Определение по дело №369/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 3
Дата: 9 януари 2023 г. (в сила от 9 януари 2023 г.)
Съдия: Росица Антонова Тончева
Дело: 20223000600369
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3
гр. Варна, 09.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. П. Славов
Членове:Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600369 по описа за 2022 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Предмет на въззивна проверка е определение №475/29.09.2022 година на
Окръжен съд-Варна, постановено по ЧНД №933/2022 година, с което е
потвърдено постановление на Окръжна прокуратура-Варна за прекратяване
на наказателното производство по ДПр №77/2018година по описа на ОСлО-
ОП-Варна.
Инициираща второинстанционния контрол е въззивна жалба на адв.М.Р. -
процесуален представител на пострадалия М. М., в която мотивирано се
атакува обосноваността и законосъобразността на първоинстанционното
определение. Сред съображенията са доводи, оспорващи обективността и
всестранността на доказателствената оценка, поддържа се превратност на
изводите относно причинната връзка между бездействието на обвиняемата и
на други служители от дома за възрастни хора в диагностично-лечебния
контекст на грижата за П. П. и смъртта на това лице, заявява се също така
неправилно приложение на материалния закон. В заключителната част на
жалбата се съдържа искане за отмяна на проверяваното определение и на
постановлението на прокуратурата, съпътствана с връщане на делото в
досъдебната фаза за отстраняване на допуснати процесуални нарушения и за
правилно приложение на закона.
Настоящият съдебен състав, след внимателно запознаване с обосновката на
въззивната жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е допустима и затова внесена за разглеждане по същество
в процедура по чл.243, ал.8 от НПК. Наведените в нея оплаквания са
основателни, т.к. проверяваното определение е необосновано и
незаконосъобразно, от същите недостатъци страда и постановлението на
първоинстанционната прокуратура за прекратяване на наказателното
производство по ДПр №77/2018година, чийто предмет са причините за
смъртта на П. П., настъпила на 20.05.2018 година в МБАЛ “Св.Марина“-
Варна. От показанията на св.св.Й. и П. става ясно, че П. бил приет в
болничното заведение на 19.05.2018г. в тежко общо състояние -
дехидратиран, с кръвенисти секрети в устната кухина, преминаващи при
аспирация в гнойни секрети, с голяма декубитална рана в областта на
седалището, с невъзможност да гълта. Въпреки приложеното антибиотично
лечение, на 20.05.2018г. П. починал, по данни от протокол за аутопсия от
хроничен гнойно-изострен цистит, довел до развитие на уросепсис.
Гласни доказателства в показанията на св.св.М., Г., Н. и протокол за
приемане на потребител на социална услуга от 30.04.2018г. установяват, че на
посочената дата П. бил в добро общо състояние. Три СМЕ от ДПр са
еднозначни, че състоянието на пострадалия се влошило след 30.04.2018
година, когато той постъпил в Дом за възрастни хора с увреждания „Св.Илия“
– Варна, затова основният въпрос за предмета на доказване по делото е какви
задължения по отношение на грижата за здравето на потребителя на социални
услуги имал този дом, изпълнени ли са те в дължимия обем, ако не – налице
ли е нечие противоправно действие или бездействие, задължението за което
да произтича от закон, подзаконов нормативен акт или договорно
правоотношение и което да е в причинно-следствена връзка с настъпилата
общественоопасна последица на 20.05.2018 година. За разлика от
становището на първоинстанционния съд в проверяваното определение, а и в
отлика от правната позиция на прокурора в постановлението за прекратяване
на наказателното производство, настоящият въззивен състав счита, че в
разрез с принципите по чл.13, чл.14, чл.107, ал.ал.1 и 5 от НПК обективната
истина по обстоятелствата извън задълженията на Дом за възрастни хора с
увреждания „Св.Илия“ за здравето на починалия П., не е разкрита, което не
позволява на този етап на разследването убедителни изводи дали е извършено
или не престъпление от общ характер. Доказателствените недостатъци се
набелязват по две основни групи обстоятелства с отношение към основанието
2
за ангажиране на наказателна отговорност на управителя на дома за възрастни
хора с увреждания и/или на обв.К. полагала медицинска грижа за П. П..
По пътя на аналитичната си дейност, този съдебен състав установява, че
към инкриминирания период Дом за възрастни хора с увреждания „Св.Илия“-
Варна (по-нататък Домът) предоставял социални услуги, финансирани със
собствени средства от частния доставчик „Йолина Джи“ЕООД. (т.2, л.74 и
л.91). Към пролетта на 2018г. регламентът на социалните услуги се намирал в
чл.40г, ал.2 от ППЗСП (отм., ДВ, бр.98 от 20202г.) и предвиждал същите да се
регулират с договор между доставчика и потребителя, който би следвало да
разписва пет групи обстоятелства, сред които правата и задълженията във
връзка с дейностите. В съзвучие с нормативната основа, отношенията между
„Йолина Джи“ЕООД и потребителя на социалните услуги П. П. били уредени
чрез договор от 30.04.2018г. между св.М. М. (син на П.) и лице, действащо от
името и за сметка на ЕООД-то. По последното положение, въззивният състав
цени показанията на св.И.В. (т.1, л.33), която според приложената
документация и лични заявления била формален управител на „Йолина
Джи“ЕООД, но без знание за дейността на търговското предприятие,
доколкото за целия бизнес упълномощила родителите си И.Г. и П.Г..
Ползвайки доказателствения източник, въззивният състав прави извод, че
както договорът от 30.04.2018, така и останалите документи, за които ще
стане дума по-нататък в настоящето определение, вероятно са подписани от
някой от двамата свидетели Г., по което обстоятелство разследването не е
взело никакво отношение.
Навлизайки в конкретиката на договора, негов предмет е цялостно
обгрижване на П. П. в Дома, с цел да му бъдат създадени условия за един
нормален и спокоен живот от 30.04.2018г. за неопределено време. За
постигане на предмета, ЮЛ-изпълнител се задължило да осигури постоянно
наблюдение от медицинско лице -медицинска сестра или фелдшер, което да
следи за здравословното състояние на П. П. и за необходимостта от лекар, да
обезпечи личен лекар и постоянна връзка със същия, както и спешна
медицинска помощ при необходимост (чл.4 и чл.6 от договора).
Изпълнението на тези задължения по договора е съществено обстоятелство от
предмета по чл.102, т.1 от НПК, по което еднозначен извод не може да се
направи предвид непълнотите на разследването.
3
От събраните фактически данни дотук става ясно, че към май 2018г в Дома
работили пет медицински сестри, които по силата на чл.4 и чл.6 от договора
от 30.04.2018г. имали задължение за непрекъснато наблюдение над
състоянието на настанения П. П.. Същите попълвали рапортна книга, в която
писмено докладвали обстоятелствата от наблюдението в дневните и нощни
смени. Няма и не може да има спор, че фактическият управител на „Йолина
Джи“ЕООД бил длъжен да следи информацията, доколкото дружеството било
частен доставчик на социални услуги, сред които по договор от 30.04.2018г.
попадало задължението за осигуряване при необходимост на лекар и на
спешна медицинска помощ за настанения.
По пътя на прякото доказване с писмени доказателства е установено, че
ЮЛ-доставчик на социалните услуги сключило идентични по съдържание
договори от 01.02.2011г. и 01.06.2017г. (т.3, л.176, л.177) за предоставяне на
специализирана медицинска услуга, като отговор за авторството на договорите
за „Йолина Джи“ЕООД отново не може да се даде поради липса на
разследване в тази насока. Единият от договорите е с АГПСМП „Св.св.Кузма
и Дамян“, представлявана от управителя обв.К. по силата на който
медицинската практика поемала задължение за психиатрични консултации и
ежеседмично проследяване на психичното състояние на клиентите на Дома.
Налице е и втори договор с д-р Р.В., отново за провеждане на психиатрични
консултации и проследяване на психическото състояние на настанените в
Дома. За разлика от данните за придобита специалност „Психиатрия“ от
обв.К. нито от показанията на св.В., нито от други доказателства по делото
става ясно с каква специализация е лекарят, а въпросът е съществен, защото
би дал база за разсъждения дали управителят на „Йолина Джи“ЕООД
изпълнил задължението си по чл.4 и чл.6 от договора от 30.04.2018г. за
осигуряване на необходимата медицинска грижа за домуващия П., т.к. ако
договорите за специализирана помощ обхващат само психиатрична грижа
или пък реално са осигурени само такъв тип наблюдение и лечение, то тогава
всяка промяна в състоянието на възрастния потребител (постъпил с редица
хронични болести), би следвало да се третира по договора като причина,
изискваща спешна медицинска помощ.
По-нататък, съвместната оценка на показанията на св.св.М., Д., С., А. и Р.
(петте медицински сестри в Дома) заедно с вписванията в рапортната книга
4
дават точна представа за физическото състояние на П. след
30.04/01.05.2018г. Първоначално той буйствал, за което били проведени
телефонни консулти с обв.К. а тя на свой ред предприела промяна в терапията
му с предписание на половин таблета от медикамента „Зопиклон“, който
седирал П. в дните от 01.05 до 03.05.2018г. Вечерта на 03/04.05.2018г. мъжът
бил „поставен в инвалиден стол“ - същината и причината за това действие не
се изясняват нито от показанията на св.Р. (т.1, л.51), нито от отбелязването в
рапорта (т.3, л.194) и затова не може да се направи обоснован извод дали още
тогава са били налице физически симптоми за упадащо здраве. От същите
доказателствени източници е известно, че телефонните консулти с обв.К. и
промяната в терапията на П. продължили и в следващите дни. Според
рапорти, на 10/11.05.2018г. мъжът бил все още на количка, а на 12.05.2018г.
не се хранил, не пиел вода и бил отпуснат, за които обстоятелства
свидетелстват и разпитаните М., Г. и Д.. Очертаната група доказателства и
източниците им не е оценена по изискването на чл.107, ал.5 от НПК нито от
проверяваната инстанция, нито от първоинстанционната прокуратура, тя не е
обмислена и от назначените по делото експертизи, които в разрез с
изискването за обоснованост на заключението, се доверили избирателно на
рапорти от 15. 05 до 18.05. 2018г., на база на които е направен критикуван
извод относно първия момент на влошаване на здравето на домуващия П. П..
Този момент е съществен за обследването на причинната връзка със смъртта,
защото самите вещи лица посочват, че колкото по-рано започне лечение,
толкова възможността то да е успешно е по-голяма.
Все в съзвучие с данните в показанията на св.св.М. и Г., влошеното
физическо състояние на П. в периода 10/12.05.2018г. станало достояние на
св.Г., която не предприела никакви действия по чл.6 от договора за
осигуряване на спешна медицинска помощ при ясното съзнание, че тя като
фактически управител (може да се разсъждава на тази плоскост и за св.Г.) на
„Йолина Джи“ ЕООД 1)гарантирала на П. П. само наблюдение от лекар в
областта на психиатрията (имат се предвид двата договора за
специализирана медицинска помощ, също и отбелязванията в рапортната
книга за намеса единствено на обв.К.), 2)след приемането на 30.04.2018г. на
потребителя не бил проведен личен преглед от лекар до 10/12.05.2018г.
(изводът следва от рапортната книга), 3) персонално възприела безпомощното
състояние на П., 4)също така била приканена от близките му да действа за
5
спешна медицинска грижа и въпреки това бездействала. При извода на СМЕ-
зи по делото, че хроничната инфекция на пикочните пътища при П. П. се
обострила в дома и именно това обостряне е в основата на уросепсиса,
причинил смъртта на пострадалия, крайно неубедително е решен въпросът
относно отговорността на управителя на „Йолина Джи“ЕООД за
изпълнението на задълженията му по чл.4 и чл.6 от договора от
30.04.2018година и причинната връзка с обществено-опасната последица,
настъпила на 20.05.2018година.
Вторият аспект на разследването, в който се установяват непълноти по
съставомерни обстоятелства, е за деятелността на обв.К.. Вече стана ясно, че
дейността на същата като управител на АГПСМП „Св.св.Кузма и Дамян“ се
подчинява от една страна на договора с „Йолина Джи“ЕООД за консултиране
и наблюдение в областта на психиатрията на домуващите в социалното
заведение, а от друга - на нормите на ЗЛЗ и ЗЗ. Изводът в последната част на
този етап може да е само общ, защото по делото няма никакви данни за
статута на АГПСМП „Св.св.Кузма и Дамян“, нито пък е събрана информация
за медицинския стандарт по специалност „Психиатрия“, който ще съдържа
задължителни правила за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита правата на пациентите. Едва при отстраняване на
празнотите ще може да се оценява: 1)допустимо ли е било проведеното от
обвиняемата лечение на П. по наблюдения на медицинските сестри и при
консултации по телефона, 2)при навременен личен преглед от страна на
обв.К. биха ли били видими изменения в соматичното състояние на
домуващия, при положителен отговор какви биха били задълженията на
обвиняемата, изпълнила ли е същите и съответно съществува ли причинна
връзка между действията/бездействията с настъпилата смърт на възрастния
мъж на 20.05.2018г.
Доколкото по-нагоре се направиха констатации за съществени непълноти
на фактическата основа, то съдебно-медицинските експертизи по делото са
били преждевременно назначени, при реален риск за необосновани
заключения. Оповестеният извод сам по себе си е достатъчен да разкрие
причината, по която въззивният състав не е в състояние да извърши
всестранна и пълна оценка на заключенията на вещите лица по чл.153 от
НПК, доколкото тяхната експертна дейност е била лишена от важни
фактически източници. По същия аргумент е невъзможна и проверката за
6
материална законосъобразност на предметните на въззивния контрол
определение на окръжния съд и постановление на прокурора.
Предвид изложеното и на основание чл.243, ал.8 вр. ал.6, т.3 от НПК,
настоящият въззивен съдебен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение №475/29.09.2022 година на Окръжен съд-Варна,
постановено по ЧНД №933/2022 година и постановление на Окръжна
прокуратура-Варна за прекратяване на наказателното производство по ДПр
№77/2018година по описа на ОСлО-ОП-Варна, като връща делото в
първоинстанционната прокуратура за отстраняване на нарушенията по чл.13,
чл.14, чл.107, ал.ал.1 и 5 от НПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7