РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. ХАСКОВО, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20215600900147 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ за сума в размер на 26 000 лева.
ИЩЦАТА – малолетната ИВ. ХР. АС., представлявана
от своята майка и законен представител Д. ИВ. ИВ. твърди, че на 03.11.2016
год. около 14.15 часа в село ***, Община *** е настъпило пътно –
транспортно произшествие /ПТП/ по вина на Х.А.Х., който като водач на лек
автомобил *** с ДК№ ***, при навлизане в насрещната лента за движение
се ударил челно в лек автомобил **** с ДК№ ***, управляван от Д.Д.Д.,
който след подаден ляв мигач се бил преустроил в лентата за завИ.не на ляво,
изчаквайки движещия се в насрещната лента лек автомобил, управляван от
Х., който вместо да продължи в своята лента за движение, се отклонил наляво
и се ударил челно в изчакващия го автомобил. На пътниците в автомобила,
управляван от водача Х. – ищцата, сестра й А. и майка им били причинени
травматични увреждания. Веднага след инцидента, ищцата била откарана в
болницата, където било установено счупване на лявата ключица, направена
мека превръзка тип осморка и освободена за домашно лечение. Образуваното
по случая ДП № 781/ 2016 год. на РУ – ***, представляващо прокурорска
преписка № 1507 / 2016 год. на РП – ***, било прекратено по искане на
майката на пострадалото дете. От страна на ответника не било определено и
изплатено застрахователно обезщетение в полза на ищцата по заявената от
нея претенция от 25.01.2019 год. С оглед на изложеното моли за решение, с
1
което съдът осъди ответника да й заплати сумата в размер на 26 000 лева –
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 25.01.2019 год. до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.София – оспорва иска.
Съдът, след преценка становищата на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото като писмено доказателство
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0100 от
28.01.2015 год. е, че Д. ИВ. ИВ. и Х.А.Х. са родители на ищцата – ИВ. ХР.
АС., родена на 24.01.2015 год.
С постановление от 03.02.2017 год. на Районна
прокуратура – *** е прекратено досъдебно производство № 781 / 2016 год.,
водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради
декларирано от Д.И., като майка на пострадалото дете А. И., желание да не
бъде търсена наказателна отговорност на Х.А.Х., срещу когото е образувано
наказателното производство, за това, че на 03.11.2016 год. в с.***, Община
***, при управление на МПС – л.а. ***, с рег. № Х 88 – 53 ВС, нарушил
правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на А. Д. И., изразяваща се във фрактура на ляво бедро.
Като писмено доказателство по делото е прието и
наказателно постановление № 16 – 0254 – 001169 от 09.03.2017 год., с което
на Х.А.Х. са наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и на 50 лева, за
това, че на 03.11.2016 год. около 14.50 ч. в с.***, като водач на лек автомобил
– *** с рег. № Х 8853 ВС е навлязъл в лентата на насрещно движение и се
блъснал челно в движещия се срещу него по път с предимство лек автомобил
– ****, с рег. № ***, с което виновно нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и за
това, че е превозвал дете на задната седалка без система за обезопА.ване, с
което виновно нарушил чл.137 Б, ал.1 от ЗДвП. В наказателното
постановление е отразено още, че от ПТП е пострадала А. Д. И., ЕГН
**********.
Видно от приложената по делото проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е, че управляваният от
виновния водач Х.А.Х., лек автомобил *** с ДК№ *** е бил застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество –
ЗК „Лев Инс“ АД, със срок на действие – 28.01.2016 год. до 29.01.2016 год.
На 25.01.2019 год. от Д. ИВ. ИВ. – в лично качество и
като майка и законен представител на А. Д. И. и ищцата - ИВ. ХР. АС. е
отправено искане до ответното застрахователно дружество за присъждане на
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на станалия на 03.11.2016 год., пътен инцидент, причинен виновно от Х. като
водач на застраховано при ответника МПС.
Видно от приетите като писмени доказателства
2
споразумения № 595 от 24.07.2019 год. и № 638 от 26.07.2019 год. е, че от
страна на ответното застрахователно дружество са изплатени застрахователни
обезщетения в размери от 20 000 лева и от 4 000 лева, в полза на А. Д. И. и
съответно – на Д. ИВ. ИВ., за претърпени от тях неимуществени вреди в
резултат на увреждания, причинени от ПТП, станало на 03.11.2016 год. по
вина на Х.А.Х..
По искане на ищцата по делото се събраха гласни
доказателства чрез обясненията на законния й представител по реда на чл.176
от ГПК и чрез показанията на свидетелката Т.Д. Х.а. От показанията на
свидетелката Х.а – баба на малолетната ищца се установява, че на 03.11.2016
год., дъщеря й се обадила по телефона и й съобщила, че са пострадали при
пътен инцидент. Свидетелката веднага отишла до болницата, където видяла
двете си внучки – А. и И., които плачели от болка. Свидетелката поела
грижите за по-голямото дете – А., а И. останала с майка си. При прегледа и от
рентгена било установено счупване на лявата ключица на И.. Главата на
детето била пълна със стъкла. След като превързали ръката, ищцата заедно с
майка си се прибрали вкъщи, а свидетелката заедно с по-голямата си внучка –
А., останали в болничното заведение за лечение на травмата – счупване на
лява бедрена кост. И в момента ищцата изпитвала болки при движение на
ръката. В тази насока са и обясненията на законния представител на ищцата,
от които се установява, че в деня на пътния инцидент, станал на 03.11.2016
год. е пътувала заедно с двете си деца – А. и И., в автомобила, управляван от
Х.А.Х., с когото живеели на съпружески начала. Возили се на задната седалка
на автомобила. След удара между двата автомобила, главата на малката й
дъщеря – И. се ударила в предното стъкло, а кракът на голямата й дъщеря бил
затиснат от седалката. С автомобила на техен познат били откарани до
болницата в гр.Хасково. След като направили рентгенова снимка на ищцата
се установило счупване на лявата ключица, при което били насочени за
преглед при ортопед. Направили превръзка на ръката на пострадалото дете и
изписали обезболяващи. Грижите за по-голямата й дъщеря – А. били поети от
майка й – свидетелката Х.а.
От заключението, представено по допуснатата съдебно
– медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП, станало на
03.11.2016 год. на ищцата е причинено счупване на лявата ключица. Срокът
за възстановяване на травмата е определен от вещото лице на един месец и
половина. При лечението не били установени усложнения. Оздравителният
процес бил приключил. Заключението е изготвено въз основа на приетите
като писмени доказателства по делото лист за преглед на пациент в спешно
отделение от 03.11.2016 год., амбулаторен лист от 25.11.2016 год. и
консултация от ортопед – травматолог, извършена на 08.10.2021 год. В устния
си доклад вещото лице изразява категоричност относно констатацията си, че
травмата е причинена на 03.11.2016 год. и може да се получи при установения
по делото механизъм на настъпване на ПТП.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на иска се съдържа в
3
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, с който се иска присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя,
с когото собственикът на МПС, управлявано от виновния водач – Х.А.Х. е
имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден
към момента на настъпване на застрахователното събитие – 03.11.2016 год.
От страна на пострадалата е отправена застрахователна претенция за
заплащане на обезщетение, доказателства за определяне и изплащане на което
не се представят.
В тежест на ищцата е да докаже наличието на
елементите от фактически състав на основанието, на което претендира
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, а
именно: противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна
връзка между деянието и претърпените вреди, валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника и собственика на управляваното
от делинквента МПС и настъпилото застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Вината като
елемент от състава на непозволеното увреждане, се предполага до доказване
на противното, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, при което тежестта да обори
законовата презумпция се възлага на ответника. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ,
с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат
от увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ, законът предоставя на пострадалото лице
субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от
него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на
вредите.
Безспорно установено е, че на 03.11.2016 год. около
14.30 часа с.***, Община ***, *** област е настъпило ПТП, причинено
виновно от Х.А.Х. като водач на лек автомобил *** с ДК№ ***, който при
навлизане в насрещната лента за движение се е ударил челно в лек автомобил
**** с ДК№ ***, управляван от водача Д.Д.Д.. В тази насока съдът цени
събраните по делото писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 03.11.2016 год., констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 23 от 03.11.2016 год., акт за установяване на
административно нарушение от 03.11.2016 год. и наказателно постановление
от 09.03.2017 год., с което е ангажирана административно наказателната
отговорност на водача Х. за допуснати от него нарушения на правилата за
4
движение - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.137 б, ал.1 от ЗДвП.
Анализът на посочените по-горе писмени
доказателства обуславят извода за доказаност на първата от кумулативно
дадените предпоставки от фактическия състав на основанието, на което се
претендира обезщетение за неимуществени вреди – противоправно деяние,
извършено от страна на водача на лекия автомобил – Х.А.Х., обосновано с
допуснати от него нарушения на правилата за движение, посочени по-горе.
Като доказано съдът намира и това, че претърпените
от ищцата увреждания са пряка и непосредствена последица от настъпилото
на 03.11.2016 год., ПТП, изразяващи се в счупване на лявата ключица.
Заявеното от страна на ответника оспорване на иска, обосновано с доводи за
недоказаност на причинната връзка между увреждането на ищцата и станалия
пътен инцидент, съдът намира за опровергано от събраните по делото гласни
доказателства чрез показанията на свидетелката Х.а и обясненията на
законния представител на ищцата – И., дадени по реда на чл.176 от ГПК, от
които по безспорен начин се установява, че в автомобила, управляван от
водача Х. в деня на инцидента са се возили Д.И. и двете й деца А. и
малолетната ищца – И., като и на трите са били причинени увреждания в
резултат на удара между двата автомобила. Обстоятелството, че в
констативния протокол за ПТП с пострадали лица, в наказателното
постановление и в постановлението за прекратяване на наказателното
производство не е отразено, че пострадала от пътния инцидент е и ищцата, не
обуславят извод в противна насока, предвид това, че към момента на
пристигане на служители на РУ – *** на местопроизшествието, двете
пострадали деца – И. и А. заедно с майка им са били откарани в болницата в
гр.Хасково, поради което отразеното в протокола за ПТП и в акта, че
пострадала от инцидента е само А. И., не е в резултат на непосредствено
възприети от актосъставителя, обстоятелства. В тази насока следва да бъде
отчетено и това, че огледа на местопроизшествие е започнал в 16.05 часа,
видно от протокола за оглед, а приема на ищцата в болничното заведение е
регистриран в 15.30 часа, видно от приетия като писмено доказателство лист
за преглед на пациент от 03.11.2016 год. В подкрепа на извода, че
малолетната ищца се е намирала в автомобила към момента на настъпване на
ПТП е и изготвеното по ДП заключително мнение от 03.01.2017 год., в което
е отразено, че в автомобила, управляван от водача Х. се возили „жена му
свидетелката Д.И. и двете им малолетни деца“, която констатация е
направена въз основа на съвкупния анализ на събраните на досъдебното
производство доказателства, включително и показанията на другия участник
в ПТП – водача Д.Д.. Тезата на ответника, че пострадало лице от инцидента е
само детето А., основаваща се на съдържанието на НП, се опровергава и от
извършените от него действия, обективирани в споразумения, по силата на
които е определил и изплатил обезщетение за неимуществени вреди в полза
както на детето А., така и на законния й представител – Д.И., независимо, че
същата не е посочена като лице, пострадало от пътния инцидент. В подкрепа
на изложените по-горе съображения относно наличието на причинна връзка
между уврежданията на ищцата и станалото на 03.11.2016 год., ПТП е и
5
заключението по допуснатата съдебно медицинска експертиза, от което се
установява, че увреждането на ищцата, изразяващо се в счупване на лява
ключица е причинено на 03.11.2016 год., който извод вещото лице е направил
въз основа на представени от ищцата писмени доказателства, в това число и
лист за преглед на пациент, в който е отразено вида на увреждането, дата и
часа на приема на детето И. в болничното заведение. Посоченото писмено
доказателство не е оспорено от страна на ответника, по предвидения за това
ред в ГПК, поради което съдът го цени като такова установяващо
твърдението на ищцата, че в резултат на станалия на 03.11.2016 год. пътен
инцидент, е претърпяла увреждане, изразяващо се в счупване на лявата
ключица. В устния си доклад вещото лице изразява категоричност относно
давността на увреждането и това, че същото може да бъде причинено по
описания механизъм на настъпване на ПТП.
Съдът приема за безспорно и наличието на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, сключен между собственика
на лек автомобил *** с ДК№ ***, управляван от виновния водач Х.А.Х.,
валиден от 29.01.2016 год. до 28.01.2017 год., в резултат на допуснатите от
който нарушения на правилата за движение е настъпило и ПТП, при което е
пострадала ищцата – обстоятелства, обуславящи извода за настъпило
застрахователно събитие, станало на 03.11.2016 год. – във времевите рамки на
действие на застрахователния договор.
Въз основана на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че са налице предпоставките, обуславящи ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да
обезщети претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие на
настъпилото на 03.11.2016 год. ПТП, причинено в резултат на
противоправното поведение на водача на застрахованото МПС.
По отношение на размера на претендираното от
ищцата обезщетение, съдът намира, че за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и
тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да
отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само
съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и
явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понА.не
на увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и
дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства", каквито са
"характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“.
Видът и характерът на причинените на ищцата
6
увреждания се установяват от заключението на вещото лице Е. и се изразяват
в счупване на лявата ключица, които увреждания са съпътствани от болки и
страдания по време на целия възстановителен период. Ищцата е търпяла
изключително силни болки и страдания след настъпването на процесното
ПТП. В тази насока съдът цени събраните по делото гласни доказателства, от
които се установява, че предвид състоянието на двете пострадали деца, не е
било изчакано идването на линейка, като същите са били транспортирани до
болничното заведение с автомобила на техен познат. ОтИ.йки в болницата,
повикана от своята дъщеря, свидетелката Х.а е видяла двете си внучки, които
„пищели от болка“. След изписване от болницата, пострадалото дете е било
на болкоуспокояващи, като в продължение на два – три месеца, при движения
на ръката е изпитвало силни болки.
С оглед изложеното, съдът намира, че сумата в размер
на 15 000 лева в достатъчна степен възмездява претърпените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства,
предвид техния обем и интензитет. Искът в останалата част – за разликата до
предявения размер от 26 000 лева, като недоказан, а от тук и неоснователен
следва да се отхвърли. В тази насока съдът отчита и констатацията на вещото
лице по допуснатата съдебно – медицинска експертиза, от което се
установява, че в момента оздравителния процес е приключил, а обичайният
срок за възстановяване е определен от експерта до месец и половина. В
подкрепа на извода за частична неоснователност на иска, съдът отчита и това,
че видът на увреждането не е наложило провеждане на болнично лечение или
оперативно лечение.
По отношение на претендираната от ищцата законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отбележи
следното:
Процесното ПТП е извършено на 03.11.2016 год.
Ищцата е заявила писмена претенция пред застрахователя на 25.01.2019 год.
За периода от датата на деликта до предявяване на претенцията пред
застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди се дължи от деликвента на
основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрИ. от застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. На
основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е от 25.01.2019
год. до изплащане на обезщетението, за който период искът следва да бъде
уважен.
По въпроса за разпределяне на отговорността за
направени разноски, на основание чл. 78 от ГПК, съдът се произнА.
съобразно изхода на делото. С оглед основателността на предявения иск и
неблагоприятния за ответник изход на настоящото производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените
от ищцата разноски пред Окръжен съд – Хасково, но в рамките на уважената
част от исковата претенция. Видно от приложения по делото договор за
7
правна защита и съдействие, упълномощеният от ищцата адвокат й е оказал
безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата /ЗА/ – на материално затруднени лица. Предвид това и
на основание чл.38, ал.2 от ЗА, в полза на упълномощения от ищцата адвокат
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 980 лева, определено
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и в съответствие с уважения размер
на иска, като разноските се възложат в тежест на ответника. На основание
чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумите от
600 лева – държавна такса за образуване на делото и 173.08 лева –
възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно – медицинска
експертиза, изплатено от бюджетните средства на съда, съобразно уважения
размер на иска. Като неоснователно съдът намира искането на ответника за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, предвид липсата на
доказателства, установяващи реалното им извършване, с оглед съдържанието
на т.4 от представения по делото договор за правна защита и съдействие №
358 от 23.12.2021 год., съгласно който възнаграждението за адвокат е
определено на 1 000 лева, но се заплаща по банкова сметка на довереника,
доказателства за което не се представят.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – *** да
заплати на малолетната ИВ. ХР. АС., ЕГН **********, представлявана от
своята майка и законен представител Д. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес за
призоваване – *** – адвокат М.Т., сумата в размер на 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева - представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в резултат на травматично увреждане –
счупване на лява ключица, причинено от ПТП, настъпило на 03.11.2016 год. в
с.***, Община ***, *** област по вина на Х.А.Х., като водач на МПС, марка
и модел ***, с рег. № ***, застраховано по договор „Гражданска отговорност“
от 28.01.2016 год., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата, като ИСКЪТ за разликата до
предявения размер от 26 000 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – *** да
заплати на адвокат М.Т. Т., ЕГН ********** от АК – Хасково, с адрес на
упражняване на дейността - ***, сумата в размер на 980 /деветстотин и
осемдесет/ лева – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна адвокатска
помощ на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, на
8
малолетната ИВ. ХР. АС., ЕГН **********, представлявана от своята майка и
законен представител Д. ИВ. ИВ., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – *** да
заплати сумите в размер на 600 /шестстотин/ лева – държавна такса за
образуване на делото и 173.08 /сто седемдесет и три лева и осем стотинки/
лева – възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно – медицинска
експертиза, съразмерно уважения размер на иска, които суми да се приведат
по сметка на Окръжен съд - Хасково.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9