Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 694
09.07.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и пети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №882/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на „Терра лизинг“
ООД / с предишно
наименование „Терра кредит“
ООД/, със седалище
и адрес на
управление гр. София, бул. „Арсеналски“ №11,
ет.8, ап.12, ЕИК
*********, чрез пълномощника му
по делото адв. Б. П., против Решение №145 от 13.01.2020г., постановено по
гр.д. №12883/2018г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ІХ гр.с., с което по
иск на З. Д. Д. е
признато за установено,
че договор за потребителски кредит №01043463/29.09.2015г., сключен между
З.Д.Д., ЕГН **********, и „Терра кредит”
ООД, ЕИК *********, е изцяло недействителен, поради изготвяне
на текстовата част на договора
с шрифт, по- малък
от 12, поради
липса на посочена обща сума,
дължима от потребителя, липса на посочен
размер на възнаградителната лихва и поради липса на посочване в погасителния
план на последователността на разпределение на вноските по договора между
различните неизплатени суми, и „Терра
кредит“ ООД е
осъдено да заплати
на З. Д. Д. сумата
от 191,73 лв.,
получени без основание
по недействителен договор за потребителски кредит,
ведно със законната
лихва върху нея от
датата на предявяване
на иска- 07.08.2018г. до
окончателното й заплащане. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на
решението, като се отмяната
му и отхвърляне
на предявения иск.
Ответната страна
по въззивната жалба- З.Д.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника си по
делото адв. Д.Б., оспорва същата
и иска оставянето
й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която
има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с
предявени при условията на евентуалност искове
с правно основание чл. 26,
ал.1 от
ЗЗД във връзка с чл. 22 от
ЗПК във връзка с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т. 9, т.10 и т.11 от ЗПК, чл. 124, ал.1
от ГПК и чл.55, ал.1
от ЗЗД. Ищецът
З. Д. Д.
иска постановяване на
решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника
„Терра кредит“ ООД /с
ново наименование „Терра лизинг“
ООД/, че договор за потребителски
кредит №01043463/29.09.2015г., сключен
между З.Д.Д., ЕГН **********, и „Терра
кредит” ООД, ЕИК *********, е изцяло недействителен, поради изготвяне
на текстовата част на договора
с шрифт, по- малък
от 12, поради
липса на посочена обща сума,
дължима от потребителя, липса на посочен
размер на възнаградителната лихва и поради липса на посочване в погасителния
план на последователността на разпределение на вноските по договора между
различните неизплатени суми, както и
„Терра кредит“ ООД да
бъде осъдено да му
заплати сумата от
191,73 лв., получени
без основание по недействителен договор
за потребителски кредит, ведно
със законната лихва върху
нея от датата
на предявяване на иска-
07.08.2018г. до окончателното й заплащане. При отхвърляне на
посочените претенции ищецът
иска постановяване на решение,
с което да се признае за установено, че
предвидената в договора за кредит
възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави, както и
ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от
36,52 лв., получена без основание
по нищожна клауза възнаградителна лихва,
както и да се признае
за установено, че предвидената
в договора за
потребителски кредит застраховка
е недължима поради липса на съгласие
за сключването й и
поради противоречието й с
материалния закон- §1, т.1
от ДР на
ЗПК и ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от
145,21 лв., получена
без основание по недължима
застраховка. С обжалваното решение
съдът е приел въз
основа на разпоредбата на
чл.161 от ГПК, че процесният договор
за потребителски кредит е
недействителен, тъй като текстовата му
част е изготвена на шрифт,
по- малък от 12, както
и че в него
не са посочени общата сума, дължима от потребителя съгласно
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК; общият размер на дължимата
възнаградителна лихва съгласно
изискването на чл.11, ал.1, т.9 от
ЗПК, както и последователността
на разпределение на вноските по договора между различните суми- главница,
възнаградителна лихва и други разходи
съгласно изискването на
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.
При извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо. Предвид
горното съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението по изложените
във въззивната жалба доводи
и при служебна проверка за допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми, като
въззивната инстанция се
произнесе правния спор
между страните.
По отношение на възприетата от районния
съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от
онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна
на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В
случая по делото
няма спор, а
и се установява
от заключението на приетата по
делото съдебно- счетоводна експертиза, че
на 29.09.2015г. между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит, по силата
на който ответното
дружество, в качеството
му на кредитор, е
предоставило на ищеца, кредит в размер на 500
лв. Ищецът твърди, че така
сключеният договор е
недействителен съгласно разпоредбата
на чл.22 от ЗПК, тъй като
текстовата му част
е изготвена на
шрифт, по- малък от
12, което е
нарушение на чл.10, ал.1
от ЗПК, както и че в
него не
е посочена обща сума, дължима от
потребителя, размер на възнаградителната лихва и последователността на
разпределение на вноските по договора между различните неизплатени суми, което
е нарушение на
чл.11, ал.1, т.9,10 и 11
от ЗПК. При положение,
че по делото няма спор
относно сключването на договора
за кредит и
предаването на сумата по него, то съобразно разпоредбата
на чл.154, ал.1 от
ГПК, уреждаща разпределението на доказателствената тежест
в гражданския процес, ищецът следва
да установи изложените от
него твърдения за нищожност
на договора. В случая и двете страни в
процеса са заявили,че са
изгубили и не
разполагат с екземпляр от
него, поради което и същият
не е представен
по делото. При
това положение и
доколкото няма други
данни за текстовата
му част, то следва да се
приеме, че твърденията
на ищеца за
несъответствие на шрифта
и съдържанието на
договора с посочените
от него разпоредби на
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9, 10 и
11 от ЗПК са
недоказани. Ето защо
предявените искове за
обявяване на недействителността на
договора и за
осъждане на ответното дружество да
върне на ищеца сумата
от 191,73 лв. като
получени без основание по недействителен договор
за потребителски кредит следва
да се отхвърлят.
Действително с определения
на първоинстанционния съд ответното
дружество неколкократно е било
задължавано на основание
чл.190, ал.1 от ГПК
да представи по
делото оригинал или
копие от процесния договор, което то
не е сторило.
Доколкото обаче по делото
няма никакви данни,
че то е разполагало
с такива към
датата на постановяване
на определенията на
съда, то неизпълнението им
не е основание
за приложение на разпоредбата на
чл.161 от ГПК. От обстоятелството, че
ответникът има счетоводни
данни за изпълнението на
договора, които е
предоставил на вещото
лице, не може да
бъде направен извод, че разполага
и с оригинала
или с копие
на договора, нито
подобен извод може
да се направи от приложената преписка в
Комисията за защита на потребителите.
Предвид отхвърляне
на така предявените
искови претенции е
настъпило условието за
разглеждане на евентуалните претенции
на ищеца да обявяване
на нищожността на уговорените в договора
възнаградителна лихва и застраховка, както
и за връщане на получените
по посочените клаузи
суми.
От заключението на приетата
по делото съдебно-
счетоводна експертиза се
установява, че съгласно
погасителния план към договора
е било уговорено заплащане на
лихва по кредита,
като размерът й за периода
от датата на сключване на договора-
29.09.2015г. до крайния падеж
на същия- 15.03.2016г. възлиза на
общо 49,60 лв. Неоснователен
е доводът на ищеца, че
така уговорената възнаградителна лихва
е нищожна като противоречаща на добрите
нрави. Размерът на същата
/около 10% за
период от по- малко от
шест месеца/ е
съобразен с разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, предвиждаща, че годишният
процент на разходите не може да
бъде по- висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и
във валута, определена с постановление на
Министерския съвет.
Действително е налице съдебна практика,
която няма задължителен характер /Решение
№906 от 30.12.2004г.
на ВКС по
гр.д.№1106/2003г., ІІ т.о.,
Решение №378 от
18.05.2006г. на ВКС
по гр.д.№315/2005г., ІІ
г.о., Решение №1270
от 09.01.2009г. на
ВКС по гр.д.№5093/2007г., ІІ
т.о./, според която уговорката
за възнаградителна лихва, надвишаваща два или три
пъти размера на
законната лихва, противоречи на добрите нрави. Според
настоящия състав на съда посочената
съдебна практика в
частта й относно
приетия размер следва
да бъде актуализирана, тъй
като е постановена
при по- различна социално-
икономическа обстановка, а и
обществените отношения, свързани
с пазара на
кредитни услуги и
с достъпа до
него на различните правни субекти,
са значително променени.
Следва да се
отчете, че на пазара на
кредитни услуги вече
функционират кредитни институции,
които са специализирани в
предоставянето на заеми
по ускорена и
опростена процедура и без изискване
за доказване на доход
или имущество от
страна на заемополучателите или за предоставяне на обезпечение, което
води до повишаване
на риска от
непогасяване на заема и
увеличава цената му. Предвид
горното съдът намира, че
предявените искове за
обявяване на нищожността на клаузата
за възнаградителна лихва поради
противоречието й с добрите нрави, както
и за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата
от 36,52 лв. като
получена без основание по
нищожна клауза
възнаградителна лихва, са неоснователни и
следва да е отхвърлят.
От заключението на приетата
по делото съдебно-
счетоводна експертиза се
установява, че съгласно
погасителния план към договора
в него са били предвидени плащания за
застраховка в размер на
268,08 лв. за целия срок
на договора. Представен е
и сертификат за застраховане №01043463
от 29.09.2015г. по групова застраховка „Злополука
и заболяване“ на кредитополучателите на
„Терра кредит“ ООД,
подписан от ищеца, видно от който
З. Д.Д. е бил
застрахован в качеството
му на кредитополучател по процесния
кредит срещу заплащане на застрахователна премия
в размер на 268,08 лв. Предвид горното
доводите на ищеца, че
посочената застраховка е
недължима, тъй като не е
давал съгласието си за сключването й, са
неоснователни. Не могат
да бъдат споделени
и доводите, че тъй като
съгласно §1,т.1 от ДР на ЗПК
разходите за застраховка
са част от годишния процент на разходите
по кредита, то със
сключването й е
допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.19,ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.2 от ЗПК
годишният процент на
разходите по кредита се
изчислява по формула
съгласно Приложение №1,
като се вземат предвид посочените
в него общи положения
и допълнителни допускания. По делото не са били
ангажирани доказателства от
страна на ищеца
за годишния процент
на разходите по процесния кредит, изчислен
по реда на чл.19, ал.2 от
ЗПК, поради което и
твърденията му, че
същият е над
максималния размер, определен
в чл.19, ал.4 от ЗПК,
са недоказани. Ето защо претенциите
му да се признае за установено, че
предвидената в договора
за потребителски кредит
застраховка е недължима
поради липса на съгласие
за сключването й и
поради противоречието й с
материалния закон- §1, т.1
от ДР на
ЗПК и ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от
145,21 лв., получена
без основание по недължима
застраховка, са
неоснователни и следва
да се отхвърлят.
По
така изложените съображения
обжалваното решение следва
да бъде отменено,
като вместо него
се постанови ново решение
за отхвърляне на исковете.
С оглед
изхода на делото ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените по делото
разноски за държавна такса
за въззивното производство в размер
на 50 лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№145 от 13.01.2020г., постановено по гр.д. №12883/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІХ гр.с., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Д.Д.
***, ЕГН **********, против
„Терра лизинг“ ООД,
със седалище и
адрес на управление
гр. София, бул. „Арсеналски“
№11, ет.8, ап.12,
ЕИК *********, искове за
признаване за установено,
че договор за потребителски кредит
№01043463/29.09.2015г., сключен между З.Д.Д., ЕГН **********, и „Терра кредит” ООД /с ново наименование „Терра
лизинг“ ООД/, ЕИК *********, е
изцяло недействителен, поради
изготвяне на текстовата част
на договора с шрифт,
по- малък от 12,
поради липса на посочена обща сума, дължима от
потребителя, липса на посочен размер на
възнаградителната лихва и поради липса на посочване в погасителния план на
последователността на разпределение на вноските по договора между различните неизплатени
суми; за
осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от
191,73 лв., получени
без основание по недействителен договор
за потребителски кредит, ведно
със законната лихва върху
нея от датата
на предявяване на иска-
07.08.2018г. до окончателното
й заплащане; за признаване за установено, че
предвидената в договора за кредит
възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави; за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от
36,52 лв., получена без основание
по нищожна клауза възнаградителна лихва, ведно
със законната лихва върху
нея от датата
на предявяване на иска-
07.08.2018г. до окончателното
й заплащане; за признаване
за установено, че предвидената
в договора за
потребителски кредит застраховка
е недължима поради липса на съгласие
за сключването й и
поради противоречието й с
материалния закон- §1, т.1
от ДР на
ЗПК и за
осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата
от 145,21 лв.,
получена без основание по
недължима застраховка, ведно
със законната лихва върху
нея от датата
на предявяване на иска-
07.08.2018г. до окончателното
й заплащане.
ОСЪЖДА З.Д.Д. ***,
ЕГН **********, да заплати на „Терра лизинг“
ООД / с предишно наименование „Терра
кредит“ ООД/, със
седалище и адрес
на управление гр. София,
бул. „Арсеналски“ №11,
ет.8, ап.12, ЕИК
********* сумата от 50 лв.-
разноски по делото.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.