№ 10124
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110135844 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
14.06.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 35844/2022 г.
по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Е. И. К., в която се твърди, че
ответникът бил потребител на топлинна енергия, като наследник на В. Г. К., за недвижим
имот, находящ се в гр. ......................, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 1323,53 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.10.2020 г., но
ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за
забава върху главница за топлинна енергия в размер на 296,57 лева за периода от 15.09.2019
г. до 22.06.2022 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение на
стойност от 24,64 лева за периода от м.06.2019 г. до м. 04.2020 г., като същата не била
заплатена, поради което се дължала и мораторна лихва за сумата от 6,25 лева за периода от
31.07.2019 г. до 22.06.2022 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните
1
суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите
се оспорват като неоснователни и недопустиуми. Прави отвод за нередовност на исковата
молба, поради неяснота на петитума. Твърди, че в случая нямало договор, респ. последният
ако е имало такъв с ответника или праводателят му бил изтекъл. Поддържа, че не е
потребител на топлинна енергия, тъй като не бил собственик на имота, съответно ползвател
на имота. Инвокира доводи, че с оглед представените по делото доказателства не можело да
се направи извод, че обитаването на апартамента водело до извод за наличие на право на
собственост или друго право. Излага съображения, че претендирания размер за доставена
топлинна енергия не отговарял на действителния, тъй като нямало монтиран топломер.
Сочи, че цената на услугата дялово разпределение била неправилно определена, поради
което не се дължала. Твърди, че договора с ФДР бил нищожен, което обосновава подробно.
Поддържа, че претенцията е недоказана, освен това не били получавани надлежни фактури,
за да може да се оспори стойността им. Навежда доводи, че ищеца не бил представил
показанията на общия топломер, за да може да се направи извод дали и какви суми се
дължат, съответно дали са направени съответни отчисления с технологичните разходи.
Развива съображения, че не е изпадал в забава, поради което не се дължали и претендирани
мораторни лихви. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като сочи, че в случая
следвало да се приложи правилото на чл. 111, б. „В“ ЗЗД. Иска отхвърляне на предявените
искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3) ответникът да е приел
наследството на В. Г. К..
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
2
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представено е удостоверение за наследници изх. № РСЦ22-ВК08-1378/27.07.2022 г.
от което се установява, че В. Г. К. е починала на 24.01.2016 г., като е оставила за наследници
по закон – Е. И. К. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Приложена е данъчна декларация от В. Г. К., като се установява, че същата е
декларирала недвижим имот, находящ се в гр. ......................, ет. 2, ап. 1.
От Нотариален акт за собственост на жилищна сграда, построена върху земя на
кооперация № 15, том III, нот. д. № 29/1961 г. се установява, че Илия Костов Камбуров е
собственик на следния недвижим имот: Апартамент № 1, находящ се в гр. ......................, ет.
2.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност намира, че не е доказано пълно и главно, че ответницата е
собственик на процесния недвижим имот, поради което с оглед наблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Подадената данъчна декларация не съставлява пълно и главно доказване. Същата се
ползва само за данъчни цели, като има характер на индиция (т.е. косвено доказателствено
средство), което обаче изисква изграждането на такава верига от индиции, че да не остане
никакво съмнение, че твърдения от страната факт, действително се е осъществил в
3
обективната действителност. В тази насока трябва да се спомене, че по делото подобни
доказателствени факти (т. нар. индиции) не са сочени, респ. не са събрани, поради което и
съдът достига до извода за липса на пълно и главни доказване по индиции.
Отделно от горното трябва да се спомене и факта, че принципно в о. с. з. от
05.06.2023 г., чрез доказателственото си искане за издаване на СУ за снабдяване на
удостоверение за наследници на Илия Камбуров, практически ищецът е имал поведение,
което заменя основанието на иска, а така и неговия петитум, доколкото се твърди, че
наследник на Вержиния К. е именно ищцата, която е придобила процесния имот по
наследство от наследодателят си К.. Да се допусне подобно доказателствено искане е
безпредметно, тъй като същото би следвало да се съчетае с изменение на основанието на
претенцията, доколкото въпросът за собствеността, респ. придобиването на собствеността
на имота е част от основанието на претенцията.
За пълнота трябва да се изтъкне и факта, че във всички доказателства по делото се
установява, че не процесния адрес се касае за имот на ет. 2, а не на ет. 1, като липсват
каквито и да било обстоятелства от които да може да се направи извод за идентичност на
имоти, което само по себе си не изпълнява доказателствения стандарт за пълно и главно
доказване по чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед гореизложеното и за пълнота трябва да се спомене, че въпросът за
основанието на което е предявен иска е от значение от процесуална гледна точка, тъй като с
оглед основният принцип в българският граждански процес – за диспозитивното начало
(арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът е длъжен да разгледа спора на въведеното от ищеца основание,
за което се дължи и т. нар. защита-санкция (арг. чл. 2 ГПК). Съдът не може служебно да
измени основанието – в случая да замени твърдяното придобивно основание за имота от
ищеца, с друго такова – доколкото и от материалноправна гледна точка не са ангажирани
доказателства, които да установят пълно и главно, че Вержиния К. е била собственик на
имота приживе.
Следователно, съдът намира, че е безпредметно разгллеждането на другите
материални предпоставки по отношение на претенцията за главница за топлинна енергия,
като тъй като останалите претенции са обусловени от изхода на спора по претенцията за
топлинната енергия, то настоящият съдебен състав намира, че след като обуславяващата
претенция е неоснователна, то такива се явяват и обусловените, поради което и те следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника. Последният не е поискал присъждането на деловодни разноски,
като не е доказал, че действително такива са сторени, поради което и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................., със седалище и
адрес на управление: гр. ...................... срещу Е. И. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
......................, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 1323,53 лева, представляващи незапалтена
цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия
при общи условия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за недвижим имот, находящ се в
4
гр. ......................, както и сумата от 296,57 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г.,
както и сумата от 24,64 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г., както и сумата от 6,25 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 31.07.2019 г. до
22.06.2022 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5