№ 160
гр. гр. Димитровград, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610100682 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл.341 от ГПК – за делба на недвижим имот.
Ищецът **. П. Н. твърди в искова молба, че е съсобственик с ответниците В. Т. З. и
М. П. З. на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
21052.1016.90.3.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-38/05.07.2006г. с последно изменение засягащо самостоятелния обект, от
13.10.2020г., с адрес на имота в Димитровград, ул.***, който самостоятелен обект се намира
на етаж 4 в сграда с идентификатор 21052.1016.90.3, с предназначение: Жилищна сграда-
еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1016.90, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, на едно ниво, с площ 100,82
кв.м., ведно с избено помещение №5 от 20,59 кв.м., таванско помещение №5 с площ 20,30
кв.м.и 2,64% ид.ч. от ОЧС. Посочва, че този имот бил собственост на наследодателя ***,
починал на 29.10.2006г., който съгласно Удостоверение за наследници изх.
№1311/10.09.2020г. оставил следните наследници: В. Т. З.-съпруга, с дял 4/6 ид.ч. от имота,
дъщеря **. П. Н. с дял 1/6 ид.ч. и дъщеря М. П. З. с дял 1/6 ид.ч. Твърди, че тъй като не била
в добри отношения с наследодателя си, разбрала за смъртта му, както и за наследствения
имот, след като й бил връчен акт за установяване на задължение по декларации от
22.05.2020г. за задължения, свързани с местни данъци и такси по отношение на имота за
периода от 2015г. до 2019г.Тя изпратила покани към двамата ответници чрез ЧСИ, с които
предложила да закупят дела й от апартамента на справедлива пазарна цена, за да прекратят
съсобствеността си. Въпреки, че получили въпросната покана, до момента те не били
отговорили на нея. Предвид изложеното иска, съдът да постанови решение, с което да
допусне и извърши между страните делба на гореописания недвижим имот при квоти от 1/6
ид.ч. за Л.Н., 4/6 ид.ч. за В.З. и 1/6 ид.ч. за М.З..
Ответниците В. Т. З. и М. П. З., депозират отговор на исковата молба, в който
поддържат, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява, че не отговаря на истината
твърдението на ищеца, че е научила за смъртта на баща си едва през 2020г., тъй като още
през 2007г. получила в дял пари от застраховката и пенсионните фондове. Поддържат, че са
придобили процесния имот по давност. В същия наследодателя и двамата ответници
живеели от 1993г. до настоящия момент. От 2007г. те непрекъснато и безспорно владеели
жилището, като демонстрирали волята си на единствени собственици, както с фактически
действия, така и с изразяването на тази воля в обществото. През този период ищецът не
предявявала претенции по отношение на недвижимия имот. Същевременно ответниците
1
извършвали ремонти и подобрения в него, без да търсят съгласието й. По този начин
демонстрирали волята си на единствени собственици на имота. Тази им воля личала и от
обстоятелството ,че след смъртта на наследодателя, те единствени изплащали частта от
кредита, получен от него при закупуване на недвижимия имот. С това си поведение, те
демонстрирали пред банкови и финансови институции воля на единствени собственици.
Доколкото упражнявали фактическа власт върху имота необезпокоявано, явно и
непрекъснато повече от 10 години, те били придобили собствеността му по давност.
Предвид това, искат съдът да отхвърли предявения иск за делба на процесното жилище.
Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за граждански брак,
издадено от община Димитровград на 25.05.1988г., *** и ответника В. Т. З. са сключили
граждански брак на 25.05.1988г. в Димитровград.
Съгласно представения с исковата молба Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, на 08.04.1993г. *** е закупил
ведомствен апартамент, находящ се в Димитровград, *** състоящ се от 3 стаи и кухня, със
застроена площ от 100,82 кв.м., ведно с избено помещение №5 с полезна площ от 20,59 кв.м.
и таванско помещение №5 с полезна площ от 20,30 кв.м., както и с 2,64 % от общите части
на сградата, при съседи на жилището: изток- вх.Б, запад-ап.6, север- общ.място, юг-
общ.място; на избеното помещение: изток -мазе 1, запад-мазе 6, север-коридор, юг-
общ.място; на таванското помещение: изток- таван 4, запад-вх.Г, север- коридор,
юг.общ.място. Видно от представената от ищеца Схема на самостоятелен обект в сграда,
издадена от СГКК-Хасково, въпросният апартамент представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 21052.1016.90.3.33 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. с последно изменение засягащо
самостоятелния обект, от 13.10.2020г., с адрес на имота в Димитровград, ул.***, който
самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор 21052.1016.90.3, с
предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 21052.1016.90, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, на едно ниво, с площ 100,82 кв.м., ведно с избено помещение №5 от 20,59 кв.м.,
таванско помещение №5 с площ 20,30 кв.м.и 2,64% ид.ч. от ОЧС. При съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 21052.1016.90.3.34, 21052.1016.90.3.32,
под обекта- 21052.1016.90.3.25 и над обекта- 21052.1016.90.3.48. Данъчната оценка на имота
е 20818,50 лева, което се установява от представеното Удостоверение за данъчна оценка по
чл.264 ал.1 от ДОПК изх.№871/13.04.2021г., издадено от община Димитровград.
От приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници изх.
№1311/10.09.2020г., издадено от община Димитровград, се установява, че *** е починал на
29.10.2006г. в гр.**, като е оставил за свои наследници ответниците В. Т. З.-съпруга и М. П.
З.-дъщеря, както и ищеца **. П. Н.- дъщеря.
Видно от Акт за установяване на задължение по декларации №АУ000478/22.05.2020г.
издадено от община Димитровград, ищеца е била уведомена, че следва да заплати главница
в размер на 112,75 лева- представляваща неплатени задължения за данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци начислени за процесния недвижим имот за
периода от 2015г. до 2019г., както и лихва в размер на 31,15 лева , изчислена към
22.05.2020г.
Съгласно представеното от ответниците Удостоверение, издадено на 11.10.2021г. от
ПОК“Съгласие“, в полза на **. П. Н., низходяща наследница на ***, осигуряван приживе в
Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ и Професионален пенсионен фонд „Съгласие“, не
са изплащани средства от индивидуалните му осигурителни партиди, поради
непредявяването им от страна на лицето до настоящия момент. В качеството на законен
2
наследник на починалото осигурено лице тя има право на еднократно или разсрочено
изплащане на част от средствата, а именно на по 1/3 част от индивидуалните осигурителни
партиди в УПФ“Съгласие“ и в ППФ“Съгласие“ на *** след надлежното им предявяване до
ПОК“Съгласие“АД.
За изясняване на обстоятелствата по делото, предвид направените възражения срещу
предявения иск в отговора на исковата молба, по искане на ответниците съдът допусна до
разпит свидетелите ***. В своите показания свид.** твърди, че познава семейството на ***
от 1991г. от когато живеели в един и същи блок. Свидетелят работела заедно с
наследодателя на страните в **. Посочва, че семейството вземало заеми, като така си
закупили жилището и правели ремонтите в него. Свидетелят знаела, че ** има и друга
дъщеря, тъй като виждала от фишовете му за заплата, че в тях има удържана сума за
издръжка. Наред с това и самия ** ** казвал, че има и друго дете, но ** не го била виждала,
нито познавала, като заявява, че то не е идвало и в процесното жилище. След смъртта на
наследодателя, съпругата му продължила да тегли заеми за да ремонтира апартамента си.
Същото правела и дъщеря му **, която очаквала дете и също искала да оправи жилището.
Свидетелят не знаела другата дъщеря да е идвала и да е плащала някакви сметки, като
твърди ,че тя дори не дошла и на погребението на баща си. Не може да каже дали са търсели
ищеца, за да я уведомят за смъртта на баща й.
От показанията на свид.** се установява, че тя е приятел от дете с ответника М.З.,
като познавала добре и нейните родители. Разбрала, че ** има сестра след смъртта на баща
й. Срещнала се с брата на ** ** и той й казал, че тя наистина има сестра. Свидетелят
поддържа, че ответника М.З. и ищеца Л.Н. са се срещали и контактували, като тя била
виждала дори техни снимки, на които са заедно. Твърди, че ** била щастлива, че има сестра
и искала да поддържа отношения с нея. ** посочва, че не знае ищеца да е идвала в
жилището в Димитровград или пък да има някакви претенции за него. В апартамента винаги
живеели двамата ответници, а се га и приятеля на **. Били правени ремонти, като направо се
бутали стени и обединявали помещения. Ремонтът бил направен преди една или две години.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
На първо място, съдът намира направеното с отговора на исковата молба възражение
от страна на ответниците, че са придобили правото на собственост върху процесния имот по
давност, с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, за неоснователно.
Ответниците по делото поддържат, че живеят в имота и го владеят като свой от момента на
закупуването му до настоящия момент, като никога владението им не е било смущавано от
страна на ищеца. Първият ответник, както и приживе общия наследодател, платили за
закупуването му чрез кредити, които двамата ответници продължавали да изплащат. В
жилището били извършвани съществени ремонти, които се заплащали изцяло от
ответниците, чрез получени и изплащани от тях кредити. Същевременно, ищецът никога не
била идвала в процесния апартамент, не била предявявала каквито и да е претенции във
връзка със собствеността му, не била плащала нищо за извършваните в жилището ремонти,
нито се била противопоставяла на тях. За установяване на така изложените от ответниците
твърдения, съдът допусна и разпита двама свидетели. От показанията на същите обаче не
може да се направи категоричен извод, че са налице предпоставките за приложение на чл.79
ал.1 от ЗС и ответниците са придобили собствеността върху имота по давност. Първият,
ангажиран от ответниците свидетел, е ** **, която живее в съседното на процесното
жилище и познава семейството на общия наследодател още преди то закупи въпросния
апартамент. Според показанията на свид.**, тя знаела от ** **, че той имал и друга дъщеря.
Не знаела обаче тя да е идвала в жилището, да е плащала някакви сметки за него. Посочва
също така, че когато последния починал, не успели да открият другата му дъщеря, за да
присъства и тя на погребението му. Поради това, свидетелят не била виждала ищеца и не я
познавала. От своя страна свид.** поддържа, че ответника М.З. научила, че има сестра от
3
своя чичо след смъртта на баща си. Твърди, че двете еднокръвни сестри се били срещали и
дори имали общи снимки. Не посочва обаче кога е станало това, колко време двете са
контактували и била ли е уведомена ищеца за оставеното от баща й наследство. Заявява, че
ищеца никога не била идвала в процесното жилище. В него живеели двамата ответници,
като през миналата или по-миналата година били направили основен ремонт.
Същевременно, ищецът поддържа в исковата си молба, че е научила за наличието на
оставен в наследство от баща й апартамент едва през 2020г., когато й бил връчен акт за
установяване на задължения, свързани с плащането на местни данъци и такси по отношение
на имота за периода от 2015г. до 2019г., като поради тази причина сезирала съда с
настоящия иск за делба и то след като първоначално предложила на ответниците да изкупят
полагащия й се дял.
От показанията на така разпитаните по делото двама свидетели, ангажирани от
ответниците, съдът счита ,че не може да се направи безспорен извод, че те са придобили
процесния имот по давност. С показанията си същите единствено подкрепят тезата на
ищеца, че не е знаела за наличието на оставения от баща й в наследство имот. Същите са
категорични, че Л.Н. никога не е посещавала апартамента, а сестра й дори не е подозирала
за съществуването й преди смъртта на баща си. Действително в показанията си свид.**
посочва, че двете сестри са се запознали след смъртта на общия им наследодател, но не
конкретизира кога точно е станало това, нито пък твърди, че ищеца е била уведомена по
някакъв начин за оставеното от баща й наследство. В подкрепа на твърдението на ищеца, че
отношенията с баща й не са били добри и тя не е поддържала връзка с него, са показанията
на другия свидетел ** **, която твърди, че когато наследодателя починал, дъщеря му от
предишния брак не дошла на погребението, тъй като не могли да я открият. В подкрепа на
твърденията на ищеца следва да се има предвид и представеното от ответниците
удостоверение от ПОК“Съгласие“, от което се установява, че в полза на **. П. Н.,
низходяща наследница на ***, не са изплащани средства от индивидуалните му
осигурителни партиди, поради непредявяването им от страна на лицето до настоящия
момент, като отново е налице индиция, че тя не е информирана какво наследство е било
оставено от нейния баща. От друга страна, твърдението на ответниците, че във връзка със
смъртта на ** ** ищеца е получила полагащата й се част от застрахователното обезщетение
не беше доказано в настоящото производство въпреки, че само по себе си то не води до
извод, че с евентуалното му изплащане тя е научила, че е наследила и част от жилището на
своя наследодател.
На последно място, извършените от ответниците ремонти в апартамента също не
могат да доведат до извод, че те са придобили собствеността му по давност. От показанията
на свид.** се установи, че ремонта, за който твърди, че е бил основен, е бил извършен преди
една или две години, т.е. в един значително по-малък срок от този посочен в чл.79 ал.1 от
ЗС. От друга страна, представеното по делото удостоверение от „Банка ДСК“АД за
получени потребителски кредити също не установяват, че тези парични средства са били
използвани или вложени в процесното жилище.
В тази връзка следва да се има предвид, че сънаследникът /в случая ответниците/
владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници. Той може да измени
основанието за владение само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници
само ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му за това достигне до тяхното
съзнание. За да се приеме, че е прекратено владението на ищеца-наследник върху
наследствената вещ, е необходимо ответниците- сънаследници да са извършили такива
действия, от които да се вижда, че фактическата власт на ищеца е прекратена и ако опита да
я упражни върху вещта, ще бъде отблъснат. Доколкото в настоящия случай ищеца очевидно
не е знаела за съществуването на оставения й в наследство от нейния баща дял от недвижим
имот, а от друга страна ответниците не са извършили такива действия, с които да
демонстрират явно пред Л.Н. волята си да владеят процесния апартамент, съдът приема, че
същите не са придобили собствеността над него по давност, като предявения иск за делба е
4
допустим и основателен.
Предвид обстоятелството, че процесния недвижим имот е бил придобит от *** през
време на брака му с първия ответник В. Т. З. в режим на съпружеска имуществена общност,
то след смъртта на наследодателя, тази общност се счита прекратена, като съгласно чл.28 от
СК дяловете на съпрузите от имуществото са равни. В този смисъл, след прекратяването на
брака, поради смъртта на съпруга, прекратена е и съпружеската имуществена общност, като
дела на ответника В.З. от въпросния апартамент е равен с този, който остава в наследство на
двете деца на наследодателя ищеца Л.Н. и втория ответник М.З.. Този втори наследствен
дял, следва да бъде поделен между съпругата и двете деца на общия наследодател. Съгласно
разпоредбата на чл.5 ал.1 от Закона за наследството, децата на починалия наследяват по
равни части. От друга страна, предвид разпоредбата на чл.9 ал.1 от Закона за наследството,
съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Предвид обстоятелството ,че
наследодателя е оставила за наследници съпруга и две деца, то всеки от тях следва да
получи равен дял от оставения наследствен дял от недвижимия имот. В този смисъл и след
като прие, че със смъртта на наследодателя е прекратена съпружеската имуществена
общност между ** ** и съпругата му В.З., като последната е придобила ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот, съдът счита, че след подялбата на останалата ½ ид.ч. от имота
между тримата наследници, първия ответник- съпругата В. Т. З. следва да получи дял от
наследственото имущество в размер на 4/6 ид.ч., втория ответник- дъщерята М. П. З. следва
да получи наследствен дял от 1/6 ид.ч., а ищеца- дъщерята **. П. Н., трябва да получи също
1/6 ид.ч. от процесния апартамент.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че предявения от **. П. Н. против В. Т. З. и
М. П. З. иск с правно основание чл.341 от ГПК е основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен, като се допусне делба между страните на процесния недвижим имот
при квоти: 4/6 ид.ч. за В. Т. З. и по 1/6 ид.ч. за **. П. Н. и В. Т. З..
Съдът намира, че с оглед характера на производството за делба- първа фаза не следва
да пресъжда разноски с настоящото решение, като това ще бъде направено с решението за
извършване на делбата.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между **. П. Н., с ЕГН **********, от
гр.**, ул.“***., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“*** и М. П. З., с ЕГН **********,
от Димитровград, ул.“***, на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 21052.1016.90.3.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. с последно изменение засягащо
самостоятелния обект, от 13.10.2020г., с адрес на имота в Димитровград, ул.***, който
самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор 21052.1016.90.3, с
предназначение: Жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 21052.1016.90, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, на едно ниво, с площ 100,82 кв.м., ведно с избено помещение №5 от 20,59 кв.м.,
таванско помещение №5 с площ 20,30 кв.м.и 2,64% ид.ч. от ОЧС, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 21052.1016.90.3.34, 21052.1016.90.3.32,
под обекта- 21052.1016.90.3.25 и над обекта- 21052.1016.90.3.48, при квоти: 4/6 ид.ч. за В. Т.
З., 1/6 ид.ч. за **. П. Н. и 1/6 ид.ч. за М. П. З..
Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщението за страните, че е обявено.
5
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6