РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Пловдив, 21.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХXVІІІ състав в открито заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря ВАНЯ
ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 3313 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 226, чл. 145 и сл. от АПК и чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на „ПЪЛДИН БУС“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със
съдебен адрес:***, представлявано от управителя П.В.Л., чрез пълномощника адв. Б., против Решение № 2153-15-34/23.02.2017г. на
Директора на ТП на НОИ -гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016г.,
с което е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО настъпилата на
21.01.2016г. злополука с работещото по трудово правоотношение лице А.В.П..
Жалбоподателят, счита че неправилно компетентният орган е приел, че на
21.01.2016г. е настъпила трудова злополука с назначеното по трудово
правоотношение лице А.П., като не са ангажирани никакви доказателства
увреждането да е настъпило в гаража на автобусите на „Пълдин
бус“ ООД. В жалбата се посочва, че декларацията за
трудова злополука от 18.03.2016г. не е подписана от управителя П.Л., а от
неизвестно лице, като по този начин неправилно е инициирано административното
производство.
Редовно призован, в съдебно заседание се явява процесуален представител адв. Б., който поддържа жалбата и ангажира доказателства.
По същество на спора излага съображения в писмени бележки, като в тази връзка
сочи, че са събрани доказателства в подкрепа на защитната му теза, че на
21.01.2016г. не е настъпила трудова злополука с работник в дружеството,
съответно съставеният протокол от комисия от същата дата е неистински документ.
Моли съда да отмени оспорения акт и претендира присъждането на направените по
делото разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител юр. В.,
оспорва жалбата и счита, че тя следва да се отхвърли. По същество на спора в
писмени бележки излага подробни съображения за законосъобразност на издадения
административен акт. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна А.П. се представлява от пълномощника адв. П., който изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на възнаграждение за осъществената защита, съобразно
разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Направено е изрично
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран
от пълномощника на жалбоподателя.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна:
Настоящото съдебно производство е образувано във
връзка с решение № 14226 от 24.10.2019г. на ВАС, Шесто отделение, постановено
по адм. Дело № 13797 от 2018г. по описа на
касационната инстанция. Съгласно мотивната част на
решението на касационната инстанция, жалбата против разпореждането на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – гр. Пловдив е допустима
за разглеждане и първоинстанционният съд е направил
погрешен извод за нейната процесуална недопустимост поради просрочие.
При повторното разглеждане на делото първоинстанционният
съд следва да изложи доводи за това установяват ли събраните по делото
доказателства предвидените в закона предпоставки за издаване на оспорения акт.
От фактическа страна по
делото е безспорно установено, че А.В.П. е назначен на работа в „Пълдин Бус“ ЕООД, съгласно Трудов
договор № 62/11.08.2015г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда,
на длъжността „шофьор“, на пълно работно време /8 часа/.
В ТП на НОИ – гр. Пловдив е постъпила декларация вх.
5101-15-80/18.03.2016г. за трудова злополука, станала на 21.01.2016г. в 05,30
часа с П. в осигурителя „Пълдин Бус“
ЕООД /л. 98/. Към декларацията са представени заверени копия на заповед №
2-ТЗ/21.01.2016г. на управителя на дружеството за провеждане на вътрешно
разследване на злополука с А.В.П., ЕГН: ********** /л. 102/; протокол № 2-ТЗ от
21.01.2016г. на комисията, провела вътрешно разследване на злополуката с А.П.
/л. 93/; писмени обяснения от П. /л. 97/ и Д.Н., присъствала при настъпване на
злополуката /л. 101/; трудов договор № 62/11.08.2015г. на А.В.П. /л. 103/;
длъжностна характеристика за длъжността „шофьор на автобус“ /л. 104/; правилник
за вътрешния трудов ред на „Пълдин Бус“ ЕООД с. Царацово /л. 111 - 115/; вътрешни правила за
работна заплата в „Пълдин Бус“
ЕООД с. Царацово /л. 108 - 110/; страница от Инструктажна книга за начален
инструктаж по БЗР /л. 107/; страница от Инструктажна книга за извънреден
инструктаж по БЗР /л. 106/; болничен лист № Е20164490030/29.01.2016г., издаден
от Специализирана ортопедична ЛКК при МБАЛ „Пловдив“ АД - гр. Пловдив /л. 119/;
нотариално заверено пълномощно от 14.04.2010г., издадено на З.С.В., ЕГН: **********
от П.В.Л. – управител на „Пълдин Бус“
ЕООД - с. Царацово /л. 117/.
Въз основа на така постъпилата декларация и
приложените към нея документи, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е
издало Разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016г. за приемане на злополуката за
трудова по чл. 55, ал. 2 от КСО. За да стори това е прието за установено, че на
21.01.2016 г. А.В.П. – шофьор на автобус в „Пълдин Бус“ ЕООД – гр. Пловдив е бил на работа първа смяна от
06,00 часа до 14,00 часа. Около 05,30 часа същият отивал към гаража с.
Царацово, ул. „Хан Аспарух“ № 3, където е бил паркиран предоставеният му за
управление автобус. При придвижването си в района на гаража П. се е подхлъзнал
на непочистен от лед участък и е паднал. Съгласно болничен лист №
Е20164490030/29.01.2016г., издаден от МБАЛ „Пловдив“ АД – гр. Пловдив, Ортопедотравматологично отделение, в резултат на сблъсъка с
терена при падането, П. е получил множество счупвания на дясната подбедрица /закрито/ в областта на глезена. За извършеното
от осигурителя административно нарушение по чл. 57, ал. 1 от КСО е съставен
АУАН № АИ-1-15-*********/26.04.2016г. и е издадено НП №
НИ-1-15-00141518/03.06.2016г. По делото не са представени доказателства за
обжалването на НП по съдебен ред.
По делото не е спорно, че така издаденото разпореждане
е изпратено на А.П. и „Пълдин Бус“
ЕООД на посочените в декларацията за трудова злополука адреси. Съобщението,
адресирано до А.П., е връчено на 22.03.2016г. чрез Х. Б. без посочване в какво
качество лицето го е получило, т.е. може да се приеме за нередовно, но предвид
факта на завеждане на гражданско дело може да се направи предположение, че П. е
узнал за издадения ИАА. Връчването на „Пълдин Бус“ ЕООД също е нередовно – от една страна не става ясно
на коя дата точно е сторено, а от друга кое е лицето, получило съобщението, тъй
като е отбелязано, че съобщението е връчено на Г., каквото лице безспорно е
установено, че жалбоподателят не е упълномощавал, нито пък е имал такъв
служител, от положения печат на куриера „М и БМ Експрес“ ООД се чете единствено
дата 08.04.2016г. /л. 94/. Освен това, от извършена справка от Търговския
регистър, се установява, че към датата, на която съобщението за процесното разпореждане е било изпратено, седалището и
адресът на управление на „Пълдин Бус“
ЕООД е в с. Царацово, ул. „Хан Аспарух“ № 3, а не гр. Пловдив, ул. „Парчевич“ №
2, ап. 303.
Този резултат е обжалван от осигурителя пред горестоящия в йерархията административен орган с жалба вх.
№ 5104-15-86#5 от
31.01.2017г., като в процесното Решение №
2153-15-34/23.02.2017г. директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив е приел жалбата
за допустима, като подадена в срок. Този извод е потвърден и в решението на
касационната инстанция.
Разгледана по същество жалбата е приета за
неоснователна, поради което и е оставена без уважение, съответно издаденото
разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Пловдив за приемане на злополуката с А.В.П. за трудова
злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО, като законосъобразно, издадено при правилно
приложение на материалния и процесуалния закони, е потвърдено.
В хода на съдебното производство при първоначалното
разглеждане на делото са събрани писмени и гласни доказателства и е ангажирано
изготвянето на заключение по съдебно – графологична
експертиза.
Във връзка с открито на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК производство по оспорване подписа на управителя на „Пълдин
Бус“ ЕООД, положен върху протокол № 2-ПЗ от
21.01.2016г., декларация за трудова злополука вх. № 5101-15-80/18.03.2016г. и заповед
№ 2-ПЗ от 21.01.2016г., е изготвено и прието по делото заключение на съдебно - графологична експертиза (СГЕ), изготвено от вещото лице М.
С., без направени възражения за необоснованост от страните. Констатациите на
вещото лице се свеждат до това, че в представените за изследване документи,
подписите, положени за „Осигурител/Ръководител…“, не са изпълнени от П.В.Л..
В хода на
съдебното производство са ангажирани и гласни доказателствени
средства, като са разпитани свидетелите Д.Й. М., Ц. Д. С. и Б. Г.Ч.. Съгласно
показанията на свидетелката М. същата е управител на служба за трудова медицина
и управляваното от нея дружество е сключило договор с „Пълдин
бус“ ООД. Работила е по трудово правоотношение с
жалбоподателя до 2010г. Участвала е в комисии за разглеждане на трудови
злополуки преди 2010г., „когато се е налагало“. Не се е подписала като член на
комисията в протокол № 2-ТЗ от 21.01.2016г. /л. 95 – 96/.
Съгласно показанията на свидетеля Соколов, същият е работил
като диспечер в базата на „Пълдин бус“
ООД в с. Царацово. В служебните му задължения влиза „проверка“ на шофьорите на
автобуси и предаването на пътните листове за движение на автобусите. Работното
му време е от 4.30 часа до 15 часа, т.е. обхваща и времето, през което се
твърди да е настъпила трудовата злополука с П.. Не му е известно на
21.01.2016г. да е настъпила трудова злополука в гаража с автобусите, към която
има частична видимост от работното си място. Според него, няма как шофьорът да
се е подхлъзнал на непочистен лед в гаража, тъй като при паднал сняг
помещението се почиства най-напред с трактор и после от персонала. В случай на
отсъствие на шофьор, който е на смяна, независимо по какви причини, свидетелят
бива уведомяван, тъй като в служебните му задължения влиза и осигуряването на
заместник.
Съгласно показанията на свидетелката Чакърова, същата
е работила като счетоводител в „Пълдин бус“ ООД за периода 2009г./2010г. – месец май 2017г.
Известно й е, че А.П. е работил в дружеството, но не знае с него да се е случил
инцидент в гаража. При настъпване на злополука на територията на предприятието
се назначава комисия за разглеждането й, в който участват „отговорници по
трудова медицина“. Тя не е участвала като член на комисията, разгледала
настъпилия инцидент, а в протокол № 2-ТЗ от 21.01.2016г. /л. 95 – 96/ срещу
името й не е положен неин подпис.
При така установената фактическа обстановка,
съобразно събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал.1 от КСО от лице, което има право
на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните за това съображения:
В случая, административният орган е изградил изводите си при
допуснати съществени нарушения на административно процесуални правила, при
неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не са
обсъдени направените възражения пред горестоящия
административен орган от осигурителя „Пълдин бус“ ООД, чийто управител не отрича травматичното увреждане
на своя работник, но оспорва изцяло обстоятелствата, при които е възникнало.
Съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от КСО ( в приложимата му редакция към
21.01.2016г.) твърдяната за настъпила трудова злополука на територията на
предприятието на „Пълдин бус“
ООД не е измежду изчерпателно изброените, по отношение на които се провежда
задължително разследване от ТП на НОИ, съвместно с Инспекцията по труда и
комитетите и групите по условия на труд. Същевременно, обаче, съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от КСО на административния орган е предоставена
възможността да разследва и други трудови злополуки, извън тези, изчерпателно
посочени в чл. 58, ал. 1 от КСО. В настоящия случай, административният орган не
е упражнил това си правомощие, като се основал на констатациите в протокол за
проведено разследване на трудова злополука, извършено от работодателя.
Декларирането
и разследването на трудови злополуки е предмет на правна уредба в подзаконов
нормативен акт – Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки, приета с ПМС № 263 от 30.12.1999г., в сила от 01.01.2000г. Съгласно разпоредбата на чл. 7, във връзка с чл.
3, ал. 1 от Наредбата, работодателят е длъжен да проведе разследване на
злополука, когато обстоятелствата, при които е настъпила, дават основание да се
предполага, че е трудова. Същевременно, за ръководителя на предприятието или
упълномощено от него лице възниква задължението в срок 3 работни дни от
узнаване за нейното настъпване да подадат декларация по образец в ТП на НОИ по
регистрация на осигурителя.
В
настоящия случай, посоченият в Наредбата срок не е спазен, като трудовата
злополука е декларирана едва на 18.03.2016г., като за констатираното нарушение
е издадено НП № НИ-1-15-00141518 от 03.06.2016г., за обжалването на което по
съдебен ред страните по делото не са представили доказателства. Към
декларацията за трудова злополука са представени като доказателство заповед №
2-ТЗ от 21.01.2016г. за извършване на разследване на злополуката, възникнала в
същия ден, от комисия, както и протокол № 2-ТЗ от 21.01.2016г., съдържащ изводи
от извършеното от комисията разследване на злополуката.
При
първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния
съд управителят на осигурителя „Пълдин бус“ ООД е оспорил положения подпис срещу изписания текст
„Осигурител/Ръководител“, като посредством заключението на неоспорена съдебно –
графологична експертиза е доказал, че действително
подписът в тези два частни документа не е изпълнен от него. Това е била
последователната му защитна теза, включително в производството по обжалване на
ИАА пред горестоящия административен орган.
Независимо от направените възражения, директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив е
посочил, че приема настъпилата злополука на 21.01.2016г., като се е позовал на
констатациите в протокола от същата дата, както и при кредитиране на писмените
обяснения на пострадалото лице А.П. и лицето, което му е оказало първа помощ – Д.Н.,
назначена в „Пълдин бус“
ООД на длъжност „медицинска сестра“.
Настоящият
съдебен състав намира за необосновано позоваването на ответника по делото и на
заинтересованото лице на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Действително, по делото
е представено пълномощно за лицето З.С.В., съгласно съдържанието на което
Василена представлява „Пълдин бус“
ООД пред органите на НАП и НОИ, но същото е с предмет данъчни и осигурителни
задължения на дружеството и извършвани проверки във връзка с тях. По делото не
е представена заповед на „Пълдин бус“
ЕООД, с която З. В. е определена за председател на КУТ, в каквото си качество е
участвала като член на комисията, изготвила протокол № 2-ТЗ от 21.01.2016г. В
случая, може да се приеме, че В.е действала именно като упълномощено лице при
издаване заповедта за разследване на трудова злополука от 21.01.2016г., но
несъмнено е действала при отсъствие на представителна власт за това. Нещо
повече, неприложимостта на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ произтича и от обстоятелството,
че ръководителят на „Пълдин бус“
ЕООД се е противопоставил на действията, извършени от името и за сметка на
дружеството от лице без представителна власт веднага след като е уведомен за
издаденото разпореждане за обявяване на злополуката за трудова от компетентния
орган по чл. 60, ал. 1 от КСО.
Съдът намира, че жалбоподателят носи доказателствената
тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 144 АПК, като лице, което е пряко засегнато от издадения ИАА. В този
смисъл, дружеството е упражнило правата си на оспорване истинността на
документите заповед № 2-ТЗ от 21.01.2016г. и протокол № 2-ТЗ от 21.01.2016г.,
въз основа на авторството и съдържанието на които е издадено и разпореждането,
потвърдено с решение № 2153-15-34 от 23.02.2017г. на директора на ТП на НОИ –
гр. Пловдив.
Чрез ангажиране на доказателства – съдебно – графологична
експертиза и свидетелски показания жалбоподателят успешно е провел оспорване по
реда на чл. 193 от ГПК на посочените по-горе документи, относно тяхната
истинност, в частност на тяхното авторство. Същевременно, обаче, не са събрани
несъмнени доказателства относно опровергаване на тяхното съдържание и като
частни документи същите следва да бъдат обсъдени заедно с останалите събрани по
делото доказателства.
На първо място, осигурителят е оспорил факта, че е на 21.01.2016г. е
издадена заповед за разследване на злополука, свързана с лице, назначено по
трудово правоотношение, изцяло относно обстоятелствата на възникването й.
Съгласно съдържанието на заповед № 2-ТЗ от 21.01.2016г. неизвестно лице,
различно от управителя на дружеството П.Л., за което само може да се
предполага, че е упълномощеното лице З.В., е посочило комисия, която да
разследва възникналия инцидент с осигуреното лице А.П.. По делото не са
представени доказателства, че на лицата З. В., Б. Ч. и П.Л. са вменени
задължения като органи по безопасни условия на труд (по отношение на първите
две) и на представител на работещите в КУТ, като по отношение на Л. се
констатира, че е и управител на „Пълдин бус“ ЕООД. При разпита си като свидетел Б. Ч. е посочила,
че е работила в „Пълдин бус“
ЕООД като счетоводител и не са й вменени задължения на орган по безопасност и
здраве при работа, в каквото си качество да участва в комисията.
По делото не са представени и доказателства относно определянето на П.Л. за
представител на работещите в КУТ и дали това му качество не е в противоречие
със задълженията му на управител на „Пълдин бус“ ЕООД. Не са представени и доказателства относно
сключването на договор между „Пълдин бус“ ЕООД и Служба по трудова медицина „Медикус
2011“ ЕООД, представлявана от д-р М., което лице именно в това си качество да
участва в комисия за разследване на трудови злополуки.
Предвид направеното оспорване на ИАА, както по отношение датата и часа на
настъпването й, така и по отношение настъпването й в предприятието на
работодателя, заинтересованото лице не е проявило процесуална активност за
ангажиране на доказателства в подкрепа на твърденията си. В исковата молба, по
повод на която е образувано гражданското дело пред Районен съд – Пловдив са
представени писмени доказателства – епикриза от МБАЛ
„Пловдив“ АД и е поискано назначаването на съдебно – медицинска експертиза,
докато по настоящото дело е представен само и единствено болничен лист, в който
като причина за настъпилата неработоспособност е посочено „трудова злополука по
чл. 55, ал. 1 от КСО“. Единствените доказателства за настъпване на злополуката в
посоченото време и на посоченото място са писмените обяснения на Н., медицинска
сестра в „Пълдин бус“ ЕООД,
която е възприета в оспорения протокол от 21.01.2016г. като лице, оказало първа
помощ на пострадалия. Предвид непредставянето на каквито и да било
доказателства по делото са останали неизяснени обстоятелствата относно
направено обаждане на тел. 112, съответно изплащане на линейка, чрез която
пострадалият да е транспортиран до МБАЛ „Пловдив“ АД.
Съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Ц.
С., като изхождащи от пряко заинтересовано от изхода на делото лице, както и
предвид тяхната некоректност и изолираността им от останалите събрани по делото
доказателства. Съгласно показанията на свидетеля, същият работи като диспечер в
„Пълдин бус“ ЕООД, без да
се посочва приблизителен времеви период. В тази връзка, по делото е приет като
доказателство документ, наименован „Справка за
лицата, за които в персоналния регистър на НОИ е подадена информация от
осигурител“, неоспорен от жалбоподателя, съгласно съдържанието на който през
2016г. „Пълдин бус“ ЕООД не
е подавал информация за осигурено лице С.(л. 58 – 66). Доколкото С.не е бил
наето лице към 21.01.2016г., когато е настъпил твърдяния
инцидент, неговите показания по-скоро имат принципен характер по организацията
на работа в „Пълдин бус“
ЕООД, отколкото да се отнасят за непосредствени възприятия на лицето за това
дали на посочената дата 21.01.2016г. е имало непочистен лед в гаража на
автобусите на дружеството.
Предвид събраните противоречиви доказателства относно фактите на настъпване
на травматичното увреждане на П. именно на посочената дата и по посочения
начин, настоящият съдебен състав намира, че е необходимо ТП на НОИ – гр.
Пловдив да упражни правомощието си по чл. 58, ал. 2 от КСО и да инициира
разследване на настъпилата с работещ по трудово правоотношение работник в „Пълдин бус“ ЕООД. При
евентуалното разследване следва по несъмнен начин да бъде установено
обстоятелството дали на лицата, посочени поименно в протокола от 21.01.2016г. и
намиращи се към онзи момент в трудови правоотношения с „Пълдин
бус“ ЕООД са вменени допълнителни задължения във
връзка с безопасните условия на труд в предприятието. В този смисъл, следва да
бъде изискано представянето на съответната заповед, както и трудовите договори
и длъжностните характеристики на лицата П.Л., З.В.и Б.Ч.. На следващо място,
следва да бъдат изискани и доказателства по отношение обстоятелството сключен
ли е договор между „Пълдин бус“
ЕООД и Служба за трудова медицина „„Медикус 2011“
ЕООД, представлявана от д-р М.и съгласно клаузите на този договор има ли
задължение д-р М.да участва в комисии, свързани с разследване на трудови
злополуки.
По несъмнен начин следва да бъдат установени и фактите относно времето и
мястото на настъпване на травматичното увреждане на П., като бъдат събрани
графици или други документи, съдържащи данни за работното му време на
21.01.2016г., епикриза от МБАЛ „Пловдив“ АД относно
датата на приема му в лечебното заведение и начинът на транспортирането му
дотам. В тази връзка, следва да бъде установено, отново с графици или други
документи работното време на лицето, оказало първа помощ Д.Н., предвид
посоченото работно време от 2 часа в трудов договор № 73 от 08.09.2015г. (л.
105). За изясняване на тези обстоятелства, при необходимост следва да бъде
изискана информация, включително от Н., налице ли е обаждане към номер 112, на
коя дата и в колко часа, съответно изпратен ли е екип на място в гаража на „Пълдин бус“ ЕООД в с. Царацово,
който да транспортира пострадалия П. до лечебното заведение МБАЛ „Пловдив“ АД.
Едва след изпълнение на задължението по чл. 35 от АПК и при анализ на
всички събрани доказателства длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО следва
да издаде разпореждане, в което да направи извод дали полученото от П.
травматично увреждане е настъпило именно по твърдяния
от него начин и представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
По изложените аргументи, следва да бъдат отменени решение № 2153-15-34 от
23.02.2017г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него
разпореждане № 5104-15-86 от 22.03.2016г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1
от КСО при ТП на НОИ – гр. Пловдив и делото бъде върнато като преписка на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – гр. Пловдив за
евентуално провеждане на разследване на трудова злополука по чл. 58, ал. 2 от КСО, съответно за издаване на нов ИАА, съобразен с направените изводи в
настоящото решение.
При
посочения изход на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски. По делото е представен списък с разноските (л.
13 от адм. дело № 3313 от 2019г.), в който са
посочени направени разноски в общ размер на 1 475лв., в т.ч. за държавни
такси, възнаграждение за вещо лице и заплатен адвокатски хонорар. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото се
касае за дело от фактическа и правна сложност, с множество извършени
процесуални действия и ангажиране на множество доказателства от жалбоподателя.
Така
мотивиран, Пловдивският административен съд, ХXVIІІ състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалба на „ПЪЛДИН БУС“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:
*********, със съдебен адрес:***, представлявано от управителя П.В.Л., чрез
пълномощника адв. Б. Решение № 2153-15-34/23.02.2017г.
на Директора на ТП на НОИ -гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №
5104-15-86/22.03.2016г., с което е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2
от КСО настъпилата на 21.01.2016г. злополука с работещото по трудово
правоотношение лице А.В.П..
ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА на длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – гр. Пловдив за издаване на ново
разпореждане, при съобразяване на изводите, направени в настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пловдив, с
адрес гр. Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7 да заплати на „ПЪЛДИН БУС“ ЕООД, ЕИК
по БУЛСТАТ: *********, със съдебен адрес:***, представлявано от управителя П.В.Л.
сумата в размер на 1 425лв. (хиляда четиристотин двадесет и пет лева)
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
СЪДИЯ: