Решение по дело №205/2020 на Окръжен съд - Добрич

                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260116

                В ИМЕТО НА НАРОДА

                  гр.Добрич 17.12.2021г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  в открито заседание на осемнадесети ноември  

през две хиляди  двадесета и първа          година в състав:

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА

 

при  секретаря  НЕЛИ БЪЧВАРОВА..........................................      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева.........................................................................Т..д.№205

от 2020г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: 

   Постъпила е искова молба от „ИСТ АГРО КОМЕРС“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,ул.“***“№3,ет.3,офис 4,представлявано от управителя ***срещу „АГРО ЕГЕР“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Тервел,общ.Тервел,обл.Добричка,ул.“***“№30,представлявано от управителя Е.М.Н. ЕГН ********** и срещу Е.М.Н. ЕГН ********** с адрес *** с цена на иска сумата от 40 200 лв.,с правно основание чл.422 от ГПК и съединен в условията на кумулативност осъдителен  иск с цена 19 800лв.,сума представляваща дължима за връщане стойност на заплатен задатък в двоен размер ,с правно основание чл.93 ал.2 от ЗЗД.

    В срок от ответниците по делото са постъпили писмени отговори.

   Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца по делото,по която ответниците депозират писмен отговор.

   В съдебно заседание страните поддържат изложените доводи в разменените между тях книжа по делото.

   Окръжният съд,като се запозна с писмените и гласни доказателства,както и със заключенията на изслушаните съдебно техническа и съдебно икономическа експертиза,прие за установено следното:

    Представен е Договор за покупко продажба на пшеница,реколта 2020г.,сключен на 08.04.2020 г. между ищеца като купувач и ответника „АГРО ЕГЕР „ ЕООД като продавач,по силата на който страните са договорили на купувача да бъде продадена 200т. пшеница ,реколта 2020г. по 265 лв./тон ,без ДДС.

  Продавачът е следвало да достави стоката до 30 календарни дни,считано от 01.07.2020г.или при условията на мл.6 ал.5 от договора,считано от датата на уведомяване на продавача от купувача.Съгласно чл.4 ал.2 от договора купувачът предоставя на продавача авансово 90 % от договорената цена за 200 т.царевица,а именно 47 700лв. до 22.04.2020г.Платената авансово от купувача на продавача сума страните уговарят като задатък,който продавачът следва да върне в двоен размер на купувача,ако не изпълни частично или пълно задълженията си по договора.Независимо от това ,при претърпени по-големи вреди купувачът има право на обезщетение в размер на действително претърпените такива.Неизпълнението в срок на повече от 50 % от договореното количество се приравнява на пълно неизпълнение-чл.8 ал.1.Уговорено е в чл.10 от договора изпълнението му да бъде обезпечено с издаването на запис на заповед от продавача в полза на купувача за сумата от 47 700лв.

   С Анекс от 27.04.2020г.страните се споразумяват да намалят дължимото количество ,подлежащо на доставка с 80т. или дължи се доставката на 120т.пшеница.

   На 08.04.2020г. е сключен договор за поръчителство между ищеца и ответника физическо лице,по силата на който поръчителят Е.Н. се задължава да поръчителства на „АГРО ЕГЕР „ЕООД,за задълженията  му по сключения договор за покупко продажба на 200т.пшеница,реколта 2020г.

    Въз основа на издадения запис на заповед,с падеж на предявяване,издаден от дружеството продавач и авалиран от физическото лице Е.Н. *** заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника и поръчителя,с вх.№09.10.2020г.,при което районният съд е издал заповед  за незабавно изпълнение №260025/13.10.2020г.по ч.гр.д.№303/2020г.по описа на ТРС,с която длъжниците и ответници в настоящото производство са осъдени да заплатят солидарно на ищеца по делото сумата от 40 200лв.,представляваща част от задължение по запис на заповед от 08.04.2020г.,ведно със законна лихва,считано от подаване на заявлението и разноски в заповедното производство.

   В срок от ответниците са подадени възражения по чл.414 от ГПК.Районният съд в гр.Тервел ,с разпореждане от 03.11.2020г. е указал на заявителя,че в едномесечен срок от съобщението за разпореждането може да подаде иск по чл.422 от ГПК за установяване на дължимост на вземането.Съобщението е връчено на ищеца на 25.11.2020г.,а настоящият иск е подаден на 15.12.2020г.-в едномесечния срок.

   Не е спорно по делото,че издадения запис на заповед е редовен от външна страна,нито че е подписан от издателя и поръчителя по задължението ,както и че е предявен на посочената в него дата.

   Спорът между страните е свързан с неизпълнението на задълженията на продавача по каузалното правоотношение,обезпечено с издадената ценна книга.

    Представено е  доказателство за извършен на 14.04.2020г. паричен превод на сумата от 30 000 лв.,с основание „аванс по договор за пшеница,реколта 2020“,като получаването й не се оспорва от продавача.  

    Не се оспорва твърдението на ищеца ,че в срока по договора ответникът не му е доставил уговореното количество от 120т. пшеница,съобразно договора от 08.04.2020г. и анекса към него от 27.04.2020г.Не е възстановена и сумата от 30 000 лв.,предоставена като аванс по договора,за която е уговорено,че при неизпълнение ще представлява капаро.

  В писмения отговор на ответника се съдържат възражения за нищожност на договора,като сключен в противоречие с добрите нрави.Счита се ,че сумата от 30 000 лв.не съставлява капаро ,а дължим аванс по договора,както и че двойният размер на задатъка е прекомерно голям и подлежи на намаляване.На следващо място се твърди,че ищецът е неизправна страна по договора,тъй като вместо сумата от 47 700 лв. ,платима до 22.04.2020г.,е заплатил сумата от 30 000 лв.-на 14.04.2020г.Прави се възражение,че договорът е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия,както и че неизпълнението се дължи на възникване на непредвидено и непреодолимо събитие по смисъла на чл.306 ал.2 от ТЗ,а именно изключително ниските добиви на реколта през 2020г.Твърди се,че целия добив на ответника от засятите от него земеделски земи е 158т.,а той е следвало да предостави на ищеца 400т.пшеница.

   По делото са изслушани свидетелски показания на св.С.Г. ,без родство,който е работил като посредник на граждански договор с ищцовото дружество.През 2020г. били сключени три договора за продажба на пшеница с „АГРО ЕГЕР“ЕООД,двата за по 100т.,а третият за 200т.от месец април.Впоследствие ответникът се обадил да промени условията по сключения договор,тъй като преценил,че няма да може да изпълни.Това се случило в същия месец,в който бил сключен основния договор.Според показанията на свидетеля самите продавачи настоявали да не се плаща повече от вече платеното,тъй като няма да могат да изпълнят за цялото количество.

   Св.Е.М.Н.,който е брат на ответника и показанията му се преценяват в съответствие с разпоредбата на чл.172 от ГПК показва,че парите,които трябвало да бъдат преведени не били изцяло преведени,а само част от договорената сума.Купувачът обещал да плати и другата част,тъй като имал затруднения.Това закъснение в плащането мотивирало продавача да продаде стоката на други купувачи.Съгласили се с намаляване на дължимото количество пшеница,тъй като нямали достатъчно стока за да доставят всичко,поради което направили анекса.Стопанската 2020г.се характеризирала с „невиждана суша“,което довело до неизпълнени на договорите.Едва през месец май станало ясно,че реколтата няма да бъде добра.

   Изслушано е заключение на съдебно –техническа експертиза по делото,от което се установява,че пазарната цена на хлебната пшеница към датата на сключване на договора 08.04.2020г. е била 313,75 лв.за тон,а към 31.07.2020г. е  била 299,66 лв.за тон.Към датата на предявяване на иска 15.12.2020г.пазарната цена на хлебната пшеница е била 350,78лв.за тон.За цените на доставка на бъдеща продукция вещото лице не е открило информация,но безспорно цената за бъдеща реколта следва да бъде по-ниска,вследствие на това,че стоката не съществува и са налице куп рискове,които следва да намерят отражение в цената-в тази насока са обясненията на вещото лице в открито заседание на 03.09.2021г.

   Изслушаната съдебно икономическа експертиза дава следното заключение:Средният добив на пшеница за общ.Тервел е 540 кгр./дка за стопанската 2018/2019г. и 297 кгр./дка за стопанската 2019/2020г.За същите години „АГРО ЕГЕР“ е произвел за 2018/19г. 600 кгр./дка,а за следващата 2019/20г.-318 кгр./дка.

   Съгласно заключението сделките,осъществени от ищеца по ф-ра №5/24.07.2020т.;ф-ра №6/01.08.2020г. и ф-ра №**********/23.07.2020г. са осъществени реално,включени са в дневниците на продажбите на доставчиците ,съответно за данъчен период м.юли и м.август на 2020г.,както и в справките декларации на ищеца по ЗДДС.

   За периода м.юли-м.август ищецът е закупил 25 309,597 т. пшеница,като цената й варира от 300-360лв.за тон.По авансово сключените договори за бъдещи доставки цената варира в границите от 256-290 лв./т.

   Що се отнася до продавача,ответника по делото,освен с ищеца,съгласно Договор №Р314/24.04.2020г.за покупко продажба на пшеница,реколта 2020г. продавачът е сключил сделка с дружеството „ТЕРА ТРЕЙД“ЕООД,гр.Силистра за 150т. по 290 лв.на тон.

  От установената по делото фактическа обстановка съдът стига до следните правни изводи:

   С Договора от 08.04.2020г. е уговорена продажба на 200т. пшеница,която с Анекс от 27.04.2020г. е намалена до 120т.,по искане на продавача,който според свидетелските показания е поискал изменението на договора ,тъй като не е бил в готовност да изпълни за цялото първоначално договорено количество.

   Стойността на пшеницата,така както е договорена възлиза на сумата от 31 800лв.-за 120т. На 14.04.2020г.авансово е преведена сумата от 30 000 лв.,като срокът за превеждане на аванса е определен в договора до 22.04.2020г.На 27.04.2020г.страните са анексирали договора,така че преведената сума от 30 000 лв.в  крайна сметка е повече от 90 % от договорената окончателна стойност на сделката.Съдът кредитира като незаинтерсовани свидетелските показания на св.С.Г.,а те са в смисъл,че промяната в количеството е станало по искане на продавача,който е преценил ,че не е в състояние да достави цялото количество стока.Тези показания кореспондират и със самите защитни доводи на ответника,които са в насока,че реколтата е била много слаба,вследствие на сушата през стопанската 2020г.Показанията на св. Е.М.Н.,който е брат на ответника съдът приема като заинтерсовани,по силата на родствената връзка и общия бизнес ,развиван от ответника и свидетеля,състоящ се в производство и продажба на селскостопанска реколта.Според съда не закъснението в заплащането на цялата авансова сума,а невъзможността на ответника да изпълни цялото количество е дало повод за сключване на анекса ,с който страните са променили дължимото количество пшеница на 120 т.

  С тези съображения съдът намира,че ищецът се явява изправна страна по сключената сделка.

  От своя страна ответникът е неизправен,тъй като не е доставил договореното количество пшеница.

   Уговорката на чл.8 от договора,тълкувана според волята на страните е в смисъл,че при неизпълнение се приема ,че авансово преведената сума ще играе ролята на задатък и ще подлежи на връщане в двоен размер.Независимо от това се предвижда и обезщетяване за действително претърпените вреди над задатъка,но с такава претенция съдът не е сезиран.В този случай задатъкът има присъщите си обезпечителна,обезщетителна и наказателна фунции.Безспорно с предявяване на иска за заплащане на двойния размер на задатъка ищецът демонстрира,че договорната връзка между страните е отпаднала,поради неизпълнение на задълженията на  ответника по нея.С Решение №11/27.06.2016г.по т.д.№3658/2014г.на ТК,Първо ТО ,върховният съд приема,че задатъка не подлежи на намаляване поради прекомерност,освен ако това не е уговорено в договора,тъй като между неустойката и задатъка са налице различия и липсва нормативна опора в становището,че задатъкът,подобно на неустойката подлежи на намаляване поради прекомерност.

   Договорната връзка може да се счете за прекратена с предявяване на настоящата искова молба,както и с отправяне на искането за връщане на дължимия задатък в двоен размер.

   Що се отнася до наведените възражения за противоречие на договора с добрите нрави ,съдът не ги намира за основателни.Клаузите на договора не противоречат на добрите нрави,не е налице преобезпеченост на кредитора,тъй като поръчителството не е реално обезпечение,подобно на ипотеката и залога,нито издаването на запис на заповед съставлява неморално преобезпечаване на сделката.В търговската практика е прието изпълнението на определени каузални правоотношения да бъде обезпечавано именно чрез издаване на запис на заповед за дължимата сума по сключения договор.Това е израз на свободата на договарянето,визиран в чл.9 от ЗЗД и не противоречи на добрите нрави.

  Договорът не е сключен нито при явно неизгодни условия,нито при крайна нужда,които са от категорията пороци ,водещи до унищожаемост.Освен това страните са търговци,а съгласно чл.297 от ТЗ търговска сделка ,сключена между търговци не може да се унищожава поради крайна нужди и явно неизгодни условия.Предполага се ,че търговците са професионалисти,които са в състояние да преценят възможните рискове от определени сделки.От търговците се изискват по-големи познания в областта,в която упражняват търговската си дейност,в сравнение с гражданите.

  Не са налице и предпоставките на чл.306 от ТЗ да освобождаване от отговорност на длъжника по сделката.Сушавата 2020г.не съставлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер,което е възникнало след сключването на договора.Нормално в селскостопанската дейност е да има по-добри и по-неблагоприятни години.Именно затова в чл.6 ал.3 от договора е предвидено задължение на продавача да застрахова за своя сметка и в полза на купувача  засетите от него земеделски площи и в случай на настъпило застрахователно събитие да джироса застрахователната полица на купувача,като му осигури получаването на заместващата облага.Няма данни това задължение да е изпълнено от продавача по сделката.Предвид изложеното е безпредметно да се коментира има ли уведомление до купувача или не за настъпилото непредвидено и непредотвратимо събитие по чл.306 ал.3 от ТЗ.

   Съобразно уговорките на страните по договора и на основание чл.93 ал.2 от ЗЗД се дължи връщане на сумата от 60 000 лв.-задатък,представляващ двойния размер на платената авансово сума от 30 000 лв.

   Отговорността на ответниците е солидарна,тъй като вторият ответник е поръчител на първия по силата на сключения договор за поръчителство и авалирането на издадения запис на заповед.

   С тези мотиви искът с правно основание чл.422 от ГПК като основателен следва да бъде уважен ,като се приеме в отношенията между страните по делото,че ответниците солидарно дължат на ищцовото дружество сумата от  40 200 лв.,ведно със законна лихва,считано от 09.10.2020г.до окончателното изплащане на главницата,въз основа на запис на заповед от 08.04.2020г.,предявен на 31.07.2020г.,обезпечаващ част от задължението на продавача по Договор №**********/08.04.2020г.за покупко-продажба на пшеница,реколта 2020г.,част от дължимия задатък по чл.8 от договора,за която е издадена Заповед за незабавно изпълнение №260025  от 13.10.2020г. по ч.гр.д.№303/2020г.по описа на РС гр.Тервел,като се присъдят сторените в заповедното производство съдебно деловодни разноски в размер на 804 лв.-дължима държавна такса .

   Следва да се уважи и обективно съединения осъдителен иск за сумата от  19 800 лв.-остатък от дължимия задатък по Договор №**********/08.04.2020г.за покупко-продажба на пшеница,реколта 2020г.,за който не е провеждано заповедно производство,представляваща останалата част от задължението за връщане на двойния размер на уговорения по договора задатък,ведно със законна лихва ,считано от 17.12.2020г.до окончателното изплащане.

   Дължат се направените в настоящото производство съдебно деловодни разноски от ищеца по делото,в размер на 4 746 лв.-заплатена държавна такса,адвокатско възнаграждение,както и 350 лв.-за възнаграждения на вещи лица.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

     Р  Е  Ш  И:

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ИСТ АГРО КОМЕРС“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,ул.“***“№3,ет.3,офис 4,представлявано от управителя ***и „АГРО ЕГЕР“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Тервел,общ.Тервел,обл.Добричка,ул.“***“№30,представлявано от управителя Е.М.Н. ЕГН ********** и  Е.М.Н. ЕГН ********** с адрес ***,че „АГРО ЕГЕР“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Тервел,общ.Тервел,обл.Добричка,ул.“***“№30,представлявано от управителя Е.М.Н. ЕГН ********** и  Е.М.Н. ЕГН ********** с адрес *** дължат солидарно на „ИСТ АГРО КОМЕРС“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,ул.“***“№3,ет.3,офис 4,представлявано от управителя ***сумата от 40 200 лв./четиридесет хиляди и двеста лева/,ведно със законна лихва,считано от 09.10.2020г.до окончателното изплащане на главницата,въз основа на запис на заповед от 08.04.2020г.,предявен на 31.07.2020г.,обезпечаващ част от задължението на продавача по Договор №**********/08.04.2020г.за покупко-продажба на пшеница,реколта 2020г.,част от дължимия задатък по чл.8 от договора,за която е издадена Заповед за незабавно изпълнение №260025  от 13.10.2020г. по ч.гр.д.№303/2020г.по описа на РС гр.Тервел.

    ОСЪЖДА „АГРО ЕГЕР“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Тервел,общ.Тервел,обл.Добричка,ул.“***“№30,представлявано от управителя Е.М.Н. ЕГН ********** и  Е.М.Н. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят солидарно на „ИСТ АГРО КОМЕРС“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,ул.“***“№3,ет.3,офис 4,представлявано от управителя ***сумата от 804 лв./осемстотин и четири лева/-разноски в заповедното производство.

   ОСЪЖДА „АГРО ЕГЕР“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Тервел,общ.Тервел,обл.Добричка,ул.“***“№30,представлявано от управителя Е.М.Н. ЕГН ********** и  Е.М.Н. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят солидарно на „ИСТ АГРО КОМЕРС“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,ул.“***“№3,ет.3,офис 4,представлявано от управителя ***сумата от 19 800 лв./деветнадесет хиляди и осемстотин лева/,представляваща остатък от дължимия задатък по Договор №**********/08.04.2020г.за покупко-продажба на пшеница,реколта 2020г.,ведно със законна лихва ,считано от 17.12.2020г.до окончателното изплащане на главницата и сумата от 4 746 лв./четири хиляди седемстотин четиридесет и шест лева/съдебно деловодни разноски.

     Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: