РЕШЕНИЕ
№ ................
гр. София, 11.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5 състав, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
председателя т. дело № 1733/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
част ІІ, дял І от ГПК.
В исковата молба се твърди, че въз основа на проведена процедура по Закона за обществените поръчки бил сключен
между страните Договор № УРИ5785оп-4-5785опд-71/21.08.2017г. с предмет
„Изграждане сграда на 6-та РСПБЗН, гр. София – І етап“. По силата на договора
ответното „С.х.“ЕООД се задължило да извърши и предаде възложения му обект в
срок до 481 календарни дни, считано от
подписване на протокола за откриване на строителната площадка и определяне на
строителна линия и ниво, а ищецът в
качеството му на възложител се е задължил да му заплати възнаграждение в общ
размер на 2 519 996.74 лв., с вкл. ДДС. Ищецът сочи, че строителната площадка била открита на
18.09.2017 г. и към тази дата бил
привързан график за извършване на строежа с краен срок за предаване на обекта
11.01.2019г. След започване на строежа, при извършена проверка по изпълнението
на видовете СМР от служители на сектор на „Капитално строителство“ЩУССД – с
функции за упражняване на контрол по изпълнението, било констатирано изоставане
в линейния график, като за това бил изготвен междинен доклад с входящ номер при
възложителя от 23.04.2018г. от изпълняващия строителен надзор на обекта
консултант – „И.К.“ЕООД. Констатираното изоставане било по части
„Конструктивна“, „Архитектурна“, „ВиК“, „ОВК“ и „Ел. инсталации“. Закъснението
било отчетено съобразно датата, на която трябвало да приключи изпълнението, а
не съобразно необходимото време за това, което обуславяло още по-голямо
закъснение. В тази връзка се излагат твърдения, че закъснението се дължи на
нередовно присъствие на технически ръководител на обекта и недостатъчен брой
работници, за които констатации ответникът бил уведомен неколкократно с
адресирани до него писма. В отговор ответното дружество се позовавало на
настъпили форсмажорни обстоятелства – необичайно чести и силни валежи, за което
не бил представил надлежно писмени доказателства /писмо от 18.07.2018г./. С
писмо до изпълнителя от 17.08.2018г. възложителят заявил, че приема
представения от изпълнителя актуализиран линеен график. Впоследствие било
констатирано изоставане в изпълнението съобразно сроковете и според актуалния
график, като с писмо от 25.09.2018г. било изискано от изпълнителя да вземе
мерки за привеждане на строителството в съответствие с утвърдения график. В
отговор изпълнителят адресирал писмо с входящ номер при възложителя от
10.12.2018г. с искане за удължаване срока на договора с още 244 календарни дни,
позовавайки се на непредвидени обстоятелства, на което ищецът отговорил с писмо
от 09.01.2019г., че няма обективни основания за исканото изменение на срока за
изпълнение на работата, определен до 11.01.2019г. След изтичане на срока, на
14.01.2019г. бил съставен констативен протокол от представители на дружеството,
упражняващо строителен надзор „И.К.“ЕООД и служители от сектор „Капитално
строителство“ на ДУССД, относно етапа на изпълнение на обекта към датата на
изтичане срока на договора, който бил връчен на ответника на 22.01.2019г. Било
изискано изготвяне на актуален линеен график от изпълнителя, като последният
представил такъв със срок на изпълнение 30.08.2019г., който бил препратен на
ГДПБЗ-МВР за мнение и становище. Междувременно в доклад до министъра на
вътрешните работи от 05.03.2019г. изготвен от възложителя, били посочени
причините за невъзможност строителството да бъде изпълнено в първоначално
установения срок от 481 дни, а именно лоша организация от страна на
изпълнителя, липса на технически ръководител на обекта, липса на достатъчно работна
сила и незаинтересованост на изпълнителя от завършването на обекта в срока за
това. С оглед констатираната забава в изпълнението на обекта, на 07.06.2019г.
възложителят отправил до ответника 30-дневно писмено предизвестие за разваляне
на договора. В срока на предизвестието следвало да бъде изпълнено в цялост изграждането
на оградата на обекта. На
11.07.2019г. бил съставен акт образец 10 за установяване състоянието на строежа
при спиране строителството, като същият бил подписан от представител на изпълнителя,
като в документа били описани изпълнените, приети и разплатени работи на обща
стойност от 652 121.81 лв. С писмо от 23.07.2019г. ищецът уведомил
ответника за начислената му неустойка на основание чл. 28, ал. 2 от Договора в
размер на 503 999.35 лв. и равняваща се на 20% от цената по договора, като
бил определен 10-дневен срок за изплащането й, считано от датата на писмото,
което твърди да е било получено от адресата на датата на изготвянето му.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
503 999.81 лв. – главница за договорна неустойка, ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и
начислената върху нея законна лихва за забава, считано от датата на възникване
на вземането – 06.08.2019г., до датата на завеждане на исковата молба в размер
на сумата от 3 360 лв. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в
установения за това срок, в който ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. В тази връзка излага доводи, че при разваляне на договора
поради просрочие на отделните СМР се дължи обезщетение за претърпените вреди в
приложение чл. 39, ал. 1 от Договора, като не било налице основание за
кумулативното начисляване и на неустойката. В допълнение сочи, че
претендираната неустойка на основание чл. 28, ал. 2 от договора се дължи при
пълно неизпълнение на договора, каквото отрича да е налице. Освен това твърди,
че съгласно договора установеният 481 – дневен срок за изпълнение е бил изтекъл
на 11.01.2019г., който като краен за завършването на обекта се
удостоверявал с подписване на протокол
за установяване на годността за ползване на строежа и въвеждането му в експлоатация при
снабдяване с необходимите разрешителни документи за това. Поради това, оспорва
да е било налице валидно изявление за разваляне на договора, с оглед
необходимите предпоставки затова. Ответникът твърди, че в отношенията между страните
ищецът се явява неизправният длъжник, доколкото неоправдано отказал сключването
на анекс към договора относно удължаване срока му, въпреки неколкократно
отправеното искане за това от страна на ответника поради настъпили непредвидени
и непреодолими обстоятелства. Поради това счита, че същият не разполага с
правото да развали договора. Освен това, ищецът не изпълнил задължението си да
заплати изпълнена и приета работа по договора, което било удостоверено с
подписване на двустранни протоколи образец 19 и в изпълнение чл. 17, ал. 1 от
договора. Плащането било дължимо в срок до 30 дни от получаване на оригиналната
фактура. Не били спазвани сроковете за приемане на изпълнените СМР. Счита за
необосновани действията на ищеца по връщане на актове за приемане и разплащане
по част „Ел. инсталации“, като отправените забележки към изпълнителя в тази
връзка били твърде общи. Оспорва да дължи начислената неустойка и поради
нищожност на клаузата, която я урежда, като накърняваща добрите нрави,
несъответствието й с принципа за добросъвестност и справедливост в търговските
отношения. В случая, че възражението за нищожност на претендираната неустойка
не бъде уважено, моли да бъде намален нейния размер като прекомерно голям.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която
ищецът заявява, че поддържа изложеното в първоначалната искова молба. В отговор
на възраженията от ответника сочи, че приемането и заплащането на извършените
качествено СМР до момента на развалянето на договора не касаят дължимостта на
уговорената неустойка при разваляне на договора. По отношение възражението за
прекомерност на неустойката твърди, че право на намаляването й би имала
страната, която не е търговец. Счита, че размерът й бил съобразен с със
специфичния предмет на обществената поръчка – изграждане на сграда за
функциониране на службите за пожарна безопасност и защита на населението, както
и със стойността на договора, върху която се начислявала неустойката. Чрез
налагането на конкретния размер на неустойката се обезпечавало получаването на
дължимия резултат в необходимия на възложителя срок на изпълнение.
По делото е постъпил и отговор на допълнителната
искова молба, в който ответникът поддържа вече изложеното в предходно
депозирания такъв в срока по чл. 367 ГПК.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за обществена поръчка с № УРИ
5785оп-4-5785опд-71/21.08.2017г. с предмет: изграждане на сграда на 6-та
РСПБЗН, гр. София – І етап“, сключен между Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“-МВР – в качеството му на възложител и от
друга страна ответното „С.х.“ЕООД – в качеството му на изпълнител. Съгласно чл.
1, ал. 2 от Договора, изпълнителят се задължава да извърши СМР съобразно
одобрения инвестиционен проект, а възложителят се задължава да предостави
необходимите условия за това и да заплати възнаграждение за извършената работа
/ал. 3/. В чл. 8, ал. 1 от Договора е предвидено, че в задължение на
възложителя е да осигури необходимите разрешения за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво, за което се съставя нарочен
протокол и от който момент се счита началото на СМР, като започват да текат
предвидените в графика за строителството срокове – ал. 2 и ал. 3. В чл. 9, ал.
3 е предвидено при установяване на
некачествено изпълнени СМР съставянето на протокол от страна на възложителя за
констатирането им, като се спира изпълнението им и не се заплащат разходите за
тях. В раздел VІ от Договора са установени сроковете за извършване на
строителството и приемане на свършената работа. В чл. 15, ал. 1 е предвидено
задължението на изпълнителя да предаде обекта в срок от 481 календарни дни, считано
от подписване на протокола за откриване на строителна площадка /по чл. 8, ал.
2/. В чл. 16 от Договора е предвидено освобождаване на страните от отговорност
за неизпълнение на задълженията им по договора, в случай че се дължи на
действието на форсмажорно обстоятелство, като доказването на същото следва да
бъде сторено с надлежно оформен документ от компетентен държавен орган, което
се удостоверява с двустранно подписан протокол, а страната която се позовава на
настъпването на такова обстоятелство дължи да уведоми изправната страна за това
в 3-дневен срок от настъпването му, като в противен случай губи правото да се
позове на него. В раздел VІІ от Договора е установена цената и реда за
плащането й, като съгласно чл. 21, ал. 1 общият размер на цената възлиза на
2 519 996.74 лв., с включен ДДС. В раздел Х от Договора е предвидено
начисляването на неустойки, като в чл. 25 начисляването на такава при забава в
изпълнението, а в чл. 28 е установена неустойка при развалянето на договора в
размер на 20 % от цената в общ размер.
Предхождащо сключването на договора е отправяне на оферта от ответното
дружество за изпълнение на работата по обществената поръчка с ценово
предложение – от 2 099 997.28 лв., без ДДС, като е приложена и съответна на
цената количествено-стойностна сметка.
Представен е протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия на строежа от 18.09.2017г., подписан от възложителя и
изпълнителя по договора, както и представители на съответно компетентните
органи.
Приложена е кореспонденция между страните, от която е видно, че в
адресирани до ответника писма е било констатирано изоставане в извършваните СМР
в сроковете за това според утвърдения линеен график за строителството на обекта
към Договора.
В отговор ответното „С.х.“ЕООД с писмо изх. № 77/17.07.2018г. е възразило
срещу приетия от ищеца нов актуализиран линеен график, доколкото в същия не
били включени дните на забава поради настъпили форсмажорни обстоятелства,
каквито сочи да са необичайно честите и силни валежи. С обективираното
волеизявление в писмо от 03.08.2018г., ищецът е възразил срещу сочените
обективни пречки за забавеното изпълнение, доколкото не са били представени
писмени доказателства за това, както и липсата на причинно-следствена връзка
между сочените форсмажорни обстоятелства и неизпълнението.
С писмо от 17.08.2018г., адресирано от ищеца до ответното дружество и до
Директора на ГДПБЗН-МВР, е заявено приемането на предложения от дружеството
изпълнител нов актуализиран линеен график за изпълнение на СМР с крайна дата на
завършване – 11.01.2019г. /л. 220/. С последващо писмо от 25.08.2018г.,
отправено до същите адресати, е било заявено констатирано изоставане в
дейностите в сроковете според одобрения линеен график. В отговор е отправено
писмо от 10.12.2018г., в което дружеството изпълнител сочи, че изоставането в
първоначално предвидените срокове се дължи на необходимостта от надлежно
заверяване на проекта в частта „ОВК“ и частта „Газоснабдяване“, което е довело
до забава със 181 дни, като освен това било възложено извършване на
допълнителна работа за разбиване на стоманобетонов стар колектор, както и други
изкопни дейности, изпълнение на дренажно система и които допълнителни работи
довели до просрочване с още 23 дни. Направено е предложение за продължаване на
срока с още 244 дни със сключването на допълнителен Анекс /л. 226/. С писмо от 09.01.2019г. е заявен отказ за
исканото изменение на срока, тъй като не са налице обективни основания за това.
По делото е представен Констативен протокол от 14.01.2019г. относно обект:
изграждане на сграда на 6-та РСПБЗН, гр. София – І етап, подписан от
представители на ищеца ДУССД-МВР в комисия от експерти, като при съставянето му
не е присъствал представител на ответното „С.х.“ЕООД. В същия са описани
видовете СМР изпълнени към изтичане срока на Договора, незаплатените такива,
както и останалите неизпълнени такива, а именно – част „Пожарна безопасност“,
част „Пътна“, част „Силнотокови инсталации“, част „Слаботокови инсталации“,
част „Пожароизвестителна инсталация“, част „ОВК“, част „Газификация“.
Представен е и Констативен протокол от 22.01.2019г. с участието на
представител и на ответното дружество, като са били констатирани свършените
работи, както и съобразно изложеното в
протокола от 14.01.2019г.
Представено е адресирано от ищеца писмо, с което е отправено до ответното
дружество 30-дневно предизвестие за разваляне на процесния договор, поради
забава в изпълнението му повече от 130 дни.
С писмо от 23.07.2019г. ответното дружество е било уведомено за
претендираната от ищеца начислена неустойка в размер на 503 999.35 лв.,
като е било поканено да я плати по посочена банкова сметка.
***-техническа експертиза /СТИ/, заключението по която съдът кредитира като
пълно и компетентно в отговор по поставените задачи и от което се установява,
че вписаните в заповедната книга при ищеца заповеди касаят възлагане
извършването на допълнителни непредвидени работи, които не са били включени
като необходими СМР в първоначално изготвената проектна документация. В
заключението си вещото лице е отразило необходимото допълнително време за
извършване на допълнителните СМР, като същото по всички заповеди обхващащо
период общо от 105 календарни дни. С тези заповеди издавани за периода
06.10.2017г. – 29.09.2018г. са възложени допълнителни изкопни работи в частта
под сградата, полагане на дренаж – нова дренажна шахта, полагане на пясъчна
възглавница под хидроизолацията на сгради А и В; изработка и монтаж на горна армировка
на кошници и фундамент, както и изпълнението на други указания за пълно
завършване на възложената работа, пропуските за които са били констатирани
впоследствие. Според изложеното от вещото лице, след оглед на място и
запознаване с приложимата строителна документация, било установено че положените
кабели по част „Ел. инсталации“ отговарят по тип кабели на проектната
документация, като не е изпълнена част от работата по проекта, а именно не са
монтирани разклонителни и конзолни кутии за изпълнение на контактни и лампени
излази. Според уточнението в устното изложение на вещото лице, допълнително
извършените работи са били необходими за предприемане на последващите такива
поетапно за завършване на обекта.
Изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, от заключението по която
се установява, че извън претендираната в настоящото производство неустойка, е
била начислена и друга такава поради забава в изпълнението по процесния договор
за периода 06.03.2019г – 04.06.2019г. в общ размер 1321.78 лв., която е била
погасена от ответника. Според изложеното от вещото лице, общият размер на
разходите осчетоводени от ищеца във връзка с изпълнение на договора към датата
на развалянето му /07.07.2019г./ възлизат на 652 121.81 лв., на която
стойност възлизат изпълнените приети и разплатени работи с обр. 19, съгласно
Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. След
издаването му са били извършени допълнителни строителни работи на обща стойност
от 33 348.58 лв., при което общият размер на осчетоводените от ищеца
разходи по договора възлиза на 685 470.38 лв. Не са осчетоводени приходи
към датата на разваляне на договора.
В допълнителното заключение по ССЕ се сочи, че банковата гаранция с предмет
„изграждане на сграда на 06-та РСПБЗН – гр. София – І-ви етап“ с изпълнител
ответното дружество е била усвоена в пълен размер от възложителя и възлизащ на
52 499.93 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства във връзка с проведено
оспорване от ответника на приложени с исковата молба документи, приети като
писмени доказателства по делото.
От показанията на св. Г.П.се установява, че в изпълнение на служебните си
задължения е изготвила Докладна записка рег. № 5785ТР-124888/15.05.2019г., като
е подписала същата собственоръчно.
От показанията на св. Е.Ш. се
установява, че положеният подпис в писмо до управителя на ответното дружество с
рег. № 578500-3140/30.04.2018г. вероятно е негов, с оглед служебните му функции
към този момент.
От показанията на св. К.Д. се установява, че е подписала Констативен
протокол от 16.01.2019г., като е
съставила и подписала и междинен доклад на строителния надзор от 18.06.2018г.,
както и последващите такива от 18.07.2018г, от 17.08.2018г., от 18.09.2018г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С оглед изложените от страните фактически твърдения, съдът приема, че между
тях е безспорно, че са страни по сключен по реда на Закона обществените поръчки
Договор с № УРИ 5785оп-4-5785опд-71/21.08.2017г. с предмет: изграждане на
сграда на 6-та РСПБЗН, гр. София – І етап“, и съобразно клаузите на който
ищецът Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“-МВР е
възложил на ответното „С.х.“ЕООД да изпълни възложения обект.
По своя характер процесният договор представлява договор за изработка
уреден в чл. 258 и сл. ЗЗД. С възникване на облигационната връзка между
страните при сключването на договора изпълнителят се задължава да изработи нещо
съгласно поръчката на другата страна, която от своя страна му дължи
възнаграждение срещу това.
Възложеното за изпълнение според договора между страните е в съответствие с
одобрения инвестиционен проект – чл. 1, ал. 2 от договора. Първоначално
договореният срок за изпълнение е 481 календарни дни, считано от датата на
протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия
чл. 15, ал. 1. Протоколът, от датата на който започва да тече срокът на
договора е бил съставен на 18.09.2017г., като е бил подписан от представители
на възложителя и изпълнителя, както и от представител на консултант /строителен
надзор/ - „И.К.“ЕООД. При това положение, първоначално установеният срок на
договора е до 11.01.2019г. и съобразно привързания график за завършване на
строежа.
От приложената по делото кореспонденция между страните се установява
удължаване на първоначално определения срок по договора за завършване на
отделните етапи в изграждането на обекта при одобрен последващ линеен график,
като в отговор на заявено искане в този смисъл от изпълнителя, възложителят с
писмо 17.08.2018 г. е изразил съгласието си за това, като без значение е
причината за това, с оглед постигнатото между страните съглашение по основна
клауза в договора, уреждаща параметрите в същия, а именно касаеща срока на
изпълнение, момента на изпадане на забава на изпълнителя и настъпване на
предвидените вследствие на това неблагоприятни последици.
По делото безспорно се установи съобразно обсъдените по-горе доказателства
частичното изпълнение на договора от страна на изпълнителя, като спорен е
въпросът относно отговорността за това.
Изложените доводи от ответника в този смисъл са, че забавеното изпълнение
от страна на изпълнителя се дължи на неизпълнение задълженията на възложителя,
а именно да приеме извършената поетапно работа, като заплати съответно
дължимото възнаграждение.
От значение за уреждане отношенията между страните в този смисъл е
установеното в чл. 12 от договора съглашение, според което дори да е налице
изискуемо и непогасено вземане на изпълнителя, последният дължи изпълнение на
задълженията си по договора, като няма право да откаже това до изпълнението на
надлежната престация от страна на възложителя.
За установяване на недостатъците по приемане на изпълнените СМР се съставят
двустранни констативни протоколи образец 19 в срок до 15 дни от датата на
получаване на разходооправдателните документи /чл. 17, ал. 2 от договора/.
По делото е безспорно, че строителният надзор над процесния обект е бил
възложен на „И.-К.“ЕООД, който след започването на строежа е констатирал в
изготвен от него междинен доклад до възложителя с вх. №
578500-2923/23.04.2018г. изоставане в линейния график по проекта и конкретно по
части „Конструктивна, „Архитектурна“, „ВиК“, „ОВК“ и „Ел. инсталации“. Във
връзка с това е било изпратено и писмото от изпълнителя с искане за удължаване
на срока, като според изложеното от изпълнителя е било невъзможно актуализиране
на графика за изпълнение с цел преодоляване на изоставането. Изготвяни са
последващи междинни доклади, в които са описани констатираните извършени
дейности за съответния период, спазване на графика на строителя, като във
всички доклади упражняващият строителен надзор е констатирал и изоставане в
графика от страна на изпълнителя.
Било констатирано повторно изоставане, като с писмо от 25.09.2018г.
възложителят е направил искане за повторно актуализиране на графика. В отговор
с писмо от 10.12.2018г. изпълнителят е поискал повторно удължаване на срока с
244 календарни дни, като възложителят е отказал. Причината за забава
изпълнителят е обосновал с настъпили форсмажорни обстоятелства.
По делото не се твърди, а и не се и установява изпълнителят да е доказал
пред насрещната страна по договора действително настъпилите обективни пречки –
чести и в голямо количество валежи нехарактерни за съответния период, като за
удостоверяване на този факт с цел освобождаване на изпълнителя от отговорност,
страните са предвидили специален ред, като съгласно чл. 16, ал. 2 от договора това
следва да бъде направено с надлежно оформен документ от компетентен държавен
орган. За удостоверяване достигане знанието за този факт до възложителя е
предвидено подписването от страните на двустранен протокол. В хода на
производството ищецът изрично е оспорил настъпването на заявените форсмажорни
обстоятелства, на които изпълнителят се е позовал в кореспонденцията между тях,
поради което в тежест на ответника е да ги докаже, което не е било сторено в
хода на настоящото производство. При това положение, съдът приема за недоказано
заявеното основание за продължаване срока на договора, което в приложение чл.
16, ал. 1 да освободи изпълнителя от отговорност за периода на забавата.
За установяване извършеното плащане по договора по делото е изслушана ССЕ,
заключението по която не е било оспорено от страните и от което се установяват
начислени разходи за процесния обект в счетоводството на ищеца, възлизащи на
652 121.81 лв. С тази сума е било извършено разплащане по отделните части
при изграждането на обекта, а именно част „Архитектурна“ – стойност от
96 182.34 лв., част „Конструктивна“ – 473 925.42 лв., част „Вертикална
планировка“ – стойност от 23 104.61 лв., част „Озеленяване“ –
8 631.04 лв. и част „ВиК“ – стойност от 50278.40 лв. В този смисъл
установява се извършено плащане от страна на възложителя на разходите по
изпълнението на обекта, работата за което е била приета с протоколи обр. 19 и в
приложение чл. 17, ал. 2 от договора.
Във възраженията си ответникът твърди неизпълнение от страна на възложителя
да заплати поетапно извършени работи, което съдът приема, че не го освобождава
от отговорност при неизпълнение, респ. на задълженията му във връзка с
изграждането на обекта и с оглед установеното съглашение в този смисъл в чл. 12
от договора. Неизпълнение на задължението на възложителя да плати поражда
правото за изправната страна по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а именно да претендира
реално изпълнение или обезщетение поради неизпълнение.
От приетия по делото Констативен протокол рег. № 5785р-1416/16.01.2019г.,
съставен във връзка с приключване срока за изпълнението на обекта, се установи
констатирани неизпълнени работи, като изцяло неизпълнени са останали част
„Пожарна безопасност“, част „Пътна“, част „Силнотокова инсталация“, част
„Слаботокова инсталация“, част „Пожароизвестителна инсталация“, част „ОВК“,
част „Газификация. В констативния протокол се съдържат данни и относно приетата
работа, както и съответно заплатената част от нея. От заключението по ССЕ се
установи извършено последващо плащане от възложителя в размер на сумата от 33 348.58
лв. за довършителни работи по част „ВиК“ и част „Архитектурна“. Не се твърди, а
и не се и установява по делото ответното дружество да е извършило работата,
неизпълнението на която се твърди, като в този смисъл и правото му да получи
насрещната престация срещу това от страна на възложителя. От друга страна,
установи се извършеното плащане от страна на възложителя на изпълненото
съгласно констатираното с протоколите образец 19, обективираното в които не е
било оспорено от изпълнителя. Извънсъдебното признание на тези факти се
установява с положения от представител на ответното дружество подпис в
констативен протокол от 23.01.2019г. В част 3.2. Конструктивна от документа е
обективирано, че приетото за изпълнено по договора до 30.11.2018г. е и съобразно
изготвения преди това констативен протокол от 14.01.2019г. и отразените в него
данни. Установеното признание на неизгодни за страната /ответното дружество/ факти
съдът приема за ползващо с материална доказателствена сила по отношение на тях.
С оглед гореизложеното съдът намира възраженията на ответника, че ищецът се
явява неизправна страна по договора поради неизпълнение на дължимото плащане на
възнаграждението и разходите по договора съдът намира за недоказани и
неоснователни. Освен това, дори е било налице неизпълнение, изпълнителят по
договора дължи извършването на работата, за което се е задължил и съобразно
установения график по завършване на отделните части при изграждането на обекта.
При това положение, съдът приема, че по делото категорично се установи
частичното неизпълнение от страна на ответното дружество, поради което за ищеца
е възникнало правото да развали договора чрез отправено от него едностранно
волеизявление за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде подходящ срок на
длъжника за изпълнение, с предупреждение че при изтичане на този срок ще счита
договора за развален. В случай, че договорът е сключен в писмена форма,
предупреждението също следа да бъде отправено в тази форма.
От писмените доказателства по делото се установи отправено от Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ до ответното „С.х.“ЕООД писмо
от 07.06.2019г. със съдържащо се в него волеизявление за разваляне на договора
между страните поради забава в изпълнението за период повече от 130 дни предвид
сроковете в графика на изпълнителя с писмо от 20.02.2019г. Определен е
30-дневен срок на предизвестие, в който да бъде изпълнена в цялостен обем
оградата на обекта. Безспорно е получаване на писмото от адресата, с което
същият се счита за уведомен и което е било сторено в изискуемата за това
писмена форма, с оглед формата на договора, в която е бил сключен. Установи се
категорично закъснението на изпълнителя в изпълнението според утвърдения график
и съобразно което същият е отправил и искането си за удължаване на срока с още
244 дни, на което е получил отказ. Волеизявлението му в този смисъл съдът
приема за заявено от него признание за периода на закъснение значително
надвишаващ 30-дневния срок, предвиден в чл. 39, ал. 1 от договора като част от
предпоставките за възникване на правото на изправната страна да развали
договора.
От приложения Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството от 18.07.2019г. е видно, че са били определени необходимите
работи за осигуряване здравината и консервирането на строежа в срок до
31.07.2019г., като част от тях са довършване на металните пана на външната
ограда, както и изграждане на временна ограда с мрежа. Предвид така
установените факти съдът приема, че в определения срок за изпълнение, посочен
като предизвестие в уведомлението до изпълнителя, не са били извършени определените
довършителни работи. Поради това, възникнало е основанието за разваляне на
договора между страните, ведно с породените въз основа на този юридически факт
правни последици.
В чл. 28, ал. 2 от договора е предвидено правото на изправната страна да
получи неустойка в размер на 20% от общата цена по чл. 21, ал. 1 от договора и
възлизаща на 2 519 996.74 лв. За това е необходимо съставянето на
нарочен протокол, което съдът приема, че е било сторено с писмо от възложителя
изпратено на 23.07.2019г., което безспорно е било връчено на изпълнителя на
датата на изпращането му. В съответствие с клаузата по чл. 29 от договора е бил
определен 10 – дневен срок за превеждане на сумата в размер на начислената
неустойка от 503 999.35 лв., считано от датата на протокола.
Институтът на неустойката е уреден в чл. 92 ЗЗД, като уговарянето й е
изцяло според волята на страните, които разполагат със свободата да я включат
като клауза от договора между тях. Неустойката се договаря в определен размер,
който се равнява на обезщетението дължимо на изправната страна, без да е
необходимо доказването му. В случай, че бъде установено, че размерът на вредите
надвишава този на неустойката, изправният кредитор разполага с правото да
претендира обезщетение до този размер /чл. 92, ал. 1, изр. второ ЗЗД/.
В глава Х от процесния договор са уредени неустоечните клаузи. В чл. 25 е
предвидено начисляване на неустойка при забава в изпълнението, като е предвиден
размер на същата определяем въз основа на стойността на неизпълнените работи за
всеки просрочен ден при посочен
максимален размер на неустойката. В чл. 28 от договора е предвидено
начисляването на неустойка при упражнено от страна на възложители право да
развали договора по вина на изпълнителя, като е предвиден размер на неустойката
възлизащ на 20% от общата цена по чл. 21, ал. 1, а именно
2 519 996.74 лв.
Съобразно изложеното по-горе в мотивите настоящият съдебен състав прие за
установен фактическия състав по разваляне на процесния договор чрез едностранно
отправено волеизявление от страна на възложителя обективирано в писмена форма,
с определен срок на предизвестие в него от 30 дни след изтичането на който и
поради неизпълнение в срока договорът се счита за развален.
При това положение възниква и
правото на ищеца като изправна страна да претендира неустойка поради разваляне
на договора. По делото не е налице спор относно размера на същата и възлизащ на
претендирания такъв от 503 999.35 лв. и равняващ се на 20 % от общия
размер на договорената цена.
В отговора си на исковата молба
ответникът е въвел възражение за нищожност на претендираната неустойка поради
противоречието й с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.
Определяне размера на неустойката е
съобразно установената в чл. 9 ЗЗД договорна автономия, като представлява
предварителна оценка на вредите, които изправната страна би претърпяла при
частично или пълно неизпълнение от насрещната страна. В този смисъл при
договарянето й страните са обвързани от установеното в нормата ограничение на
свободата на договарянето, като необходимо е клаузите в договора да са
съответни на повелителните норми на закона и на добрите нрави, като това се
отнася, както и за договорите сключвани между търговци. Добрите нрави по своята
същност представляват морални норми въведени като общоустановени принципи за
съответствие на договореното между страните с целта на постигане на съглашение
между тях, а именно за установяване постигането на определени правни последици
за всяка от тях при съответно възложени права и задължения. В този смисъл нарушение
на добрите нрави би било налице, когато се установи, че при реализиране на
установена в полза на изправната страна неустоечна клауза би се достигнало до
необосновано увреждане на насрещната страна при въвеждане на дължимото от нея
многократно надхвърлящо обезщетението за обезвреда.
В разпоредбата на чл. 309 ТЗ е
предвидена забраната за намаляване размера на неустойката по възражение на
страна по договора сключен между търговци, с оглед извършваната от тях дейност
по занятие и чието обезпечаване се цели. Допустима е обаче проверката относно
съответствието й с добрите нрави и в този смисъл дали уреждащата я клауза се
явява недействителна като нищожна, която проверка съдът дължи и служебно.
Предвиденият размер на неустойката
не трябва да е несъответен на предвидената обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция, която е възложена на този институт. От значение е и
установеният принцип на справедливост в търговските отношения.
В случая, установи се, че размерът
на неустойката в претендирания размер от 20% от общата цена по договора, е
установен за обезщетяването на изправния кредитор при разваляне на договора по
отправено от него едностранно волеизявление. От значение е цената на договора и
обема на възложената работа като неустойката в посочения размер е предвидена да
дисциплинира изпълнителя при изграждането на обекта в сроковете за това. Касае
се за постройка от обществено значение, а именно сграда на 6-та РСПБЗН, гр.
София – І-ви етап. Освен това, договорът е бил сключен в изпълнение на
възложена обществена поръчка, поради което касае изразходването на държавни
средства и не представлява и не се явява част от установени трайни търговски
правоотношения между страните, в който случай възложителят би могъл да предвиди
към момента на сключване на договора евентуално невъзможността за точно
изпълнение или допускане на забавеното изпълнение, при които хипотези така
установеният размер на неустойката би се явявал прекомерен съобразно целта, за
която е установена. При реализиране на хипотезата на разваляне на договора
възложителят не е получил изграждането на обекта, като същевременно дължи
заплащане на извършените до момента работи, като следва да бъдат предприети
последващи действия по завършването на обекта чрез провеждане на процедурата по
възлагане на обществена поръчка и възлагането й на друго лице. Неустойката по
договора е предвидена при забавено изпълнение, като на изпълнителя е било ясно,
че изпълнението на обекта няма да бъде реализирано по уговорения начин и с
нужното качество. При това положение за гарантиране обезщетяването на ищеца
съдът приема уговореният размер на неустойката за съответен на предвидимият в
тази хипотеза размер на вредите. Не се касае за незначително неизпълнение. С
оглед установения размер на плащанията по договора към момента на развалянето
му – от 652 121.81 лв. /ССЕ/ и след изтичане на срока по съгласувания
между страните линеен график за завършването на обекта, съдът приема, че
приетата свършена работа е била около 1/3 от дължимото съобразно установената
цена по договора.
При това положение съдът приема, че
са налице основанията за начисляване и претендиране на вземането за неустойка
определено по размер съобразно предявения иск, като е бил реализиран
фактическият състав за възникването му и чиято изискуемост е настъпила към
момента на предявяване на иска.
В чл. 29 от договора е предвидено
плащане на неустойката от неизправната страна в срок от 10 дни от съставянето
на протокола за начисляването й, в случая 23.07.2019г., поради което и
настъпване на изискуемост на вземането за неустойка на 03.08.2019г.
Не се твърди, а и не се и установява
вземането за неустойка в полза на възложителя да е било погасено, поради което съдът
приема, че изпълнителят е изпаднал в забава за плащането и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение за това в размер на законната лихва за периода на
забавата. За определяне началната дата на периода на забава приложима е
разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, доколкото срокът за извършване на
престацията е бил определен.
Предявеният иск за мораторна лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за периода от 06.08.2019г. до датата
на завеждане на исковата молба – 29.08.2019г. в пълния предявен размер от 3360
лв.
Като законна последица при забава в
плащането, дължи се и законната лихва върху главницата за неустойка, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Предявените осъдителни искове следва
да бъдат уважени за пълните предявени размер, като съответно искът с правно
основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 503 999.35 лв., а искът с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3360 лв.
Относно
разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в
производството в общ размер на 20 674.37 лв., от които 20 294.37 лв.
– внесена държавна такса; 80 лв. – депозит за разпит на свидетели; 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. При преценката си съдът съобрази, че единият от
разпитаните в о.с.з. от 16.07.2020г. свидетели е заявил, че не желае да се ползва
от внесения депозит.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „С.Х.“ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, офис 7, да заплати на
Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“-МВР, със съдебен
адрес ***, по предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД сумата от 503 999.35 лв. – главница, представляваща неустойка в полза на изправния кредитор поради
разваляне на Договор за обществена поръчка с № УРИ
5785оп-4-5785опд-71/21.08.2017г. с предмет: изграждане на сграда на 6-та
РСПБЗН, гр. София – І етап“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и по предявения иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 360 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода
от 06.08.2019г. до 29.08.2019г.
ОСЪЖДА „С.Х.“ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, офис 7, да заплати на
Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“-МВР, със съдебен
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 20 674.37лв.
– съдебно разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщението за изготвянето
му.
СЪДИЯ
: