , ръката е била пред тялото и свита в лакътя или с цел предпазване, инстинктивно е замахнала с ръката като е последвал директен удар . Ръката се е ударила в твърд ,тъп предмет от интериора на автомобила- напр. седалка , врата . Обезопасителния колан предпазва тялото от политане напред и ако пострадалата е била с поставен такъв -при ръка пред тялото, то най-вероятно нямаше да настъпи това счупване , но ако е замахнала инстиктивно встрани и е последвал директен удар е възможно да получи счупването, въпреки поставения колан. Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът намира, че ищцата дори и да е предполагала, че може да увреди здравето си, но самонадеяно се е надявал, ще избегне вредоносния резултат за здравето си, непоставяйки колан, по време на движение на автомобила, то самото поставяне на препазен колан не би предотвартило полученото увреждане, поради което и нее налице съпричиняване на вредоносния резултат съответно да се намали определеното обезщетение.   

                С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата да заплати сумата от 262.80 лева направени разноски по делото, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции. Съответно ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 333.74 лева направени разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции, съобразно представения съписк с разноските по чл.80 ГПК, като съдът определя 200.00 лева юристконсултско възнаграждение.

По изложените съображения районният съд,

РЕШИ:

            ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС”АД, с ЕИК 12130788,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Ч.В.”, №***,
“ да заплати на Г.В.Н., с ЕГН ********** ***, сумата от 4500.00 лева, представляваща обезщетение за преживени  болки и страдания в резултат от пътно­транспортното произшествие, при което е получила: „Счупване на пета дланна кост на лява ръка”,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие 22.06.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 262.80 лева направени разноски по делото, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции, като за разликата до пълните предявени размери от 25 000.00 лева за неимуществени вреди,   ОТХВЪРЛЯ иска, като недоказан и неоснователен.

            ОСЪЖДА Г.В.Н., с ЕГН ********** ***, да запалти на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС”АД, с ЕИК 12130788,със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Ч.В.”, №***, сумата от 333.74 лева направени разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника А.А.П.. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: