РЕШЕНИЕ
Номер 2061 11.11.2019 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
ХХІІ наказателен състав
На първи октомври две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от
съдията
НАХ дело номер 5440 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 315618-F328984/30.01.2018г. на **на ТД на НАП-Пловдив, с
което на С.Г.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл.74, ал.1 от Закона за
счетоводството /ЗС/, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на
200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 вр. с чл.16, ал.1, т.4 от
Закона за счетоводството /ЗС/.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
315618-F328984/30.01.2018г. на **на ТД на НАП-Пловдив, с което на С.Г.Д., ЕГН **********
***, на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗС/, е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на
чл. 38, ал.1, т.1 вр. с чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството /ЗС/.
Жалбоподателят С.Г.Д., редовно уведомена, се явява лично в съдебно заседание като в
жалбата си и пред съда навежда аргументи за маловажност на случая, тъй като
твърди, че причината за неизпълнението в срок на задължението по чл.38, ал.1,
т.1 от ЗС била в счетоводителя, който водил счетоводството на фирмата й, тъй
като последният не е представил в срок ГФО на дружеството за 2016г.
Въззиваемата страна - ТД на НАП гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. А., прави искане до съда за
потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно.
Съдът като прецени материалите по
делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 05.09.2017г. на С. Г. Д. е съставен акт за установяване на административно
нарушение с номер F328984 от 05.09.2017г. за това, че жалбоподателят, в
качеството си на ** на „СТУДИО ДУЕНДЕ” ЕООД с ЕИК ** - предприятие по смисъла
на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е
била задължена не е публикувала годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за
2016 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения
срок - до 30 юни на следващата година, т. е. до 30.06.2017г. Констатирано е, че
търговското предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2016 г.,
видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И0459319/30.03.2017 г., и от приложения към нея годишен отчет
за дейността.
ГФО на дружеството за 2016 г. е заявен за вписване и представен за
обявяване в Търговския регистър кьм Агенцията по вписванията на 05.09.2017 г.
Нарушението е било счетено за извършено на 01.07.2017 г. в гр. Пловдив.
За тези констатации актосъставителя С.Н.С. приела, че по този начин С. Г. Д.
е осъществила състава на 38, ал.1, т.1 вр. с чл.16, ал.1, т.4 от Закона за
счетоводството, за което издала и
процесния АУАН. Последният бил съставен в присъствието на жалб. Д., на която е
бил връчен и препис от акта. В графата за възражения били изложени такива, но
не и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на С.Г.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл.74, ал.1
от Закона за счетоводството /ЗС/, е наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 вр. с чл.16,
ал.1, т.4 от Закона за счетоводството.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства
– свидетелските показания на актосъставителя С.Н.С., която потвърждава
изложените от нея в АУАН факти и обстоятелства. Съдът кредитира тези показания
като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
При издаването на Наказателното
постановление, както и на АУАН не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава. АУАН е съставен от
компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл.47 от ЗАНН, съдържа
изискуемите по чл.42 от ЗАНН реквизити и е връчен срещу подпис на
жалбоподателя. Респективно – издаденото въз основа на него наказателно
постановление също не страда от порок, който да опорочи изразената в него
диспозитивна воля на административнонаказващия орган. И в двата административни
акта е дадено ясно и точно описание на нарушението, на обстоятелствата около
неговото извършване, като е обяснено и как е констатирано същото, посочена е
дата и място на извършване на нарушението, дадена е правна квалификация на
същото, индивидуализиран е нарушителят, посочена е санкционната разпоредба, въз
основа на която се ангажира административната му отговорност, вида и размера на
административната санкция.
При това положение и напълно правилно, както актосъставителят, така и
наказващият орган са квалифицирали конкретно установеното поведение на
жалбоподателя като нарушение именно на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗС. Посочената
разпоредба предвижда, че всички търговци по смисъла на Търговския закон
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне
за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Съгласно чл.16, ал.1, т.4 от ЗС
ръководителя на предприятието отговаря
за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на
годишните доклади, изисквани по този закон. Ето защо жалбоподателя Д. е адресат
на задължението по чл. 38, ал.1, т.1 вр. с чл.16, ал.1, т.4 от ЗС. Изключенията
от чл.38, ал.1-8 от ЗС са очертани в разпоредбата на чл. 38, ал.9 от ЗС и те се
отнасят за бюджетните предприятия и едноличните търговци, както и предприятия,
които не са осъществявали дейност през отчетния период, но те имат задължение
това обстоятелство да се декларира с декларация, която се публикува в
търговския регистър в срок до 31 март на следващата година. Следователно в
случая е безспорно доказано, че С. Г. Д., в качеството си на ** на „СТУДИО ДУЕНДЕ”
ЕООД с ЕИК ** - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец
по смиеъла на Търговския закон, като е била задължена не е публикувала годишния
финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2016 г. в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията в законоустановения срок - до 30 юни на следващата
година, т. е. до 30.06.2017 г. въпреки, че търговското предприятие е извършвало
дейност през отчетния период за 2016 г. Неизпълнението на това задължение
не се оспорва и доказателства за
противното не бяха представени, като дори и самият жалбоподател лично
потвърждава в съдебно заседание констатациите заложени в АУАН и НП.
Съдът не прие за основателен доводът в жалбата, поддържан и в съдебно
заседание като причина за извършване на нарушението, а именно некоректно водена
счетоводна дейност от счетоводителя на дружеството, тъй като своевременния
преглед на документите и тяхна корекция, пък било то и от друг счетоводител са
законови задължения на санкционираната Д., тъй като е въпрос на плануване,
организация и полагане на дължимата грижа тя също да е наясно със счетоводните
документи на управляваното от нея дружество, тъй като все пак тя е ** на
последното.
Административнонаказващият орган е определил санкцията в съответствие със
закона, доколкото в разпоредбата на чл.
74, ал.1 от ЗС е предвидено налагане на наказание за който не публикува годишен
финансов отчет в сроковете по чл. 38 от ЗС, каквото е налице в случая. Правилно
е определен и размера на наложената глоба доколкото санкционната норма
предвижда това наказание да е в размер от 200 до 3 000лева за физическите лица.
Наложената глоба е в размер на минималния предвиден в санкционната разпоредба,
тъй като и нарушението е извършено за първи път.
Случаят според съда не следва да бъде квалифициран и като маловажен такъв
по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението по чл.38, ал.1, т.1 вр. чл.16,
ал.1, т.4 от ЗС не се характеризира в конретния казус с по – ниска обществена
опасност от други прояви от този вид, нито пък са налични някакви изключителни
или многобройни все смекчаващи административната отговорност обстоятелства,
които да налагат и нейното отпадане при осъществен състав на административно
нарушение. Липсата на други налагани наказания на санкционираното лице е взета
предвид от наказващият орган при определяне на размера на следващото се
административно наказание – глоба 200 лв. – минимален предвиден за това
нарушение. Размерът на глобата от 200 лева според съда се явява съответен на
обществена опасност и на нарушение, както и на нарушител, а и целесъобразен.
С оглед на гореизложеното, настоящият
състав счита, че атакуваното Наказателно постановление №
315618-F328984/30.01.2018г. на **на ТД на НАП-Пловдив, с което на С.Г.Д., ЕГН **********
***, на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗС/, е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на
чл. 38, ал.1, т.1 вр. с чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството /ЗС/,
следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази
всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.И.