Разпореждане по дело №327/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на В. И. М., ж.Б., ул.”О.”№11, .1, А.1, против решение №3296/21.04.2011г на РС-Б., постановено по Г.д.№3344/10г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт са отхвърлени предявените искове.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно.Поради това иска неговата отмяна и постановяването на правилно и законосъобразно такова.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като настоява за потвърждаването му, излагайки аргументите си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, А.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно преповтарянето на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че с протоколно решение в т.т.5.35 от 21.09.2007г на ВСС жалбоподателя е назначен на длъжността „прокурор” в Р.Р. с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица за определяне размерите на максималните основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи по длъжности, считано от датата на встъпване(вж. извлечение от протокол №29 от заседание на ВСС, проведено на 21.09.07г). Въпросното решение е достигнало до Р.Р. на 08.10.07г и на 09.10.07г въззивника е встъпил в изпълнение на длъжността си(вж. заповед №54/09.10.07г и акт за встъпване в длъжност от 09.10.07г).

Възприета е и съдебно-счетоводната експертиза, в която вещото лице е изчислило полагащото се трудово възнаграждение за претендирания период.

При тези данни РС обосновано е счел за недоказани предпоставките от фактическият състав на предявените искове по чл.213 КТ и чл.86 ЗЗД, отхвърляйки претенциите за заплащане на обезщетение от 500лв за незаконното допускане на жалбоподателя до работа като „прокурор” в Р.Р. за периода 29.09.07г до 09.10.07г, както и на сумата от 375лв, явяваща се мораторна лихва за времето от 09.10.07г-08.10.10г.Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика.

Известно е, че служебното правоотношение на жалбоподателя, като „прокурор” възниква от сложен фактически състав, включващ два административни акта - решение на ВСС за назначаването му и издаването на акт за встъпване от съответния административен ръководител, в случая този на РРП, като първото е предпоставка за второто.Именно при кумулативното им възникване се проявява правопораждащото им действие. При това положение и с оглед разпоредбата на тогава действащата редакция на чл.161, А.3 ЗСВ, обвързваща началото на изпълнение на служебните задължения от прокурора със встъпването в длъжност, се налага извода че едва с подписване акта за встъпване между страните възниква служебно правоотношение. В този контекст доводите на въззивника, че още с решението на ВСС се създават трудови правоотношения, са неоснователни.И според самото решение на ВСС от 21.09.07г назначението на М. и последиците от него(не само трудовото възнаграждение), се предвижда да настъпят „считано от датата на встъпване в длъжност”).Именно след този момент за страните възникват целият обем от права и задължения, вкл. и последиците от чл.213 КТ при евентуалното недопускане до работа на ищеца. Ето защо препятстването на жалбоподателя от въззиваемата страна да встъпи в длъжност, дори да се приеме за факт, не е равносилно на недопускане по см. на чл.213 КТ, въпреки препращащата норма на чл.229 ЗСВ. Чрез последната законодателя е допуснал приложението на КТ за всички спорове във връзка с правата и задълженията, произтичащото от особеното правно положение на магистратите и нормата на чл.213 КТ няма основание да се изключени. Оттук и неоснователността на развитите в тази насока доводи на ответната страна.

В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и на осн.чл.271, А.1 ГПК ще следва да се потвърди, като по силата на чл.272 ГПК въззивния състав препраща към мотивите на първоинстанционният съд. С оглед изхода от делото обсъждането на останалите доводи на въззиваемата страна е безпредметно.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото.

Оплакванията на жалбоподателя, макара и лаконично посочени, не се подкрепиха от доказателствения материал, поради което се явяват неоснователни и не водят до желаният от него резултат

За пълнота следва да се отбележи, че по предявеният иск за мораторна лихва жалбоподателя, ищец пред РС, не е внесъл следващата се държавна такса.В случая разпоредбата на чл.359 КТ не го освобождава от задължението за заплащане на дължимата държавна такса, тъй като е относима единствено към ищци по дела за трудови спорове, какъвто заявеният иск не е. Напротив, претендираните лихви в описания размер за фиксирания период върху сочената главница, се основава в разпоредбата на чл.86 ЗЗД, поради което върху него по арг. на чл.71, А.1 ГПК,вр. с чл.1 от Тарифата се дължи държавна такса от 50лв на общо основание.Съединяването му за общо разглеждане с иск, освободен от държавни такси и разноски, не е в състояние да дерогира правилата на Глава осма от ГПК в настоящият процес. И тъй като страната е останала задължена за тази сума, то съгл. чл.77 ГПК следва принудителното й събиране, което няма процесуална пречка да се постанови с настоящият акт.

Разноски в полза на прокуратурата не следва да се присъждат впредвид изричното отказ за това, изразен пред настоящият състав в открито съдебно заседание.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА №3296/21.04.2011г на РС-Б., постановено по Г.д.№3344/10г по описа на с.с.

ОСЪЖДА В. И. М., ж.Б., ул.”О.”№11, .1, А.1, да заплати по сметка на ОС-Б. сумата от 50лв, представляваща държавна такса върху иска за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД, както и 5лв за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: